Черните села

- Благодаря ви отново. - каза тя и сведе глава, държеше се за Ямада здраво
Минаха по моста...

Водачът им, доколкото Ямада можеше да прецени с дарбата си, бе нещо невероятно. Смесица от много магия и много древност, той бе нещо, което заслужаваше уважението им. Затова и не смееше да му говори, преди той самият да му е дал знак. Магьосникът с отмерен жест вдигна желъза си и разсече сякаш вратата, към която се бяха запътили и тя се отвори сама. Замъкът му беше огромен, ужасяващо черен... Не всеки можеше да го хареса. Черни сенки, може би слуги, обикаляха наоколо... но той не обърна никакво внимание и ги въведе вътре. После минаха по върволица от коридори и най-накрая баха заставени да изчакат в една прекрасна топла и уютна приемна в червени и златни цветове, където веднага се озова поднос с подходящи подкрепящи храни и напитки.

Анджелика седна на едно от местата, като държеше ръката на Ямада, все пак не бе особено добре и си взе една от напитките.
- Благодаря. - тихо каза щом си взе.

- Слугата, който ги донесе, вече излезе. Но ти пийни. И да хапнеш също - беше абсолютно сигурен, че не са отровни и опасни, иначе досега целия му народ да е изтрепан по този начин. Магьосника действаше по други начини, ако искаше да унищожава. За него отровата в храната бе глупав подвиг.

И малкото същество си хапна, даже повече от болната.
Анджелика пусна Ямада и сведе засрамено глава.

Усмихна се, вече по-доволен, че нещата се бяха развили по този начин и си кимна.
- Слава богу, че стигнах навреме! Уплаших се за теб, да знаеш! Магьосника реши да те излекува с вода от собствената си магия... трябва да му благодариш после.

Тя му беше благодарила два пъти, но сигурно и трети щеше да го направи.
- Направих го два пъти. - каза, все още с наведена глава. Притисна длани към бедрата си и въздъхна

- Няма защо да благодариш на мен - най-накрая го възприе като нещо, което бе отправено към самия него. Сега виж как ти е по-удобно и си вземи кратка почивка. Те сигурно няма да ни безпокоят до довечера.

Oтпусна се на дивана, косите й се разпиляха по него, а тя затвори очи.
Дразнещото човече кацна на носа й и започна да й опъва миглите.

- Хайде стига - пак я изгони, за да може поне да подиша досега застрашената от отравяне госпожица, после за пореден път въздъхна. - Е, дойде малко не както трябваше, но... няма значение, почивай си.

- Ти пък що ме пъдиш бе! Нали на теб не ти правя нищо! - скара му се и започна да й опъв косата.

- На мен може и да не ми правиш, но на нея й правиш - процеди през зъби, за да я изгони пак. - Да си се замисляла дали на някой му е приятно? Ама че са нахални феите...

- НАЛИ НА ТЕБ ТИ Е ПРИЯТНО, МЛЪКНИ! - бясно каза тя се навря в деколтето на Анджелика, където знаеше, че той няма да бръкни и започна да си играе и подскача там.
- Тиририрааам...

- ТИ си тази, която не разбира от нищо, което се опитва човек да ти каже. И питаш защо расите ни са скарани после?! Марш от там! - разяри се като че ли, дали наистина или не, не се знаеше, но пък дори беше страшен и изпусна и магията си. Магически глас, винаги беше нещо, което да му е от помощ, той като че ли свърши по-добра работа и от това да се опитва да я извади от там иначе.

Да, тя заспа между гърдите й, а Анджелика отвори ядно очи и ги впери в спящото същество. След това сама бръкна там и я извади, сетне я постави на дивана до себе си и се усмихна леко на Ямада.

Клатеше глава и вече си казваше, че е по-добре, че никога не се е бил лично с феи... Щяха да го ядосат и да си изпусне и нервите и магията, както самият той не желаеше.

Беше се пооправила, затова му се усмихна и се изправи, Мина зад него и започна да си играе с косата му.

- Явно се чувстваш доста по-добре... това е хубаво. Какво, да не би виното да действа?

- Вероятно, хахах... -з асмяно каза и върза косата му на хубава плитка, а след тоа си седна на мястото. - И сега какво чакаме тук?-не сиспомняше някои неща откакто я бе ухапала змията.

- Домакинът ни да дойде и да види как сме. Предполагам, че ще го направи след малко. Просто ти дава време да се оправиш, не знае колко време би ти отнело това.

- Аа... А мен какво ми стана? - объркано попита и премести кичур коса зад ухото си.

- Опита се да си поиграеш с една змия и тя естествено те ухапа. Тук всичко е тройно по-отровно от където и да било другаде, затова поех риска да те онсена до двореца, та дано те спася. На Огледалното езеро ни срещна Магьосника, който реши да ти помогне и после ни каза да дойдем и изчакаме тук.

- Aaха...- кимна тя замислено и се усмихна на розовия - Благодаря, че ми разказа... Интересното ни преживяване.

- Е, пропуснах доста неща, но скоро време ще ги разбереш. Предполагам, че домакинът ни няма да дойде лично и ще изпрати някой друг да ни извика при него... ще видим.

- Аха... - тихо каза и докосна лицето си с ръка, а след това седна на дивана до спящото зло.