Черните села

Анджелика тихо се засмя и млясна по бузата Ямада.
Феята пък се закиска.
- Кхаахахахахаха, шматки!

Нека си се смееше отвън. Те тук можеха да си прекарат чудесно и до сутринта... дали щяха да пузнаят сутринта? Тук винаги бе еднакво тъмно... нямаше значение. Имаха си отворче за въздух, така че...

Повдигна се към лицето му и захапа нежно устните му, а феичката си летеше, сякаш ги пазеше..

Отново й отвърна, нека ги пазеше... пърхащото същество отвън, сякаш дори го чуваше... на него тук му беше много приятно.

Чувстваше се прияно в компанияа на розовия, особено когато го целуваше... оСтана сгушена до него и го погали по корема.
Малкото продължи да пърха около тях

За пореден път затвори очи да се наслади на докосването, пък макар и едно обикновено докосване... просто му беше приятно, явно бе във фаза ранна утрин.

Тя затвори очи и въздъхна безшумно и отново се усмихна сънено. Задряма в прегрътката му ...

Той можеше да й се радва само като я гледа така. В момента не я гледаше де, просто се наслаждаваше на близостта и със затворени очи. Е... не мислеше за правилно да й се натиска много... може би няко друг път... далеч в бъдеще или пък никога... кой знае.

Тя си остана така, задрямала, а феята кацна на главата на Ямада, макар и в/у чершафа.

Не му направи впечатление. Бе се замислил за далеч по-приятни и хубави неща... Е, скоро щяха сигурно да стават... не, имаше достатъчно време...

В съня си го прегърна, а единия й крак попадна върху неговия, ах... беше слаба, а и той, лицето й бе бледо, макар и красиво и се виждаше под чершафа, а малката запя песен на главата на Ямада.

Е, не можеше да си позволи да я прегръща по-различно, макар и може би да му се искаше... или пък не... сам не знаеше, защото песента на феята го успиваше и не мислеше особено трезво... и той задрява о някое време.

Тя ги откри и се разкикоти сладко, бяха много интересни, спящи заедно!

Намръщи се, притисна момичето, което прегръщаше по-силно към себе си и пак обърна глава на една страна, а чак след това си намери местенце и се успокои.

Устните им бяха на дъх разстояние, а ръцете на андгелика бяха увити около кръста му.
Малката пак се разккикоти.

Пак се намръщи. Усещаше вече сам колко много я бе притиснал до себе си, затова някак охлаби хватката. И все пак чувстваше дъха й до своя... беше сладък... дори приканващ, може би... да... нямаше да спи тази ранна утрин.

Тя продължи да дреме, макар също да усещаше устните му така близо до своите...
Малкото кацна на краката на Ямада.

Помръдна се ядосано, че не го оставят начира поне сега... е, ако се събудеше можеше да й отмъсти като я завърже някъде на тавана, може би... но не беше толкова ядосан.

И докосна устните на Анджелика със своите, което я събуди.
- М? - примигна сънено и погледна към Ямада.

- М? - недоразбра и той какво току-що бе сторил, но явно се досети, тя бе така близо и дъхът й, който галеше лицето му беше поизчезнал малко - Извинявай, твърде много мърдоря.

Тя се усмихна сънено и каза:
- Няма нищо...
- О, няма нищо...-изимитира я феята.

Целуна я отново, макар и по носа и кимна. Случваше се, след като си бе позволил дотолкова да я притиска до себе си сякаш бяха невероятно близки...
- Мога ли да стана да я завържа някъде?

Засмя се сънено
- МОЖЕ.
- АЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!- взе да си лети из стаята.

Той се засмя и извади отнякъде едно доста здраво на вид шнурче, което вероятно използваше, за да събира по-големи багажи и да ги носи на гръб.
- С това ще стане...

- НЕ СЕ ДОБЛИЖАВАЙ! ЦЕЛУВАЙТЕ СЕ И НЕ МЕ ПИПАЙТЕ!- заповяда им тя и отиде зад Ямада, бутайки лицето му към онова на Анджелика.