Черните села

Той нарочно изпълни заповедтта, а пък и беше сладко и му беше приятно. Но само веднъж.
- Все пак е хубаво да имаш и стаж като затворник.

Тя се бе отпуснала и отвръщщаше на целувките му, но не за дълго. Хвана лицето му и притисна устни към неговите, а малкото същество се обърна с гръб към тх и зачервени бузки.

Тези жаровити целувки му харесваха дори повече. Пък макар и да ги срещаше често... поне в това познанство. Е, чиста радост, ако можеше да се каже така.

Заби леко ноктите си в бузите му и го пусна, а след това се засмя и скри под завивките.

Усмихна се, макар и да беше заболяло... просто защото му се спеше и мързелуваше... и скоро се събуди, като отиде да я търси в мрака... сравнително по-тъмно бе някъде под завивките.

Тя го целуна и там по носа, а след това се засмя.
- Божичко! Моля ви, да си бяхме взели отделни стаи!

- И на сутринта да те намерех изядена от някакво демонично куче? Никак нямаше да е приятно...

- Е...- каза тя и го целуна по бузката- Започвам да те харесвам...
Анджелика подаде глава изпод завивките шашната.

- Нима? А аз си мислех, че отговарям на описанието "някакъв странен тип, който изобщо е по-добре да не се меси с нас"

- Е, грешала съм!- рече тя и започна да го целува отново по носа и бузките, и челото..още малко и до устата щеше да сигне.

- Добре, стига, стига... не се нуждая от толкова доказателства...

- Ама на нея даваш, не е честно!_продължи да го мляска нарочно, а Анджелика си хвана брадичката на момчето и я придърпа към себе си.

- Е, сега... - ухили се дяволито и предпочете да се подчини на голямата кака засега, че твърде много започнаха да го обичат

Анджелика се засмя и целуна също бузата му, а след това се отпусна до него, точно до тялото му.
- пФффф, ти гледаш само тялото!

- Не го знаех - поклати глава той, да, това също гледаше... но пък чак само това, вече беше прекалено. Не беше като Кимбли...

- Да, знам аз какво е станало онзи ден, езерото, мръсници!
Лицето на Анджелика поруменя и тя го скри между Ямада и матрака.

- На езерото ли2 Какво е станало там? - можеше да запазва невинно спокойствие, още повече, че това бяха само страсни и прекрасни целувки и спокойно можеха да се оправдаят някак.

- Там как не се изядохте - не знам!- рече тя строго и се намръщи. - Фю!
- Как, така ли? - хвана лицето му и отново страстно го цлелуна, нарочно.
Феичката се зачерви и обърна с гръб към тях.

- Мисля, че не видя демонстрацията - закачи я след като се пуснаха. Предполагаше, че ги е наблюдавала или поне е видяла къде отиват. Как, тази любопитка да не пропусне нещо...

Анджелика се смееше сгушена в Ямада, а малката ги гледаше сърдито с розови бузки
- ДА, ТАКА! Да ти покажа ли и аз, пак върху Ямада, аааа???

- Мислиш, че ще ти дам? Нали вече направихме показно, аз да не съм ви мече за упражнения тук?

- Ооо, ела ми!- рече тя и литна към устата му.

- Остави ме намира - обърна се той машимално на към възглавницата и се скри от поглед. Не му се целуваха феи... особено след като народите им бяха скарани... някой от съучениците не му го препоръчваше

Пък Анджелика го закри с ръце, тя си се целуваше с него пъК!
Малкото се засмя.
- ХАХАХАХА!

Да, нямаше да дава на друго момиче просто ей така. Той си решаваше. Засмя се някъде из завивките, в които потъваше, както и да се обърнеше.
- Скоро ще трябва да тръгваме.