Черните села

- М? Да, това е чудесна идея! Хайде! - даже тя веднага се изправи, като дрехите й бяха посмачкани... Опита се да ги пооправи, а малката феичка радостно се разлетя наоколо.

- Така няма да се налага да попадаме на други зверове... и ще отидем направо на празненството! - той също беше изпомачкан, но на никой от съучениците му не му пукаше особено

Анджелика оправи косата си, до колкото й бе възможно и се усмихна весело на Ямада.

- Сега едва ли някой ще ни спре, а като излезем от черното царство, се приготви за портал. Иначе никога няма да успеем. Минавала ли си преди през портали?

- Не. - каза засрамено, а след това засмяно кимна.

- Сега значи ще разбереш! Дано не са започнали без мен - той се усмихна и я хвана за ръка, за да се опитат да намерят сами пътя. Не се наложи, защото черното прилепче от вчера веднага литна да ги води, когато отвориха вратата за навън.

Стискаше ръката му и вървепе до него, а малкото дяволче се бе скрило в косите на Ямада и сега там си почиваше.

Той зорко наблюдаваше странното същество да не ги вкара в капан... но най-накрая все пак се оказаха навън и Магьосникът ги чакаше там, пред невероятното си езеро... и пак се усмихваше.
- Знаех си, че искате да побързате.

- Здравейте. -усмихнато го поздрави Анджелика, макар лицето й да изглеждаше някак недоспало и изморено.

- Няма да ви бавя много. Макар че моят съвет е да оставиш момичето да си почине и да не я водиш на празненство.
- Тя може да реши това сама.
- Е... може и да си прав... добре... няма смисъл да ви държа... Отдръпнете се, ще ми направя мост тогава.

Тя засмяно погледна към моста, който им направиха, а след това ккимна за благодарност.

- Надявам се повече да не попадате тук - предупреди ги спокойно, като се отдръпна далеч от тях. Явно сякаш светлината им го убиваше. - Можете да пострадате, защото няма да се държа отговорен... ао нямате мисия.

Усмивкаата й бързо заляза, а тя не кза нищо друго, освен 'Довиждане'.

Ездачът предпочете нищо да не казва и прави, освен да мине по моста. Да... никой не обичаше да му влизат във владението... което бе негова защита. Той можеше да живее само тук, необеспокояван от светлината. Излязоха от черното му царство без особен проблем, а веднага, когато усетиха топлите лъчи на слънцето, Ямада потръпна и затършува из джобовете си. Ето го... съвсем малко огледало.
- Търсят ме...

- Е, нали там отиваш. - засмяно рече и погали ръката му.

- Ти още ли искаш да дойдеш? - звучеше като молба, преди да активира огледалото, за да приеме поканата и портала и директно да се озоват там.. .или да се озове.

- Да. - кимна усмихнато, фазбира се, че искаше!

- Чудесно! - и той прие разговора с огледалото, като прокара ръка през него. В него не се отразяваше вече неговият образ, а имаше образ на съвсем друг човек... намусен при това. Кимбли обаче възкликна победоносно.
- Ето те и теб, музиканте! Идваш веднага без възражения, иначеее~
- Да, Ким... - той хвана спътницата си, докато го казваше... - ИдваМЕ - и стисна огледалото, което засвети ярко - Сега внимавай, Анджелика - ще се озовем право при този човек.

Тя учи ръце около кръста му, а лицето си зарови в косите му и стисна очи.

Двамата за миг като че ли бяха там... после изчезнаха. Е да, и с феята също, но това беше друг въпрос.