Черните села

Усмихна й се отново лъчезарно и си открадна една мимолетна целувка, за да не си изпроси боя на феята, ако ги видеше случайно. Май още беше стресната малко, но... щеше да й мине...

О, тя трепереше под завивките в краката им и не виждаше нищо.
Анджелика пък го прегърна силно и облегна лице на рамото му.

Нямаше как да не я гушка... не само, защото беше се стреснала, просто му харесваше... Не, твърде много неща бяха започнали да му харесват май... Е, както и да е... Дали можеше да заспи отново... той не можеше.

Тя вдигна лице към неговото и впи устни в неговите. Погали гърба му и се усмихна леко.

Отвърна й, макар може би и с твърде много желание. Понякога изпускаше импулсите ис, но поне се овладяваше значително бързо.

Тя дори бе изумена от това негово желание, но не го показа, разбира се, а просто се усмихна радостно отново и с едната си ръка погали бузата му, а другата остави на гърба му.
- Кога ще се срещнеш с 'Братята' си?

Засмя се, но кимна, като несъзнателно постави ръка близо до сърцето си, където държеше малкото черно албумче - Излезем ли от черното царство, сигурно ще срещнем птица пратеник с официалната покана. Можем да отидем там.

- И аз? - изумено го попита и несъзнателно приближи лице към неговото.

- Можеш да дойдеш, стига да не си се запътила нанякъде другаде. Всеки може да дойде. Това, че ние 40-те се срещаме, не значи, че денят е резервиран само за нас.

- Разбирам, благодаря за поканата, на никъде не съм се запътила, както казах, сега си обикалям безцелно... Безцелно - въздъхна тя и сведе глава.

- Значи ела с мен - помоли я вече той и се усмихна още по-широко. - Ще бъде страхотно, ако дойдеш! Компанията ти е много приятна.

Вдигна лице към него, усмихвайки се.
- Добре. И, хаха... радвам се, че мислиш така!

- Е... едно е да пътуваш сам, друго е с друг... няма как да не мисля така. - казваше истината... естествено... е, феята понякога го дразнеше, но нямаше значение.

Тя говореше за компанията й, че му харесва, но както и да бееше... Тя облегна лице на гърдите му и обгърна кръста му с ръце, а феята реши, че е време да се покаже, щом усети, чеопастност няма.

- Там.. моите братя... те са откачена пасмина... така че не се учудвай много, когато се съберем на една маса. Можеш да се хванеш за главата. Пък и не беше лесно да ни накарат да станем приятели, а пък сега...

Тя го пусна и се отдалечи, поглеждайки го с усмивка.
- Чудесно, ще видя, като се съберете. - каза и се отпусна на леглото, продължавайки да го гледа.

- После не разказвай случая наляво надясно.. ще прихнат да се смеят... "Защитниците на драконите са пияндета"..

Тя се разсмя.
- Добре, няма.
- АМА АЗ ЩЕ! ХихахахаХ!!!

- Значи ще помоля някой да те изпепели там... Някои мои съученици са готови да те овържат с нещо и да те държат цяла вечер заключена... дано не те сполети... - май се шегуваше...

- А!? ЗЛИ ХОРА!- рече тя и залетя из стаята.

- Да! Все пак феите едно време ни подпалиха двореца! Трябва понякакъв начин да им покажем, че сме благодарни.

- Ййййй, малко повече уважение кън мен, феята!

- Защо, защото обичаш да ме малтретираш ли? Или пък защото не ти давам да дразниш нея?

Анджелика се гушна в него и уви ръце около кръста му, Приличаше на малко момиче...
Което пък разсмя малкото дяволче.

Не обърна внимание на феята, обикновено май твърде много й се ядосваше. Просто си прегърна момичето и се зви през глава, покривайки и нея. Ха... ще ги наблюдава пък тя...