Черните села

Тя пак му кацна на носа.
- ОТГОВАРЯЙ!!!!!!! Веднага!

- Да, симпатична е и аз я харесвам - а пък дали беше нещо повече... как щеше да отговори пред ушите на Магьсоника... това щеше да е ужасно... сигурно щеше да намери начин после да му се смее и да го закача.

- Хм!- захапа го отново за носа и се засмя - Лъжец! Значи не си влюбен?

Той й се намръщи, ама хич не разбираше... от друга страна, утре сигурно ще се наложеше да си тръгне възможно най-бързо и може би нямаше да има особен проблем
- Ако е така какво?

- Хихахахаах! Много странно как това се случи само за няколко дни!!!???
- Стига, стига.

- Казах ако, ако не чу - спокойно отбеляза, като повдигна вежда. Това си беше лично негова работа. Ако бе истина, той щеше да каже на Анджелика сам.

- Ъййййййй!- каза тя и го ритна по бузата, а след това литна.
Анджелика погали корема му с ръка, усмихвайки се.

- Хм! - тросна се на феята, но се усмихна лъчезарно на момичето до себе си и се пресегна да я целуне - На теб лека нощ, Анджелика.

- Лека нощ. - тихо каза и затвори очи, заривайки лице между матрака и него.
Феичката пък както летеше загаси пламъка на свещта.

Той затвори очи, наполовина прегърнал я. Носеше в себе си светещия медальон, така че дори да усетеше нещо, винаги имаше ярка светлина, която да заблуди и унищожи злото... докато той се разбуди достатъчно. Но засега може би нямаше нищо страшно.

Е и май мина доста спокойно нощта, но малкото дяволче цяяяла нощ летеше над главите на Ани и Яма.

Е, някъде сутринта, когато бе най-тъмно дори в светлите царства, нещо почти безшумно се промъкна навътре и заръмжа... е, можеше да ги намери само по противната светла диря, която оставяха и бяха оставили... сигурно бяха вкусни...

Анджелика разтвори очи и погледна към нещото, а феичката вече скачаше по носа на ЯМада.
- АААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!

Медальонът на врата му заблестя силно и ярко изведнъж, затова съществото се отдръпна със кайки. Минути след това розовокосия се стресна, събуди се и измъкна от някъде из ръкавите си едно съвсем малко, изящно ножче, което без жалост хвърли в посока на нападателя.

Анджелика стреснато видя как ножа се забива в нещото, а дяволчето се мушна под завивките.

- По дяволите - въздъхна, когато съществото се строполи безжизнено, а той легна отново, че да успокои изненадата си - Предупредиха ни, че трябва да сме нащрек...

Сърцето й изскочи и тя се отпусна назад в леглото.

- Добре ли си? - обърна се към нея, едва ли бе пропуснал нещо, сигурно не я бяха ухапали никакви странни неща, но все пак...

- Съвсем добре съм. - каза с тупкащо сърце.

- Чудесно - това го успокои. Все пак той щеше да е виновен и пред себе си и пред другите, ако на нея й се случеше нещо - Сигурно повече няма да ни атакуват.

- Дано да не ни, наистина. - каза тя.

- Сигурен съм, че няма - спокойно я погали по главата, точно както се успокояваше малко дете по принцип и се усмихна широко - Черните същества признават превъзходства.

- Много знаеш за черните същества...-каза тя и зарови лице между него и завивките отново.

- Нямах избор... живеех с няколко такива и просто ни се налагаше да учим повечко - продължи да я гали, май започваше да му харесва да я пази... просто заради топлината след това или... не знаеше и той.

- Разбирам. - каза и се повдигна леко, поглеждайки го в очите.