Черните села

- Мисля, че тя е права. По-добре не се притеснявайте за нас.
- Тогава съветът ми е да държите постоянно някаква свещ или огънят запалени. Това може да ви е от огромна полза. И дано нощта ви е приятна.

- Благодарим... - каза тя, а малкото остана да виси стреснато на главата му.

- Изпийте един чай с мен и Делдуват ще ви отведе до стаята, която сме ви отреди... о, чакайте ,дори не ви попитах дали не искате отделни стаи, колко невъзпитано от моя страна...

Тя се стегна и погледна към Ямада, откъде да знаеше! Е... може и да ямаше нужда, ехехе...Но той не я искаше за гадже! Това ознавачаше, че по-добре с две стаи, да.

- Нека е една - мислеше онзи различно, защото знаеше, че дори думите на Магьсоника да звучат безобидно, в действителност наситина беше нещо особено опасно.
- Чудесно. Следвайте черния прилеп, който ще ви чака пред тази врата

Тя пък съвсем не си помисли, че е заради опастността, а заради нея самата и не каза нищо, а само се смути.

Те изпиха чая си мълчаливо. Да, Ямада я харесваше, но не можеше да си признава това тук, където Магьсоника лесно можеше да разчете мислите му. После домакинът им кимна, че иска да остане вече сам и им посочи къде е вратата в тъмното.
- Хайде...

- Лека нощ. - каза на мъжа и тръгна напред.
Нещото литна от главата му и казна на тази на Анджелика.

- Приятна нощ - никога не си позволяваше да пожелава лека нощ, защото може и да не беше толкова лесна... и лека... Намериха прилепа отвън и мълчаливо го последваха до отредената им стая. Малко по-тъмна, в сини и златни цветове, тя разбира се беше с едно легло и един пригоден за спане диван, отрупани с възглавници...
- Изглежда добре...

- Мхм. - съгласи се тя и влезе, а след това я огледа по-хубавичко.
- Айййй, ще спя там!- каза малкото и си намери място в пухкавия килим.

- В такъв случай ще се намеря на дивана, тъкмо да поддържам по-добре светлината от камината... На теб ти предоставяме това легло... Доколкото ги знам гжосподарите, внимавай да не потънеш в мекота.

- Защо и ти не легнеш на леглото? Ще се пазим по-добре така...

- И ще се успим повече от необходимото - засмя се, може би по-спокоен тук, далеч от онези ужасяващи златни очи. Доближи се до нея да я целуне по челото, сякаш й проверяваше температурата, или по-скоро й благодареше за поканата? - Съгласна ли си на това... или пък приятелката ти ще ни събуди...

- Тя ще ни събуди. - каза и с мнооого леко поруменяло лице го погледна.

- Е, ще й имаме доверие тогава - кимна, все пак не изпитваше проблеми да я пази и да е достатъно наблизо. - Хайде, ела да видишкак е... сигурен съм, че ще потънеш поне на десет сантиметра в завивките.

Засмяно кимна.
- Добре... Хайде тогава. - легна на леглото и веерно си беше дооста меко.

Засмя се и кимна, когато я намери из одеялата, които сякаш я погълнаха.
- Ето, направо като за сън. Мхм... - намери си някак място наблизо, макар че и той лесно потъна надолу в мекотата.

Тя го прегърна през корема и се сгуши до него, еха, меко... беше приятно.

Усмихнато сложи ръка на кръста й и позатвори малко очи. Тук си се чувстваше в безопасност... Пък и явно наистина така и нея можеше да защитава повече... той се будеше лесно... имаше начин да усеща опасностите.

Maлкото чудовище се подаде и ги погледна.
- Абе вие... Защо...Ама... - гледаше ги объркано тя.

Той не обърна особено внимание, само прегърна момичето по-силно, сякаш щеше да се подготви да пропъди феята, ако решеше да ги притеснява сега и обърна глава на другата страна. Беше късно навън, сигурно, щом толкова изморен се чувстваше... или пък не? Може и така да му се струваше...

Погали лицето му с ръка, а онова се ококори.
- БЕ НЕ МЕ ЛИ ЧУВАТЕ!- кацна на носа му и го захапа.

- Стига вече, какво искаш - разбира се, че я чуваше, но пък и това му помогна да я хване и не я пусна... да, или щеше да се намести някъде около тях или... какво? Другата алтернатива не знаеше...

- Харесваш ли Ани???? - попита го тя наежено, а Анджелика тръъпнеше от лщюбопитство. - Не, не зададох правилно въпроса си! ВЛЮБЕН ЛИ СИ В НЕЯ????

- Остави ме намира - остави я някъде настрани. Защо пък го заклещваха сега така... Никак не беше честно, две срещу самотен ездач... насред тъмното царство...