Черните села

АНДЖЕЛИКА СЕ разсмя весело и погледна към жената,а след това и към мъжете, какво.. нямаше да си мълчи, я!

- Да, но все пак! - не остана длъжна Айна, но Делдуват само й затвори усстата с един дори мил жест и се усмихна. - Кое ни е първото ястие? Дано се доближава до техния вкус... А, спокойно, не ядем скарабеи...
- И змии? - предположи Ямада, докато пред тях слагаха нещо странно и черничко.
- Те не са вкусни...

Анджелика кимна, тя бе яла змии и не бяха вкусни.
- Ноако си отглеждате зайци сигурно знаете, че са! - каза тя, ооо този страх от зайците...

- Да, черните ни зайци са доста сочни. Сигурно може и да присъстват на масата, ако готвачите са се сетили. Това тук, ездачо, не се безпокой, е нещо като спагети.
- Но са черни?
- Всичко е черно на черната маса. Приятен апетит.

- Благодаря. - тихо каза тя и щом започнаха да се хранят, тя също започна.

На Ямада май му беше трудно да свикне с все по-различните и странни манджи и по едно време май предизвика на Магьосника смях, който дори го задави.
- И двамата сте много забавни, ако ме извините за израза...

Тя вдигна лице към мъжа объркано, какво станало? Погледът й издаваше любопитството...Какво забавно намира у тях? О, Ямада...

Ямада изчака вежливо Магьосника да спре да кашля, бая си се беше задавил явно, после си пое въздух и им даде разрешение да го подпитват.
- Това не се ли яде така? - още се мъчеше с някакво ястие и само го обикаляше както куче обищаля морков.
- Не! Точно затова ми беше някак странно и забавно. И госпожицата нещо не схваща начина, е... нормално е... но пък все пак...

Тя засрамено сведе глава.
- Май трябва да ни обясните, за да спрем да се излагаме.

- Не, не, вие не се излагате! Не исках да звучи така... И аз бих изглеждал странно, ако ме измъчите с някое ваше ястие. Напълно нормално е. Всъщност... харесва ли ви? Ами ако ви кажа, че е нещо гадно как бихте го приели?

- Не мога да отговоря, все още не съм го опитала. - тихо и смутено каза тя и погледна към Ямада. Май щяха даси останат гладни...

Той беше, обаче точно той бе предизвикал дяволския смях на Магьосника и сега май се беше попритеснил... Сигурно беше свалил вече пет кила от изпотяване. Магьосника пак им се усмихна.
- Съжалявам за странния ми характер. Това ще ви хареса повече - отново тропна с проклетото си бастунче и пред тях се появиха съвсем нормални ястия, които изглеждаха прекрасни и сочни.

Ооо, очите на Анджелика се ококориха леко, а лигите й как не потекоха...

- Страхотно... - май и Ямада беше очарован от чисто новата храна, която им предлагаха.
- Заповядайте... дано аз не се изложа този път, ако опитам.

Тихо се засмя брюнетката, а слелд това кимна за благодаря и започна да се храааааааааани <3. Много й хареса!

Магьосника хапна малко, почти нищо, а другите двама пак се бяха скрили в сенките, след като не ги закачаха вече и не беше нужно да си говорят странни и опасни неща. Е, Ямада определено се чувстваше по-добре в компанията на тази храна, а не да гадаеше що за неща са им поднесли. Магьосникът си позволи за десерт само да си вземе нещо в ужасен цвят, но пък хубава канелена миризма.

Анджелика си изяде до половината, а другата половина я изяде малката фея, която се бе събудила и кацнала на главата на Магьосникът по погрешка...

- След като си от 40-те... Значи имаш и свой Спомен, нали? Може ли да видя - Магьосника май мислеше за съвсем други неща. Щом не крещяха и скачаха на главата му, значи всичко беше наред. Ямада се смути за пореден път, но кимна и извади от вътрешния си джоб невероятно дебело албумче, подвързано с красива и добре поддържана черна кожа. Магьсоника любопитно го отвори и се загледа в още първата снимка без да обръща внимание на притесненията.

Тя пък се излегна по коремче на главата му и също се загледа в албума, беше се взела една маслинка и я ръфаше доволно.

Минаваха покрай снимка на деца във военни униформи във вечното синьо. Магьосника понякога посочваше някое от четиридесетте и питаше кой е и с какво се занимава. Понякога Ямада отговаряше, понякога клатеше глава. Магьосника разпитваше повече за учителя. Позволи си да разгледа различни оставени между страниците откъси от стихотворения или спомени.
- Учудвам се как това е най-скъпото нещо в живота ви.
- Това са моите съученици. За много от нас това може да е последна среща с останалите. Това е нещото, което ни свързва още от деца... Знаете, че сме чалнати.
- Май поняксога така излиза... А ти изглеждаш доста странно... Къса коса...

Анджелика не можеше да види снимките, но пък гледаше лошо към съществото, което си играеше между косите на мага и ядеше маслинки там, горе!

- Кой пише толкова хубаво? - най-накрая Магьосника затвори албумчето и си го върна на притежателя. О, усещаше, че му ядат на главата, но това не беше нещо, окето можеше да го ядоса... поне на този етап. Ямада му се усмихна за първи път.
- Кейстръл и племенникът ви, естествено.
- Знаех си... Е? Ще е хубаво да останете тук поне за през нощта. Отвъд, във вашия свят, вече е тъмно. Макар че тук не сте в голяма безопасност...

Ушите на Анджелика се понаостриха, а на малкото нещо на главата му косата му побеля
- Не сме ли? -измляска отгоре и се сви.

- Това царство е мое и е част от мен... Но това не значи, че през нощта съм длъжен да ви пазя и да не мога да мигна и аз. През часовете, които спя, някой може да се промъкне при вас. Нежелан гостенин. Или искаше да изпратя Делдуват или Айна да ви пази пред вратата?

- Няма нужда. - каза тя и стисна ръцете си под масата.