Ново Начало

Утрото беше прекрасно. Слънцето озаряваше поляните. Небето беше синьо и леко се мяркаха малки пухкави облачета. Птиците пееха. Няколко ручейчета се спускаха устремено надолу по скалите. На няколко киломента надолу се вливаха едно в друго и весело играеха. Около реката се ширеха гори и поля, а по-нататък беше Дворецът на Драконите.
В небето се появи нещо летящо. Дан летеше седнал върху Силвър. Младежът гледаше красивия пейзаж. Драконът летеше устремено. От светлината люспите му леко блестяха. След няколко секунди момчето Ездачът продума нещо и Силвър започна да се спуска надолу. Бързо приближаваше чудната картина. Пейзажът се приближаваше и приближаваше. След минута драконът кацна на една сенчеста поляна до реката. Дан го погали и каза:
-Браво Силвър. Почини си.
Драконът наведе леко главата си и седна. Изповедникът отиде до реката и намокри лицето си. След това пое малко вода в ръцете си и я изпи. После даде малко и на дракона. Младежът седна на тревата и се облегна на едно дърво. Скоро заспа...
Когато се събуди ,Силвър летеше над него. Бързо кацна на поляната и изчака Дан да се качи на гърба му. После отново отлетя нагоре в небесата. През полета наоколо бяха летели и други дракони. Драконът на Изповедника летеше бързо, и пейзажите се редуваха. Скоро забеляза малко дим в небето. беше близо. Пред момчето и дракона му се появи малко градче. Силвър започна да се снишава и скоро се спря пред градчето. Дан слезе от гърба му, направи му някакъв знак и той тръгна нанякъде. Стормлуинд влезе в града. В небето се виждаха дракони. Все пак бяха в Царството на драконите. Момчето продължи из градчето. Влезе в някакъв магазин и купи някакви продукти. След това тръгна на изток. В края на градчето се виждаха около шест къщи, откоито две големи и останалите по-малки. Дан се запъти към една от големите. Тя Имаше хубав зелен двор със фонтан по средата. Имаше и цветя покрай него. Къщата беше просторна както тази до нея. Младежът влезе вътре. Там го чакаше мъж на около четиридесет години с сиво-черна коса и черен костюм. Той каза:
-Господарю, вечерята е готова.
-Добре Сам
Всъщност бащата на Дан не беше никак беден. Беше оставил къщата на сина си преди да изчезне. Икономът Сам беше изповядан преди няколко години. Той кимна с глава и тръгна нанякъде.
Стормлуинд продължи по един коридор и влезе в една голяма стая. Масата беше отрупана с храна. Младежът седна на един стол и започна да яде...
Къщата

В коридора се чуваше момичешки глас,който се извиняваше:
-Съжалявам.Небеше нарочно.Утре двойно ще тренирам.
-Това е непростимо!Да изгубиш дракона си! Защо незагубиш главата си?! Сега си отивай.Защото ако поостанеш ще те накажа много по лошо-довърши мъжкия глас
-Да учителю.

Дан чу гласът и след като довърши хапката си, стана и тръгна към вратата. Отвори я и с бавни крачки тръгна по коридора. Вървеше и се оглеждаше с очакване да разбере кой беше това. Скоро забеляза два силуета, като единият беше търгнал по посока към Изповедникът. Когато се приближи достатъчно, каза:
-Какво става тук?

Миша се сепна.Сложи ръце на устните си и направи уплашена физиономия.Неочакваше да я подслушват:
-Не ви засяга.Това е разговор между учител и оченик.-отвърна мажа гордо.
Миша продължаваше да стои так и да гледа виновно в пода.Когато се посъвзе тя се поклони:
-Извенете че ви безпокоя.Аз ще се пребирам.Съжалявам.

-Почакай! Не си тръгвай!-каза Дан и подаде ръка на Миша, за да се изправи.-Между другото аз съм Дан.-и леко се усмихна. После погледна към мъжа, който гледаше намусено. След това отново погледна към момичето. Чувстваше се неловко, че той стои прав, а момичето е на пода.

-Аз съм Миша.Приятно мие.
Миша притеснена и несигурна си одаде ръката,а учителя и си тръгна бесен.Тя се страхуваше да погледне момчето в очите и затова гледаше настрани.

Дан гледаше мъжа ,докато изчезна от погледа му. След това отново премести погледа си към Миша. Забеляза, че тя гледа настрани. Позамисли се малко и каза:
-Искаш ли да отидем някъде другъде?-и отново на лицето му се появи усмивка. После се усети, че още държи ръката на момичето и леко се изчерви.

-А?-беше прозвучао като изненада.-Незная.Драконът ми се нуждае от грижи,аз го...бях...няма значение.-довърши мисълта си.
Тя го погледна леко заинтригувана и веднага смени погледа си отново настрани.Хвана зад гърба си ръцете и леко се усихна:
-Добре.

Двамата тръгнаха по дългия коридор. След няколко минути стигнаха до една дървена врата на която беше нарисуван дракон. Дан я отвори и се озоваха в градината. На около десет метра от тях беше фонтанът.
-Харесва ли ти гледката?-попита младежът и погледна Миша. Погледът й отново беше настрани.

-Невероятен е.Макар отдълго време да живея в тази област,за parvi par idvam na това място.Досега никoй не ми го е показвал.
Усмихна се тя притеснително.Заогледа наоколо с любопитството на дете като от време на време се въртеше в кръг.

-Радвам се, че ти харесва!-каза усмихнато Дан. След това се загледа във фонтана. Водата се стичаше игриво и после изчезваше. После отново погледна към миша, която се въртеше в кръг. Сети се нещо, обърна се с гръб и след малко подаде на Миша една червена роза.
-Това е за теб.

Момичето погледна цветето и цялата почервеня.Незнаеше как да реагира.За първи път и подаряваха цвете.Затова се доближи и с ледените си ръце тръгна да взима цветето.
-Незнам какво да кажа.Невероятна е.

Дан погледна Миша, а после премести погледа си нагоре към небето. Той също се изчерви, защото досега не беше подарявал цвете на момиче. Младежът се зарадва, защото повечето хора го избягваха, заради силата му. И все пак той още не и беше казал. Ако го направеше, Миша можеше да си тръгне. Засега нямаше да й казва.
-Искаш ли да полетим малко?

-Ами аз таковата...драконът ми...имах днес малка злопулъка с него...и незнам дали...ще е местно...но...добре.
Усмихна се тя и си сложи розата зад ухото.Чудеше се дали драконът и се е оправил.

Дан извика нещо и след малко се в небето се появи нещо. Това беше драконът му, който се приближаваше все повече и повече. След няколко секунди се приземи до Миша. Той прибра крилата си и след като леко се премести, погледна към Ездача си.
-Това е Силвър.-каза той. Драконът леко вдигна глава.-Ако искаш ще седнеш при мен?

-Ами сигурен ли си че няма да ме хвърли през седлото?Защото имам горчивия опит.
Прехапа си тя устната докато гледаше дракона леко изплашена.После се обърна към Дан с очакване на отговор.

-Не се притеснявай, няма да те хвърли!-каза Дан и леко се засмя. После погали Силвър по главата. Хвана Миша и я качи на гърба на дракона. След това седна зад нея и прошепна нещо. Драконът разпери крила и започна да се издига нагоре в небето. Започна леко да ускорява скоростта и полетя напред.
-Сега накъде?-попита той.

-Към горите там има едно езеро.Като малка все ходех там.Сащ там открих Чико.
Засмя се тя искренно.После като се увери че няма да падне тя си разпери ръцете и се засмя.Обожаваше да прави това,но винаги завършваше катастрофално.Сега небеше и по различно.Беше апочнала да се изхлузва:
-УУООуууу...

Дан я хвана и каза:
-Няма да падаш!-и леко се засмя. Силвър тръгна към горите. Летеш плавно и с умерена скорост. Скоро стигна до езерото, за което говореше миша. Драконът започна плавно да каца. Накаря стъпи здраво с крака на земята. Дан и Миша слязоха от Силвър. Момчето се огледа и каза.
-Тук е красиво...

-Невероятно е.
Тя си пое дълбоко въздух издиша леко.обожаваше тази гледка.

Дан се усмихна и седна на земята. Той се огледа, а след това погледна Миша.
-Наистина е невероятно!-потвърди младежът и се облегна назад. Чак сега забеляза, залеза. От това място той беше прекрасен.
-Погледни залеза...-и посочи с пръст напред към залеза.-Искаш ли да поплуваме?

-Да.Карате да се отпуснеш и да забравиш проблемите си.
Миша легна на земята и си затвори очите.Усмихваше се и забравяше кавгата си с учителя си,която я бе наранило много.

Дан я погледна, съблече си дрехите и остана по бански. После се засили и скочи във водата. Капчици вода стигнаха чак до Миша. Младежът започна да плува насам-натам във водата.
-Водата е супер!-каза той усмихнат.

-Да...предполагам...
Беше цялата хервена и му бе обърнала гръб.Избърса си капките вода и се загледа в дракона.

След няколко минути Дан излезе от водата. Малки капчици се стичаха по тялотно му. Той с бавни крачки стигна до Миша и седна до нея. След това я погледна и каза:
-Това място наистина е прекрасно.