Ново Начало

-Просто съм много уморен от дългото пътуване...-каза Дан и седна на леглото. Замисли се и допълни:-Не ти няма да спиш на пода, а на леглото.-и отново сложи Миша на леглото.

-Аз не съм много убедена.Ще те остая да се наспиш.Аз ще се поразходя.И бъди спокоен нама никой да ми навреди.И Гин също ще ме защити.А ти си почини.
Тя сана и го целуна едвам усещащо по бузата.

-Еее...добре!-каза Дан и леко погледна Миша.
После легна на леглото и се замисли. Скоро заспа...

-Момчета...Сякаш са от друга планета.Никога не ги разбираш.-мърмореше си под носа.
Излезе от заведението и отиде при драконие.Чико я изгледа станно и и се излези.Хвана я за талията и я качи на един връх с купа сено.
-Циииккк....
Говореше и нещо.
-Ако мислиш че те разбирам жестоко се лъжеш.

Дан спеше спокойно, докато не започна да сънува кошмари. Той сънуваше как изповядва половината от хората в бара. Скоро сънят свърши и той продължи да спи спокойна...

Миша отново се върна в зведението и влезе в саята на Дан тихо и седна на пода.Гледаше го как спи и се молеше да не е суннанбул че да потроши бра неусетно и тя заспа.

Към три часа сутринта Дан се събуди от много силен шум. Звучеше сякаш някой троши бара. Дан скочи и бързо се облече. Видя, че Миша спи и не искаше да я буди. Момчето леко отвори вратата и видя да се приближават около 4 човека.

Ммичето се объна на другата страна с пъшкане.

Мъжете се приближава много бързо. Дан извади меча си и се засили към тях. Те бяха въоражени. Замахна и поряза единия. След това го хвана за гърлото. Удари гръмотевица без гръм. Изповяданият мъж започна да се бие с другите. Скоро другите двама бяха мъртви.
-Как се казваш?-попита Дан.
-Джак, господарю!-отвърна мъжа.
-Какво правихте? Защо?
-Имахме заповед да убием всички по стаите!
-От кого?-попита момчето.
-Незнам, от кого.

-Дан?-заговори с дрезгав глас.
Миша беше в коридора и гледаше какво става.Хлипаше а кожата и беше бледа като на мътвец.Цялата трепереше и пристъпваше назад.Беше изпаднала в шок.За първи път присъстваше на убийство.

Дан се приближи до Миша и я прегърна.
-Съжалявам, че трябваше да видиш това, но щяха да ни убият, ако не го бях направил!-каза той и подаде една червена роза на \миша.

-Не!Не!Не!-отскубнасе от него и сложи ръка пред устата си-Как?Защо?Нямаше ли друго решение?Как е Гин?Да не са го наранили?
Продължи да крачи назад докато не стигна до стената.Кожата и продължаваше да е беда като на мъртвец.

-Мисля че е най-добре да се прибера. Само ти преча! Гин трябва да е добре.-каза Дан и влезе в стаята си. Излезе след някорко минути излезе с багажа си.

-Не е вяно.Аз сама на себе си преча.това че те...обичам...остани...с мен.
Тя го прегърна и се отпусна на гърба му.
-Но ако късаш с мен ще те разбера.Аз ще отида в таята си.Ако...-неможа да си доърши изечението.Пусна го леко и се запъти натам.

Дан се затича към Миша и я хвана за ръката.
-Тогава оставам със теб! А сега си почини!

-Колко мио.Обзалагам се че ти си по-езморен от мен!-заяде се.
Прегърна го през кръста и се засмя.Когато влязоха в стаята Миша тръшна багажа на масата и е усмихна ведро.Седна в крайчеца на леглото и е прозя.

-Приятни сънища. А сега те оставям!-каза Дан и излезе от стаята.
После влезе в своята и легна на леглото. Загледа се в тавана и заспа отново. И все пак след няколко часа пак щяха да стават...

Когато съмна Миша излезе от стаята си вече оправена и готова за път.Почука на съседната врата но Дан спеше още.Затова слезе долу иси поръча закуска.

Дан се събуди и видя, че вече слънцето е изгряло. Той се облече набързо и си събра багажа. После слезе по стълбите долу и видя Миша.
-Добро утро!-каза той.

-Добро.Искам да поговорим.-поде направо-Според теб вчера има ли нещо общо и с предишните смъртни случаи.Говоря за баща ти и брата на Гин.-чая който пиеше свърши.

Дан се замисли и каза:
-Незнам, може би да, а може би не! Не съм се замислял за това.

-аз го мисля вече цял месец.Умират странно хората.Убиеца не е известен.И снощната случка...
Вдигна си едната вежда.А при тях се настани Гин.Изглеждаше весел и носеше зекуска на Дан.

-Благодаря!-каза Дан и се усмихна на Гин. После се обърна към Миша.
-Може и да има нещо общо!-каза той.

-Трябва да азберем какво става и изпраим убиеца в затвора.Въпросът е как?

-Ами ако накарам мъжът, когото изповядах да ни заведе като роби, ще разберем нещо повече...
След тези думи Дан стана сериозен.