Ново Начало

-От години!-засмя се Гин.
Той беше потънал в спомени които го караха да се засмее на глас.Миша го погледна скептично сякаш се опитваше да влезе в разума му.Гин заеляза това и и смигна.Така я дрязнеше и се забавляваше.
-Тя е от хората които се настаняват в съзнанието ти и неможеш да я премяхнеш.Влизати под кожата.Поне така се случи с мен.За теб...може да стоят по друг начин нещата.-той си вдигна ръцете в гримаса.
-по-добре млъкни.-изсъска през зъби Миша.
Гин разбра че я дразни и продължи да дрънка докато момичето невлезе в стаята и незатръшна вратата.
-Не се сърди.А ако имаш нужда от нещо съм долу.

Дан леко се намръщи и после понечи да тръгне след Миша, но се спря. Не му беше харесало това, което беше направил Гин. Той се замисли за момент. Влезе в своята стая и седна на леглото. Хвана се за главата и продължи да размишлява...Накрая стана и излезе. Застана пред вратата на Миша и почука:
-Миша аз съм Дан...моля те отвори!

Тя стоеше обегнаа на вратата и и претиснала към тялото си колене.Неисаше да разговаря с никго.Беше прекалено ядосана.Беше се разтреперила от яд.А устната-пехапана до кръв.Беше си надигнала леко главата нагоре от почукването и от думите но после пак я свали.Затвори очи разишлявайки и после въздъхна:
-Дан защо не идеш да си починеш?Уморен си.

Дан каза:
-Повече ме е грижа за теб! Моля те отвори вратата Миша! Докато не ме пуснеш вътре няма да се махна оттук!-и Дан леко се облегна на вратата.
Той се интересуваше от Миша и се беше притеснил за нея.

-Дан...
Тя се обърна с лице към втата.Зстъра нокти по ввратата докато не стисна ръката си в юмрук.Чувстваше се ужасно.Вдигна ръка за да отвори вратата но се отказа.
-Аз съм глупачка.Постоянно те вавличам в моите проблеми.Чудя се как не ти е иснало.Нито веднъж не съм попитала ти как си и имаш ли нужда от помощ.А на Гин се расърдих.Не ставам за нищо.
Тя се разплака.

-Не е вярно Миша, не си глупачка! Въпреки всичко аз те обичам!-каза Дан и слезе надолу по-стълбите.
След това излезе от заведението и се озова отвън. После се покатери до прозореца на Миша и влезе вътре.

-какво Правиш?-попита го шашната-Ами ако беше паднал.
Беше се изправила и подсмърчаше.Прехапа отново устната си и се затича към его.Прегъна го силно заби глава в гърдите му.

Дан също прегърна Миша и я погали.
-Добре ли си?-каза притеснено той и я целуна по челото. Той не искаше да я загуби и не искаше да се отделя от нея.

-Да всичко е наред.Предполгам.Ще отида долу да вечерям и да поразпитам.

-Добре но аз ще те придружа!-каза Дан.
Заедно с Миша слязоха надолу по стълбите и отидоха долу. Там беше пълно с пияници.
-Миша стой по-близо до мен!

-Спокойно.Ще се оправя не съм дете.
Беше се опнала на Дан.В следващия момент тя е блъсна в някой и цялата бе залята с бира.Погледна доколкото можа тялото си и леко изпуфтя.Оърна се да види кой я беше залял и след броени секунди съжали.Мъжа я хвана с огромната си мечешка лапа за ръката и я запрати към стената-все още държейки я.
-Ти беше дъщерята на Ег.Малката хлапачка която си вре носа където нетрябва.
-Хе-хе.Чак Пък толкоз...
Длънта и пръстите и бяха започнали да посиняват от стискането му.
-Защо незапочнем на чисто?Ти си различен и аз също.Нека има мир.
-Не!

Дан се приближи до пияницата и го хвана за връта. В заведението удари гръмотевица без гръм. Едрият мъж пусна Миша и леко се поклони на Дан.
-Удовлетворих ли ви господарю!
-Така е по-добре.Добре ли си?-каза момчето и се приближи до момичето.

-Но защо?Щях да се оправя и сама.
Гледаше го както преди време.Същата изплашена физиономия както когато взимаха отварата.Същия тебеширено бял цвят.Гин се беше приблежил до тях.Носеше и кърпа.Подаде я на момичето и клекна до нея.
-Добре ли си?
-Разбирасе.

-Махай се оттук!-каза дан на пияницата и той излезе навън. След това се приближи до Миша и Гин.
-Тук има ли нещо за хапване?Нали не те наранил?
После извади една роза и я подаде на момичето.

-Не.-беше излъгала
Сложи едната ръка зад гърба която беше осиняла.
-Ти добре ли си?
Тримата тръгнаха към барплота за да се настанят.Гин влезе в кухнята.
-Неговият по-малък брат беше този който преди години умря.Оттогава се държи така станно.Разбирам го.

-Разбирам го!-каза Дан и се облегна.-Сигурно му е било трудно!
След това хвана Миша за ръката и я видя.
-Защо не ми каза?-след това извади нещо и я намаза. После я прегърна и се усмихна.

-Ами целта беше да не разбиаш.-засмя се.-Май нетрябваше така да става.-отново се натъжи.Беше се замислила.

Дан я целуна и видя , че вече носят храната. Щом я оставиха той започна да яде веднага. Беше много гладен. Погледна Миша и й се усмихна. После продължи да яде.

-Е Гин как въвят нещата?
-Никак.Рботя тук и се опитвам да уча.И моляге не си пъхай носа в проблемите.
-Я млъкни.Вече запачвам да сглобявам случая.

Дан стоеше и ги гледаше.
-Аз отивам да спя!-каза Той и се качи в стаята си.

Гин го погледна любопитно.
-Май се е расърдил.
-Незнам...-заисли се-Не съм го виждала расърден.Дори си заряза яденето.
-Май ще рябва да успокоиш гаджето си.
-Небъди груб.
Миша стана и отиде в стаята си.изкъпа се и облече пижамата си.Взе една въглавница и одеяло и се настани пред стаята на Дан.Написа му бележка и я пъхна под вратата.Смяташе да прекара пред стаята му ноща.

Дан прочете бележката и отвори вратата.
-Защо ще спиш пред вратата на стаята ми? По-добре влез вътре!-и след това момчето се усмихна на Миша, като и подаде ръка. Той беше уморен от пътуването.

Взе си нещата и влезе вътеОтново се тръшна на пода и заби поглед в земята.
-Държах се неетично.Май се расърди.Съжалявам.Неисках.Повече няма да се повтори...
Тя се зави като в пъшкул в одеялата почервеняла.

-Не...не си виновна...просто...няма значение!-каза Дан, взе Миша и я сложи на леглото.-Няма да спиш на пода нали?

-Има ли значение...Защо поне веднъж не си излееш душата пред мен!?Какво те притеснява?Къде греша?-лежейки му говреше-А и ти ще спиш в него това си е твоята стая.