Ново Начало

-Да разбирасе.Иначе нямаше да те доведа тук.
Каза тя със същото зачервено лице.Тя започна да си играе с пръстите на ръцете си и без да иска погледна Дан.Стана още по-червена и заби оглед в земята.
-Съжалявам...аз...трябва да се пребирам.Драконът ми ме чака.Трябва да го нахраня,изкапя и прочета приказка за лека нощ.Е,лека вечер.
С бързи крачки тръгна към къщата си,която небеше особено далече.

Дан отвори устата си, за да каже нещо, но Миша вече бягаше към дома си. Той се облече и яхна Силвър. Драконът бързо отлетя. Скоро стигна до къщата на Изповедника и кацна на двора. Младежът го нахрани и влезе вътре. Качи се по стълбите и влезе в спалнята си...
На сутринта Дан се събуди рано. Слънцето вече беше изгряло. Той слезе долу и отново видя Сам.
-Закуската ви е готова, Господарю.
-Благодаря.-отвърна момчето и отиде да яде. След петнадесет минути излезе навън и се замисли дали Миша ще дойде...

Миша яздеше своя дракон с разперили криле.Синият блестящ син дракон изцвирика и се завъртя в кръг.
-Двавай чико добро момче!-извика се тя.
-Госпожице на дракон не се крещи!-изкрещя се и учителя и.
-Да сър.-отвърна тя смирено.После се усмихна и се запъти към нейното райско кътче.

След половин час Дан реши да отиде да провери дали Миша е край езерото. Драконът му се появи и той го яхна.
-Давай Силвър. Отиваме при онова езеро.-и драконът отлетя бързо. След няколко минути забеляза езерото. Силвър плавно се приближи и кацна. Дан се огледа за Миша...

Тя седеше облегната на опашката на дракона и гледаше небето.Беше се замечтала.Въздъхна лекичко и погледна дракона си.
-И аз нехаресвам този надут пуяк,но нашите решиха че ми трябва ужасен учител,който неспира да крещи и да мърмори.Днес ще ни изкара през нса за счерашната случка.Съжалявам че и на теб си го изкараха.
Тя прегърна опашката на дракона си и се засмя.
-С нетърпение чакам първата си мисия.Но май няма да е скоро.

Дан слезе от дракона си и леко се приближи до Миша като се опитваше да не я стресне.
-Здравей Миша. Как си днес?-и леко се усмихна. Силвър наведе глава и започна да ходи напред-назад и хвърляше по едно око на Чико, драконът на Миша.

-Здравейте-Дан,Силвар.Как сте?
Попита тя без да погледне момчето отново в очите.

-Ами добре сме.-каза Дан и се приближи до Миша, загледан в езерото. Той се замисли малко и допълни:-Ако вчера съм направил нещо нередно кажи, защото ми се стори, че си тръгна заради мен!-и погледна Миша в очите.

-О,не.Нищо такова няма.-засмя се тя слагайки рака пред устните си.-Радвам се че сте добре.Какво ви води насам?
Попита тя загледана в дракона си.

-Със Силвър дойдохме да те видим.-каза Дан и се усмихна. След това подаде на Миша още една червена роза.-Това е за теб, Миша.-после погледна настрани и леко се изчерви. Не подаряваше често. Отново погледна към момичето.

-Благодаря.Красива е.
Чико изръмжа като пренебрегнато кученце и хвана с опашката си господарката си и я сложи на гърба си.Тя се засмя и с претворени очи погледна Дан.
-Е ще пояждим ли?
Попита го тя,а лицето и отново беше румено.

Дан се усмихна и каза:
-Добре, съгласен съм!-и след тези думи отиде и се качи на гърба на Силвър. Двата дракона разпериха крила и излетяха в небесата. Младежът не изпускаше Миша от поглед. Чико и Силвър летяха над езерото.

-Как реши да станеш ездач на дракон?
Ппита го тя като се беше съсредоточила върху нещо без да откъсва поглед от него.Усмухна се и скороста на дракона се увеличи.

-Ами...когато майка ми изчезна и баща ми умря, единствения който ми помогна беше Силвър...и тогава реших да стана Ездач.-каза Дан и се усмихна на миша.-А ти как реши?-попита Той и погледа Чико, върху който стоеше момичето.

-Ми семейството ни постоянно е яздело и си мислят че и аз трябва да продължа традицита.Не се оплаквам.Страхотно е.Даже се научих на един трик.Гледай.
Тя се изправи и скочи от дракона.После чико я остави малко да се рее във въздуха и тръгна да я хваща.Когато тя седна избърса лек потта от челото си и се засмя:
-Е,какво мислиш?

-Супер е!-каза Дан и погледна надолу.-Искаш ли да отидем там?-и посочи някакво изворче, от което бликаше вода. Той изчака отговора на момичето, за да разбере на къде ще поемат двата дракона. Чико и Силвър чакаха с нетърпение отговора на миша.

-Добре.
Съгласи се тя.

Драконите се спуснаха устремени към целта. Започнаха да намалят скоростта и скоро спряха до изворчето. Дан и Миша слязоха и се приближиха. Изповедникът докосна водата с пръст и каза:
-Водата е добре...-и се загледа в очите на Миша. чак сега беше забелязал колсо са красиви.

-Все още е хладна.-промълви тя.-Най-топла е вечер.
Тя се събу и си потопи краката.Загледа се във водата и се замисли.Небеше прекарвала толкова добре от години наред откакто живееше сама.
-Откога живееш тук?

-Ами май от седем години. Откакто баща ми загина...-каза Дан и погледна Миша. Приближи се до нея и промълви:-Днес си много красива...-и се изчерви. След това отново се загледа в очите й.

-Аз съм си все същата.Винаги.-каза тя смаяна.
престраши се да го погледна и се изчерви.Незнаеше как да реагира.Коремът и се разбонтува,а сърцето и трептеше.Замига изненадано и отново сведе поглед.

Дан се приближи и леко я целуна по устните. Осети се и бързо се отдръпна изчервен.
-Съжалявам Миша!-и погледна надолу.

Тя седеше като гръмната и незнаеше как да реагира.Дори немигаше.Кръв текна от носа и.Чико се доближи до тях и побутна с глава господарката си като цвилеше.Миша почервеня още повече и започна да си бърше кръвта.Това бе първата и целувка,а тя бе развалила всичко.Ядоса се на себе си,но нищо не каза.
-Спокойно.Сигурно сам те провокирала с нещо.
Промълви тя.

Дан я погледна притеснено, но после се успокои. Той се изправи и отиде до Миша, като хвана ръката й.
-Сега какво искаш да правим?-и леко се усмихна.

-А?-промълви тя очудено.
Чико продължаваше да я побутва нервно,а тя не му обръщаше внимание.Накрая умния и красив дракон я хвана с опашката и я качи на гърба си.
-Е,май ще летим.
Промълви едва чуто.