Ново Начало

-Добре да тръгваме.-и Дан също се качи на Силвър. Драконът разпери сините си крила и излетя нагоре следван от Чико. Двата дракона се запътиха към града. Летяха над горите и поляните. След няколко минути стигнаха до града. Силвър се приземи до фонтана в двора на къщата на Ездача си.

Миша продължаваше да лети.Тя се усмихна:
-Аз съм на тренировки.Наказана сам и са ми удвоени.Съжалявам.Чао.
Махна му тя за довиждане и отлетя към тренировачното си поле.

Дан влезе в къщата и премина по дългия коридор, за да отиде да яде. След като се нахрани, той отиде в библиотеката и започна да чете. Тя беше голяма и просторна. Имаше толкова много книги.След дълго четене накрая Дан заспа там.

Миша тренираше и тренираше,а очителя и все не удобряваше методи те и.Само и кращеше и караше наново да направи упражнението.Когато слънцето вече залязваше тренировките приключиха ,а учителят си тръгна.Миша все ще стоеше на дракона си и го прегърна през шията.Няколко капки сълзи капнаха ,но ги избърса.Отново се настани удобно и дракона полетя.Двамата отидоха на тяхното място и етяха около езерото.
-Искаш ли да направим нашия номер отново?
Попита го ,а Чико издаде специфичен звук.Който казваше че е уморен,но и съгласен.Миша се усмихна тайно и се изправи.После се хвърли а дракона тръгна да я спасява.Този път обаче беше различно.Той я изпусна прекалено много и неможа да я хване.Само я удраска с ноктите на копитата си по лявата ръка,която започна да кърви,а момичето се преземи грубо във водата.Кръвта се разтвори и направи водата мътна.Тя неможеше да вижда нищо,а и също неможеше да плува.Беше започнала да се дави.А дракона кръжеше в кръг и издаваше силни и пискливи звуци.Миша продължааше да се опитва да изплува но не се получаваше.Накрая се устави и започна да потъва към дъното.
На няколко пари дракона се опита да я хване с опашка но неуспяваше.Само кръжеше над езерото и си издаваше пискливите звуци,кото създаваха ексо в гората.

Дан чу някой да чука на прозореца и отвори очи. Беше Силвър. Той искаше да събуди Ездача си и гледаше с по-различен поглед. Младежът веднага излезе навън и тоди при дракона си.
-Какво има Силвър?-и при тези думи дракона направи някакъв жест с муцуната си. Личеше, че нещо не е наред.
Изповедникът се качи на гърба на Силвър и той се изгина високо в небесата. После тръгна към Езерото. Дан вида как Чико се върти във въздуха над езерото. Когато драконът на момчето се приближи достаточно, той скочи във водата. Започна да плува надолу и да търси. След няколко секунди забеляза Миша, която потъваше. Изповедникът започна да плува към нея и когато стигна, я хвана. После започна да плува нагоре. На него също му свършваше въздуха. Трябваше да успее. Впрегна мускулите си и изплува на повърхността. После доплува до брега. Там чакаха двата дракона.

Чико беше много неспокоен и изнервен.Постоянно издаваше странни звуци и се въртеше около водата.Но щом видя стопанката си веднага отиде до нея и започна да я бута с муцунката си.Скумтеше като малко куче защото тя не му отговаряше.Тогава Чико с опашка дръпна настрани Дан , а чрес копитата си я удряше леко да се събуди.

-Хайде Миша, събуди се! Моля те Миша! Събуди се!-викаше Дан но не ставаше нищо. Силвър ходеше до него. Младежът се сети нещо и започна да прави на момичето дишане уста в уста, без да обръща внимание на Чико и Силвър. Сега мислеше само за Миша.

Дробовете на момичето се започнаха да поемат кислород.Това я посъвзе.Отвори си очите и започна да пюе вода като се задавяше.Накрая спря,а дишането и беше учестено.Опита се да стане,но неможа.Подхлъзна се на изгорялата трева и падна върху ранената си рака.
-Ох...Това болеше.
Докато лежеше по гръб тя се обърна на другара страна.До нея беше Дан и драконите.Тя за първи път си задържа погледа над момчето,а после се загледа в драконите.Сърцето и биеше учестено.
-Благодаря.С какво мога да ти се отплатя?-зададе директно въпроса си.
Същевременно Чико отново изблъска дан и отиде до собственичката си.Започна да лиже раната и и да писука като дете направило веля.Миша целуна дракона си по бузата и сведе поглед.Очакваше отговор.

-Не е нужно да ми отплатяваш.-каза Дан и се усмихна на Миша. Той осъзнаваше, че скоро трябва да й каже тайната си.-Радвам се че си добре!
Младежът се обърна и погледна Силвър. Той стоеше и гледаше отстрани. Изповедникът леко се преближи до Миша и я хвана за ръката, като беше все така усмихнат. И все пак се страхуваше Миша да не си стръгне, кагота разбере за силата му.

Лицето на момичето отново пламна в румено червено и сведе поглед.После се престраши и го погледна в очите с усмивка.Изправи се и леко му се поклони като барелина.
-Отново ти благодаря.И наистина ли неискаш да направя нещо за теб?Добра готвачка сам или да ти помогна в грижите за Силвар или нещо друго...-настоя тя.

-Ами...ако искаш можем да си направим пикник!-каза Дан и погледна Миша. Той леко се замисли и идеята му се стори добра. Силъвр започна да се върти вкръг около тях. Изповедникът го погледна и му се усмихна. Драконът спря на мястото където беше и седна. След това Дан зачака отговора на Миша.

-Добре.-съгласи се тя,но имаше друг недоволен.
Чико се изписка и избута отново Дан.Застана пред Миша и отново записка.Не му харесваше това.Предпочиташе Миша да е блозо да него отколкото до някой друг.Той обичаше господарката си и реши да я защитава неразбирайки че всъщност ревнува.Миша се засмя от този факт и заобиколи дракона.Отиде до Дан и отново се усмихна широко:
-Кога ще е питника?

-Ами след половин час. Ще се чакаме тук!-и след тези думи Дан се качи на Силвър и отлетя. Драконът се приземи на двора до фонтана. Младежът влезе в къщата и взе едно одеяло за пикник. После взе малко храна...Когато беше готов, отиде навън при дракона си. Качи се на гърба му и той излетя нагоре в небето. След няколко минути Силвър пристигна на мястото на пикника...

Миша все още се луташе,а и имаше проблеми с дракона си.Той и препречваше пътя за да мине.Като че ли разбираше какво става.Накрая Миша се ядоса и го върза с каишка.
-Сега ще стоиш мирен>
Тя тръгна.Когато пристигна завари Дан и Силвар там.Тя им махна с рака и се затича към тях.
-Малко закъснях,съжалявам.

-Няма нищо.-каза Дан и двамата с Миша постелиха одеялото за пикник и наредиха храната. Силвър поглеждаше към Чико. Когато свършиха, Изповедникът се усмихна на момичето. Вече бяха готови. Младежът седна и опита от храната.
-Чудесна е!

-Да.-отвърна тя.
Поглдна го и се зачуди как човек може да бъде все така весел винаги.Чико се опита да се отскубне от захвата но не стана.
-Като ти е дебела кратуната така се получава Чико.-отарна тя на дракона.После стана и му даде малко т яденето си.
-Ето хапни.

Дан я погледна. Изправи се и се приближи до нея. Не се сдържа и я целуна нежно по усните. После се отдръпна и каза:
-Съжалявам незнам какво ме прихваща...
Силвър го гледаше, като не изпускаше нищо от случващото се.

Чико се разбонтува още повече,но неможа да се освободи.Миша отново почервеня и сведе глава.С еднате си рака го хвана леко и несигурно и понечи нещо да му каже ,но неуспя.Тогава стисна силно очи и го прегърна лекичко.

Дан също я прегърна и се замисли. Трябваше да й каже тайната си. Той я погледна и каза:
-Трябва да ти кажа нещо...-и въздъхна.-Истината е, че майка ми е Изповедник. Когато докосне някого, той губи душата си и става нейн роб. Наследил съм тази сила от нея. Но мъжете Изповедници не са като другите изповедници. Те имат жажда за кръв и губят контрол над силата си. Аз нямам тези навици, но...-и погледна Миша в очите.-Повечето хора ме отбягват заради това. Затова и нямам много приятели. Но понякога изповедниците губят контор над силата си и могат да изповядан някого, когото обичат. Има легенди, че някои изповедници са успели да надвият това. Някои казват, че съществуват елексири и този ,който ги изпие, не може да бъде изповядан.
След тези думи дан погледна надолу.

-Сигурно е много тежко за теб.-промълви тя едва чуто.-Спокойно,ако се случи нещо няма да е голяма загуба.Просто ако може се грижи за Чико.Той заслужава добър господар.-Тя му се усмихнаи с една ръка погали дракона си.

-Няма да позволя това да се случи!-каза Дан и прегърна Миша. Силвър стоеше и ги гледаше, като поглеждаше и към Чико. Изповедникът се чувстваше по-добре, защото беше споделил това, което му тежеше. След това погали Миша по лицето и се усмихна.

-По-късно трябва да ида да дам отчет на учителя си за днешните тренировки.
Промълви докато гледаше в земята.Мразеше моментите когато ставаше дотова.Винаги и крещеше и блъскаше по бюрото.

-Аз ще дойда с теб.-каза Дан и погледна нагоре. Скоро нощта щеше да падне и месечината щеше да изгрее. Той отиде до Силвър и го погали.-Кога ще отидем?

-Ами оказа се че когато ти вечеряш.Тогава беше неловка ситуация.-тя отново почервеня като се сети какво се беше случило.Отвърза Чико и го пусна.
Още щом усети свободата драконът тръгна да напада Дан
-Чико!Спри!Какво ти става тези дни.Много си буен!
Но нямаше полза дракона продължаваше да се ядосва и ядосва.

Дан отскочи назад и извади меча си. Беше готов да се защитава. Надяваше се да не се стига до неприятности. Продължи да се отдръпва. Силвър го хвана и го качи на гърба си, като започна да ръмжи на Чико. Беше готов да защитава Ездача си.
-Чико спри.-каза Дан и погледна към дракона на Миша.