Ново Начало

-Добре.
-Кога тръгваме?-бади се Гин.
-Това не е за теб.
Гин блъсна с юмрук по масата и се озъби.
-Той ми беше брат!А те го убиха!

-Ами ако ще тръгваме трябва да направим това.-каза Дан и взе един нож. След това се поряза леко и текна кръв. С нея се нацапа и разпокъса дрехите си.-Все пак трябва да приличаме на роби!

-Добре.Гин удариме.
-Ти луда ли си?
-Удариме!
-Няма!
Миша взе една чаша и с нея удари Гин.Обърна се към дан и заговори ядно.
-И ти ли няма да ме удариш?

-Добре!-каза Дан и одари Миша, но не много силно. След това дойде изповяданият мъж и каза:
-Какво да направя за вас господарю?
Дан му обясни набързо.

-Чико ще ни последва.

-Силъвр също!-каза Дан и погледна Миша.
След като бяха готови, тримата тръгнаха дърпани за въже от изповядания...

-Надявам се да успеем иначе нашите ще ме убият.
Продължаваха да вървят а по пътя срещнаха още един от техните поробители.Този обаче беше едър и носеше камшик.Зад него вървяха много повече поробени хора.

Дан оглеждаше, за да знае откъде са минали и накъде вървят. След като си свършеха работата, щяха да освободят останалите...Скоро стигнаха до огромна пропаст. Мъжът с камшика тръгна през пропастта сякаш има пътека. Всички други го последваха.

Когато минаха опастната зона те разделиха момчетата и момичетата.Момчетата щяха да използват за роби,а момичетата за прислужници.Миша погледна приятелите си и тръгна наляво към тамнината.Момчетата от своя страна тръгнаха надясно.

Дан продължи по пътя. Забеляза, как Миша изчезва от погледа му. Чудеше се дали да продължи. Отговорът беше Да, но щеше да е доста предпазлив, защото се притесняваше за приятелката си.

Миша вървеше бавно по тонелът с останалите роби.Оглеждаше всичко и се опиваше да го запомни.Мястото беше копано все едно от къртица.Тунелът имаше и отклонения водещи кой знае къде.Навсякъде се чуваха крясъци,викове за милост и удряне на уръдия на труда по твърдата почва.По всичко си личеше че това място беше пкрито с кръв и мъка.Хората тук живееха като най-нисшите същества.Третираха ги като червие,а те самите се мислеха за плъхове.Това беше постигнато заради зверското им отношение към хората.Тя прехапа устни и продължи напред.Нямаше да устави нещата така.Щеше да се бори против робството.

Вечерта,когато я затвориха в килиясъс други роби тя ги огледа.Всичките бяха изтормозени от изтезания.Другите също я погледнаха.А най възрастната проговори:
-Добре дошла в пъкъла.
-Благодаря.Но защо сте тук?Как ви хванаха?Защо неопитате бягство?
-Младо момиче оттук никой не се е измъквал жив.Няма и да се измъкне.
-Но защо?
-Дългите битки които водеше кралят ни имаха отрицателни последици за обикновенното население като всички в тази дупка.Цялата тежест лежеше върху плещите на селяните.Ние поехме издръжката на многобройната войска така и данъците на държавата и църквата.Още в края на царуването на краля се почувства опадъка.Приживе царя лиши двама от синовете си за престола и ги изгони.Третия му син пое царството.След смърта на краля Алко веднага всичките ни съседки се настроиха против нас.След няколко месеца беше сключен мирен договор със съседката ни на юг-Итачеп за 30 год.,а новия владетел се ожени за принцесата на Итачеп.Но нашите висшестоящи веднага реагираха.Искаха си старото управлениа на Алко,а не това на сина му.Затова веднага беше започнат преврат за свалянето на владетеля.Разбира се веднага беше разкрито това провинение и виновниците хвърлени в затвора.След това по-големита синове но ббившия владетел се върнаха в страната и вдигаха възтания против нау-малкия си брат.Но поради малкия си късмет бяха убити.Но това доведе и о по-лоши неща.Някои от превзетите ни земи се изгубиха.Вътрешните размирици и нестабилноста на страната създадоха добри условия за нападения.Много от земите на кралството бяха изграбени от съседките ни ,а народът ни започваше все по-силно да недоволства.
-Това ли беше?
-Не има още...Итачеп обаче решила да се възползва от слабоста на държавата ни.Така нашите уж приятели подкупиха друга наша съсетка да ни нападне.Атаката им имаше успех.Но кралят ни се беше разболял.Той се оттегли и на негово място беше коронован Аду.Така Итачеп отново сключи мир с нашата държава.Но мира не трая дълго.И след още много владетели и битки стигнахме до това положение.-рязко завърши жената историята си.-Сега да поспим.Утре ще бъде дълъг ден.
обърна се към своя ъгъл и заспа.Всички останали стояха и я слушаха,а сега се озъртъха в мрака.Миша мислеше над историята и.А притаения дъх,който не я напускаше и вдъхна повече кораж.Адреналина и се покачваше незнайно онкъде и накрая...
-"Миша,добре ли си?"
На кой ли беше този глас?Кой я викаше?Имаше мъжки глас,който бе придрожаван с ръмжене.
-Кой си ти?
-"Аз съм!Не ме ли позна?Чико!"
-Чико!?
-"Да"
-Добре ли си?
-"Разбира се.Чуй ме трябват ми няколко дни да намеря начин да те измъкна.Затова се пази.Моля те."
-Надявам се да не грешиш.Сега чао,красавец...
-"До скоро Миша."

Следащите дни бяха много тежки.Миша всячески се опитваше да накара старата жена да проговори,но тя упорито се отказваше.Дните в мините и се струваха ад.Накрая се отказа да я моли и затова реши да пробва друго.Реши да накара робите да се вдигнат на бунт.Затова един ден докато работеше започна да разпитва.
-Колка пъти сте се опитвали да се измъкнете?
-Много често на никога не сме успявали.
-Жалко.Е аз имам идея...
Миша заговори идеята си,но никой не я приемаше насериозно...Това просто си беше губене на време.Накрая ядосана започна да се отказва.
-Ако сами не си помогнем няма кой да ни помогне!
Се беше изкрещяла в отчаянието си.

Това бе добело до пълна тишина.Робите бяха спрели да работят,а стражите изръмжаха.Няколко тръгнаха към момичето.Миша веднага кокна.Това,което беше казала сега щеше да и донесе проблеми.В отчаянието си тя тръгна да бяга,но отвсякъде идваха войници.Тя се изрога,което неподхаждаше на момиче като нея и започна да се върти в кръг.Вече беше заобиколена от стражи.Накъдето се обърнеше виждаше само тях.Нямаше измъкване.Прехападолната си устна.Двама от стражите я хванаха.Тогава в отчаянието си тя започна да се бие с тях.Робите продължаваха да я гледат безмлъвно.Но останалите войнице ниправеха така.Един я удари в корема,а дуг в гърба.Това я събори на студената,претъпкана и важна можеби от друга робска кръв земя.Започна да плюе кръв.Всичко пред нея започна да се върти,а накрая почерня.Гласовете на войните се превърнаха в силни и ддразнищи звукове,а собственото и тяло макар да беше на земята й тежеше.Накрая сетивата и отказаха,а тя беше припаднала.Какво друго можеше да се очаква от тези силни удари нанесени над едно момиче.Войниците я отнесоха в едва стая и зачакаха да се събуди.Очакваше я сурово наказание за постъпката,та дори и смърт.
След извесно време се събуди.Двете и ръце бяха оковани с вериги, срещу нея стоеше стража.Вардеха я сякаш окована така можеше да избяга.Когато я вида,че е будна суровото изражение на войника стана още по-сурово и студено.Той се изпрови и излезе от стаята.Миша чу как той казва на колегата си че е будна.След това двамата злодеи си размениха още няколко реплики,които момичето не ги разбра.Накрая нейния страж се ърна и отнова започна да я варди.Миша го погледна с цялото отвръщение,което можеше да покаже на лицето си,а той се засмя злорадски.Та какво можеше да очаква от един подчинен на по-голям злодей.Ездачката се опита да се изправи,но болките в корема не и позволиха.
-Какво ще правите с мен?-опита се да завърже разговор.
-Зависи.Ако те убием хвърламе трупа ти на кучетата,така не се нуждаеш от поглебение.А другото е да те измъчваме,което е по-лошо за теб.
-И какви са изтезаниета?
-Не се опълномощени да разговаряме с такива като теб.
Миша повече и непродума.Тази информация и беше предостатъчна.