Ново Начало

-Ами ти реши какво да сготвиш. А с Чико се скарахме за...теб!-каза Дан и се замисли върху това, което току-що беше казал. После погледна към коридора. Търсеше Миша с поглед.

Тя седеше на пода наколене докато търсеше нещо в най долния шкаф.Цялата беше пламнала,незнаеше какво да каже.Не го бе очаквала.Само си обърна притеснено главата към гласа и си остана така.
-Но аз си мислех че се разбирате...Аз...Съжалявам че...ви преча...Така де...аз...Както и да е...просто...
Вече беше права,но не смееше да иде в другата стая.Знаеше че е пламнала цялата,а неискаше някой да я вижда така.Какво ли щеше да си помисли?

-Не няма нищо!-каза Дан, изправи се и отиде при Миша. Тя беше с гръб към него.
-Съжалявам, ако има нещо нередно просто кажи!-и младежът сложи ръката си на рамото на момичето.

-Не всичко е наред...просто...
Неможа да си довърши изречението.Обърна се и се усмихна,а кожата и беше придобила нормалния си цвят.В ръцете си държеше нещо опаковано с красива хартия.
-Е идваш ли да обядваме?

Момчето се замсили малко и каза:
-Да, разбира се!-и Дан погледна Миша. После я последва. Усмихна се и продължи да ходи след момичето.

Двамата тръгнаха към кухнята за да обядват.В ръцете си държеше този пакет.Тя направи набързо ядене на Дан и го остави да обядва.В другия край на масата Миша разопаковаше пакета.

Дан започна да яде, гледайки пакета в ръцете на Миша. Чудеше се какво ли има вътре. Продължи да яде, като не откъсваше поглед от ръцете на момичето. Скоро свърши с яденето и попита:
-Какво е това?

-Нищо особено.Просто едно малко проучване.Искаш ли още ядене?
Попита дори без да погледне Дан.
-Преди години се случи нещо лошо и тази история ми се видя мътна.Та властите в дадения район потулиха случая,но на мен не ми се видя тълкова чист.Та наскоро прочетах новия вестник и видях че не е мръднало разледването реших аз да се заема.

-Не не искам повече.-каза Дан и се замисли. Какъв ли беше този случай. Той не четеше много вестници и сигурно затова не знаеше нищо за случая.
-Ще ми кажеш ли нещо по-точно за този случай?-попита момчето и отново погледна към момичето.

-Ами преди няколко години ходих на гости при нашите където живеят сега.И там с компанята играехме,но момчетата решиха че трябва да се покажат и решиха да отидат в къщата на една жена където се говори че е незнам каква,но да го неречем магюсница.И те нали тръгнаха,но по пътя срещнали някой който незнам какво им е сторил ,но си отишли.Само едното момче се държало странна.Чте той отишъл в къщата и се самоубил.След това последваха още няколко самоубийства,но всичко беше започнало от него.Та тази сутрин четох новия вестник.Пишеше че няма убийци,но на мен тази история не ми се вярва.Неможе вшичките момчета да решат да се самоубият един след друг.В общи линии е това.Сега като ходим при родителите ми може да посъбера малко доказателства и да разбера какво всъщност става.
Миша започна да разчиства масата и да мисли какво се беше случило преди години.Искаше да разбере какво вдействителност става и защо са мъртви.Изкара от плика нещата и ги отдели на две купчинки.
-В същото време се навършваше и пе години от смърта на някакъв чвек,неразбрах за какво става въпрос.Но суеверните хора си мислеха че духат му се е върнал за да си отмъсти за лошия живот,който е водел.Според мен това са бабиди деветини,но....кой знае.

Дан се позамисли върху думите на Миша. Чудеше се кое е истина, а кое не.
-Ами ако искаш мога да ти помогна с разследването!-каза момчето и се усмихна момичето.-Значи трябва да отложа пътуването, ако няма да ти преча разбира се.-допълни той и погледна през прозореца. Времето минаваше тъй дълго. Бяха минали часове, откакто беше тук.
-Е какво мислиш?-промълви той и зачака отговора на Миша.

Мисля че си страхотен нетрябва да се жертваш заради мен.
Беше го погледнала с мил и искрен поглед,който издаваше честноста и.
-Виж аз нали ще ходя при родителите ми за изпита.Ела с мен ако ти е на изпат.Аз ще се явя на изпита,а ти през това време ще си свършиш твоята работа.А после пак ще се върнеш и двамата ще довършим случая.Но както се решиш ти.Неискам да те задължавам или пък да те изнудвам.Просто ти си прекрасени аз....много те харесвам.Затова не искам да...но това си е твоя работа.
Беше се обърнака към разпилятите неща по масата забучила поглед в тях.Всъщност тя гледаше през тях.Мислеше върху изречените си думи и дори не ги забелязваше.

Дан без да се замисля каза:
-Ще дойда с теб! Това е окончателното ми решение!
След това се усмихна на Миша и я прегърна.
-Кога ще тръгваме?-попита той и се огледа наколоко.

- Когато кажеш. Аз трябва да си сабера багажа и съм готова. Цхико също е готов. Благодаря ти много. Ти си първият човек, който е мил тук в тези земи.

-Добре, аз също отивам да си събера багажа. Когато си готова, ела да ми кажеш и тръгваме!-каза Дан и излезе навън. Тръгна към дома си...Когато стигна влезе и приготви това ,което трябваше. После зачака Миша.

Миша отиде в стаята си и започна да си събира багажа.Предстоеше и голямо пътуване.Заедно с дрехите си в раницата си сложи и нейна снимка с Чико.Родителите и винаги настояваха дъщеря им де аставяше частица от себеси за спмен.И тсзи път нямаше да е различно.Натапка и докоментите за починалия си приятел и слезе долу.Там тя отвори малко шкафче и взе отварата.Пое си дълбоко въдух и отиде при Чико.Прегарна го силно след което го целуна по челото качи се на гърба му и отлетяха към имението.Трябваше да поговори с Дан преди да заминат.

Дан беше седнат на тревата и чакаше Миша. Скоро забеляза Чико и разбра, че тя идва. Изправи се и придърпа багажа си по-близо до себе си. Когато момичето се приземи, той отиде при нея и я попита:
-Готова ли си за дългото пътуване?-след това се усмихна.

-Почти.Имам само един въпрос.Надявам се да не те обидя, но родителите ми какво нетрябва да правят зада не ги изповядаш?Знам че не е корекно от моя страна ,но се страхувам за тях.

Дан се замисли малко и каза:
-Ами не трябва да се доближават много до мен и не трябва да правят нещо, което ще ме подразни или ядоса. Съжалявам...
След това погледна надолу към земята. Не му харесваше да казва това на Миша, но трябваше да го направи. От това зависеше живота на няколко човека.

-Няма нищо аз съм виновна.Нетрябваше да те питам такива неща които са трудни за теб.
Тя отиде до него и го погали по лицето като му се усмихна насърчително.
-Ще тръгваме ли?Майками прави страхотни пайове.Като ги опиташ забравяш всичко и се влюбваш в тах.
Засмя се весело и се завъртя както обикновенно.

Дан се усмихна и каза:
-Ами да тръгваме тогава...
И двамата се качиха на драконите си и отлетяха. Миша беше отпред, защото Дан не знаеше пътя. Не знаеше изобщо накъде летят...

-След няколко часа ще спрем пред една гостилница.Предагам там да прекараме ноща а на сутринта да продалжим.Предполагам че дуги ден ще сме престигнали ако няма да се бавим другаде.

-Добре!-каза Дан и извади от раницата си малко вода. Даде на Силвър да пие и продължиха да летят....
Скоро започна да се смрачава. Спряха там, където Миша беше казала, и влязоха вътре. Имаше много пияници още в този час...

-Гин!-изписка се Миша.
-Миша!-изпищя се момчето.
Гин заряза работното си място и вдигна старата си приятелка високо във въздуха.Засмяха се радостни и той я целуна по бузата.
-Какво тарсиш в тази дупка.Знаеш че това не е място за млада дама като теб.А ти защо идваш сама?Трябваше някой да те придружи.-говореше и той докато все още я държеше за рамената.
-Но аз не съм сама.-възпротиви се.-Запознай се с Дан.Приятелят ми.
Гин погледна Дан и подаде ръка да се здрависат.Дан само я погледна и неръчи да се здрависат.
-Приятно ми е Дан.Е какво е вашето желание?
-С Дан искаме да пренощуваме тук.Затова ни трябват стаи.
-Знаеш че покрай тези пияници е опасно.Кой дявол ви накара тук да отседнете?Хей момче трябва да си пазите животите.Особено на Миша.Така да се каже тя тук си има една слава на мъжкарана и клюкарка.Затова...нека ви отведа в покоите Ви.-усмихна се строго

-Не мисля че тези пияници ще са проблем за мен. Миша знае защо...-каза Дан и се замисли за силата си. Можеше лесно да ги повали.После се осети, че изостава и побърза да настигне Миша и Гин. Не искаше да ги оставя за дълго сами. Когато стигнаха младежът се спря и попита:
-Е вие откога се познавате?
Изповедникът искаше да разбере нещо повече...