Ново Начало

-Трябва ти почивка.Прекалено много се тревожи тези дни за мен.Благодаря ти,но се тревожа за теб.Аз съм си добре.Чаят е готов.Да ти сипя ли?
Миша се обърна към него и го погледна мило.Изглеждаше и замислен и сякаш беше далеч от тук.Каточели мислите му бяха далеч.На място различно от това.Тя видя че той не я слуша за това му наля чай и остави чашата на масата до захарта.После седна на стола и почна да пие чай загледана в стената.

-Ъъъ...не не ми трябва...почивка.-каза Дан и се огледа. После си сложи захар в чая и отпи от него.-Чудесен е!-допълни той и отпи още няколко глъдки. След това седна и продължи да пие чай. Много му беше харесал.
-Чаят е превъзходен!!!-след това погледна Миша. Спомни си нещо и изражението му леко се промени.

-Какво не е наред?Нещо е станало.Да не би да съм те обидила.Като ме погледнаш и се ядосваш като че ли.

-Не...не нищо. Не си ме убидила.-каза Дан и леко се усмихна. После допълни:-Нали занеш, че след един ден заминавам на пътешествие?-и погледна Миша в очите, като чакаше отговора й.

-Разбирасе.Нещо не е наред ли?-беше започнала да се притеснява.

-Не...всичко е наред!-каза Дан и изпи чая си. После отиде при Миша и я прегърна. После се усмихна и каза:
-Как е Чико?

-Ами може да се каже че се сдобрихме,но какво не е наред?
Чидеше се тя.
-Да не би да не искаш да дойдеш.Ако е така щете разбера.
Продължи да пита.Имаше чувството че нещо не е както трябва.Тревожеше се,а и любопитството я подтикваше още повече.Трябваше да узнае какво не е наред.

-Вече ти казах, че всичко е наред!-каза Дан и целуна Миша. Не искаше да и казва, че заради него Чико беше сърдит. Младежът се чувстваше виновен и затова не искаше да пречи на дракона и ездача му.

-Мисля че ме лъжеш.
Миша го стисна силно към себеси.Сякаш щеше да си тръгне и да я остави сама и поече никога да не се върне.

Дан целуна Миша и извади една роза. После я подаде на Миша и се усмихна. После погледна навън. Времето беше чудесно. Надяваше се да е такова и на следващия ден, за да може да пътува спокойно. И все пак не искаше да се отделя от Миша.

Момичето взе розата и я потопи във вода.Усмихна се ведро на Дан и го погали нежно по лицето.После се засмя и се завартя в кръг.Отвори прозореца и отново се засмя.Изведнаж в стаята нахлу птица оставяйки писмо и литвайки отново.Беше оставила писмо.

Дан видя как птицата влезе, а после отлетя. Погледна към масата и видя писмото. Замисли се малко. Предполгаше, че е за Миша, защото беше в нейния дом. Той взе писмото и го подаде на момичето.
-Мисля, че е за теб!

-Да прав си.От родителите ми.
Засмя се радостна докато взимаше писмото.Отвориго и започна да го чете.Вътре беше написано че се радват да я видят и бяха обяснили в какво се състои изпита и какво ще стане след това.

Дан постоя така няколко минути и после стана и каза:
-Какво има? -после се осети и отново седна до Миша. Той чакаше отговора на момичето. Изглеждаше че тя е развълнувана.

-Това е една възможност да се докажа!Дан,можеш ли да повярваш?След толкова упорити тренировки можеби най-сетне...
Дишането и се учести и усещаше че и премалява.Сърцето и биеше лудо сякаш се опитваше да излезе от тялто на момичето.Ръцете и трепереха все едно навън имаше миносови температури.Тя прегърна Дан силно и щастливо.

-Радвам се за теб!!!-каза Дан и също прегърна Миша. После я целуна и се усмихна. Радваше се, че Миша е щастлива.
-Браво на теб! С Чико ще успеете.-допълни младежът и отново целуна Миша.

-Дан,неискам да звучи нахално от моя страна,но ще останеш ли с мен?В смисъл такъв,нали няма да ме изоставиш?
Попита го съвсем сериозно момичето и честно.Искаше отговор,каквто и да беше той.Знаеше че тя не е от неговата партия и че е нищо особено,но го харесваше и искаше да разбере неговите намерения към нея.Лицето и беше сериозно и изражението непоклатимо.

-Да ше остана с теб! Няма да те изоставя!-каза Дан и нежно целуна Миша. После се усмихна и каза:-Обичам те!-и прегърна Миша. Той харесваше Миша и затова нямаше да я остави. Чувствата му към нея бяха искрени. Младежът погали момичето по лицето.

Тя го погледна и също го целуна.Прегърна го силно,а очите и се нациха от радост.Отвън се беше появил и Чико.стоеше до прозореца и ги гледаше.Не му харесваше да ги вижда така,но неможеше да каже нищо по въпроса.Само сумтеше.Миша се усмихна и отиде до него.Също целуна дракона си който веднага сложи главата си в скута на момичето.Размарка се щастливо,а като погледна Дан му се изплези.

В главата на Дан за момент влезе мисълта да натика нещо в устата на Чико, но щеше да е безсмислено. Той се сети нещо и отде при Миша. Прегърна я и я целуна отново точно пред Чико. После се усмихна.

Дракона се дразнеше.Издиша възрух от носа и каточели се усмихна.Захапа роклята на Миша и я варна към себеси лижейки и ръцете,а после сякаш и на нея се усмихна,гледайки към момчето.

Дан се ядоса, натика езика на Чико обратно в устата му, а после затвори прозореца пред лицето му. След това се върна на дивана и седна спокоен. вече дракона не му пречеше.
-Миша, скоро ще тръгвам.

-Добре,но няма ли да останеш за обят?
Докато двамата разговаряха дракона седеше на прозореца и беснееше.Чрес език се опитваше да отвори прозореца,но го блъскаше и с глава.Нямаше намерение да се предаде на някого

-Ами добре ще остана! Но кажи на Чико да спре да блъска по прозореца!-каза Дан и погледна Миша. Зачуди се какво прекрасно ястие ще сготви този път. След малко любопитството му надделя и каза:-Какво ще готвиш?

-Ами мислех за нещо печено или ако искаш супа...Дори незнам какво да сготвя.
През това време само сновеше из стаите оправяъки и сумтеше.
-Този път за какво се скарахте с Чико?