Ново Начало

-Ами добре заведи ме в стаята.-каза Дан и се изправи. После погледна през прозореца. Навън още валеше и гърмеше. Младежът се надяваше до сутринта да спре да вали така силно.

Двамата се качиха по стълбите и влязоха в стаята.
-Не е нищо особено,но...както и да е.Аз съм в съседната стая или долу.Ако ти потрябвам ме викни.Лека нощ.

-Лека нощ.-каза Дан,съблече се и легна на леглото. След няколко минути вече беше заспал. Дъждът навън беше започнал да намаля. Младежът си спеше спокойно сякаш навън не вали.

Междувременно Миша седеше във всекидневната и гледаше шишенцето,което съдържаше отвара.

Чудеше се какво ли ще стане ако я изпие.Но вниманието и беше привлечено от нещо друго.На входната врата се удряше силно.Момичето веднага скокна и отиде да отвори.Пред нея стоеше учителя и.Мажа имаше дъждобран и дишаше тежко.
-Нямаго...
-Кой?
-Драконът ти...Изчезнал е.
-Какво!?


-Трябва да го намеря!Тръгвам да го търся.
-Добре довиждане.
-Но учителю няма ли да ми помогнете?
-Не той е твой дракон и ти се оправяй.
-колко мило от ваша страна.
Миша влезе в къщата и написа една бележка която казваше на Дан къде отива.Нямаше да остави дракона си на никаква цена.Затова веднага щом написа бележката тръгна да го търси.

Дан се събуди към три часа сутринта. Миша още я нямаше. Навън вече почти не валеше. Облече се бързо и слезе долу. Щом прочете бележката, веднага излезе навън и тръгна да търси Миша и Чико. Прибра се до дома си и яхна Сливър. Двамата започнаха да търсят. Дъждът отново се усили. беше трудно да търси.

Миша вървеше и вървеше.Цялата беше мокра и кална.Много често падаше подхлъзвайки се на калта,но продължаваше.Нямаше намерение да се пребира у тях докато ненамери дракона си.Накрая влезе в някакви храсти и падна в някаква яма.Там беше и Чико.Стоеше и цвилеше.
-Чико!-извика се леко Миша.-Дракончето ми!
С разтворени обятия тя тръгна към него и го прегърна,а после и целуна.
-Така ме изплаши.Цяла вечер те търся.-сълзите и капеха по лицето на дракона.-Знам че сме скарани вмомента,но аз те обичам и не ми се сърди.Вече порасвам и се променям.Нормално е.Но никога,никога няма да спра да те обичам.Чико я погали с главата си и я изблиза по лицето.После я прегърна с опашката си.Миша заспа в топлата прегръдка на дракона и заспа,но имаше треска,която се усилваше.Тя и дракоа често бяха в подобни заплахи,но винаги са се оттървавали.Чико също заспа непробудно спокоен че стопанката му е до него неосъзнавайки какво става.

Дан търсеше Миша. Скоро я видя запсала до Чико. Приближи се но видя ямата. Скочи вътре.
-Миша събуди се.-и сложи ръката си на челото й. Имаше треска. -Миша Събуди се!!!-викаше той.

Нямаше обаче смисъл.Тя само лежеше и не мърдаше.Чико се усети че нещо не е наред и бутна момчето с глава леко което означаваше какво става?

Дан взе Миша и я качи на Силвър. След това каза на Чико:
-Ела с нас, за да й помогнем!-и драконите отлетяха. Стигнаха до дома на изповедника и там спряха.
-Да влезем вътре.

Чико тръгна след тях,но на вратата имаше малко проблеми.Тя бе прекалено малка а тялото му беше прекалено голямо.Веднага започна да негдува и да ръмжи.Блъсна няколко пъти в опит да се разшири дупката ,но нямаше ефект.Неискаше да оставя стопанката си, а да и помогне.Затова продължи да опорства.

Дан показа на Чико друга, по-голяма, врата и той влезе оттам. След това младежът взе Миша на ръце и тръгна към стаята, в която я беше настанил предния ден. Икономът и един доктор дойдоха. Силвър стоеше пред вратата и гледаше какво става.

Чико се въртеше в кръг и незнаеше с какво да помогне.Неискаше да изгуби господарката си.Затова чакаше лекаря да излезе.Най накрая и това стана:
-Тя ше се оправи,но не трябва да става от леглото три дни.Препоръчтелно е да лежи колкото се може повече.Но кой дявол ви караше да излизате в тази буря?Трябва да и давате тези хапчета трипати за ден и ако темпрературата не спадне да я намажете с този мехлем.
Доктора даде мехлема и си тръгна.

-Всичко е по моя вина. Ако не бях аз, Чико нямаше да избяга!-каза Дан и излезе от стаята. Отиде в своята стая и започна да събира багажа си. След един час вече беше взел най-необходимото. Излезе от стаята и отиде да види как е Миша и дали е по-добре. Силвър вече си беше тръгнал.

Миша вече започваше да идва в съзнание.Погледът и беше замъглен.Тя тръгна да се изправя държейки се за главата.Болеше я много.Сякаш някой я беше удрял,а то беше просто от треската.Несъзнателно тя говореше за Чико като го търсеше.
-Къде е Чико,къде сам аз?Студено е.Какво става.

-Спокойно! Чико е тук! Имаш треска. Ще се оправиш след няколко дни. Изпий това.-и Дан даде на Миша едното хапче.-Когато оздравееш заминавам на дълго пътешествие. Сега си почивай и не ставай от леглото три дни!-допълни младежът. След това седна на един стол.

-Обещах на Чико да се грижа за него.Пък и аз сам в отлично състояние.
Тя отново се изправи.Тръгна да се движи в стаята но се блъскаше.Накрая и пречарня пред очите и отново падна на пода.Изправисе и се опря на стената.Температурата отново започваше да се надига.

Дан я взе и я сложи да легне в леглото.
-Няма да става!-и след това сложи ръката си на челото й. Разбра, че температурата се покачва и взе мехлема, който беше дал доктора.
-Ето.-и сложи на Миша от мехлема.

-Дан,моляте пусни ме.Трябва да вървя.Утре ще се видим.Сега трябва да се грижа за Чико и да си събера багажа.-Тя го хвана за ръката.
Опита се да стане ,но неуспя.После се обърна на другата страна и се загледа в ръката си.Все още беше кална.
-Трябва да ида и до нас да се изкапя.Мръсна сам.Изцапала сам и чаршафите.Може да ми ги дадете ще ги изпера и ще ги варна.
Отново се опита да стане.

-Утре може и да те пусна. Но не днес!!!-каза Дан, като беше сериозен. После излезе от стаята и си взе душ...Като излезе отиде отново в стаята при Миша и седна на стола до леглото.

На другата сутрин когато Миша се събуди видя че
дан си на стола.Усмихна се леко и стана.Зави го с едно одеяло и го целуна по челото.После си тръгна заедно с Чико към своя дом.

Дан скоро се събуди. Вида, че Миша я няма и претърси цялата къща. После забеляза, че слънцето вече е изгряло. Качи се на Силвър и полетя из синьото небе. Летеше към къщата на Миша. След янколко минути пристигна. Почука на вратата в очакване на Миша.

Тя му отвори.Все още коятя и бе бледа и с треска,но си вършеше домакинските задължения.
-Дан?Какво търсиш тук?Заповядай влез.Оставих те да спиш.

-Трябваше да лежиш Миша! Трябва да си вземаш лекаствата!-каза Дан.-Защо се прибра?-и той влезе вътре. Беше притеснен за Миша. Забеляза, че вече е почти обед. Младежът чакаше отговора на момичето.

-Май забрави че ми каза нещо снщи.Не ме карай да ти напомням.
Тя отиде в кухнята и направи чай.

-Казах, че може и да те пусна днес, а не, че ще те пусна! И все пак трябва да внимаваш. По-добре ли се чувстваш днес?-каза Дан и отиде в кухнята при Миша. След това се замисли.