Ново Начало

Тя го взе.Загледа го замислено и притеснено.Бавно го отвори и помириса.Нямаше никаква миризва,като водата и все пак тя се страхуваше.Надигна шишенцето да го изпие,но го свали.Страхът и надделя.
-Неможели да го оставим за алтернатива.Ако...ако се случи нещо нередно чак тогава...сега да го имаме само за всеки случай.
Попита тя вперила нервен и несигурен поглед в шишенцето.
-Страх ме е.
Очите и се напълниха със сълзи и тя се обърна за да не я гледа.
Неискаше да види страхливата и страна.

-Добре!-каза Дан, отиде при Миша и я прегърна. После избърса сълзите й и каза:-Не се бой!-след това нежно я целуна по устните. Погали я по лицето и се усмихна. След това прошепна:-Хайде да тръгваме. Въпреки всичко искаше да остане така вечно. Подаде знак на изповядания да каже на другия да отидат в другата стая.

-Благодаря ти.-отвърна му тя.-Като се върнем трябва да поговорим.Става ли?
Двамата се качиха на дракона и полетеха към имението.Вече се беше смрачило и духаше студен вятър.Миша стискаше шишето и гледаше в тъмнината.

Силвър летеше високо. Скоро кацна в двора до фонтана. Дан и Миша слязоха от дрякона. Младежът погледна момичето и каза:
-Та за какво щяхме да говорим?

-Става въпрос за изпита ми по летене.Ще се провежда надалеч от тук.Където са родителите ми.Трябва да замина до края на седмицата и незнам кога шет се върна.
Миша си разтриваше ръцете беше и студено от вятъра.

Дан я прегърна, за да я стопли.
-Ще дойда с теб, ако нямаш нищо против.-и се усмихна на Миша.

-Супер!
Тя увисна на врата му и за първи път тя го целуна,а не той нея.
-Ще те запозная с родителите си.Само да те предопредя че татко е като Чико,а мама е много любезна.Надявам се да ги харесаш.Сега трябва да се пребирам.Ще дойдеш ли да ме изпратиш?

-Добре разбира се.-каза Дан и тръгна заедно с Миша към дома й. Досега никога не беше ходил там. По небето се бяха появили много облаци. Това не го притесняваше изобщо.

Когато стигнаха до една малка двуетажна къща Миша се спря.
-Тук живея.Разбирасе прилича на колиба сравнение с твоя дом,но аз си я обичам.Това е моят малък рай.Е,ще влезеш ли.Вечерята трябва да е изтинала,но ще направя друго за ядене.

-Ами добре. Ще вляза.-каза Дан и прегърна Миша. После се огледа. Къщата наистина беше хубава. Миша отвори вратата и младежът се огледа. Вътре също беше чудесна.-Имаш хубав дом.

-На първия етаж е кухнята и всекидневната,а на втория е моята стая и стаята на родителите ми.Банята също е на първия етаж.Да идем във всекидневната.
Двамата отидоха.Дан седна на дивана ,а Миша остана права.
-След около десет минути яденето ще бъде готово.Надявам се да обичаш спагети със сос и мерло.

Дан кимна в отговор "Да". Той обичаше спагети. Огледа се наколо. През прозореца се виждаше залеза. Гледката беше хубава. Младежът се приготви за хапване, защото знаеше, че Миша готви страхотни ястия.

Когато се появи носеше све чинии едната пълна със спагети а другата почти празна.Сложи ги на масата,а после сервира виното.Тя взе малкото спагети и започна да ги яде.
-Не са това което очакваг-промълви.

Дан опита спагетите. На него му харесаха.
-Ммм хубави са!-и продължи да яде спагети...След като свърши каза:-А къде са родителите ти?

-Живеят на юг.Преместиха се преди две години.Не се оплакват.Харесва им.Къщата им там е по-хубава от тази.Както и да е.
Миша раздига масата след вечеря и започна да мие чиниите,тананикаъки си някаква песен.Накрая донесе десерт на Дан и се загледа през прозореца докато чакаше момчето да се навечеря.Навън се беше появил вятър и валеше дъжд.От време на време падаха наблизо мълнии караъки Миша да подскача и да трепери,после се успокояваше и случилото се повтаряше отново и отново.
-Та те искаха да се преместя с тях,но отказах.Тук е моето и на Чико родно място.Неискахме да го напуснем и сега живея сама с дракончето си.Навън вали като изведро.Ако искаш може да устанеш у нас.Къщата може да е малка,но има къде да те настаня.

-Ами добре. Ще остана стига да не ти преча.-и Дан погледна също погледна през прозореца. Гръмотевиците му напомняха за силата му. Само че тези издаваха звук, не като неговите. Дан изяде десерта си и остави чинията на масата пред себе си. После се усмихна и каза:
-Готвиш прекрасно!

-Не е вярно.Неумея да готвя.Ще ида да измия чинията а ти се чувствай като удома си.Такаде доколкото можеш.
Тя отиде да вземе чинията и тръгна към кухнята.

Дан отново погледна през прозореца и се загледа навън. Спомни си всички, които беше изповядал. И все пак се радваше въпреки всичко. Имаше тази сила и беше свикнал с нея. След това отново се огледа.

Миша се върна и седна на дивана.Погледна го ,а после извъртя погледа си като погледна през прозореца.От доста време не бешеимала гости.Радваше се че Дан и прави компания.
-Ще ми разкажеш ли цялата изтория и за твоите родители?-попита го тя леко притесняна че ще и откаже.

-Ами добре. Майка ми е Изповедник. Вече знаеш какво може да прави. Въпреки всичките си страхове, тя не ме е убила и ме е оставила жив. Скоро се преместихме тук в Царството на Драконите. Когато стахан на тринадесет, майка ми изчезна. Оттогава не съм я виждал. Все още не знам дали е жива, защото не съм виждал оцелял изповядан от нея. Две години след изчезването й, баща ми беше убит. Все още не знам от кого, но смятам някой ден да разбера. Пък и ако срещна убиеца той не може да ме излъже. -и Дан погледна към прозореца.-След загубата на родителите ми единствената подрекпа беше Силвър. С него се сприятелихме и така...-после отново погледна Миша.

-Да?Защо спря?Да не съм направила нещо което да те обиди.Аз съжалявам,ако е така.
Тя сведе поглед и си прехапа долната устна.

-Просто другото...не е интересно.-каза Дан и се замисли. След това допълни:
-А ти знаеш ли нещо друго за изповедниците освен това, което ти казах?-и погледна момичето в очите.

-Съжалявам но не.Ти си първия изповедник който срещам.Но се надявам и други да видя.
Миша се изправи и отиде до прозореца като докосна стъклото се обърна към Дан:
-Ти защо не си като другите изповедници?Всмисъл такъв защо избра да си добър?

-Не знам. не съм го избрал...просто не съм като другите. И въпреки това понякога ставам като тях...Не ми се говори за това.-и погледна надолу. След това погледна Миша.

-Добре.Ако си уморен да те заведа във стаята,о ако искаш можем да говорим за нещо друго.