Ново Начало

-Няма значение! Остави го така. Аз отивам да си взема душ, а ти си върши работата.-и Дан излезе от стаята. После се запъти към банята. Съблече се...след като се изкъпа излезе и се облече.

Момичето вече си тръгваше от тях.Носеше подноса с храната и се чудеше къде да го остави.Слезе по стълбите и се загледа.Тръгна по един коридор и се изгуби.

Дан слезе надолу по стълбите и започна да се оглежда. Забеляза Миша в края на един коридор и тръгна към нея.
-Да не се загуби?

-Ами малко.Търсех кухнята да варна подноса с храна,но май нещо не я намерих.И си останах тук.Не съм свикнала с толкова обширна обстановка.

Дан взе подноса и го даде на Сам, който дойде отнякъде и отново си тръгна.
-Ще ти покажа пътя.-и момчето и момичето минаха по два коридора и се озоваха отвън на двора.

-Благодаря ти много.Кой знае колко време щях да се лутам ако небеше дошъл.-усмихна се тя-Е аз май трябва да тръгвам.Чао.
Преди да тръгна лего го докосна с рак и се обърна.Цялото и лице пламтеше

-Чао.-каза Дан, отиде под едно дърво на сянка и легна. Там щеше да чака Миша, докато се върне. Погледна нагоре към небето и се замисли. Така постоя няколко часа пок дървото.

Момичето все още разговаряше с дракона си,но нямаше полза
-Моляте чико!Помисли и за мен.Знаеш че наам те забравила.Ти си моят красавец,но стига си се сърдил.Чувствам се виновна.-очите и се насълзиха.
Тя беше искрена,н дракона все още не се даваше.Дракона беше с огромна гордост.Извъртя се настрани и не обръщаше внимание на господарата си.
-Добре.Много добре.Щом неискаш да ме слушаш добре,но в такъв случай и аз ще правя каквото си поискам!-изкрещя се тя и си тръгна разплакана.Веднада се прибра удома и се разплака.Беше се скрила под одеялата и плачеше.

Дан продължаваше да стои на сянка. До себе си беше оставил три червени рози. Силвър стоеше до него и от време на време правеше по някой полет из небесата. Младежът беше все тъй замислен.

Когато Миша се поуспокои отиде в банята.Вземаше си далах душ,а след това се облече.Излезе на двора си и започна да събира плодове и зеленчуци за вечрята която щеше да прави.Беше напълно забравила за срещата си с Дан

Дан чакаше вече няколко часа. Скоро заспа под дървото, а Силвър стоеше и хапваше. Драконът очакваше Миша да дойде, защото беше разбрал за срещата й с Изповедника.

-О,не забравих!-беше си спомнила
Веднага изключи отлона и се завтече.Тичаше през гората без да си поеме въздух.Изморена и вече неможеща да тича тя се беше спряла на другия край на поляната.Падна на колена хванала краищата на роклята си и задиша тежко вперила поглед в земята.
-Аз отново закъснях

Дан отвори очи и я погледна. Изправи се и подаде на Миша трите рози. Силвър разпери крила и отлетя нанякъде.
-За теб са. А сега какво ще правим?

-Благодаря.Всъщност незнам.Напълно бях забравила за срещата.Имам проблеми и...няма значение.
Продължаваше да диша тежко и да говори на срички.Изправисе и се огледа.
-Драконът ти защо си тръгна?

-Незнам. Пак ще дойде. Сигурно не иска да ни пречи.-и Дан се усмихна на Миша. Усмивката пак се беше върнала на лицето му. Той прегърна Миша и погледна нагоре.

-Имаш чудесни взаимоотношения с дракона си.Да си призная малко ти завиждам.
Миша го стисна малко по силно от обикновено и си опря главата в неговото тяло.

Дан я погали по главата. След това се замисли върху това, което беше прочел в книгата предния ден.
-В една книга пишеше, че наблизо в някаква пещера могат да се намерят от онези елексир, за които ти казах.

Тя го пусна и се обърна към него:
-Елексира?Но ти нищо не си ми направил!-беше се притеснила-Бъди спокоен,всичко ще е наред,но ако искаш да го намерим.
Тя го беше хванала за лицето леко с двете си ръце.Притесняваше се да не го разочарова,а да го подкрепи.

-Ами добре. Предполагам, че ще стигнем дотам със Силвър.-и когато каза това, Силвър долетя от небето. Дан и Миша се качиха на дракона и полетяха в небесата. Отправиха се на юг. Драконът летеше с умерена скорост. Той не бързаше чак толкова много.

-Много път ли има още?-попита тя докато летяха.

Дан извади един лист и го обърна обратно.
-Не много.-и посочи с пръст няколко скали в далечината. Силвър продължи към скалите. Духаше топъл ветрец. След няколко минути стигнаха до скалите. Дан и Миша слязоха от дракона.
-Силвър, ти стой тук!
Момчето и момичето влязоха в пещерата. след няколко крачки пред тях се появи врата. Отвориха я и се озоваха в магазин. Дан беше готов да предпази Миша, ако се наложеше. Младежът ес приближи до продавача и каза:
-Разбрах, че имате елексири и който ги изпие, не може да бъде изповядан от Изповедник. Ако имате ми дайде колкото имате.
Мъжът се обърна и извади 30 елексира. После каза:
-Струва 58 000. Вие ли сте Изповедникът?
-Не не съм аз.-каза Дан и се направи, че бърка, за да извади пари. Тогава Хвана мъжа за врата и го изповяда. Удари гръмотевица без гръм. Продавача падна на земята и каза:
-Заповядай ми изповеднико!
-Няма да ми взимаш пари за елексирите. Откъде ги взимате?-рече младежът и погледна към Миша. Мъжът подаде едно листче на момичето.

Вцепенена от Миша взе листа и го загледа.После отново погледна мажа,а след това Дан.Кожата и беше настръхнала,а сърцето и биеше като лудо.За арви път виждаше Дан в такава светлина.Тя престъпи към него и като дете го хвана за ръката.Отиде зад гърба му сякаш се криеше ивпери поглед в земята:
-Това ли ще се случи и с мян след известно време?-попита го тя директно.

-Не благодарение на тези елексири!-каза Дан и вдигна шишенцата пред Миша.-Изпий едно.-и подаде едно от шишенцата на момичето. След това се обърна към мъжа и каза:
-Ще ми доставяш още елексири.-и начерта нещо на един лист. После го подаде на изповядания.
-хайде да тръгваме Миша.

Миша погледна момчето.Нищо небеше разбрала,но тръгна.Загледа шишенцето.Беше я страх да изпие течноста.Дръпна леко Дан за ръката и го погледна със сериозен поглед,който беше премесен със страх:
-Сигурен ли си че тази течност е такава и не е нещо друго?
Прехапа си тя устната.

-Права си. Трябва да проверим.-каза Дан на Миша и се обърна към продавача.
-Доведи някой от работниците си!-и изповядания излезе. След малко се върна с един мъж. Новодошлият изпи шишенцето. Дан отиде и го хвана за гушата. Не успя да го изповяда.
-Ето Миша.-и даде на момичето ново шишенце.