Легенда и мит

- Добре...дано... - каза и започна да я рита и бие с юмруци, дори с меча си пробва, ама уви...

- Сега ще пробвам и аз... - копието не можеше да се справи с това... така че дори опита с една вятърна магия за разрушение... Не... - Хм, ако е направена за съхранение на нещо, скъпо за една жена... една жена би могла да отвори пътя по някакъв начин и то лесно.

- ХМ..- тя веднага започна да мисли ралични начини и я обиколи няколко пъти.

- Някакъв скрит меанизъм, някаква магия... май че по-скоро няма магия... значи е нещо друго... да се опитам да я завъртя някак...

Преди да я завърти, Изабелла се наведе леко и само я пубутна в двата края.
- Я, виж! - беше взела да се отваря само от побутване в краищата, ала не и в средата, а опита з разрушаване бе провал.

- Да се опитам да я избутам още по-нататък... - да не би пък наистина да имаше нещо скрито и по този начин...

Не знаеше за други наини, затова само му помогна, а вътре имаше...

- Тази дупка е като безкрайна! - да, просто едно тъмно нищо... поне засега... но тук вече поназнайваше какво да върши... Извади едно дълго въже и завърза на единия му край камък, после го заспуска.

Изабела стоеше и наблюдаваше това, което прави Кимбли.

Най-накрая нещо като че захапа въжето отдолу и започна да се дърпа.
- Ето го нашия любимец - той скочи като риболовец, хванал бял кит и започна да се бори с въжето.

Тя също му помогна и заедно издърпаха...

- Хванахме рибата, ха! - да, беше риба, макар и да изглеждаше доста магическа. Тя бе напълно прозрачна и в нея се виждаше как плува нещо много леко и нежно, скъпоценност, размацана от тялото на това същество в момента.

Тяприхна, та се смя сигурно няколко минути,докато гледаше прозрачнотонещо.

- Нали не е гнусно? Не би трябвало да е! Все пак е дар за принцеси или любими... май...

- Не е гнусно! Даже мога да го пипна! - разсмяно му каза и се загледа в рибата.

- Супер! Е, тогава, прекрасна ми партньорке, тази риба е за вас, подарък

- А? - изумено го погледна и се засмя отново - За мен?!

- Разбира се! Първо на първо, защото не ми подхожда на мен, а и защото е подарък точно като за теб. Тази риба няма да загине, тя дори не живее във вода, а във въздуха. А и ти носи подарък.

- кАКъв подарък? - страните й поруменяха и тя погледна смутено надолу.

- Вземи я и ще видиш - е, не можеше да е нещо по-скъпоценно от каквото имаше там... но и то си бе доста красиво, като го гледаше... колие ли беше? Не, гривна? Пръстен? Не можеше да каже дали със сигурност е такъв вид украшение дори.

Тя я взе и се загледа в нея.
- Не мога да видя добре. Благодаря ти мноого - каза и го целуна по бузкаата.

- Скоро ще разберем, ще разберем... може да ти е като... хм, изненада... - може би сега трябваше да се връщат... усещаше странно напрежение наоколо, откакто бяха намерили богаството.

Тя се израдва отново и му лепна друга целувка за благодаря.

Ухили й се за кой ли пореден път и й отдаде с ръка чест, просто като рефлекс.
- Хайде тогава... да се опитаме да излезем.

Кимна и се обърна, за да потърси изход.