Легенда и мит

- Дано си добре - ако не бе държал очите си затворени, сега щеше да му се върти свят и да не знае къде се намира, перфектната жертва за всичко и всеки... Но всичко бе наред, само дето беше и много тихо.

Бе се подпряла на него и не смееше да отвори оч и .
- Тихо е.

- Можеш да отвориш очи, скъпа партьнорке. Няма нищо и никой... но пък е красиво. Някъде тук ще намерим за каквото сме изпратени.

Тя отвори очи и го погледна, а след това огледа и мястото.
- Ах, да, вярно!

- Не знам какво е, но определено не е горе, на земята, а под нея... и е изпипано до съвършенство. Освен ако звездите не са скъпоценни камъни...

- И сега какво ще правим? Тъмно е... -това блестене колкото й харесваше, толкова я др азнеше.

- Ще се опитам да направя малко светлина... а после ще държим все направо... би трябвало каквото е скрито да лежи направо, поне според мен.

Повдигна рамене.
- Дано... Нека потър сим. - тя тръгна на прет и оглеждаше внимателно всиичко.

Мразеше места, на които е тихо и спокойно, но пък ако търсеха някоя влюбена птичка или по-скоро наследството... значи нямаше страшно, не че знаеше колко различни видове любов можеше да има.

е, то и тя не знаеше какви видове любов можеше да има, обаче беше доста приятно, макар и тъмно и спокойно...

Най-накрая се справи с една факла, макар че тя не нарани по никакъв начин мрака... просто им освети пътечката, която трябваше да следват. Е, поне беше нещо...

- Хм... - внимателно оглеждаше мястото и ..въздъха, имаше чувството, че нямаше да нарпавят нищо, а това я стресираше.

- Спокойно, партньорке, спокойно. Понякога е нужно само малко повече търпение.

Тя кимна, ала едва ли си проли4а от тъмнината.
- Е... да, прав си. Сега си знам, че ще го намерим...-макар да не знаеха какво търсят Д

Той се усмихна и й кимна, после я хвана за ръка и упорито продължи напред. Щяха да намерят нещо, каквото и да е, на всяка цена.

Стисна леко неговата и също закрачи след него.Оглеждаше внимателно всиичко!

- Не ти ли се струва, че май тук нещата просветляват? Някак си звездите са по-многобройни... може и вече да ми се привижда...

- И на мен ми се струва така. - засмя се - Тъкмо и аз щях датепитам дали не ми се струва.

- Значи имаме нещо - позарадва се и кимна няколко пъти. Продължи малко по-подро, докато звездите почти не се смениха с дневна светлина... и при рязката смяна на светлина почти не се блъсна изведнъж в някакъв каменен стълб.

- А! - последва реакция, а след това и смях . -Какво е това?!

- Колона... която май е за слепци като мен... ама на нищо не ми прилича... - просто гола колона... странно.

Изабелла я докосна с ръка и духна към нея.

Той пък я обиколи... нямаше нищо, което да му подскаже какво да прави с нея.

- Да я разбием? - бе единственоото смислено нещо, което й дойде наум.

- Хм... добре, хайде да опитаме... дано не стане нещо непредвидено.