Мракът и зимата

Заглавие: Мракът и зимата Пон Авг 27, 2007 9:10 pm

Тихо беше..Мрак..Нито звук..Сняг..Стъпки..Песен..
Висок мъж със ребърни коси тихо вървеше по снега и си тананикаше. Очите му бързо обиколиха околноста и той докосна доволно меча на кръста си.
- Идвам, братко..идвам - тихо прозвуча гласът в тишината. Очите като че ли бяха ледени, косите също. Фигурата, облечена в черно като че ли говореше сама на себе си, но може би някой я слушаше.защото все едно не беше сам
- Колкото и да се криеш ще си платиш..Ще си платиш - гласът беше напевен, което все едно усилваше снега. Мъжът беше елф, малко странен, но все пак елф. Той се казваше Клайв, демон на зимата. Той можеше да подкани зимата да дойде по-бързо. И всякаш точно това правеше напевният му глас. Елф, готов да отмъсти..Просто трябваше да дойде точното време.
- Когато вие разрешите..Аз ще съм готов - каза като че ли сам на себе си, но някой май го слушаше

- Ей елфчо - оркски глас проехтя някъде зад фигурата в черно. Среброкосият се обърна към висок орк с дебела броня - Недей толкова застудява времето..Ще измрем ако продължаваш така.
- Кой може да има нужда от същества, които не търпят студ. Изчезвай - елфът нямаше право да заповядва разбира се, но ледът в очите му уплаши орка и той си тръгна като мърмореше нещо. Среброкосият отново се обърна към равнините, които бяха покрити със сняг и се усмихна. Няколко същества с дебела козина бяха готови за път. Първата им цел беше Драконското царство. Царството, в което едно време бяха сразени. Разбира се бяха обсъждали различни начини как да проникнат през замъка, но категорично бяха отхвърлили Проходите на Последната битка...Все пак мястото беше свещено и за злия свят. Велики войни бяха загинали там, повечето се страхуваха от това място. Елфът се изправи изведнъж и тръгна с бърза крачка към съществото най-отпред на групата, което най-много приличаше на ашрак - като това, което някога беше загинало редом с Кейти Джоунс.
- Вървете направо, през прохода. Аз ще го разчистя за вас. В Драконското царство все повече се трупа сняг, на вас няма да ви е трудно..Всъщност може и да се затрудните ако намерите един елф там..Не го пипайте той е мой враг и аз ще се разправя с него.
Съществото кимна и даде сигнал. Всички тръгнаха изпратени от усмивката на елфа.
- Зимата иде - каза той и отново тръгна назад, за да види своите подчинени. Бяха му дали някаква войска и той трябваше да се срещне с нея сега

- Ах ти..Не, няма да се измъкнеш, братко - елфът сега седеше сред снега, който стигаше вече до кръста му. Елфът всякаш беше направен от сняг. Носеше бяло топло наметало, а леденият му меч проблясваше леко когато снежинките минаваха покрай него.
- Време е и Пустинята да застудее малко - каза си среброкосия и започна своята тиха и напевна песен. През това време до него се появи черният елф, облечен като за Северния полюс и изгледа елфа с гняв.
- Елфчо..що не спреш...
- Ти ме прекъсна..Дано е нещо важно - елфът се обърна с гневен поглед към съществото.
- Сър..не можем да търпим повече зимата ви.
- Не..това не е мое дело. Природата е такава, а аз мога да управлявам снега както пожелая. Махай се..Пречиш ми, имам работа, не виждаш ли?
Но оркът явно не виждаше. Изтегли крив черен меч и го насочи към среброкосия
- Ще умреш, ако не спреш.
Елфът не потрепна. За миг оркът беше пред него, после сякаш снегът го погълна и не остана нищо.
- Неприятно ми е да убивам собствените си съюзници - каза тихо елфа и отново се съсредоточи към това да прави сняг

- Канаши..Канаши ела при мен - от небето слезе едно доста странно същество което издаде мъркащ звук и започна да се гали в Клайв. Това беше единственото същество, което Клайв обичаше истински
- Пази се, братко..пази.. - усмихна се тихо елфа като думите причиниха на едната част от пустинята няколко бури. Зимният демон се качи върху съществото, след като го погали и огледа снега с задоволство. Съществото го отнесе нагоре, надалеч от оркската кула. Щеше да затрупа всичко..Онези, които някога се бяха противопоставяли на злото сега щяха да хленчат в краката на новия господар..Защото Клайв повече от всичко служеше на господаря си

Мраморната кула се появи пред съществото и елфа. Клайв се усмихна и дръпна бялата качулка пред лицето си. Зимните демони повече от всичко обичаха светлите цветове. Съществото бавно си запроправя път по земята. Снегът се допираше до краката му леко и едва се усещаше. След Клайв отново се образуваше плътна преспа сняг. От тук щяха да тръгнат отрядите...Клайв също смяташе да тръгне. Трябваше да изпълни мисията си все пак.
- Канаши, мила моя.. - каза като слезе от съществото - Скоро ще потеглим. Засега полети и си почини добре
Съществото кимна и остави елфа сам в снега. Ледения меч проблясна на слънцето, когато мъжа го извади и заби в земята. Той идваше от стар елфически род, с традиции. Говореше малко и винаги се стараеше да звучи изискано. Повече от всичко мразеше предалите семейството. Бяха странно елфическо семейство - демони. И то зимни..Всички имаха зимни сили, но най-голямата се даряваше по наследство. Сега Клайв имаше задачата да накаже престъпилите семейните правила

- Махай се от пътя ни, елфчо!Бързаме! - Клайв беше грубо избутан от орките в страни. Всичките с черни ризници, те лесно се открояваха в белотата наоколо. Самия елф носеше все още бялото наметало с качулка, спусната ниско над очите. Орките се засмяха грубо когато среброкосия падна тежко в снега и го подминаха. Нямаше да позволят някакъв си елф да тръгне с тях и да ги командва.
- Пазете се господа.. - провикна с мъка зад тях Клайв като се изправи и разтърка гърба си. Орките се засмяха отново и отминаха напред. Постъпиха грешно, но бяха забравили какъв всъщност беше Клайв.. Елфът вдигна ръка, в един миг не се случи нищо съществено, после снега се надигна като лавина и погълна крещящите орки под себе си
- Сбогом, господа - помаха Клайв на хълмчето и се обърна. Не можеше да потегли сам..Някой трябваше д задържа приятелите на Ним, докато си разчистваха сметките. После се чу шум и той се обърна назад. Към него се приближаваха тежки стъпки, на снега се очертаваше отпечатък от голям ботуш. От невидимия човек капеше кръв и оцветяваше снега. Явно беше направил магия, защото когато се приближи до Клайв човека падна дишайки тежко и Клайв коленичи до него
- Убийте ме господарю, убийте ме - прохленчи мъжа като се вгледа в сивите очи на елфа умолително.
- Успокойте се братко..Разкажете ми, и аз обещавам, че ще направя каквото мога за вас
- Сър..бях в селото с ашраците..Избихме всички..но подлите псета нападнаха и нас, вашите шпиони..Успях да се измъкна и..дойдох до тук..за да ви докладвам сър..Сър..искам да отида при своите войници..посмогнете ми да си отида..
Клайв въздъхна и за пръв път се усмихна. Усмихваше се рядко, защото това му придаваше доста мил вид. После сложи ръка на главата на мъжа и прошепна
- Вървете братко..Вървете при войниците си - мъжа се превърна в ледена статуя и снегът обгърна и него завинаги..

Клайв не можеше да отрече, че понякога в него се проявяваха старите семейни навици..Някога беше служил на хората през зимата. Разчистваше снега, правеше живота по-поносим. Но вече не беше така. Откакто бяха започнали да го презират, той беше вече нежелан..Никъде не можеше да отиде. Брат му беше мъртъв, Клайв нямаше семейство..Не, всъщност беше открил духа на брат си все още да броди наоколо. Отначало не беше повярвал, но наистина след дълго търсене и проучване беше открил, че Ним все още е жив..Тогава в него се беше проявило чувството за мъст и от тогава желаеше да се добере до брат си...А в същото време дълбоко в сърцето си беше много объркан..От една страна обожаваше да служи на Черния господар, а от друга..Беше живял там едно време..Тези земи..Мъчително беше да се изправиш срещу човек от собствената си кръв. Някак си не искаше да го прави..Страхуваше се да го направи..Винаги го беше било страх от Ним, макар и да беше по-големия. Но не..Трябваше да се изправи срещу брат си..и да го убие.
След като дълго седя до гроба на войника с усмивка на лице, Клайв се опомни и се изправи.
- Канаши, мила моя..Видя ли отрядите наоколо? - попита съществото, което тъкмо кацаше на земята.
"Да..наблизо са..Един отряд орки ви очакват"
Двамата бяха възприели официален език, когато говореха. Клайв обичаше да се изразява красиво
- Благодаря ти, мила моя..Заведи ме там, ако благоволиш да те яздя.
Клайв се качи на съществото, което полетя към отряда орки, подредени като статуи на студения бял сняг

Съществото кацна пред строя орки и Клайв слезе от нея.
- Благодаря ти, мила моя - на орките винаги им ставаше смешно, когато чуваха Клайв да говори така..Просто тук се обичаха по-грубите маниери. Сивите очи обиколиха всички в строя, от което сякаш им стана по-студено. За миг Клайв се уплаши, че не може да тръгне.
"Ти си най-добрият на света!" изникна в спомените му
"Не..Кла..ти ще станеш истински войн...и истински зимен демон"
Образът на брат му изникна в съзнанието му. Мило малко момченце с руси къдрици и златни очи.Винаги се беше справял много по-добре с зимните магии от Клайв..Но избра да служи на Сянката и на Гламдринг. Мечът..Онзи меч със синьо сияние, кйто Сянката беше подарила на Ним..А Клайв просто беше подминала..
Клайв се отърси от спомените си и отново впери погледа си към орките
- Какво чакате, господа?Вървете напред, моля..аз и тя ще ви настигнем - Клайв се поклони вежливо и пропусна орките да тръгнат. Понякога маниерите му го дразнеха, но обичаше да се проявява така
- Ида, братко - той отново се усмихна и се качи върху съществото, за да полети над орките

- Е същество..къде е сега елфчето ти?
Канаши обикаляше разярено около оркските стражи. Ако господарят й станеше добър тя нямаше да му го прости. Не беше зимно същество, макар че винаги беше служела на зимни демони.
"Млъкнете"
Изръмжа тя докато обикаляше наоколо и все повече се вслушваше в подиграфките на орките. Спря се за миг и погледна небето
"Той вече не ми е господар..Ще помоля за някой, който наистина заслужава да е от черната гвардия" каза и политна към кулата следвана от учудените погледи. Корените още бошуваха наоколо но съществото ловко ги отбягваше и не се отделяше от целта си
"Вече няма да служа на такива същества.." зарече се преди да изкачи и последната, най-страшна стълба, която никой не прекрачваше

- Зная за какво си дошла..Не се приближавай!
Гласът стресна съществото и то не помръдна. Остана там на стълбите треперейки пред Господаря, който не виждаше.
- Значи казваш, че Клайв Никравзи, моят зимен демон..е вече от другата страна?
"Господарю..Той беше отвлечен..Позволете ми да ви кажа, че се даде много лесно."
Чу се трясък, при който Канаши изтръпна.
- Зимният ми демон! Не им ли стига един, та да крадат моя..
"Позволете господарю..Клайв има брат, служещ на другата страна"
- Какво?Клайв..и семейство? - чу се смразяващ и ужасяващ смях - Канаши, мила моя вече ти осигурих нов господар още докато тичаше нагоре, но послушай ме. Искам с него сега да се запознаеш - той те чака навън. Засега те моля да оставиш Клайв..и брат му, има време за отмъщение..Сега искам да ми доведеш...Кевин..Кевин Ру Уърт..
"Ангелът ли, сър?За какво ви е, той не е Пазител на никого все още."
- Точно за това и ми трябва. Ангелите са митични същества, древни същества..Имат могъщи сили и много ум в главата си. Ако успея да изстръгна от Ру Уърт истинското му име другата страна ще има мощен противник.
"Ще се постараем да го доведем, господарю"
Съществото слезе замислено надолу. Трябваше да доведе ангел..Как?И то точно най-добрият приятел на онзи лилавокос мъж, в който беше видяла да се превръща Ним когато Клайв го беше пробол...

Канаши се усети вече навън. Корените бяха овладяна, а насред снега наистина я чакаше фигура с наметало..Около нея сякаш имаше някакво черно сияние.
"Ти ли си новата ми господарка?" попита недоверчиво съществото.
- Зависи ти коя си..Ако си Канаши..Да аз съм съществото, което ще е твой господар
"Аз съм Канаши..Но ти какво си?"
Момичето махна качулката си.Имаше странна леко лилава коса и червени очи.цък Канаши потръпна. Момичето беше демон..Убита вероятно при последната битка, тя се връщаше от Отвъдното.
- Може би ме познаваш от историята. Моето име е Кейти..Кейти Джоунс..
"Как?" стресна се съществото. Кейти беше белокосо момиче със сини очи..а тази..
- Не се учудвай на вида ми..Връщам се от Отвъдното с цената на много болка. Сега там е пълно с "герои" от войната..Включително и Арвен Гондорска, която винаги ми пречи, защото се всели в мен преди да мога да я спра...Но не се притеснявай..Ще открием Кевин Ру Уърт, ти ще си отмъщиш на Клайв Никравзи, а аз ще довърша старата си работа
"Съгласна съм" заяви Канаши и Кейти се качи върху съществото под изплашените погледи на орките
- Пазете се..врагове..Ние идваме!

Вътре в съзнанието на новата Кейти не беше само Арвен..Много други бяха изявили желание да помогнат на старите си приятели..Идеята идваше от Морзан и престарял елф, който почти никой не познаваше. Чернокосата царица в момента яростно блъскаше преградите на Кейти
- По дяволите! - отказа се след малко и седна до напълно спокойния Морзан с окървавени ръце. - Трябва да действаме не да си се кефим на спокойствието! - развика се царицата
- Ав успокой се..Знаем си работата.. - промълви тихо Морзан. Мъжа мислеше повече за синовете си отколкото за Арвен. Ерика, дъщеря му обикаляше нервно наоколо, останалите мълчаха също като Морзан.
- Виж какво господинчо..Докато ти си седиш и си мечтаеш някъде там сина ми може да има нужда от помощ.Та той е едва на 3!
- Ами моите синове?Всеки тук има някой близък, който иска да защити..Виж Нитцу..Вълконещо, служило някога на Кейти, а иска да предпази Алзиеа..Вземи пример от всички тук и мълчи..Ерика ти също спри да обикаляш.

Самата Кейти след като поговори малко с Канаши я убеди да тръгнат още сега и съществото полетя към Драконското царство за Кевин Ру Уърт. Момичето не беше успяло да убеди Черния господар да й върне Нитцу или Вейлън..но сега цялата й същност беше пропита от това да намери онци белокрил досадник

- Господарю..Върнаха се!
- Чудесно! Заключете ангела долу..Ще изпратя доверен човек да го разпита.
- Както заповядате.
Орка слезе тежко по стълбите надолу.
Навън Канаши вървеше, а Кейти придържаше пазителя за гърба на съществото. Орка ги пресрещна и предаде думите на господаря. Щом идваха от горе нямаше как да не се подчиниш. Оркът пое белокрилия навътре.
- Изпълних това, което трябваше - усмихна се Кейти и погали съществото до себе си.
"Нека сега отмъстим на Клайв"
- Да..защо не..ако нямат нужда от нас тук...

~~~

Кевин се събуди в мрачното подземие. Крилата му бяха добре овързани, а той висеше на стената с окови на ръцете. Огледа се...Нямаше никой освен него и онзи мрачен страховит човек в другия край.
- Събуди се? - гласът на съществото беше гърлен и хриптящ..Доверен слуга на Господаря.
- Какво искате от мен?Ако е за..
- Тишина! Господарят те иска тук, защото му трябваш. Ти не си пазител на никого засега..Но щом научим името ти..Няма да е трудно да те изправим срещу приятелите ти.
- Никога няма да го научите!
- Може би - онзи се доближи. Наоколо беше тъмно, но Кевин все пак го позна - беше ра`зак
- Вие сте още живи?
- Възродени..Както беше възродена и Кейти Джоунс..Името ти?
- Казах, че няма да го кажа.
Съществото се доближи съвсем близо.
- Кажи ми..Кевин..Как ще се почувстваш ако направя така?
Кевин усети пареща болка в едното си крило. Съществото държеше едно от белите пера.
- Каквото и да направиш..Няма да ти кажа името си..
- Ами така тогава - този път беше по-болезнено.
- Убий ме ако искаш..Но не..
- За жалост ти не можеш да умреш..Е нека продължим - съществото смачка двете пера и започна да обикаля. Името трябваше спешно да се научи.

~~~

- И страхотна защита, няма що
- Арвен..
- Какво!?
- МЛЪКНИ! - те отново се намираха в Кейти Джоунс. Царицата седна до Морзан с начумерен вид
- Имам план - извика един от останалите - младо момче на около 15 - Да затихнем и когато Кейти най-малко очаква..Да превземем тялото й!
- Страхотно!Браво момчето ми - усмихна се Морзан - Значи да чакаме..

- Знаеш ли..Донякъде ми приличаш на смахнатия зимен демон, който преди беше от нас - замисли се съществото. Колко бързо можеше да накара някой да трепери от болка. - Хайде предай се..Какво толкова
- Никога - промълви Кевин - Името ми..Не може да се знае от някой, който не може да ме контролира
- Шегуваш се..Трима души вече го знаят..Или поне така съм чул
- На тях имам доверие..А и единият е вече мъртъв..
- Не, не е така..
Кевин и съществото се обърнаха към вратата. На пръв поглед това беше Кейти, но..
- Как за бога? - пръв промълви Кевин, но съществото там само се усмихна и запрати по ра`зак мощен енергиен лъч. После прояви внезапна загриженост и се приближи до Кевин. Той вече беше сигурен, че това не е Кейти..Дори Морзан, който беше видял преди малко не беше.
- Какво правиш тук?
- Дойдох да се накефя отново на живота. Как е Скай?
Беше Арвен която любопитно изучаваше веригите
- За последно го видях на гърба на Алзиеа..Тя ще го пази
- Надявам се..Помня как опази мен..
- Хей това беше друг случай...
Очите на Арвен просветнаха и само след миг това там отново беше Кейти
- Съжалявам, но има още да си патиш..Успях отново да ги спра
И смеейки се момичето излезе от подземието

Но Арвен беше направила това, за което беше изпратена. Ра`зак се изправи и отново се доближи спокойно към пазителя. Беше сигурен, че съществото с крилете няма сили за нищо..Но грешеше. Получи силен ритник в корема, след което веригите паднаха от ръцете на белокрилия и той насочи жълтата си светлина към мъчителя си
- Н-н-не дей да ме убиваш - заекна съществото като търсеше по какъв начин да се отърве.
- Не съм като теб - жълтия огън накара ра` зак да падне назад. Кевин се строполи долу. Всичко го болеше..а лошото беше, че нямаше да е възможно да излезе от този затвор..Крилата му..ако това изобщо можеше още да се нарече крила нямаше да могат да го заведат никъде..Май трябваше да се осланя на късмета си. Крилата изчезнаха и Кевин реши да се преоблече като ра`зака.
- Научи ли? - попита стражата навън, когато черната фигура се показа на вратата. Кевин кимна и съществото му кимна да върви напред.

~~~

- Успя ли да го освободиш? - попита притеснено Морзан, когато успяха да свестят царицата
- Успях..но ес страхувам, че състоянието му е много лошо.
- Той ще се справи..Вярвам, че ще успее...

Кевин вече се беше сдобил и с оркски доспехи. Сега крачеше в крак с един отряд, който както разбра от езика - щяха да подкрепят някои си, които нападали вълконещото и Драконския принц. Беше се разчуло, че снега там се беше надигнал. Всички вече знаеха какъв е Клайв. Кевин нямаше представа кой е този Клайв, но се надяваше да е с приятелите му. Орките и той се строиха в редица и Кейти(за голямо нещастие) започна да обикаля и да оглежда всички. Кевин имаше късмет - тя не го позна
- Орки!Да им разкажем играта! - каза тя, орките посрещнаха това с буен рев и тръгнаха в луд бяг след Канаши

"Не мислех, че е способен на това" Канаши отърси снега от себе си и се разкашля. До нея Кейти изстискваше водата от себе си.
- Твоя елф наистина си го бива...Никога не съм виждала някой да контролира снега..Чакай..Никога не съм виждала сняг - Кейти се засмя, но после отново се замисли сериозно. Цялата група орки бяха погребани под снега на Клайв, Кевин беше избягал пред очите й..Позор..Тя се изправи като погледна мрачно към кулата..Винаги нещо се проваляше.
"Не мога да повярвам, че Клайв ще зарие мен, Канаши, под снега..Той беше много мил с мен" съществото погледна към кулата. Беше отгледана тук и подарена на Клайв..Единствено тя си беше мислела, че го познава, но..
- Той е станал един от онези гадняри.Ще му разкажем играта..И ми се струва, че още не са го убедили, така че имаме шанс.
"Да...Така е"
- И когато отново се присъедини към нас, аз ще се постарая да привлека и онзи русокоско..как му беше името..Ним..А защо не и останалите, силнички има между тях..Този път..Тъмнината ще победи светлината.
Кейти се отдалечи, кимайки на Канаши, че е свободна.
"Колкото и да те мразя, Клайв..Пази се" каза си съществото и излетя някъде нагоре в мразовитото небе

- Сигурна ли си, че те са там? - Кейти беше открила необяснима енергия надалеч от тук..Доста примамлива и интересна енергия
- Съвсем сигурна съм, господарю, дори отидох до там.
- Покажи ми.
Кейти това и чакаше. Кимна на двата орка до себе си, които хвърлиха тялото, което досега се мяташе отчаяно напред в коридора.
- Охо! - възкликна господарят, когато момичето с бели криле падна пред него - Обзалагам се, че си Пазител..
- Никога няма да притежаваш нашата раса...
- Не грешиш..Ще ми се подчините всички вие белокрили ангелчета, които летят и сеят разни магиики наоколо..
Момичето се върна като с магия при орките.
- Чудесно Кейти..Заведи я долу и разбери на кого е Пазител..После ще изтръгнем истинското й име..Сам ще го сторя ако трябва.
- Слушам господарю - Кейти даде знак на орките със самодоволна усмивка и момичето беше хвърлено в килията, в която по-рано беше Кевин.
"Те ще дойдат..Знам го.." момичето беше малко, явно пазител от скоро "Да..По тази земя бродят много изгонени Пазители..А и всички вече са на щрек..Ще ме намерят.."

- Как се казваш?
Виковете от стаята за мъчения се чуваха надалеч. На Кейти вече й ставаше жално за малкото белокрило момиченце.
- Нито как се казвам, нито на кой съм пазител! - изкрещя момичето с което явно си получи още една доза мъчения
- Всички ли сте толкова упорити!?Казвай! - настъпи кратка тишина последвана от няколко сърцераздирателни викове.
- Татяна..Татяна.. - избълнува момичето и изгуби съзнание. Белезите от нажеженото желязо още пушеха.
- Татяна значи..Сега ще си пазител на черния свят, Татяна - чу се малко по-успокоеният глас на господаря. - Охо значи се крият.. - той явно проверяваше спомените й - Толкова на близо?Смелчаци. Кейти!
- Да господарю? - отзова се на мига демоничното момиче като се появи на вратата.
- Върви в джунглите и ми доведи ангелите от там.
- Дадено - поклони се момичето и излезе с новата мисия навън.
"О и почакай..Ще изпратя новия ни Пазител"
"Да господарю"

- Още един от тези ли?Че Джоунс не се ли научи, че не можем да ги покорим? - оркът огледа с любопитство Ника, който още беше зашеметен на гърба на Канаши
"Господарят иска Пазител и ние го водим" спокойно каза Канаши и продължи към кулата. Всички трескаво се приготвяха за нападенията, които бяха запланувани. Канаши слезе по стълбите на подземието и достигна до килиите.
- Каква килия? - запита тъмничаря като започна да подрънква весело с ключовете си и да оглежда с злоба новодошлия затворник
"Някоя от по-новите..И само ако се държиш лошо с него"
Тъмничаря заклати глава и отвори една от килиите, която по-скоро приличаше на обикновена стая. Канаши остави белокрилия си товар на леглото и кимна на пазача, като излязоха заедно. В същото време в главата на новия пленник ставаха някои интересни неща. Лежеше в стая, осветена от слънцето, миризма на рози имаше навсякъде..Беше у дома..Той отвори очи и се огледа..Не, не си беше вкъщи, а в своето съзнание и спомени. Въздъхна, но веднага скочи усещайки как някой в дъното на стаята въздиша.
- Кой си ти?Ако си дошъл да научиш името ми..Няма да ти го кажа..
- Успокой се момче..Не искам името ти..Знам го..
- Как?Приближи се - добави властно. Беше неговото съзнание и само той беше господарят тук. Мъжът явно се усмихна и излезе на светлината
- Муртаг?
- Не..Негов роднина..Бях изпратен тук от Арвен, Ника..Изпратен на помощ..Затворен си в Мраморната кула..
- Морзан?
- Толкова ли искаш да ме познаеш..Добре де да..Аз съм Морзан, а ти си пазителя на Ним предполагам..Извинявай, преминах през спомените ти в съседната стая.
- За какво ми е помощта ти?
- Аз ще ти помогна да се измъкнеш, а ти ще ни помогнеш да се отървем от Кейти Джоунс..
- И как така..Когато тя си отиде..И вие също ще си отидете с нея..
- Ние вече сме духове, Ника..И Отвъдното е нашия дом..
- Ще ви помогна - усмихна се Ника и покани Морзан да седне на един стол..

Тъмничарят отвори вратата с пуфтене и влезе вътре. Ника седеше на леглото и гледаше безмълвно към вратата.
- А събудил си се значи. - каза и остави пред белокрилия някаква паница - Трябвало да се държа добре с теб, така че не ми създавай проблеми чу ли
- Благодаря за храната сър..Спокойно, ще съм кротък..
За тъмничаря това бяха първите тихи и спокойни думи. Не беше виждал преди такъв затворник. Затвори вратат и остави Ника сам..Или поне така си мислеше..
- Как мина? - попита Морзан, появил се до вратата
- Добре засега..Мисля, че ще се справя..
- Когато излезем от тук ми кажи..Натам е лесно, но трябва да открием Кейти..
- И Шайло..
- Коя е тя?
- Годеницата ми и пазителка на Муртаг..Тръгна след Джоунс..Поне така мисля, казах й да не тръгва, но сигурно не ме е послушала.
- Познато ми е...

- Тук бързо се стъмва - отбеляза Ника гледайки как в коридора запалваха факлите и поднасяха на обикновените затворници вечерята. Самият Ника не беше докосна обяда си, но беше опразнил паницата, за да изглежда, че се е наобядвал
- Ние сме в тъмното царство..Трябва да е тъмно - усмихна се Морзан появявайки се отново до вратата
- И студено?
- Това е работа на твоя Ним и брат му..Зимни демони..
- Скрий се..Време е планът да проработи - кимна Ника след малко когато чу пъшкането на тъмничаря. Морзан кимна, а Ника се изправи, за да си припомни още веднъж плана
- Сър..Помогнете ми моля ви - каза разкаяно, когато тъмничаря отвори вратата
- Какво за богя.
- Сър..Боли ме..Студът ме обгръща..Сър..ще умра..ще умра...
- Спокойно господине..спокойно..няма да умрете, ще наредя да накладат огън в стаята ви..
- Не сър..Аз съм пазител, слънце ми трябва..умирам сър..
Тъмничарят наистина се уплаши и хвана пазителя, за да го изведе при камината отвън. Ника наистина можеше да се прави на болен..Трябваше да накаря тъмничаря да го остави сам и после лесно щеше да се махне от тук..Крилата му бяха проблем, но..Никога не ги беше свивал откакто ги беше получил. Единствено прогонените можеха да ги скриват идеално, все пак трябваше да се крият
"Ще се справиш" окуражи го Морзан и Ника се усмихна леко, за да не заподозре нещо тъмничаря

Тъмничарят скоро се принуди да вика лечител.
"Толкова е тъп" помисли си Ника, изправи се, предреши се като орк с доспехи, които намери наблизо и бързо бързо се измъкна. Трябваше да се действа бързичко. Вече беше навън, Морзан се беше постарал да разучи замъка докато пренасяха Ника през коридорите. Скри се в една ниша и въздъхна облекчено. Щеше да се върне при останалите когато паднеше най-големият мрак. Сега обаче попадна в съзнанието си при усмихващия се гост
- Добър си..Радвам се, че още си жив..Ним е въртъв отдавна - усмихна се Морзан отхапвайки от ябълката, която си беше намерил незнайно откъде
- И аз умрях с него както трябва, но след като той остана дух, то аз съм жив, за да го пазя..
- Разбрано..Страната ви вече е свободна. Черната сила я е претърсила основно и след като вашите защитни системи за защити краля ви вече можете да се върнете там..Всичко е чисто
- Откъде знаеш?
- Имам връзки и във вашето общество..Мъртвите сме така...Всички го знаят освен ти, Кевин и..как я нарече..Шайло..
- Защото сме на мисии нали?
- Да..
- Но какво стана с плановете ни за Джоунс?
- Ние ще се справим..Мисля, че намерих подходящ човек, който има да се отърве и от проклятие, така че..
- Дано успеете..
- В твоя свят ли ще се върнеш?
- Да защо?
- Шайло мисля, че ще поостане..
- Ако има работа със своя човек не виждам причина да я разубеждавам
- Ами не ви се бъркам, правилата са ви сложна работа за моя мозък.
Нощта настъпи и никой не видя как Ника разпери крилата си, сбогува се с духа и излетя в ноща. Пазачите видяха бялото петно на фона на чернотата и мислейки, че е сняг завъртяха глави и започнаха да тъпчат на едно място от студ. Тъмничарят долу кълнеше своя лукав затворник и своята глупост и чакаше страшната си присъда. Канаши обикаляше разтревожено в двора с объркани мисли, клонящи към Клайв и какво правеше той в момента..Може би стоеше навън, загърнат в бялата си мантия, малко момченце с весел поглед и чакаше снега да дойде..Не, какви бяха тези мисли..Тя беше зла, той вече й беше враг..Той трябваше да умре..И в спомените й и навсякъде..Трябваше да умре

- Къде сме?
Дълго време бяха обикаляли странните коридори в съзнанието на Кейти. Муртаг погледна неспокойно към Ним и към Шайло. Последната му кимна окуражително и се вгледа в мястото, което бяха достигнали заедно.
- Тук са спомените й.. - обясни Морзан и погледна изпитателно сина си и спътниците му.
- Ним..Помогни ми ако обичаш - спокойно се обърна мъжа към духа и русокосия елф кимна. Всичко се освети от огнената струя на Муртаг и същевременно се заледи заради Ним. Всичко избухна, за да направи път към странните спомени на момичето, чието съзнание обикаляха.
- Толкова е...странно - тихо каза Шайло и потрепери. Спомените отначало бяха светли и интересни, но постепенно ставаха мрачни..Колко ли дълго вече бяха тук?Откакто бяха влезли в съзнанието на Кейти...Муртаг се спря.
- Стига толкова..Няма смисъл..Тук отговори на моите въпроси няма..Благодаря все пак, татко..
- Вярвам, че ще намериш отговорите, Муртаг...Но сега трябва да ни помогнеш да се освободим от Кейти. Никой никога вече няма да може да я съживи..Ние обещаваме.
Муртаг кимна и погледна към двамата си спътници. Ним се превърна в синя мъглица, която накара Гламдринг отново да оживее. Шайло се усмихна
- Никога не сме били толкова задружни с теб - каза след което и тя потъна в меча.
- Кажи ми какво трябва да направим за вас?
- Използвай това, което знаеш..
"Което знаеш...което знаеш" това кънтеше в ушите на Муртаг. Вече не съзнаваше какво прави.
Отвън Кейти изпищя пронизително пред Мраморната кула. Цялата засвети. Синя светлина..гореше..Муртаг изхвърча на няколко метра от нея. Тялото на момичето изгоря, от него се понесоха черни духове. После виковете спряха..Настана тишина..
"Гламдринг гори, Муртаг..Тук някъде е отговорът на въпроса ни...Тук трябва да търсим..Сами.."
"Прав си Ним..Прав си"
Мечът започна да свети нормално. Белокрилата си беше отишла. Муртаг се изправи и огледа. Мраморната кула се извиси пред него. Никога не беше идвал толкова близо...
"Тук ще намерим и отговорите за Гламдринг..Усещам го..Знам, че още желаят да се върна като черен слуга тук.."
"Аз ще те пазя.."
Тъмната врата зейна пред Муртаг, той покри лицето си с качулката на наметалото на Арвен, въздъхна и скоро вече се сля с тъмнината на мрачното сдание. Знаеше...Беше сигурен..Той..или тя..Черният Господар го очакваше някъде там..

"Помниш ли?..Имаше едно време един човек..Човек на изкуството..Поддадох се аз на чернилото в мен..."
"И пътувах..Пътувах си сам..Няма вече път на зад..Напред е само тъмнината..Защо го уби?"
"Бях зъл..Не признавах нищо и никога..Само Господарката си..Аз щях да стана най-злият черен господар..Но в него..Той ми показа моето истинско Аз..а..аз го убих..Убих го"
"Но той ти показа и нещо повече..Показал ти е мен..Бъдещето ти"
"Така е.."
Последва тишина, нищо не се движеше днес в Мраморната кула. Абсолютно всички орки и същества бяха изпратени да водят битки. Тихо беше..Много по-зловещо от някогашния Каз Модан.
"Той ме вика..Вика ме..."
"Заедно ще се справим..Винаги така правим..От три години"
"Признавам, отначало беше трудничко.."
Стълбите..Нагоре..Нагоре някъде там..Черният Господар ги чакаше. Муртаг го усещаше. Стисна Гламдринг още по силно..Беше усетил една част от бъдещето, знаеше какво щеше да се случи..Трябваше някак да го преживее..Сега или никога..Кракът му се озова неусетно на първото стъпало. Толкова му беше трудно да се изкачва нагоре..Към неизвестното
- Чаках те да дойдеш, Алваси... - чуваше той мъжки глас от горе. Какво беше това Алваси..Ним беше от рода Никравзи. Озова се в тъмния коридор, две очи блестяха срещу него.
- Търсиш отговор на въпросите си нали?Спокойно..Ще ги намериш -мъжа в тъмнината се засмя. Муртаг беше като залепен за пода. Само Гламдринг все едно беше живо същество в този коридор.
- Никой никога не е идвал толкова близо до мен, Алваси...Ти имаше този късмет..Нека се запознаем. Аз съм Черният Господар на света..Аз ще управлявам всичко..
- Говориш като всички останали!Но добре..Ти вероятно мен ме познаваш, аз съм Муртаг.
- Муртаг кой?
- И да искаш, не мога да ти кажа..Нашия род е забравил името си при първата Сянка..Ние сме род без второ име..
- Грешиш..Но моля те..Ти си умен, кажи ми какво разбираш под Арваси.
- Означава "лилавата напаст", но на изпит ли съм дошъл?
- Нещо такова - черният господар тръгна бавно към светлината. Откроиха се лилавите му коси..Той се усмихваше зловещо - Аз знам много повече за теб отколкото ти знаеш за себе си. Можеш ли да ми обясниш как успях да те доведа тук?Заради магията нса Кейти Джоунс..Ти ми трябваш точно сега, Муртаг Алваси..Точно тук и сега.
Мъжа се засмя и застана на няколко крачки от противника си. На ръст бяха еднакви, и двамата се гледаха с ядни погледи. Настана тишина..