Мракът и зимата

Дарсия се усмихна и измъкна още една карта от джоба си. Чукна с нея по молива и всичките чертежи се появиха бързо. Той не се нуждаеше от чертежи имаше добра памет и можеше да обясни перфектно и без карти..Това просто му доставяше удоволствие в иначе тихия и скучен замък.
- Кой беше тук досега?
- Господарке?
Вариаки беше пристъпила напред, току-що идваща от стаята си
- Говореше с някого.
- Спокойно, майко..Не се безпокойте за мен
- Помисли ли върху това, което ти казах?
- Да, господарке..Ще се опитам да ви угодя

- Ако сега сестра ти беше жива - заговори след малко Вариаки спомнякйки си за владетелката преди три години.. - Каква хубава компания щяхме да си имаме..Тя, Калисто..Момченцето, което Сянката беше осиновила..И Муртаг, ако не бях сгрешила преди години.
- Защо се върнахте майко?
- Родът ми изчезва..Страх ме е за вас, деца..Наследниците намаляват..Един ден ще се наложи на нашия трон да седне някой твой полубрат..А не е сигурно какво се крие в сърцата на онези с черна кръв, които са живели при другите.
- Имаш предвид Муртаг?
- Точно така..Страх ме е за теб..Страх ме е и за него..Той също е мой син така, както си и ти..
- Ако аз умра..то наследници повече няма да има..освен него..
- Точно заради това искам го тук, до себе си..Твърде дълго беше от другата страна..Той е надежда за черния свят..Не го разбира, не би могъл и ти да го разбереш, но...Както и да е..Продължавай момчето ми..Аз ще взема твоето удивително красиво същество и ще обиколя.
- Да майко.
Канаши излезе заедно с Вариаки и Дарсия остана сам с картите си. Тъмнината го обгърна, настана тишина....
"Време е да си поиграем малко, приятелче" усмихна се в тъмнината Дарсия и очите му проблеснаха със странен отблясък. Картите изчезнаха и пред него се появи нещо друго..Карта..и в същото време не..Дарсия докосна хартията и започна да търси нещо в снега

- Очаквах го, сине.. - Вариаки вече се усмихваше спокойно, около нея шептяха разни гласове. Жената стана и спокойно излезе от тронната зала. Значи сега оставаше само едно нещо. Имаше с кой да се гордее. Оставаше само едно нещо. Тя се изсмя зловещо в тишината, войниците потръпнаха. Сега тя водеше Съюза на Двата кръга и едва ли щеше да е като сина си. Винаги беше страняла от управлението, но тази година щеше да е различно

- Ама супер е да знаеш!И когато аз се бухнах във водата и учителя пляяс..И така се намокри..
Разнесе се смях..Това беше странно, смехът беше искрен и чист. Все едно тези, които говореха бяха живели цял живот заедно и се обичаха.
- А аз излязох и той като закрещя "Дарсиянеее, не мога да плувам!"..Ама се сети че има дъно, та скочи подир мен..
Отново прокънтя смях, стражите вече се тревожеха от това.
- И се покатерих на едно дърво и го гледам отдолу един червен, дебел такъв..
- И мокър
- Да..И крещи ли крещи..
Последва дълга пауза, след което вратата на Тронната се отвори. Две фигури, мълчаливи и със свалени качулки напуснаха залата. И двете бяха препасали лък, колчан стрели и меч. Едната обикновени, другата доста странни оръжия. Може би магия тегнеше над тях, но те не проговориха нито дума повече, откакто бяха напуснали Тронната. Навън ги чакаха няколко птици, нямаше да влизат в директна атака. Целта им беше тихо шпиониране..

В залата Вариаки вдигна глава от книгата, която четеше и се усмихна на двете полу-момчета полу-мъже. Те свалиха наметалата си и се прокашляха
- Ужасно е като трябва да говориш мислено - усмихна се Муртаг вече проговарйки на глас.
- Да..Не можеш да накараш никой да разбере какво искаш. Например ако кажеш "Обичам те" в смисъл, че обичаш да се биеш с този човек той може да те разбере по друг начин.
Двамата леко се засмяха, поклониха се на майка си и се настаниха до нея на троновете.
- Как сте днес майко? - попита Муртаг сваляйки дебелите ръкавици
- Отлично бллагодаря - усмихна се Вариаки и погали сина си по главата. Сега се чувстваше напълно щастлива

Дарсия и Муртаг не седяха дълго на троновете предпочитаха пода. Единствено в тази зала лошото в магията не ги обременяваше. Тук можеха да говорят свободно, докато навън трябваше да говорят мислено, тъй като щяха да изпитат огромни болки в противен случай..А и усещаха, че нямат глас, докато в Тронната...
- Според теб къде могат да скрият Гламдринг?
- Предполагам на някое скришно за тях място, но много трябва да търсим...
- Мразя да търся.. - Муртаг се излегна спокойно на пода, гледайки тавана някъде горе. Дарсия също легна и двамата заговориха тихо. Бяха преживели голяма трансформация, всичките им спомени бяха скътани някъде дълбоко в тях. Сега истина за двамата беше, че винаги бяха живели заедно, бяха учили заедно, винаги бяха заедно. Вариаки беше искала това, сега гледаше с радост двамата на пода. Приличаха си, и двамата в черно с лукави и замислени очи. Радваше се, че Муртаг беше дошъл сега. Ако се беше присъединил към Сянката преди 3 години сега нямаше да е тук, до Дарсия.
Онези на пода се разсмяха и се изправиха.
- Майко моля те кажи да донесат вечерята и картите тук - примоли се Дарсия, жената кимна, остави книгата и излезе

- Защо трябва да сме закачулени?Не е честно..
- Да и аз така мисля..Още повече, че ония ни видяха вече..Странно се държаха не мислиш ли?Между тях познах само Джули Дракинзи..
- А мен ме попитаха дали познавам някакви хора със странни имена..
Муртаг лежеше по корем на пода и чертаеше нещо на една от картите. Срещу него в същата поза Дарсия ядеше една ябълка и съсредоточено гледаше картата.
- Нали не мислиш, че са избягали наши бойци?
- Споменаха Клайв Никравзи..
- Значи все пак е с тях...
- Така изглежда..
Муртаг поклати глава и обърна картата наобратно.
- Мислиш ли, че някога са ни познавали?
- Мисля, че поне мен да..Когато видя лицето ми, елфата доста се стресна..
Двамата се спогледаха в недоумение и продължиха работата си. Муртаг вече не го мъчеше нищо, Ним и Кевин, Торн и Мерик...Тези имена не му говореха нищо, макар и да беше живял с тях години наред...Нищо от стария му живот нявмаше постоянно наоколо, та мъжа да се замисли всъщност тук ли е живял винаги. Познаваше кулата като свой дом, не се нуждаеше от къща, макар и това винаги да беше била мечтата му. Помнеше само една ужасна, непреодолима болка, сякаш в самото му раждане. И само това свързваше Муртаг с неговото истински минало. Що се отнасяше до Дарсия, той също не помнеше. Помнеха само онези, незасегнати от магията. Вариаки беше заповядала всички да се държат с Муртаг и Дарсия все едно винаги бяха живели тук и не се бяха разделяли

- Малко упражнения? - предложи след малко лукаво Дарсия, а Муртаг усмихнато кимна. Двамата призоваха жезълите си и се изправиха един срещу друг. Кристалите засия и двамата започнаха тренировката си
- Трябва да надобрееш. Позволяваш на елф да те победи! - подвикна смеейки се Дарсия като получи един удар по главата.
Жезълите просветваха мъртво и зловещо в залата. Бяха странни кристали.Бяха ги получили там, в Отвъдното без да знаят. Бяха лежали там, някой ги беше докоснал. Дарсия беше усетил пареща болка, Муртаг твърдеше, че усетил облекчение. После се бяха събудили тук, в тази зала, с качулки на главите, с жезълите до себе си. Сякаш винаги се бяха познавали и сега се събуждаха от сън. Знаеха само каквото им трябваше и веднага бяха изтичали да повикат войските си. Бяха подмладени от някой, беше им дадена сила от някой. Не се знаеше кой, но някой искаше двамата да се опознаят..Муртаг обаче имаше нещо оставено му от преди. Медальонът..Медальонът на Ним и верижката на баща му. Той все още ги носеше на врата си, макар и да не обръщаше внимание на това. Вариаки знаеше, че те можеха да изиграят важна роля и сега замисляше как да ги свали от врата на Муртаг. Медальона беше лесен, но верижката..Морзан се беше погрижил сина му да не може да я свали...Но Вариаки трябваше да успее. Тази веришка я плашеше със слънчевата си, огнена синя светлина. Можеше да напумни на Муртаг кой всъщност е...

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Вариаки - прокънря гласът на Араши - Вариаки. Къде си?

- Гости ли имам в този късен час? - Вариаки беше горе, в библиотеката. Седеше там от началото, когато беше се появила в Мраморната кула, все едно усещайки какво можеше да се случи. Канаши беше първото същество, което се изпречи пред вратата, но жената спокойно й даде знак да се отмести

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Вариаки - прозвуча името й отново и изпълни всички коридори - Вариаки. Къде си? Ела!

- И защо да го правя?Ами ако не искам? - все пак тя се показа бавно по стълбите, държейки дебела книга в ръцете си. Зад нея вървеше Канаши, на която Вариаки кимна. Съществото отговори също с кимване и мина покрай Араши, за да влезе в Тронната, където Муртаг и Дарсия явно спореха как точно да образуват войските

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Не искам никой да ни безпокои! - Араши гледаше Вариаки в очи бе зникакво колебание - Можем ли да намерим подобно място тук или мисли отново да използваш подчинените си?

- На мен подчинени са ми само синовете ми..Единствените ми живи наследници. Спокойно място тук почти няма, но ако се наложи мога да осигуря. Зависи какво ще си говорим
Вариаки се усмихна и слезе по последните стъпала, беше се спряла малко по-нагоре

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Мисля да обсъдим това което става. Синовете ти прекрачиха границата. Възлагах надежди за Дарсия, че ще по-различен, че ще осигури баланса. Явно надеждите ми са били напразни.

- Мислиш, че ще уча сина си на тези глупости?Това не е за него..Един ден ще успея с делото си, колкото и много да изгубя - тя се засмя леко - Можем да заемем библиотеката, ако ти е по-удобно.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

Араши тръгна след Вариаки.
- Защо правиш това. Добре занеш, че тези действия ще донесът унищожение на синовете ти. Така стана и преди. Ти си има майка. Не мислишли, че трябва да си по-отговорна.

- Те са ми синове, не обичам да страдат, но съм готова на всичко за целия свят. Не мога сама, така че ми трябва последовател. А кой може да ме последва по-добре от самите мои деца. Вече изгубих много, Дарсия е най-младия, но какво да направя след като действат неразумно.
Жената отвори с трясък вратата и остави книгата на масата по средата. Библиотеката все още беше разхвърляна от идването на Муртаг и Клайв

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Ако смяташ, че е неразумен вразуми го! - каза студение Араши и замахна с ръка, всички книги и листове започнаха да се подреждат на купчинки - Относно Муртаг. Не можеш да го държиш вечно така. Рано или късно той ще разбере какво става и нищо хубаво няма да последва. И това което си направила, знаеш че тази младост има и странични ефекти, и това че не могат да говорят е един от малкото проблеми.

- Не обичам да се бъркам в живота на хората..Само ако се наложи разбира се. А за Муртаг..Смятам да го оставя тук, магията, в която всъщност аз взех съмсем малко участие ще се развали един ден..Муртаг може и да убие Дарсия..Бъдещето по този въпрос е неясно. Но аз съм безсилна срещу магията на смъртта, която нито аз, нито Дарсия или Муртаг сме направили. Забъркана е по-древна и могъща сила. И това, че не могат да говорят, освен долу в Тронната не създава особени проблеми..Както и другите странични ефекти

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- А готова ли си да подържаш магията, за да останат така трбва да се полагат много грижи и постоянно да се обновява, иначе скоро лицата им ще започна да се разлагат с отслабването на магият и тя ще изчезне, но болката и белезите не. Ще поемеш ли този риск, децата си да страдат до края на животът си.

- Изгубих вече всички и честно казано съдбата на никой вече не ме интересува. Ще видиш обаче, че магията едва ли ще позволи те да страдат или да умрат. Твърде различна е от останалите. В момента я разучавам. Досега трябваше вече да ги боли, досега трябваше да изпитат поне нещо странно. А те са здрави и весели..

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Кой направи магията? Каза, че не си ти и не е някой от тях. Тогава кой?

- Някой отдавна изгубен за света. Някой, който никой не познава. Никога не съм ги питала, предполагам са усетили поне нещо. Те изчезнаха в мрака, а се върнаха със светлина. Все си мисля, че е Калисто, но едва ли е тя. Някой по-могъщ дори и от нея.. - Вариаки поклати глава и отвори една книга наблизо - Има много варианти, с часове преглеждах страниците. Но всички те едва ли биха се заели с такова голямо начинание

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

"Само едно същество може да направи толкова силна магия. Тази глупачка няма си и идея, какво е направила." - мислеше си Араши.
- Ако се окажа прав. Скоро наистина няма да имаш наследници. Вариаки, как можа да причиниш подобно нещо на поколението си.
След думите си Араши изчезна от стаята оставяйки майката на злото сама.