Мракът и зимата

Алексис се поклони подигравателно и тръгна към главния вход:
-До скоро,братче на Емчо!-каза жената преди да влезе по-навътре.

- О, вече си има прякор - засмя се Дарсия, погали дракона и се качи върху него. Лисицата седна пред него и се наклони, все едно щеше да напада
- Да осъществим плана - подшушна на дракона и той излетя

Алексис вече беше почти до Тронната зала:
-Ехооо...-започна леко да говори жената-Има ли живи души тук...?

В Мраморната кула нямаше никого. Дарсия не търпеше голямата навалица, а пък майка му винаги беше живяла сама, заедно с един единствен прислуга. Останалите се грижеха за децата й, но децата й не живеехапри нея.
Вещицата наистина седеше на трона, загърнала се с черен плащ и сложила маската, която щеше да носи и след десет години

Чуха се стъпки.Идваха от обувките на Алексис,а тя се приближаваше до Тронната зала.
-Вариаки...-каза тихо жената докато не стигна напълно тронната-Ето къде си била...

- Какво искаш - изръмжа й жената, като не помръдна. Стоеше изпъната като жица от камък върху трона, който някак не смееше да заеме когато сина й беше тук

-Просто исках да наместя бившата Майка на злото.-засмя се леко духът и прстъпи навътре в помещението

- Така ли?Много съм ти благодарна - изсъска й жената, изправи се и й обърна гръб, като покри косата си с качулката

-Явно сме много кисели-Алексис сложи ръкавицата както и Ре-на лявата ръка-Защо не се отървеш от нея?Новата майка...?Знам че и ти си го почувствала.-леко се подсмихна-Най-вече ти.

- Как да се отърва от силите си? - измърмри отново - Не мога да върна силите си ако убия детето. Детето е скрито

-Но е в този замък...нали?-попита духът като гледаше вещицата само с едното си отворено око.-Нали си могъщата Вариаки?Все ще го измислиш

- Не е в този замък вече. Онзи се погрижи за това.

-Онзи...като синът ти?-попта с усмивка Алексис и пак се повтори:-Но ти си била Майка на злото...ще я намериш.
Чернокосата също се обърна и се загледа към затворения прозорец.

- Тя дори не може да намери собствената си стая - засмя се той, като отвори залата. Дарсия се беше върнал бързо. Наистина като се замислеше можеше да остане повече, но момичензето, скрито където трябваше беше по-голямата му грижа. Искаше майка му да продължи да се дразни

-О,господарю.-засмя се тихо Алексис и седна на стола до нея-Как беше обиколката ви?

- Приятна. Бих останал и още, но пък реших да видя какво прави скъпата ми майка. Не мога да я оставям сама, толкова е стара вече

Той предпочете да напусне залата, където майка му направо го отвращаваше. Затова скоро излезе отново и се огледа усмихнато. Като си спомнеше...Изглеждаше толкова забавно. Чак му се искаше пак да тръгне. Но знаеше, че е посял достатъчно зло, за да има на какво да се наслаждава за доста време напред.Поне засега изглежаше така.
- Алемаро, как беше брат ти? - каза, дори не се обърна, но ангелът си беше там. Той беше загребал снега в шепите си и го гледаше така, все едно не го беше забелязал досега. Вероятно страдаше тихо. Когато чу името си се изправи и наведе глава почтително
- Силен, както обикновено.
- Можеш ли да го победиш?
- Мога да опитам.
- Много добре - кимна Дарсия, като се обърна към него. Защо не ми допокажеш онази случка?Мисля, че предишния път те прекъснах.
- Твърде е жестоко.
- Не ме мисли за Мерик - засмя се Дарсия, но не настоя, значи беше просто моментно хрумване. После пак вдигна глава - Алемаро едва ли ще останем дълго заедно. Магията ми върху теб отслабва. Не че няма да опитам пак. Но рано или късно ти ще паднеш. От моите ръце или ръцете на дъщеря ми...Или от ръцете на Муртаг. Ще паднеш, помни ми думата. Ще те свалим от небето завинаги

- Чудя се дали Лука има врагове... - запита се след миг господаря като се загледа отново в снега. Намираше се отново вътре и по-далеч от майка си, по-късно щеше отново да отиде да я подразни.
- Найджъл, господарю - притече му се на помощ Кевин, след като се показа на прозореца - Найджъл, най-красивото момче от селото на Лука. Двамата се мразят от години. Найджъл също е магьосник, но опасявам се доста по-слаб от господин Матей.
- От къде идва силата на "господин Матей" тогава?
- Жезълът е сътворен от магията на умиращ дракон. Но в самия Лука има нещо странно сър.
- Какво е то?
- Лука е създаден с магия, за да служи на черни господари както и вашата лисица. Той не е роден като нормалните хора. Служи на черния господар, който срещне до гроб, а стига господаря му да му заповяда ще служи и на децата му и на техните деца.
- Кой го е създал?Майка ми?
- Не сър. Доста по-древен черен магьосник с ангелска сила
- Ти ли?
- Не сър, моята магия не е черна. Брат ми сър. Опасявайки се, че нещо ще му се случи, Алвар сътвори Лука, за да подкрепи Муртаг по някакъв начин
- Чудесно, чудесно, облаците се разбулват. Това значи ли, че Лука може да се унищожи с магия?
- Съжалявам сър. Лука е едва ли не неунищожим. Ако Муртаг се откаже от него...Само тогава Лука ще изчезне завинаги. Така е и с вашата лисица сър. Ако вие не я желаете тя ще изчезне. Ако загинете тя ще търси други черни господари. Магическите същества стриктно пазят онова, за което са създадени
- Присъства ли на сътворяването на Лука?
- Лука беше създаден тогава, когато Муртаг беше още на четири. Тогава не бях способен да присъствам на това.
- Разбирам...Чудя се дали и с дъщеря ми е така... - но ангела така и така не отговори на този въпрос

-Е Вариаки...-Алексис леко прстъпи назад.-Мисля да ви напускам милейди,но преди да тръгна...-чернокосата отвори червеникаво-черен портал-Искам само да ти кажа едно-убий детето преди да е станало късно...дори и ти да умреш.
Жената се усмихна и изчезна.Бившата Майка на злото остана сама в Тронната

- Стига да го откриеш, майко - присмя й се Дарсия, който отново стоеше до вратата в ъгъла.
- Млъкни!Едва ли си я скрил далече.
- Можеш ли да бъдеш сигурна в това?Можеш ли да победиш Алемаро в това как да се скрие някой?Никога няма да успееш да я убиеш. Това ще реша аз....Евентуално Муртаг, все пак й е чичо, нали...Детето...Ще живее

- Майко - той отново стоеше до стената, усмихвайки се така, все едно бе открил нещо важно, после погледна жената до трона
- Какво искаш? - сопна му се тя веднага.
- Все пак странен е изборът, който си направила за него. За Муртаг...
- Какво искаш да кажеш?Не увъртай.
Черния господар се засмя, после я погледна отново.
- Алемаро, покажи й.
Ангелът кацна на прозореца и ги погледна спокойно, после кимна към стената, която сякаш се разстопи. Но не показваше нищо друго, освен картини от нечий чужди спомени.
"Малко русо момче стоеше и гледаше сериозно голямата врата на крайморския замък. Зад него, сложил ръце на рамената му стоеше един доста страшен среброкос мъж, вероятно баща му. После няколко години по-късно го блъснаха в стената и обгориха рамото му с горещ ръжен. Същото това русо момче държеше в ръцете си малко бебе с лилав перчем. Но малко по-нататък майката държеше друго едно бебе с лилав перчем."
- Какво... - тихо каза Вариаки, като потръпна едва доловимо.
- Да, майко, аз разбрах какво означава листовидния белег на рамото на Даедел. Той има сиамски близнак, нали?Нали?
- Тя е мъртва - ухили се Вариаки - Близначката му се роди мъртва. Натами Роуз Хикари или името, което й дадох - Минна...Беше родена мъртва, по-малката му сестра. Даедел Раун обаче, този мелез...Оживя...
- Може би трябва да я върна
- Само опитай....
- Не се безпокой....Ти вече не можеш да ми заповядваш.... - той й обърна гръб и заговори на Алемаро - Сега разбирам защо той сънува кошмари...Винаги...Защото чувства нещо недовършено в себе си. Липсва му някаква част. Минна значи...Интересно...Всичко щеше да е различно, ако той и тя бяха заедно...
- Минна така и така щеше да бъде убита. Съветът повярва на Вариаки, че е родила момиче, не момче. Така не разбраха за Муртаг - възрази му тихо Алемаро.
- О, значи си защитила своя мелез, майко, като си им показала мъртво дете. Браво, много добре измислено. Ним ли те подсети?
- Ним искаше момче. Направихме сделка. Затова оставих Даедел на него. Момичето не ни трябваше.
- Не ми говори врели некипели. Но от друга страна интересно е, че си приела сделка с зимен демон като Ним.
- Той беше най-известният убиец из черните среди тогава.
- И си дала милото си дете на него. Майко, не знам каква е била сделката, но това звучи толкова странно...
- Децата бяха нечистокръвни. Традицията повеляваше да бъдат унищожени. Само че Никравзи искаше сила, затова му трябваше черна кръв. Макар и нечистокръвна, кръвта на Муртаг има известна сила. Той прие детето, на него оставих грижите. Момичето така и така беше родено мъртво.
- Хайде, хайде, майко. Запазила си нечистокръвния заради момичето. Не ти е стискало да го убиеш.
- Ти не разбираш!
- Може би, може би...Минна...Ме заинтригува, благодаря ти. Той често я сънува.
- Муртаг да сънува Минна?Онази, която никога не е дишала на този свят?Я се вразуми!
- Може и да не диша на този свят, но диша в другия. Той расте, значи и тя расте с него, макар и не тук. Майко, ти не разбираш...Не знаеш какво означава да си свързан с магия. Още повече че те са сиамски близнаци. Той не я е виждал наяве, но на сън да. За него тя е непозната, която би могла поразително много да прилича на него, стига да направи мъничко промени по тялото си. Някой ден бих обърнал поглед към Отвъдното и да я върна само за да ти доставя "удоволствие" да я видиш такава, каквато Муртаг я познава, без да я е виждал никога...Той би я познал без да са си казали и думичка...Никога

- Ето че се случи и без мен.... - Дарсия се усмихна, после се засмя и като се постара да не обръща внимание на въпросителния поглед на майка си излезе навън, на чист въздух.
- Какво ще кажеш, Алемаро?
- Вие просто блъфирахте, сър - каза тихо ангела, като стоеше на кулата и се взираше в далечината.
- Знам....Но все пак някои блъфове... - той се усмихна, после погледна замислено към ангела - Знаеш ли що за човек може да е тя?Натами Роуз Хикари?
- Тя е негова сиамска близначка. Едва ли емного по-различна от Даедел Раун. Не съм сигурен за събитията...Сделката остана в тайна. Майка ви не желае да сподели, Ним също.
- Странно...Каква ли сделка може да има?Едва ли е особено сложно...Но щом отказват, значи крият нещо. Какво ли?Предизвикват любопитството ми...Предполагам не само моето....Брат ми не е толкова глупав, ще се опита да узнае....И аз искам да узнам, Алемаро, какво ще кажеш
- Не мога да направя нищо за това, сър, съжалявам.
- Недей да съжаляваш. Знам, че не ти е позволено. Просто се бях замислил.
Ангелът го погледна спокойно и примирено, докато господаря се облягаше на студения камък и въздъхваше.
- Трябва да измисля нещо друго. Трябва да успея....Трябва... - замислено продължи той размисала си на глас - Само е нужно малко съсредоточаване...Да...
- Искате да се свържете с Натами Роуз?
- Може би...Но по-добре е да я оставя сама да се свърже с мен. Рано или късно ще го направи....

- Кевин, Кевин...Знеш ли какво?Много ми се напада...Ей така за тренировка...Какво ще кажеш? - ангелът го мислеше за заспал досега. Беше се облегнал на стола и закрил глава в книгата, която дори и за ангела беше твърде скучна. Дарсия я използваше като приспивателно.
- Аз не мога да решавам, сър.
- Сигурно - захили се самодоволно Дарсия изпод книгата и се изправи, за да погледне съществото. - Нещо ми подсказва, че има и по-лесен начин да се разсъня. Ще ми подскажеш ли?
- Битка?
- Браво, много си добър. Само че...Чудя се от къде да започна...Вече няма толкова интересни места за грабене...Орките остават недоволни...Освен може би Динзел отново...Но..
Той се изправи и обиколи няколко пъти голямата маса. Кевин не го изпускаше от поглед, съмняваше се, че този път господарят пак беше замислил нещо.
- Ами да...Какво толкова ще ми струва да ги причакам някъде и тогава... - удари с юмрук другата си ръка и се усмихна - Този мой брат създава много проблеми напоследък. Да не би да има проблеми с паметта или пък има претенции, които досега нямаше....Какво ще ми струва да причакам една сутрин сестра му и да я смажа на парченца...Така ще е най-добре...Не искам тя да се меси...Аз да съм докарвал някоя своя сестра?Не е честно да сме двама на един, нали?
Често се чувстваше така все едно говори сам на себе си. Ангелът просто го изслушваше, никога не даваше съвети ако не го питат и запазваше собственото си мнение за себе си. За Дарсия нямаше значение. Ако го беше намислил щеше да го изпълни на всяка цена.
- Омръзна ми да си стоя вкъщи, така не е забавно. Ще се поразходим пак, много, много скоро. Само че първо ще намина да видя и малката пречка на Вариаки. Защо ли я създадох...А да...Отмъщение, не ме интересува дали ще оцелее...Отмъщение...Чуваш ли, майко!?
Не дочака отговор пък и нямаше да получи. Вариаки търсеше момичето, но нямаше да го открие.
- Сега да се запознаем с претенциозния....

Той отново изръмжа ядосано, когато се загледа навън. Нещо не му даваше мира. Защо беше толкова скучно по дяволите....Защо по дяволите тези глупави Ездачи не се предаваха. Той се спря на прозореца и отново наведе глава. Защо напоследък не му вървеше?Какво беше объркал...Как му се щеше да иде и да заколя някой с голи ръце. Щеше да се почувства по-добре при кръвта и писъците. Не искаше повече тук. Не искаше да стои в тази притихнала сграда.
- Кевин!Кевин! - завика след малко и ангелът се появи веднага със своето спокойно изражение. Дарсия го хвана за яката и го загледа намръщено - Трябва да направиш нещо!Направи така, че да бъде забавно. Веднага.
- Как да го сторя, сър?
- Доведи го тук, веднага!Изкам да го накарам да съжалява.
- Брат ви сам ще дойде, сър.
- Няма да го чакам, искам го веднага!Тук, сега!
- Сър, трябва да внимавате с нервите.
- Престани!Престани! - той го блъсна назад и отново се обърна към прозореца. Но явно се беше поуспокоил. - Какво става...Защо е толкова тихо?
- Ако господарят иска да се успокои, предлагам ви да посетите орките.
- Орките?Да, тези безмозъчни същества наистина ги бива за забавление. Много добре Кевин, но аз искам нещо по-добро от орки. Искам хора, Ездачи...Искам да кръстосам меч с него или с който и да било друг. Не и с орките...По дяволите!
Той удари с юмрук по камъка и затрепери от яд, но отново се наложи да се поуспокои.
- Или той ще дойде...Или аз ще отида при него....
И отново заобикаля в кръг. Щеше му се да види някакво раздвижване..Само че орките бяха вече твърде наплашени, пък онези другите си почиваха. Винаги някой имаше нужда от почивка тук. Ако трябваше щеше да ходи сам...Мразеше почивката, когато не се отнасяше до него. Искаше всичко да свърши добре...За него, разбира се. А за да свърши му трябваше план...Кога щеше да го измисли, да го изпълни...Искаше жертви, искаше...Много неща, но както изглеждаше сега нямаше особено хора, които да му помогнат. Всъщност тук май никога не беше имало кой знае колко хора. Изглежда отново ще трябваше да прибегне до силите на онези, които не беше викал никога...Просто беше чел за тях, но дали още му бяха верни...Ако не бяха сами щяха да си търпят последствията.

Мракът беше непоносим...Поне за онзи, който никога не беше свиквал с него...Нямаше кой да свиква...Нямаше смисъл да го прави.
- Какво мислиш, дали ще подейства - сините му очи спокойно се спряха на ангела, който беше влетял току-що през прозореца. Единствените очи, които показваха някакъв вид живот...Но студени, като отдавна загинало същество.
- Ще подейства, но не е достатъчно, сър - спокойно каза Кевин и наведе глава, Дарсия се усмихна и отново се замисли.
- Ще подейства, когато аз отида там, нали...Но битката ще се води тук, ако пак се видим. Обещахме си...Тъй че ще продължавам да изпълнявам думата си. Обещах, че ще отнема всичко скъпо за него. Малко по малко ще си отидат и другите, както го стори Торн. Малко по малко, той го знае...И нищо няма да успее да стори.
Кевин нищо не отговори, сякаш чакаше заповеди спокойно и както винаги. Дарсия го изгледа, но явно се отказа от нещо и се изправи - Продължи да нападаш царството. А после и селото. Малко по малко ще се приближаваме до Динзел. И тогава ще го изкараме от там на сила, каквото и да ни коства. Но първо...Убий Мерик...Постарай се да изглежда добре...Все пак му е скъп...Беше...
- Да сър.
- И тогава ще загуби не само всичко...Но и себе си...Не знае, не предполага какво го очаква - отвори вратата, огледа празния коридори и затвори зад себе си. Очите на ангела просветнаха и той въздъхна.
- Жалко че аз няма да мога да ти помогна, Муртаг. Всичко между нас свърши...Толкова, толкова съжалявам...Толкова много - извърна лице, после пак разпери криле и отиде да изпълни мисията...Да притеснява останалите мирни села и градове. Нямаше шанс...Знаеше, че го очаква просто нещо...Което не искаше, но беше част от пътя, който беше поел не по собствена воля.
Дарсия се свря в ъгъла на коридора, където някога брат му го беше намерил за пръв път.
- Остава само да чакаме търпеливо, изглежда...Харесва ми...Да го боли.... - облегна се на стената и въздъхна. Не, не му харесваше. Щеше да е хубаво, но ако го болеше. А така...Изобщо не виждаше интерес. Само да можеше да дойде по-скоро...Не можеше да си позволи да отиде в Динзел...Можеше да се разкрие, не биваше...Не биваше.