Мракът и зимата

- Разкриваш твърде много пред мен...Дарсия..
- Как?Откъде знаеш името ми?
Муртаг се подсмихна стискайки все повече Гламдринг..Усещаше как Ним постоянно започва да се променя, но засега се държеше.
- Не виждаш ли?Назовавайки ме с Алваси ти разкриваш и себе си..Та нали и в теб има нещо лилаво.
- Умен си, Муртаг...Аз искам просто да взема от теб нещо..А пък после ще се разберем за останалото..Чел съм за доста неща около нещото, което държиш в ръка..Може би Ним ще каже нещо по въпроса?
- Той едва ли ще говори с теб..
- Зимен демон, в меч на страданието и злото..Ще ми се да се присъедини към мен..Както е служил на Сянката преди години..Може би не чак толкова добре, защото предполагам е бил заслепен от идеята да управлява?Ти също ми показа много неща, Муртаг..
Муртаг усети как в него се пробуждаше вълчата магия на Кейти..Какво му ставаше, защо точно сега. Дарсия протегна ръка към него, от което Муртаг потрепери и настръхна. Гламдринг изхвърча от ръката му, Муртаг падна на колене. Меча се озова в ръката на тъмния господар, който се усмихна.
- Ще го дам на някой заслужил го боец, Муртаг, не се притеснявай. Ним ще бъде в добри и най-сетне в нашите ръце..Отново.
Просветна светлина, вълконещото Муртаг се изправи залитайки и се озъби на Дарсия
- А да..Можеш да останеш така.. - не довърши. Вълконещото предприе изненадваща атака и се нахвърли върху господаря.
"Колкото и силна да са магиите ти..Убий ме ако щеш..Но аз обещах на Ним да го пазя..И ще го правя каквото и да ми струва това.." ръмжеше съществото докато продължаваше да хапе изненадания Дарсия. Не само Дарсия беше изннадан. Муртаг и Ним също си бяха доста изненадани. Муртаг беше успял да запази разума си, което беше голямо постижение. Гламдринг засвети в опит Ним да излезе и за голямо негово учудване стана..Не беше дух, човек беше..
- Но как... - започна той, но нямаше време сега. Гламдринг засия както едно време. Ним си го спомни..За последно беше направил така преди последната му битка..Разбра, че има малко време, вдигна меча и се насочи към вълконещото. Дарсия беше слисан..Какво за бога ставаше тук..Мъртвите ставаха хора, омагьосаните запазваха разсъдака си..Нещо ставаше..

"Мразя те..Ти си нищожество" продължаваше все в същия дух вълконещото Дарсия усети допира на стомана до врата си и как вълконещото се отдръпва. Отвори очи..Пред него стоеше Ним - същия какъвто беше изрисуван по книгите. Гламдринг пареше до гърлото му.
- И да искам не мога да те убия с такова оръжие, черни господарю. Ти искаше азда ти служа..Но искам да ти кажа, че аз вече не служа на никого. Аз имам свобода да решавам сам..Ти няма да умреш дори и да ти одрежа главата сега..Веднага освободи Муртаг от магията.
Очите на елфа просветнаха, Дарсия все още беше слисан. Значи заради това острие се бяха избили толкова много хора. Той знаеше какво можеше да направи Гламдринг. Беше чел, беше слушал очевидци..Толкова много хора бяха умрели в желанието си да притежават едно черно оръжие. Гламдринг беше мечтата на всеки - от най простия войник до най-великия господар..Но защо?Беше черно оръжие да..оръжие на смъртта..Кейти Джоунс беше казала веднъж, че в Гламдринг се крие нещо повече...Но меча изглеждаше като нормален черен меч..Магията му беше силна само заради Ним и ако Ним изчезнеше Гламдринг щеше да е просто острие..Но дали беше така?Сега когато Ним стоеше пред него Дарсия виждаше как острието светеше. Дали имаше магия в него?Магия, по силна дори от зимния демон?Дали Ним знаеше за нея?Кога Гламдринг беше поверен на този елф?Още много въпроси се завихриха в главата на Дарсия. Той не проговори, само кимна. Вълконещото се зъбеше зад Ним. Дарсия го посочи с пръст, вълконещото падна. Гламдринг поряза леко врата на Дарсия. Муртаг просветна и след малко вече отново беше човек.
- Магията..Няма я вече... - каза задъхвайки се, но с радостен глас. Ним отново се обърна към Дарсия.
- Изпълни това, което ти заповядах, благодаря ти..Сега обаче ние ще си вървим..Ако изпратиш някого след нас, лошо ти се пише..Върви в библиотеката и намери отговори на твоите си въпроси. Видях по изражението ти, колко много има да мислиш..
Елфът засия, мечът започна да пада. Озова се в ръката на Муртаг, който се изправи с негова помощ.
- Върви, защото сега съм благосклонен към теб..Следващия път няма да има пощада - изсъска му Дарсия, Муртаг се поклони усмихнато и съвсем бавно тръгна надолу, оставяйки Дарсия сам с въпросите си

"Ним..Как го направи..Беше човек?"
"Да Муртаг..Не знам, но когато ти успя да се овладееш почувствах, че мога да ти помогна..Не съм се чувствал така от онзи ден..Последната битка, когато Арвен загина..Но този път аз успях да помогна, докато предишния тя не позволи."
"Значи Гламдринг има силна магия..Успя да уплашиш Дарсия"
"Никога..Абсолютно никога не съм изучавал магията на този меч. Той крие зловещи и черни тайни. Стах ме беше, когато го получих. Страх ме беше, когато се биех. Никога не знам какво може да се случи..Гламдринг..Винаги е бил най-голямата загадка в моя живот."
"И още по-голяма за мен..Как едно черно оръжие може да приеме в себе си дух без този дух да е бил сложен там насила..Как едно оръжие може да изплаши един черен господар, разполагащ с много по силни черни магии"
"Все някога ще дойде време да разгадаем загатките на острието.."
Двамата отново се озоваха на чист въздух. Муртаг си отдъхна и се огледа. Зимата на Клайв беше наказала орките. Снегът тук беше много по-голям от на други места.
"Някаква идея как да се върнем?"
"Портал"
"Не сме полуелф"
"Да прав си..Да вървим, все ще си намерим нещо"
"Ним..Гламдринг някога светил ли е така, както свети горе, докато го беше опрял във врата на Дарсия?"
"Само веднъж, преди аз да умра. Трябваше да се бия с Лех..Знаеш кой е той - велик войн от миналото с меч, който носи славно име. Мечът на Лех ме прободе. Гламдринг засия точно преди аз да падна от първата си рана. После побягнах, уплашен от засияването на меча. Намерих те, помниш тогава.."
"Ами ако се върнем и потърсим информация за меча?"
"Няма смисъл..Не знаеш колко много търсих.."
"Както и дае..Всичко с времето си.."

"Господарю..Не успяхме" Канаши се беше изкачила до кулата и говореше на притихналия коридор
- Знам..Знам, че не успяхте, Канаши - чу се след малко гласа на господаря.
Дарсия седеше в ъгъла сред купчина книги и се ядосваше на себе си, че не е запазил по-старите ръкописи.
"Кейти я няма, господарю..Изчезна"
- Мъртва е..И не мога да я съживя..Тази драконска царица..И възрастния Алваси.. - чу се съскащ звук на ярост и запращане на книга към стената - Канаши..Засега ще те оставя без господар..Засега ще предвождаш войските на съществата ми сама
"Както наредите господарю" - каза съществото и бавно заслиза надолу.
Дарсия затвори поредната книга и се огледа. Пак видя острието като че ли пред себе си и отново отвори книгата. Тайната ставаше интересна..Клайв не беше казал абсолютно нищо за брат си. Какво ли беше миналото им?Може би Муртаг знаеше..Но Дарсия нямаше да разбере. Ядоса се..Не..Щеше да разгадае Гламдринг преди притежателя му на всяка цена

"Хайде глупаво същество..Трябва да ни водиш!"
"Млъкнете!Млъкнете всички!"
"Служила си само на хора..Хайде..Как беше с елфчето..Красив беше"
"Млъкни!"
Канаши стоеше отвън, заобиколена от новите си подчинени. Сама беше учудена от това, че се ядосва на обидите срещу Клайв. Какво й ставаше?Въздържа се да не убие странното подобие на птица, което се подхилкваше мрачно. Само ако Кейти беше тук..Но не..Може би по й допадаше Клайв..Но защо?Защото беше живяла с него откакто го беше намерила почти мъртъв там, насред вулкана?Дали той щеше да й прости ако тя отидеше при него сега?Канаши поклати глава и погледна съществата наоколо.
"Тръгваме към елфите..Без приказки. Ще им покажем какво означава да се изправиш срещу черните същества" каза твърдо и заплашително след което се обърна.
"Браво..Така те искам" похвали я птицата и се зае да подрежда съществата, докато Канаши с безпокойство гледаше задаващата се снежна буря. Откакто нямаше зимен демон, черния свят беше много лошо място за живеене.

"Откъде той узна името ми..Кой е той?Кой е истинският човек, който се крие зад лъжливата маска? Дали някога ще покаже истинското си лице, или пък не може.." Дарсия се изправи и за пръв път напусна мястото, което обитаваше откакто зимата беше започнала. Закри внимателно лицето си и заслиза надолу.
- Канаши? - запита той когато излезе навън, насред снега. Съществата не му обърнаха внимание - смятаха го за някой от приближените на господаря. Дарсия никога не беше виждал как изглеждаха приближените му, но Канаши го улесни като се доближи спокойно до него.
"Какво заповяда господарят" каза съществото, докато Дарсия я оглеждаше.
"Аз ще тръгна със съществата към елфите. Трябва да наблюдавам лично битката" предаде заповедите си мъжа с преправен глас, съществото кимна

"Винаги ли е толкова тихо?"
"Млъкни, трябва ни укритие"
Клайв и Муртаг чакаха, покрити от снега. Наоколо постоянно обикаляха орки. За бялото наметало на Клайв нямаше никакви проблеми - той се сливаше отлично със своя сняг. Но Муртаг беше по-цветен с черните си дрехи и синьото наметало. Затова и беше покрит по-обстойно със снега.
"Библиотеката е на втория етаж в дясно...Със сигурност ще ни видят. Аз мога да ги задържам докато навън има сняг, така че не се притеснявайте за мен. Намерете каквото ви трябва и когато дойде време ще направя портал" решително обясни Клайв, след като до тях мина още един полк орки.
"Притеснявам се единствено да не те загубя. Ти и брат ти станахте неразделна част от живота ми..Особено брат ти" усмихна се Муртаг и погледна небето с безпокойство, очакваше да се стъмни.
"Когато се стъмни предлагам ти да подпалиш нещо..Това ще привлече вниманието на повечето стражи. После бягай след мен, лесно се забелязвам в тъмнината, докато ти ще си невидим, заради черното облекло"
"Днес ти водиш..Но преди това вземи оръжието си"
Клайв погледна към мъжа до него. Муртаг държеше ледения меч и се усмихваше.
"Сигурен ли си?"
"Точно толкова, колкото трябва"
Клайв треперейки взе заледеното оръжие и се усмихна спокойно. Оръжието беше неизменна част от зимния демон...Клайв беше наследника на рода, на него се падаше по-тежкото бреме отколкото на брат му. Двамата мъже отново се покриха и зачакаха с безпокойство тъмнината

"Стъмни се..Най-сетне..Ти си на ход, Муртаг"
Муртаг кимна и повдигна снега над себе си, който беше образувал леден покрив. Огледа се предпазливо и избра купчина дърва за огрев недалече от двамата. Насочи ръка натам и се съсредоточи
"Огънят е твоята сила..Използвай го когато ти е нужен" прокънтя гласа на учителя му и пръстена на показалеца му се нажежи. Муртаг почувства огъня вътре в себе си и скоро в ръката му вече имаше малки пламъчета. Те се изтреляха като коршуми като дървата и те лумнаха, привличайки върху себе си доста орки. Клайв отпраши в същата секунда, Муртаг го последва, разтърквайки ръката с пръстена. Видяха Клайв, но елфа не се спря. Скоро бяха в кулата, повели след себе си дузина орки.
- На дясно! - напомни Клайв и затвори вратата след Муртаг. Бяха се озовали в просторно помещение с много прах и пълни рафтове с книги и ръкописи. Клайв се съсредоточи, погледна към оръжието си, представи си, че вратата е просто дърво, което трябваше да покрие за през зимата и затвори плътно с ледена обвивка
- Побързай Муртаг - каза докато подпираше.
Ним и Муртаг се разделиха, единия като призрак и започнаха трескаво да обикалят рафтовете
- Какво търсим? - подвикна Муртаг от едната страна
- Търси: Алваси, Гламдринг, Ним..Или Нимфромдинзел..Или Ним от Динзел..Нещо свързано с името ми - подвикна Ним, хвърлил последен поглед на брад си при вратата и започнал да обикаля, като хвърляше безполезнине книги на земята
- Тук има заглавие: Проклятието на Никравзи..А тази тук е наречена Гламдринг и бъдещето..
- Вземи и ги отдели..Аз намерих "Миналото бъдеще на Алваси" и "Родовата линия на М.А."..Не знам какво означава, но забелязах името ти
- Муртаг в черна книга?Не се учудвам..
Двамата търсеха около половин час така и в краен резултат бяха намерили около десетина полезни книги.
- Държиш ли се Клайв?
- Продължавайте - спокойно ги успокои Клайв и останалите се надвесиха над първата книга, която носеше заглавието "Проклятието на Никравзи"
- Но това е само за твоето семейство.. - запростестира Муртаг след бърз поглед над страниците
- Знам, но искам да я вземем..Ъм..Май ще е най-добре всички да ги вземем, защото няма да имаме време да ги четем тук..Муртаг?
Муртаг се беше облещил над книгата "Миналото бъдеще на Алваси" и стоеше като хипнотизиран. Затвори книгата с замах, когато Ним понечи да погледне и я захвърли в купа, направен по средата на залата.
- Да се махаме - тихо каза мъжа, насъбра избраните книги и вдигна глава към Клайв - Готови сме..

- Залегни! - изкрещя Клайв и Муртаг инстинктивно се просна на земята. Прозорецът се счупи и Канаши кацна насред купчината книги. От нея слезе човек с качулка
- Дарсия? - позна го начаса Муртаг и веднага му хрумна план за бягство, кимна на Ним. Елфа се върна в Гламдринг, Клайв разгадал плана се приближи до Муртаг
- Бърникаш в библиотеката ми, Алваси? - усмихна се Дарсия. И на него му трябваха същите книги, така че просто беше оставил Муртаг да ги намери
- Това не те интересува
- Библиотеката е моя.
Канаши гледаше към Клайв с виновен поглед. Как й се искаше сега той да е до нея..
- Намерих си перфектно същество, както виждаш..Няма ли да ме поздравиш?Защо пък не останеш и за вечеря? - разсмя се Дарсия.
- По-добре вземи да почетеш - просъска Муртаг, подхвърли книгите на Клайв, посочи с Гламдринг купа под Дарсия и се отдръпна. Книгите се надигнаха като лавина, Клойв се справи с портала и още преди Дарсия да спре магията вече бяха изчезнали.
- Как така винаги се измъква от мен?.. - Дарсия ритна един куп книги и ядосано започна да обикаля наоколо.
"Господарю, ако разрешите..Има изумителна прилика между вас..Вие имате перфектна защита на съзнанието си, той също. Вие умеете да говорите за нещо, докато мислите за съвсем друго, той също"
- И също така..Го чувствам близък..Може би черпи някак си сили от мен?
"Едва ли"
- Да, права си Канаши..Но въпреки това, той ме заинтересува..Ще взема да понауча по нещо за него..

В същото време в което Муртаг четеше в Залата, Дарсия се беше усамотил заедно с Канаши и също четеше една доста интересна книга
- Тъй, тъй.. - усмихна се той и погледна към прозореца, през който се виждаше извиващата се бурия навън. - Така значи, млади мой приятелю - той си представи лицето на Муртаг пред себе си. Представи си черните панталони, ризата, синьото наметало, ръкавиците и шапката.
"Значи така, Муртаг..." Дарсия се засмя леко. Затова ли Гламдринг толкова беше привързан към Муртаг?Това беше чудесно..Дали пък когато мъжа узнаеше щеше да дойде и да заеме подобаващото си място сред черните господари?Щеше да е хубаво да го направи, все пак...
Дарсия изпадна в добро настроение, кимна на Канаши и двамата напуснаха библиотеката. Колко ли интересно щеше да е, ако Муртаг се покажеше на портата някой ден, молейки да се присъедини към черните сили..

- Преди години Вариаки Моуси се влюбила в един прост войник - Драконов ездач. Тя била тъмната царица, майка на всички наследници. Никой не устоявал на външността й, всички се поддавали..Само той..Вариаки се влюбила лудо във войника..Докато един ден просто не го покорила с магия. Така правила тя, когато й омръзнело да преследва. Но не предвидила следващите събития. Той си тръгнал, Вариаки забременяла. Черният свят се разделил на две части. Едната част твърдо подкрепила бъдещото дете да се нареди сред наследниците..Останалата част искала детето да умре. Но Вариаки родила сина си и от страх да не го загуби го скрила. Тя обичала лудо децата си и не искала нито едно да пострада. Намерила войника и дала детето на него. Тогава той все още бил черен войник. Отчасти Вариаки родила сина си заради носителя на Гламдринг - Нимфромдинзел Никравзи. Тогава съвсем младо момче, елфът се ползвал със особени привилегии. Той разбрал, че няма да живее дълго и накарал Вариаки да роди детето. То щяло да притежава Гламдринг и да управлява. Никравзи не умрял скоро, дълга била битката му с враговете. Момчето растяло под наблюдението на баща си. Вариаки се скрила в сенките, никой не я е виждал от тогава. Всичките й синове и дъщери управлявали и помагали в управлението. Всички имали черни сили. Всички притежавали по нещо интересно. Един ден се разчуло, че Никравзи е убит. Всички надигнали глави към новия си водач, но къде се губел той?Не, момчето било станало прекалено добро..Той прекалено дълго бил живял с добрата сила. Момчето затворило черното в себе си дълбоко. Гламдринг не бил способен да извади истинската същност на момчето..Войникът бил станал добър и научил детето на доброта заедно с другите си три деца. Но черния свят продължава да чака завръщането на Гламдринг. Всички чакат завръщането на един от последните Моуси..Моя полубрат..
Дарсия се усмихна зловещо, разказваше това на Канаши и на прозореца. Само това беше разбрал от историята..Но му стигаше..Смееше се..Не беше виждал майка си откакто беше си отишъл от нейното скривалище като 5 годишен хлапак. Вариаки все още беше жива. Дали можеше да усети синовете си?

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

През черният, мрак прелетя черна птица. Гарванът се спусна бавно надолу, като прелетя над главите на няколко орки. Птицата се плъзгаше по мрака, докато не стигна до мясстото където черният господар разказваше всоята история. Гарванът стипи на земята и направи няколко скока, за да привлече внимание, слд което започна да се променя. След секунда в помещението стоеше висок и строен мъж с дълга, черна коса, който гледаше сериозно разказвачът.
- Дошул съм, за да те предупредя - отекна в стаята строгият глас на фигурата - Трябва да престанеш с тези игри и да възтановиш баласна между доброто и зло. Преди да е станало твърде късно. Малцина от родът ти нарушаваха заветът, който носите в кръвта си и си плати искаши и ти да си един от тях?

- Ще стане това, което ще стане - поусмихна се Дарсия все още развеселен от всичко, което беше научил само преди мигове. - Миналото е минало, бъдещето се изменя..Всичко можеше да свърши преди 3 години, но беше избрано друго. Съдбата избра черните владетели да се борят и те го правят..Не могат да изменят на себе си..Поне така би звучало от устата на някой друг..Само и единствено съдбата..Това незнайно същество, което казва какво и как да се случи може да нареди нещата както ти, който и да си, искаш..Можеш да помолиш него, аз едва ли бих се вслушал в някоя твоя дума

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Няма намерение да те променям, не искам нещата да стават така както аз искам. Всички владетели които са стояли в този стол са били поставяни с определена цел: Да спазват закона и да подържат баланса между доброто и злото. Не бяха много тези, които искаха да завземат властта в свои ръце и да не се подчиняват на закона, да разрушът баланса. Всички те бяха унищожени, а някои ги сполетя и по-лоша участ. Имам информация, че се опитваш да направиш нещо подобно, ако е така бъди предопреден, че това начинание няма да доведе до нищо добро!

- Да, знам го това...Всички преди мен се стремят към едно..И винаги са се стремяли, не познавам някой от нашия род, който се е стремял да поддържа баланса..Ние имаме една цел..Е, ако някога се случи да сложат на трона някой получерен господар, като Муртаг например, нещата може и да се поомешат..Но това никога няма да стане....Аз смятам да продължа делото на предците си и колкото и доводи да имам, че не е хубаво ще продължавам.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Както искаш - каза фигурата и протегна ръка в чиято длан се появи огнено кълбо и то полетя към Дарсия

Той се усмихна и отблъсна магията с лекота. Можеше да се отбранява докогато си иска..Тук нищо не го спираше..Канаши изръмжа и скочи. Дарсия беше новият й господар и тя беше решена да го пази дори и той да нямаше нужда. Вратата се трясна, Дарсия погледна крадешком и коленичи, като образува около себе си невидим щит.
- Господарке - каза почтително на жената, която се приближаваше беснеейки. Тя огледа нападателя с неприязън, изблъска го, за да може до се доближи до коленичилия.
- Стани..О как се радвам да те видя - каза жената мило, макар че имаше доста зло изражение.
- Господарке..
- Ти какво искаш - обърна се жената към съществото с огъня, когато прегърна Дарсия и го остави с наведена глава до себе си

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Ами това което исках вече го разбрах - при тези думи фигуратат започна да избледнява и скоро се разнесе в индигов прах.

- Как си?Колко си пораснал, дай да те огледам - обърна се жената към Дарсия, който покорно я погледна докато тя усмихнато държеше ръцете му. Тя беше единствената, пред която дори Черния господар се прекланяше..Защото тя беше Майката на Злото. Вариаки беше пристигнала, за да види сина си. А пък после можеше пак да се отправи към другия си син.
- Благодаря ви, че ме навестихте, майко
- Справяш се добре засега, момчето ми..Искам да обърнеш повече внимание на брат си
- Слушам, майко..Но Гламдринг...
- Спокойно..Знам, че ще се справиш..Гламдринг няма сила..Изгубена е..Ще е проблем само ако си върне силата.
Вариаки се усмихна на сина си, кимна на Канаши и напусна библиотеката. Имаше стая и мислеше да прекара малко време там..Трябваше да измисли нещо, Ним не беше глупак..Нито пък Муртаг

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

В тишината се появи облак от дим, от който се показа добре познатата фигура на Араши. Аватарът вървеше спокойно към мястото където трябваше да се намира Дарсия. При други обстоятелства тишината би го обезпокоила, но вслучая не беше така. По пътят се виждаше охраната на мраморната кула, но в нея имаше нещо различно. Всички същества бяха замръзнали като статуи.
- Колко безполезни - каза отегчено Араши като бутна едната и тя се разби на парчета - Това са уроци които всеки черен магьосник трябва да знае. Когато имаш охрана я имунизираш срещу подобни магии.
Аватарът продължаваше да се движи спокойно напред, докато най-сетне пред него не се появи образът на черния господар.
- Този път идвам персонално при теб. Би трябвало да се чувстваш поласкан от тази моя визита - обърна се той към Дарсия - Надявам се да си размислил.

- А ето те отново - Дарсия стоеше над една доста обширна карта, вероятно имаше възложена задача от Вариаки. Държеше голям странен инструмен и един молив, който се подаваше над ухото му. - Очаквах да дойдеш пак скоро, майка ми има лошия навик да прекъсва по някой разговор - той нави картата и я остави в ъгъла спокойно - А ти пък прекъсваш някои мои планове. Да съм размислил за какво?Вече казах, че ние черните господари не ни интересува това, което каза миналия път

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Разбирам- каза Араши спокойно - Тези карти важни ли са ?

- Ако се интересуваш от география..Граници и светове...На мен повече ми допадат историческите събития...Колко общо може да има между мен и Муртаг..Заради него съм натоварен да разглеждам тези неща. - Дарсия погледна с досада картите, не го биваше особено в изчисленията, но се налагаше да даде на войските си точни данни къде и как да нападат и вървят. В този момент една вече вървеше към Драконовото царство отново..Целта беше принца. Дарсия перфектно знаеше, че ако успееше да отвлече детето, Муртаг със сигурност щеше да се пръкне наоколо

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Ами да географията ме интересува - какза Араши и няколко карти сред които и тази която преди малко Дарсия разглеждаше се появиха в ръката му и изчезнаха от мястотот си - Надявам се нямаш нищо против да взема няколко. А относно това което ти казах можеш да питаш майка ти, тя знае. Може би това което ще ти каже ще те върне в "правият" път.

- Тя ми казва: "Завладей света и върни тъмнината. Нашият род е тъмнината, светлината не съществува за нас. Победи врага, направи света черен"..Как ти се струва?Тя е малко по-лошичка от мен..поне така се води..Все пак е Майка на Злото..Всичките й синове и дъщери сме еднакви и приличаме на нея..Освен мнозина..И спокойно имам доста копия на картите

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Сигурен ли си? - каза Араши с усмивка и без да чака отговор допълни - До следващата ни среща!
СЛед което изчезна в облак прах. "Хубаво е да провериш копията си" чусе гласът му след малко.