Малка екскурзия

Заглавие: Малка екскурзия Нед Ное 25, 2007 2:52 pm

-Хайде,де,размърдайте се малко!-стресна се Джесика,когато видя,че дърветата не отговаряха по никакъв начин.
-Може заради кипящити ти сили да не могат да усетят елфическото в теб!-вдигна рамене Даниел.
-Е как,аз...
-Просто се дръпни.-подсмихна се и застана пред нея.
Замахна с ръка и дърветата леко се раздвижиха,за да се получи малка пътечка,която да ги отведе към вътрешността.Там обаче нямаше да бъде много лесно,най-гъстия район и точно там нищо не се подчинява.

- Джес, май ще е най- добре да не използваш силите си поне за малко.- замисли се белокосият и й се усмихна леко:- Поне докато се нормализират нещата и не се върнем в Динзел?
Чернокосото момиче вървеше след тях и оглеждаше всичко с интерес, макар и някои неща да бяха нейни творения й беше интересно да ги вижда през своите очи, а не през очите на други същества.

-Предполагам...-кимна елфката и също се усмихна.
Прегърна ръката му и продължиха след Даниел и Стивън,двамата пак спореха за правенето на някоя отвара:
-Абе аз ти казвам,ако сложиш синя теменужка ще стане по-ефективно!
-Не е вярно,само кожата ти ще се покрие с обриви!
-Откъде я измисли пък тая глупост?
-Тия двамата не се спират никога...-въздъхна Джесика.

- Все някога ще излязат на глава!- обади се момичето, притвори радостно очи и избърза малко напред:- На вас трябва да ви дам от моите цветя, най- ефективните билки, които света някога е познавал. Стават страхотни отвари!

-Наистина ли?-стреснаха се двамата.-Нека пробваме,моля,моля,моля!
Със свободната си ръка Джесика се плесна по челото,тия двамата не спираха да се държат като деца.

Момичето се усмихна и притвори очи.
" Сигурна ли сте наистина, Милейди?"- дочу детско гласче в главата си.
" Да, донеси букет, няколко цвята!"- отвърна тя и отвори очи:
- И не доближавай повече вретеното, Анасази!- каза на глас и се смръщи.
- Извинете ме!- над тях се чу гласът на момче, на един клон на дървото над тях седеше момче с малки бели крилца, кристално сини очи и светла косица / цък / и държеше букет розови и лилави цветя, беше досущ като Джин, негово същинско копие:- Ето букета, най- добрите билки от Острова!- отскочи от клона и стъпи плавно на земята, като поднесе цветята на чернокосото момиче.

Джесика изтръпна,погледна Джин и после детето и изпадна в някакъв транс.Наистина бяха същински копия,какво ставаше тук.
-Джин...той...дете...ама...ъъгх...

Новодошлото момче се усмихна и отдръпна бавно ръцете си от букета, вече в ръцете на момичето:
- Извинявам се, каква проява на неуважение... Нека се представя, аз съм Анасази.- усмихна се леко и се поклони на всички.
- Моето малко момченце!- усмихна се чернокосата и притвори очи:- Странно е, нали? Приликата? Самото обяснение е още по- странно. Джин?- отвори очи и погледна момчето:- Убивал ли си до сега?
- Какво... Аз... а...- стресна се, но не можеше да откъсне поглед от другото дете.
- Знам отговора. Не си! Благодарение на това, на Анасази... той е твоята тъмна страна, преобразена и превърната в малко ангелче, направих това още когато се роди по молба на Горгодия, когато тя беше още дете... Да, отделих твоята злоба и тъмнина и я превърнах в нещо добро и светло, в Анасази...

-Да превърнете тъмнина в светлина?-стресна се Джесика,събудена от транса,в който беше попаднала.-Здравей,Анасази,аз съм Джесика или просто Джес.
Наведе се леко и усмихнато му подаде ръка,беше малко странно,имаше чувството,че Джин стоеше шред нея,само че с леки промени.

- Приятно ми е, госпожице Дънканс!- усмихна се Анасази и докосна леко ръката й:- Не се стряскайте, беше странно дори за мен да разбера това, но моята Господарка е способна на всичко.
- Хихи...- засмя се леко момичето и се усмихна невинно:- Може да се каже, просто изпълних молбата на едно малко момиченце, нейната Съдба не беше създадена и можех да въведа няколко промени, една от които беше и самия смисъл на съдбата на сина й, на теб Джин... майка ти беше на твоята възраст, когато пожела нейното дете никога да не изпитва чувството да убие и никога да не успее да го направи...

-Ще ми се да можеше и да накара тия двамата да спрат да спорят за глупости постоянно!-усмихна се самодоволно Джесика,а Даниел и Стивън се намусиха.

- За в бъдеще може да помисля над това, но поне още няколко месеца... до тогава Съдбите им са изплетени.- отвърна момичето и ги погледна:- А ето и цветята, ще ви предупредя да внимавате с тях, отварите могат да са много силни и да предизвикат големи неприятности.
Джули и Джин се приближиха към Анасази и се усмихнаха:
- Значи ти си злото на брат ми...
- Да, превърнат в добро.- отвърна синеокото момченце и се усмихна.
- И аз не съм способен да... убия?
Анасази кимна с глава и отстъпи назад:
- Аз няма да преча, има да намотая няколко кълба с прежда горе, че вретеното се размота... Съжалявам, Милейди!
Момичето поклати глава, но се усмихна:
-Добре, че не си пипал вече започнатите карета, че тогава ще настане хаос...
Момчето кимна с глава и отскочи, като пак се озова на дървото горе:
- До скоро на всички!- извика и изчезна в бяла светлина.

-Жалко,че не поостана малко.-въздъхна Джесика и после се усмихна на Джин.-Е,как е да видиш свое копие,сякаш...
Спря за миг,погледът и стана сериозен и препазлив.Леко приклекна и се опита да усети шумовете около тях по ясно,клонки се пукаха от нечии крака,някой беше наблизо.Бягаше бързо,но защо не спираше да ги заобикаля в кръг.Изведнъж спря да чува стъпки.Елфката се обърна към храста близо до нея и го погледна подозрително.
-Какво си т...
Не можа дори да се изкаже,светло син лъч се стрелна към нея и я изблъска назад.Изненадана,Джесика се приземи на земята и се ужаси,когато видя какво беше направила магията:вместо нормални ръце и крака имаше тъмно-сини лапи с черни ивици.Размърда уши и се стресна съвсем,бяха малки и тигърски,а отзад се прокрадваше една опашка.
-Назад!-изкрещя малко гласче и пред нея застана ниско на ръст момиченце с бяла коса и синьо-зелени очи.
Носеше синя на цвят рокличка,дълга до коленете и дълги чорапи.На кръста и беше завързана огромна панделка,а по дрехите и светеха странни знаци.На главата и си почиваше една островърха шапка... цък

- Джес?!- стресна се Нава и приклекна до елфката с разширени очи. Джули застана пред тях и се смръщи на момиченцето:
- Коя си ти?- извика сериозно.
- И какво направи?- допълни Джин и застана до сестра си.
Чернокосата остана на мястото си безмълвна, само се усмихна леко, но бързо прикри усмивката си.

-Аааа,махни ги,бързо,бързо!-стресна се Джесика,тези лапи я стряскаха съвсем.
-Аз съм Вичи,магьосница!Махайте се от тук,не ви искам в горите си!
-Пхах,горите ти!Ей,хлапе,внимавай какви ги приказваш!-смръщи се Стивън,когато хвана леко роклята на гърба и и вдигна детето във въздуха.
-Ей,пусни ме,пусни ме ти казвам!-разпищя се тя.
Размаха ръце и го одраска с дългите си нокти,елфът стисна окото си,но не я пусна.
-Защо направи това?
-Не ти влиза в работата,и теб ще те превърна в животно,ако се наложи!

- Да се успокоим всички!- извика белокосият и стрелна с поглед малката магьосница:- Като за начало премахни тази магия от нея!- той самият се стряскаше от лапите, ушичките и опашката не му правеха голямо впечатление, но лапите:- Нека поговорим спокойно, без произшествия и други подобни магии... никой не иска да бъде превърнат в животно!

-Няма да я върна!-изкрещя момичето и удари Стивън в корема.
Елфът се стресна и я пусна,а пък момичето насочи двете си ръце към Нава и същият светло син лъч се стрелна към него.Удари го директно и вече и той имаше едно дълга опашка,бяло-черна.Няколко кичура от косата му приеха черен цвят,но лапи нямаше,поне това му го спести.../цък/
-Ой,веднага спри и ни върни обратно!-изкрещя гневно Джесика и го хвана,когато залиташе назад.

- Вече прекали!- извика Джули и тръгна към Вичи с гневен поглед:- Върни ги, преди да си изпитала моите магии! А аз не превръщам хората в други същества!- вдигна ръцете си на нивото на раменете и в дланите й просветнаха оранжеви пламъчета.
- Джули...- промълви Джин и трепна при вида на пламъците, но усети ръката на чернокосото момиче на рамото си, погледна я и видя едва забележимата й усмивка, явно това беше поредната шега на Съдбата.

-Джули,спри...-каза тихо елфката(ъъъ,полу-тигърката? xD) и с двете си лапи бавно дръпна ръцете и настрани.
Това направи впечатление на Вичи и свали ръцете си долу,но смръщеното и изражение не си тръгна.
-Кажи сега,защо така ни тормозиш?-попита спокойно Джесика,обикновено тя крещеше,а някой друг я усмиряваше,но сега беше различно.
-Не ви тормозя,да тормозиш някого е друго нещо!-стисна зъби момичето и приведе глава.-Тормоз е много,много по-зле!
Една сълзичка капна от лицето и,но Джесика я улови върху дългия си нокът и и се усмихна.
-Върни ни,моля те...
Вичи я погледна учудено,погледна Нава зад нея.

Нава я погледна и кимна леко с глава, държеше опашката си в една ръка и й се чудеше, такова нещо никога не беше очаквал да види и то върху себе си. Джули притвори очи и скръсти ръце недоволно, но остана на мястото си до Джин без да каже нищо повече.

-Д-добре...
Събра ръцете си и затвори очи,знаците по дрехите и ярко засветиха.Нормалните състояния на Джесика и Нава се върнаха и елфката кимна усмихнато:
-Благодаря ти!

- Така е по- приемливо. Благодаря!- отвърна тихо белокосият и се приближи до Вичи:- Нека те попитам, защо го направи и... сама ли си тук, в тази гора?

-Помислих си,че сте лоши хора,както онези...които дойдоха преди много години...
Сведе глава и събра ръцете си пред себе си засрамено,не биваше да прави това.Стисна очи и продължи,дължеше им обяснение:
-Когато бях по-мъничка,лоши хора дойдоха.С мама и татко живеехме на края на таи джунгла в една къщичка,бяхме много щастливи.Тогава те дойдоха и развалиха всичко,убиха родителите ми,но аз успях да избягам.От тогава сама живея тук,нищо,че не съм елф,сама се опрявам с всичко...
Стивън се изненада от това,толкова младо момиче да е живяло години наред само в джунглата?! (Звучи ми малко на Тарзан,ама без горилите 0о)
-Какви бяха тези лоши хора?-попита Даниел.
-Не бяха съвсем хора,бяха много едри,зелени,с грозни лица и плътна гласове.Косите им бяха мръсни и мазни,а оръжията им бяха предимно брадви...-приведе съвсем глава Вичи от ужасния спомен.
-Орки...-смръщи се Джесика.

Джули трепна и отпусна ръце, погледна я тъжно и приведе глава.
" Не за всичко трябва да се гневиш така, Арагорн се опита да те научи на този урок..."- промълви чернокосата в главата й.
" Но явно не е успял."- отвърна момичето и вдигна поглед към Вичи:
- Извинявай за това, че ти се развиках и за пламъците...- нейният най- ужасен спомен от миналото беше войната с вампирите и върколаците, знаеше колко ужасно може да е загубата на близки хора в един и същи ден.

-Няма нищо.-усмихна се бегло Вичи.-Ако имах приятели като теб,сигурно и аз щях така да се опитам да ги защитя!
Елфката само се усмихна и погледна към Даниел и Стивън.Те само вдигнаха рамене,нямаха нищо против...
"Хей,Нава,искаш ли да я вземем със нас?"-погледна и белокосия.