Малка екскурзия

Нава се стресна след крясъка и разтърси глава шокирано, но после пак придоби онази лека усмивка и се загледа напред с празен поглед и полу заспало изражение:
- Ще бъде дълъг ден...
- Много дълъг при това.- поклатиха глави Джин и Джули и тръгнаха напред, като се насочиха към Вичи и завървяха до нея.

-Раз,два,раз,два...-повтаряше Джесика,докато вървяха след останалите.
Беше оплела единия си крак с неговия с един много дебел корен,за да може поне да се мърда.
-Уф,какво да направя,че да вземеш да се стегнеш?

- Може би едно ледено къпане няма да му се отрази зле?!- предложи Анасази и се усмихна леко и се замисли, дали Тя знаеше какви ги вършат, със сигурност, но къде изобщо беше наистина Тя... Каретата, които той й донесе би трябвало вече да са горе, той като беше проблем ако съдбоносните плетеници се застоят по- дълго време на този свят, беше вредно за собствениците на тези карета.

-Ще съжалявам горчиво за това,но ако ще те посъбуди е най-доброто решение...
-Нихихи...-подхилкваха се Даиел и Стивън,естествено,че бяха запазили останалата част от отварата,как щяха да пропилеят такова златно нещо?!
-Хайде,малко ще се...не охладиш,достатъчно е студено...-сепна се Джесика на място и се обърна към останалите.-Неее,така ще се разболее,друг начин?

Ангелчето вдигна рамене:
- Не се сещам за друго, пил съм само чай от това, но на мен не ми действа така... просто билков чай.
- Възможно ли е...- замисли се Джин, но Анасази го прекъсна:
- Може би, да.
- Ти да не би да ми четеш мислите?
- Не точно, просто мисля това което и ти и чувам твоите мисли като свои собствени... Може и да стане наистина, ако поеме още малко от отварата, но пък може и да се напие напълно и да стане още по- зле.

-ОЩЕ ДА СЕ НАПИЕ?!-шашардиса се Джесика и сведе отчаяно глава.-Е,не,не,не,вие направо ме побъркахте!
-Благодарим са комлпимента!-усмихнаха се до уши двамата и изкараха от раницата голямото шише с розовата сладникава течност.-Хайде,Нава,пий...
-Обещавам ви,че ако стане по-зле,ще ви се стжни живота...

Белокосият взе шишето в ръце и се усмихна широко:
- Оле...- въздъхнаха децата и стиснаха очи, за да не гледат последиците. Нава надигна течността с треперещи ръце и още при първата глътка залитна назад и очите му се разшириха и огледа всички изненадано и неразбиращо какво става наоколо:
- Аз... Какво...- извъртя очи и се строполи на земята все още с разширени очи, втренчен в небето нагоре.

-Е ВЕЧЕ ЧАШАТА ПРЕЛЯ!-разкрещя се Джесика,когато хвана шишето,преди да се е натрошило на парчета.-КОГАТО СЕ ПРИБЕРЕМ,ВИЕ ДВАМАТА ЩЕ БЪДЕТЕ ТОЛКОВА ПРЕЦАКАНИ,ЩЕ ВИ НАМЕРЯ НАЧИН,НЕ СИ МИСЛЕТЕ,ЧЕ ЩЕ ОСТАНЕТЕ...
Даниел завъртя иронично очи,щракна с пръсти и останалата течност се изля на лицето и.Елфката разшири очите си,хлъцна два-три пъти и започна да се клати насам-натам.
-Ама то...хлъц...много сладко това бе...хлъц...супер е...
И падна на земята до Нава...

- Джес... Нава?- стреснаха се Джули и Джин и се надвесиха над тях. Анасази се заля да се смее и седна на снега с ръце на лицето:
- Не, не може да е истина... не може...
Белокосият примига няколко пъти и извърна глава към елфката:
- Джес... Аз... Ааа... Обичам те...

-Хлъц...и аз много те обичам...обичам те повече от...повече от...Тигри!От...от...броня,кимонота...абе обичам те повече от всичко на света!
Даниел и Стивън се заливаха от смях на земята и удряха с ръце по чисто белия сняг.

- Да, и аз теб... така, по същия начин...- отвърна той и си пое дълбоко дъх.
- Упс...- подсмихна се Анасази.
- Май посгрешихме малко с това...- ококори се Джин и потърка чело.
- Какво да ги прави сега, явно не могат да продължат напред?- запита Джули и скръсти ръце.

-Те не,но ние...
-Абе колкото и да искам отмъщение,не бива да оставяме Нава и сестра ми сами насред джунглата и то пияни!-смръщи се Даниел.
-А какво искаш,да ги гледаш как се гушкат ли?

- Имам идея...- вдигна ръка Анасази.
- М, нещо твоите идеи започват да не ми допадат!- смръщи се Джин, ангелчето се усмихна бегло и го погледна с невинен поглед:
- Съжалявам, но явно съм изпуснал тази част от плетениците на каретата... Не знам какво ще стане нататък, така че просто давам идеи... Да ги разделим?
- Да, и да подивеят че не са заедно?!- скръсти ръце Джиерда и го прониза с поглед.
- А какво друго?

-Не,вие от моя Нава-Уава няма да ме разделяте!-изкрещя недоволно Джесика,рязко се размърда и прегърна ръката му.-Гледайте си работата!
-Виждаш ли?-подсмихна се Стивън.

- А, не!- извика Джиа и сложи ръце на кръста си:- Ще я видим тази работа, хайде и двамата... Ставайте от там и ходом пред мен, да не се ядосам!
Децата се разкикотиха пак, зеленокосата беше способна да накаже Нава сериозно, не за първи път щеше да си изпати от гнева й.

Елфката и се изплези,и един сантиметър не помръдна обаче...Държеше ръката на Нава здраво,човек да се чуди как още не беше експлодирала...
-Джиа,откажи се,сетра ми е достатъчно голям инат в трезво състояние,като пияна не искам да си помислям дори...

Зеленокосата се смръщи и прехапа устни:
- Явно ще се наложи... Анасази, малко съдействие?
- За какво?- изгледа я момчето и потръпна.
- За крилете, ти имаш, а и аз имам... Дано Нава да не ги помни, че ще има да обяснявам от къде ги имам...
- Ами... не знам...
- Опитайте!- усмихна се Джин.
- Ако изобщо успеете да ги вдигнете, разделете ги...- вдигна рамене Джули.

-Какво?!-стресна се елфката,не можеше много лесно да регистрира в ума си какво си говореха.
-Ааа,нищо,нищо...Приказваме си тука,вие можете да си седите там!-извика Стивън и после се обърна към останалите.-Добре,едни идват от едната страна,други от другата,давам знак и...
-Стивън,това не е някоя битка...просто ще ги разделим,успокой се мъничко...

- Битка или не, кой знае до кога ще са все така...- разпищя се Джиа и пак скръсти ръце:- Ще ме извинявате, но аз загинах едва на 17 и сега като ги гледам така, влюбени птички и ми е кофти, по дяволите... Абе, какви ги дрънкам и аз...- окопити се след малко и ги погледна с разширени очи:- Както и да е, забравете думите ми... Да ги разделим и да вървим, че цял ден може да си останат така!

-Ехехей,успокой се малко,да не вземе накой дух да ни изяде!-ококори се Стивън,но в отговор получи един удар по главата от Даниел.
-Човече,недей да се майтапиш така по тоя въпрос,не е никак смешно!

- Дух няма да ви изяде, но аз мога да ви превърна в духове!- смръщи се Джиерда и ги погледна сериозно, след това се насочи към Нава и Джес, но опита да откъсне ръката на елфа от нея завърши с голям неуспех и мрънкане от страна на белокосият.

-Аз знам един начин..-вдигна ръка Даниел и след това я завъртя във въздуха.
Прах се вдигна навсякъде,докато голямата тъмно кафява мечка заемаше мястото му.Животното се насочи към двата елфа и нададе страшен рев,очакваше някаква паника,но не...нищо не стана...
-Ай,наздраве...-изхълца Джесика и това беше.
-Напихме ги,за да ги прецакаме,а сега ние сме прецаканите!-смръщи се Стивън.

- Или трябва да се примирим или трябва да останем тук докато не изтрезнеят?- скръсти ръце Анасази и се облегна леко на Джин, двамата един до друг бяха като братя близнаци, нищо че всъщност ангелчето беше същество появило се от тъмнината на момчето.

-Чувал съм разни приказки,че сериозно трябва да ги стреснеш,за да изтрезнеят от тази отвара...
-Хммм?...
Стивън тихичко се надвеси над тях и се приготви:
-ОРКИ,НАПАДЕНИЕ,ДЖЕСИКА РАНЕНА!(Ъ?! 0о)

Нава го погледна за момент и се смръщи, май двойната доза от отварата му беше прекалена, не беше в състояние да отреагира на нападение. Анасази се удари по челото и седна на земята замислено, нещо ставаше с него, преди знаеше за това, беше присъствал на момента в който Тя го беше изплела и го помнеше идеално, знаеше и изхода, но... не го помнеше, сега не можеше да си го спомни. Замисли се над останалите мигове от бъдещето, които знаеше на изуст, но пълна липса на информация и спомени, какво ли му ставаше?