Малка екскурзия

- Аз също искам да се видя след години!- намеси се и Джули, Нава поклати глава, но също се съгласи с това:
- Хайде, всички сме тук така че няма нищо страшно, просто няколко видения...
Джин ги огледа и въздъхна:
- Е, добре... Съгласен съм!
Анасази се усмихна и го хвана за ръка, като го дръпна по- на страни:
- Не се плаши, знам какво правя, ти просто ще ми помагаш да изкарам образите видни за всички...
- Как?
Ангелчето притвори очи и разпери крилете си, Джин потръпна, усети нещо да го гъделичка, сребърният медальон от дядо просветваше незнайно защо. Изведнъж се вцепени, ръцете на Анасази бяха на раменете му, двамата се гледаха втренчено, с празни погледи, а около тях се появи полу прозрачна сфера.

Джесика подуши нещо за миг,стори и се,че гората и нашепваше нещо,но то беше толкова едва доловимо,че си помисли,че и се струва.Поклати леко глава и се вгледа в двете момчета в очакване на различните образи,искаше да знае как ли щяха да изглеждат любимите и деца след години...Скръсти ръце нетърпеливо и прехапа устна.

- Не се стряскай от образите... всичко е в бъдещето, само образи, без моменти и действия...- промълви Анасази, сферата просветна след лекото кимване на Джин. Появиха се образите, а с тях и разказът на ангелчето:
- Ще мине време, много битки, много врагове... десет години напред, ти ще си част от битките, от войните си, пълководец на армия...- първият образ, снежна планина, макар и пуста, тъмно червено наметало се вееше от ледения вятър. Високо момче със сериозно изражение и дълъг меч в ръка, бяла броня с златни украшения. Медальонът отново просветна и образът се изясни, кестенявите коси и шоколадово кафявите очи на момчето, беше Джин след години/цък/

Устата на Джесика литна като току що изстреляна ракета надолу към земята.Очите и се разшириха невероятно много,не можеше да повярва на очите си...Потърка ги,но така и така те и показваха едно и също.
-Ъ...Джин?
Даниел и Стивън също бяха изненадани,но се смееха на изражението и-сякаш някой беше изкрещял "Айлилуя!" в лицето и и я беше фраснал с книга,чието съдържание е повече от хиляда страници...

Нава гледаше като препариран към образа на това момче, очите бяха същите, макар и да се виждаше болката от преживяните битки. Джули пристъпи бавно напред и разтърси глава:
- Но... но нали... той не може да убива?- едва успя да изрече от изненада.
- Той не, но аз мога... аз като негов съветник и сътрудник...- отвърна Анасази:- Той ще ви защитава, макар и не с меча в ръцете си, а с магиите си... с мълниите.- ангелчето замълча и се се смути:- Ще умреш Джин, до тогава ще загинеш... веднъж, скоро... скоро ще е, не биваше да го казвам, но...- образът изчезна и беше зает от друг. Жена с къса зелена коса и тъмни дрехи, приклекнала до няколко саксии с цветя /цък:- Червеното шалче, ти ще го подариш на Джули след като се върнеш от Отвъдното, от там ще го донесеш... А след няколко години, Джули... ще се откажеш от битките, ще напуснеш бойното поле и ще се отречеш от силите си, ще ги затвориш в амулета си, както Арагорн беше направил някога... а амулета ще дадеш на брат си, очите ти, затова са лилави, ще загубиш магиите си, ще бъдеш обикновен човек...

Е вече и Стивън и Даниел стояха като гръмнати от мълния.Джесика гледаше ангелчето шашардисано...Джин щеше да умре?Джули да се откаже от силите си?Нава да бъде убит от...да,нямаше значение от кого...Това не вървеше никак,никак,ама никак на добре...Погледът и стана празен,всякаква следа от радостно изражение се изпари и беше на ръбе да избухне в сълзи,но като силен войн беше възпитана да не показва често слабите си места.

- Достатъчно!- изкрещя Джиерда и се появи до белокосият:- Анасази, спри това!
Той я послуша, пусна Джин и образите изчезнаха, сякаш никога не ги е имало:
- Точно това е лошото да знаеш каква е Съдбата ти.- поклати глава и отстъпи назад7- Знам, че казах повече от колкото трябваше, но... щом го направих значи е трябвало да е така... Съжалявам!
Джин падна в снега на колене и се вгледа в снежинките по дрехите си с празни очи, да умре и то скоро, сестра му да се отрече от битките и способностите си, беше неприемливо, по- скоро той би го направил. Джули приклекна до него и го прегърна леко, по бузите на момчето се търкулнаха няколко сълзички, които покапаха по ръкава на палтото на момичето.

Даниел бавно пристъпи към сестра си,която упорито прехапваше устната си,за да се въздържи и тя да не се разплаче.Хвана я за рамото и и се усмихна:
-Върви...
Елфката го погледна изненадано,но после изтича при децата,спря се на колене пред тях и ги прегърна силно,притискайки ги към себе си...а мечът и стоеше малко по-назад зад нея,паднал.

Децата отвърнаха и също я прегърнаха силно:
- Джес, не искам... не искам да ходя там, сам... не искам...- едва промълви Джин и стисна очи, боеше се от Отвъдното, макар и вече да е бил там, жив, а не мъртъв:- Не искам да съм пълководец, ничия войска не искам и мечът и силите на...
Джули поклати глава и той замълча, ронейки сълзи. Нава се приближи бавно до тях и коленичи, поставайки ръце на главите на децата.

-Никъде няма да отидеш,Джин!-каза елфката със сигурен глас.-Няма да позволя да стане каквото и да е с вас!Няма да сте сами,кълна ви се!Ще променя съдбите ви,обещавам!Колкото и невъзможно да звучи,ще го направя!
Затвори очи и няколко сълзици закапаха по снега,карайки го да се разтопи точно на тези места.

Прегърнаха я още по- силно и тихо заридаха. Анасази се отдалечи още, чувстваше се виновен макар и да не знаеше защо беше казал всичко това, беше принуден от някого, от Нея може би:
- Има... начин... Съдбите могат да се променят, могат да се преплитат наново...- пак нещо го накара да изрече и това, беше сигурен че тази тайна ще се използва само в най- голяма необходимост и че те щяха да я пазят.

-Как,кажи ми как!-настоя Джесика,изражението и беше невероятно сигурно,Даниел никога не беше вижал сестра си такава,дори и преди битки.-Ако ще и в пламъци да се давя,няма да позволя на каквото и да е да ми отнеме най-скъпите неща!Няма да дам на когото и да е да посегне на Джин,няма да позволя който и да е да убие Нава,няма да позволя нищо от всичко това!

Анасази кимна с глава и се приближи до нея, наведе се леко напред и заговори тихо на ухото й:
- Същността на Съдбата може да я промени... Откраднеш ли това, можеш да преплетеш карето на когото и да било на ново, но Тя не плаче вече, плакала е някога, преди векове... Още в началото на света, още когато е била наказана от божествата. Пътят до сълзите й може да е само един, път към миналото... път към друга Вселена, друг свят...

-Ще направя каквото трябва!-тихо промълви тя и погледна децата в обятията си,а после към Нава.-За тях всичко бих направила...
Стивън и Даниел започваха да се плашат.Това не беше никак хубаво,не успяха да чуят думите на ангелчето,но пак имаха лошо предувствие.

- Джес, не!- стресна се Нава и я погледна сериозно:- Няма да ти позволя да правиш каквото и да било, не можем просто така да променяме съдбите си! Какъвто и да е начинът, вероятно е прекалено опасен!
- Така е! Космосът е опасно място, свят в който войната не спира, всички са врагове исе избиват, но там Тя е била заточена преди да бъде изграден Островът на Съдбите, там тя е проронила последната си сълза... И все още е същество там, макари различна от сега, макар и не с такава сила, а просто човек обвинен в убийство и пратен при убийци...- промълви Анасази и приведе глава.

-Изобщо не ме интересува дали е опасно или не!-извика Джесика недоволно.-Мислиш,че ще позволя всичко,за което живеем,да се срути пред очите ни ли?!Няма да стане този път,няма да загубя когото и да е било!Три години стоях на тъпия бряг всеки ден и чаках да се завърнете,мислиш,че ще ви пусна отново да ми се изплъзнете ли?!

- Джесика!- извика сериозно Нава и я хвана за раменете:- Никога няма да си тръгнем отново, никога! Джин ще се върне, нали чу? Ще се върне от там и ще донесе онова червено шалче на Джули, а това че тя ще се откаже от силите си, а аз ще бъда убит от роднина... е без значение! Ами ако точно това е целта, ти да отидеш там в търсене на нещо невъзможно и вероятно да загинеш? Няма да ти позволя!

-Как ще е без значение,ти чуваш ли се?!-елфката съвсем се ядоса.-Ако трябва,ще отида!А сега трябва!Незнам си какви сложнотии свързани със съдбата може да има,не ме интересува,аз...
-Абе Стивън...-Даниел започваше да се дразни-Моля те,помогни им...
-Знам какво точно да направя...
Синьокосият се промъкна незабелязано зад Джесика,Нава дори не го видя.
-И още нещо...-да,дрън-дрън-дрън.
Стивън изведнъж я хвана за раменете,надигна я и устните на елфката и белокосият така здраво се сблъскаха...
-Мисията приключена,сега ще млъкнете ли?!

Белокосият прегърна елфката и притвори очи.
- Ще млъкнат и още как!- подсмихна се Джиерда и подаде ръце на Джули и Джин да се изправят:- Аз ще добавя нещо към споровете, ако някой ще ходи някъде... Отиваме всички!

Джесика завъртя иронично очи,но пък после също прегърна Нава...Стивън доволно се подхилкваше,докато Даниел отново го обезмаше онова прецакано чувство,че е на 28,пък още не си е намерил момиче.
-Знаете ли,тоя похват по-честичко трябва да го използваме.Много добре действа.

- Съгласна съм!- отвърна Джиа и погледна Анасази, който беше малко на страни и се вглеждаше в снега с виновно лице. Появи се до него и се усмихна леко:- Не е лесно да си част от нещо, нали? Аз съм част от смъртта, оръжие на убийствата... Имаме нещо общо с теб, ти си тъмнината на някого, а аз самата съм превърната в тъмнина...
Ангелчето вдигна глава и я погледна неразбиращо:
- Имаме ли време за още малко разходки?- усмихна се зеленокосата и се огледа.
- Ами... не знам, вече не мога да кажа, забравих...
Елфката го изгледа странно, но пак се усмихна и се отдалечи от него замислено.

-Човече,съветвам те да не я пускаш,докато не се успокои съвсем.-засмя се Стивън,но на Даниел не му беше никак до смях.-Какво ти става пък на теб?
-Ааа,нищо,нищо...Просто...малко ме е яд...
-Че си дърт ергенин и си нямаш...?
-ДА,КАКТО И ДА Е!

- Хей, господа без спорове!- намигна зеленокосата и се усмихна самодоволно, и тя беше част от тази група, но май много не й пукаше, все пак беше мъртва от столетия:- Та.. сега ли ще тръгваме към онова място, онзи друг Свят или първо ще минем на гости на русалките, току виж Ийв и Андори също са решили да дойдат за компания?

Джесика се ококори и се откъсна за малко от Нава:
-А,не,не.Без такива,достатъчно хора ще сме,според мен прекалено много!
-Абе ти си стой там...гушкайте се,докато ние правим всичките размишления!

- Права е, достатъчно хора сме... Даже и двама да отидем ще е най- добре...- заговори Нава, но беше прекъснат от мърморенето на двете деца:
- Без такива, всички отиваме!- извикаха в един глас Джули и Джин и скръстиха ръце недоволно:
- Ако някой ще се прави на самоубиец, няма да е сам...
- Пък и с нашите способности ще сме от полза!