Малка екскурзия

"Съдейки по мириса и парата,която се вдига от нея..."-започна Даниел и пусна едно малко коренче вътре.-"И елф ще успее да напие с една глътка,мисля си,че тези растения бяха за така наречените любовни отвари...много е силно това нещо,ако някой не е влюбен и го изпие,ще се влюби на момента в някого,но не си спомням как точно ставаше.А ако човекът е влюбен в някого вече...ами...ще стане двойно по-влюбен,ама сериозно...Тези билки са ужасно силни,така че ви съветвам да стоите далеч от котела!"

Джули потърка чело замислено:
" Това може да се използва за доста забавни цели!"- намекна момичето и се подсмихна леко.
" А, не... По- добре да не си го и помисляме, че..."- заговори Джин, но двойникът му го прекъсна.
" Защо пък не?"- ангелчето погледна за миг към двата тигъра и се усмихна:" Признавам, понякога действам дяволито и необмислено и давам лоши идеи..."

"Аз съм за!"-появи се Стивън иззад едни храсти,в ръцете си държеше няколко коренчета.
"Хммм,не знам...Нека поне да я отслабна малко!"
Елфът пое билките от ръцете му и ги постави на земята до себе си.Подсмихна се лукаво,Джесика толкова пъти му беше скроявала гадни номера,сега той щеше да и върне услугата.

Джули и Джин се спогледаха и се усмихнаха лукаво:
" Ще съдействаме със сигурност!"- отвърнаха в един глас и погледнаха към Анасази, който кимна с глава в съгласие.

Кой знае как някакъв черпак замести дървената лъжица,а в другата ръка на Даниел се появи малко кристално шишенце.Сипа малко течност вътре и завъртя капачката,после го подаде на децата.Стивън стоеше настрана и с лукава усмивка наблюдаваше двата тигъра,Джесика отново беше задрямала и не ги виждаше,това щеше да бъде много забавно.
"А,да,и внимавайте,ще го върне обратно в елфическа форма,ама пък толкова пиян ще бъде,че няма да може да направи нищо по въпроса!"

" Сега ще стане... интересно."- подшушна Джули и присви очи, усмивката й и тази на Джин бяха толкова лукави, че Нава би се уплашил да не би да са обладани от някой дух. Успокоиха се малко и се приближиха, Джин отвори шишенцето и приклекна до белия тигър.
" А сега..."- скръсти ръце Анасази, тигърът помръдна с муцуна и извъртя бавно глава към момчето.
" Хм, това какво е, сладникаво е?"
Децата се спогледаха и едва сдържаха смеха си:
" Плодов сироп, нова рецепта, опитай..."- наклони леко шишенцето и малко от течността покапа по носа на тигъра, облиза се и изведнъж изтръпна и отвори рязко очи, очите му просветнаха за миг и стана бързо на крака, но се занесе и разтърси неадекватно глава.

-Какво,къде,как,защо?!-стреснато подскочи Джесика,на момента се беше върнала в елфическа форма.-Какво стана?!
Вичи лежеше на един клон на близкото дърво и гледаше усмихнато,изражението и нищо не издаваше,но отвътре изгаряше от нетърпение да види какво щеше да стане.Стивън и Даниел седяха на земята по турски и гледаха любопитно,чудеха се сега какво щеше да стане.

Нава я погледна и се втренчи в нея с разширени очи:
- Джес...- промълви тихо и притвори леко очи като се усмихна мило, пристъпи към нея но се занесе и се засмя объркващо.
Анасази се издигна на отсрещното дърво за да стои по- на страна от това и да си се смее на воля. Джули и Джин също отстъпиха назад и се усмихнаха доволно, в шишенцето все още имаше от течността и очакваше следващия, който ще я поеме.

-Боже мили,Нава,какво ти има?!-стресна се Джесика и сложи ръка на челото му,за да види дали имаше температура.-Нава,какво ти става,да не си пил нещо?!
Стивън и Даниел едва сдържаха кикота си,елфката дори не им обръщаше внимание,беше прекалено притеснена за белокосия.Вичи се беше скрила зад дървото и тихо се смееше,моментът,когато Нава се засмя,направо я разби.

- Само от... хм... това ей там...- отвърна някак странно и накъсано и вдигна трепереща ръка към Джули и Джин, момчето веднага скри шишенцето зад гърба си и се усмихна невинно.

-Какво сте му дали?!-ококори очите си елфката и го прегърна,за да не се занесе пак нанякъде.
-Оооо,нищо,нищо!-подмсихна се Даниел.
-АМИ АКО Е ОТРОВНО?!
-Не,спокойно,не е.Знам какво забърквам...
-Значи ти си главният виновник!

Децата се засмяха с глас и отстъпиха още назад.
- Не е само той, но нищо...- обади се Анасази и се усмихна невинно:- Но до кога ще го държи... не знам.- вдигна рамене и се засмя леко.
Белокосият прегърна елфката и се усмихна, но бързо усмивката му се замени с хълцане.

-Цял ден ще бъде така,няма да спре да търчи след теб!-подсмихна се Даниел и скръсти ръце.
Елфката се сепна и изражението и стана толкова хладно,сякаш току що беше замръзнала в някой айсберг.
-Дали сте му любовна отвара...
-Да,браво,браво!-плясна леко с ръце,за да аплодира "великите" и знания.

- Джес...- белокосият вдигна глава и я погледна с мил поглед, в очите му любовта му към нея струеше напълно. Сложи ръце на раменете й и се приближи на сантиметри от лицето й.

Елфката се скова на място,не знаеше как да реагира,така че нищо не направи,освен че очите и многократно си увеличиха размера.Стивън вече се заливаше от смях,Вичи държеше ръката си на лицето си и се опитваше да заглуши кикота си.Даниел само се усмихваше доволно,отмъщението можеше да бъде толкова сладко...

" Размина се..."- стрелна умът на Анасази и ангелчето закри лицето си с ръце. Белокосият понечи да целуне елфката, но се занесе и се озова на земята с изненадано лице и изкривена усмивка.

-Боже,Нава!-изкрещя Джесика и го изтегли на крака.-Така няма да стане,трябва да измислим нещо!
-Ако го цункаш по бузата,може да се укроти малко!-продължаваше да се смее Стивън.
Като за първи път,не му се ядоса са гадната шега и наистина целуна Нава по бузата с надеждата,че нямаше вече да прави някакви резки движения и да пада пак на земята...

Нава я погледна и се усмихна широко:
- Това ще е незабравим момент...- подшушна Джули и седна на земята по турски, Джин седна до нея смеейки се.
- Когато се съвземе, ще ни убие за това... предишния път го блъснахме в онова блато със змиите и едва не откачи.

-Сега,опитай се да вървиш в права линия да те видя колко си пиян...-каза тя тихо и го пусна.
Напит елф от доста време не беше виждала,попринцип съществата от нейната раса трудно можеха да се предадат на алкохола.

Белокосият се усмихна и хлъцна пак. Тръгна напред, но занасяйки се и се спря:
- Така...- продължи, единя крак пред другия, но след малко ги оплете и пак се озова на земята. Децата вече избухнаха в смях, а Анасази наблюдаваше с едно око през дланта на лицето си.

-Даниеле,кълна се,някой ден ще ти се случи нещо!-изкрещя елфката и отиде при Нава.
Приклекна при него и вдигна лицето му в ръцете си,не знаеше какво друго да направи освен това...Целуна го внимателно и му се усмихна,надяваше се това до някаква степен да намали действието на отварата,но тя беше прекалено силна.

Елфът се усмихна и притвори радостно очи, след малко я погледна и примига няколко пъти. Опита се да се изправи, но без успешно, пак седеше на земята и подхълцаше леко с влюбена усмивка на лице.
" Надявам се само да не помни кой му е дал отварата, че..."- замисли се Джин и стисна очи.
" Ще се досети, малко трудно и след силен махмурлук, но ще се се сети."- отвърна Анасази, продължавайки да се смее от дървото горе.

-Хайде,господинчо,ставай на крака!-усмихна се Джесика,уви едната си ръка около кръста му,а другата около врата и му помогна да се изправи.
Попречи му да залитне отново и да падне на земята,успя да го удържи.
-Хайде,да вървим,имаме много път!-погледна за миг към Стивън и Даниел.
Вичи вече слизаше от дървото с голямата си усмивка на лице,щеше да бъде дълъг и забавен ден...

Нава вдигна глава и се усмихна широко, но след миг извъртя очи и се оклюма:
- Дали не прекалихме?- замисли се на глас Джин.
- Глупости, най- много след малко да го прихване нещо щуро...- отвърна Джули през смях.
Анасази поклати глава и се приземи до момичето и се ослуша:
" Нов живот, нова Съдба... Нов Ездач!"- помисли си ангелчето и се усмихна леко, до него се появи Джиерда и потърка ръце:
- Оле, Нава... как ще ти се подигравам когато се съвземеш!- разкикоти се елфката.

-Хайде,единия крак пред другия и недей да заспиваш!-смъмри го елфката и го разтресе лекичко.-Ух,как се радвам,че попринцип не пиеш...
Хвана го леко за косата и я дръпна така,че той да си изправи главата.Приближи се до ухото му и с всичка сила изкрещя:
-ХАЙДЕ СЪВЗЕМИ СЕ БЕ!
-Ууух...-изсъска подигравателно Стивън и продължи да се кикоти.-Горкият Нава...
-Защо?Защото го напихме ли?
-Не,защото Джесика ще му гръмне мозъка!