Малка екскурзия

Стивън направо изтръпна,преди не се беше случвало Нава да му се мръщи...Този елф го свързваше със спокойствие,пък сега така го прониза с поглед,че кристалните очи го замразиха.
-Добреее,аз...се оттеглям...-и бързо избяга при останалите.

- Ах, какво ще ги правим тези двамката?!- смръщи се вече Джули, то начало й избиваше на смях, но вече не беше толкова забавно.
- Анасази, идеи, ти би трябвало да си запознат с това?- попита Джиа и погледна синекосото момченце.
- Аз... ами аз, не знам...- приведе глава и се замисли.
- Как така не знаеш?!
- Ами... не помня какво щеше да се случи нататък, забравил съм...

-Спомни си по-бързо,че вече не мога да ги гледам...-Даниел сериозно се дразнеше,а пък как Вичи му се смееше и го сочеше с пръст не му помагаше.-Теб не са ли те възпитали,че да сочиш някого не е учтиво?
-Нямала съм родители,съжялвам!-оплези му се момичето и скръсти ръце.

Анасази пътарка чело замислено, но колкото и да се напрягаше и да опитваше да си припомни, не успяваше:
- Съжалявам... не мога...
" А защо е така?"- дочу нейният глас в главата си.
" Господарке, какво става с мен?"
" Твоето каре беше едно от най- тайните, плетях го скришом и продължавам така... Твоята Съдба е да останеш долу с тях, със способността си да се вселяваш в предмети и да ги даряваш със сила и живот, на тях си им нужен... След време ще разбереш сам защо!"
Ангелчето приведе глава и затвори очи:
" Защо не ми казахте до сега?"
" Атасази, ти ме опозна най- добре от всеки друг, ти открадна същността ми, а каква е моята същност... сълзата, този който открадне сълза от Съдбата може да промени своя живот завинаги, да преплете карето си, без аз да мога да се намеся... Ти открадна сълзата ми, още когато те създадох, ти пожела да бъдеш до истинското си аз завинаги, да бъдеш с Джин и сега си..."

-Хайде,ставайте,ставайте,ставайтееее!-опита се и Вичи,но без успех.
-Млъкни,млъкни,млъкниии!

- А, не... това вече е прекалено, я някой да каже нещо по- страшно от орките?!- развика се Джиерда и се смръщи:- Хайде, трябва да има нещо, което да ги стресне?
- Има.- обади се Анасази тихо и се огледа предпазливо:- Но не знам дали трябва да го кажа?
- Казвай го веднага, че иначе...
- Мен не можеш да ме убиеш, мога да умра само от ръката на Джин, като се върна в него и той стане зъл какъвто трябва да е или когато той умре.- вдигна рамене ангелчето и въздъхна:- Иначе, това което може да ги стресне е свързано с видението на Джин от преди година и нещо...
Очите на момчето се разшириха, а Джули потрепери ужасено:
- Говори!- едва успя да изрече зеленокосата елфка и го погледна стреснато.
- Видението показваше, че Нава ще загине от Джиерда, в ръцете на Джесика... но всъщност не е точно така, той наистина ще загине от Джиерда, но убит от... дъщеря си или внучката си...- нямаше начин, трябваше да го каже, дори и да стресне иостаналите, май това беше единсвеното решение за сега, пък рано или късно щеше да бъде принуден да го изрече.

-КВО?!
Стивън и Даниел избухнаха в смях на ококорената визиономия на Джесика.Паднаха на земята и продължиха да се смеят,това беше прекалено...Елфката стоеше като гръмната и гледаше към Анасази сякаш пред нея стоеше орк,облечен в рокличка и уркасен с многжество розови панделчици.

Ангелчето я погледна изненадано и поклати невярващо глава:
- Дъщеря... Внучка? Нава?!- потръпна Джиерда и след малко смехът налегна и нея, видението наистина беше зловещо, но щеше да му мисли друг път за това, сега по- смешно беше изражението на белокосият, който гледаше като гръмнат и не можеше да каже нищо.

Една огромна,червена ивица избухна на лицето не елфката,но тя не спря да гледа всички втрещено...Вичи се беше скрила зад едно дърво и се смееше колкото и глас можеше,е вече знаят какво да правят,когато тези двамата се напият с любовна отвара.

Анасази поклати глава и се усмихна:
- Вече сте добре май!- засмя се тихо и ги огледа любопитно:
- Я... повтори пак последното си... изречение...?- едва изрече Нава с ръка на устата.
- Дъще...- извика Джули, но елфът я спря:
- Да ,както и да е... вече няма значение!- погледна за момент към Джесдика и извърна глава на другата страна, като на лицето му се изписа алено червена черта.

-Добреее...да вървим!-изведнъж избълва елфката и се изправи рязко на крака и започна засрамено да тупа дрехите си от снега.-Вече мисля,че можем да продължим,нали така?
Изпрати един раздразнен поглед към Даниел и Стивън,които още се кикотеха.След като я забелязаха си глътнаха езиците и веднага спряха,Джесика вече не беше пияна и беше в състояние да им стъжни живота...

- Да, можем!- отвърна Джиа и се усмихна доволно, вече всичко беше наред. Нава се изправи и мечът се върна в ръцете му, тръгна напред следван от Джули и Джин, а най- отзад Анасази... замислен за нещата които знаеше и вече не помни.

-Ще ви убия,ще ви УБИЯ!-мърмореше Джесика,докато хващаше учите на Стивън и Даниел.
Дръпна ги рязко и след това тръгна след останалите,не и се занимаваше с тези двамата...Можеха да останат без глави.

- Хей, а сега на къде?- провикна се Джин, макар и да оглеждаше небето над себе си, търсеше някого или нещо. Някъде в далечината се появи сребрист проблясък и оранжевишкав гребен. Чуха се драконски ревове, Анаю и Киара бяха решили да проверят дали Ездачите им са наред, а някъде след тях се появиха и зелените криле на Шадол.

-Можем да видим как са Андори и Ийв,въпреки,че през зимата не знам как се живее в тази вода...-настръхна елфката.
-Сигурно си имат начин,кактонас горите ни закрилят,може и тях нещо да ги пази.

- Организмът на русалките е устроен така, че да издържат живота дори в ледници... а за по- слабите използват мощни загряващи магии.- усмихна се Анасази:- Предполагам са добре и нямат проблеми...
- Явно знаеш много?- запита с любопитство Джули.
- С годините на Островът и наблюдавайки всички Съдби се научих на някои неща.
- Тогава да вървим при Ийв и Андори, чудя се кой ли е владетел на царството сега!- възкликна Джин и се замисли.

"Аз се чудя за други работи,но няма значение..."-помисли си самодоволно Джесика и продължи след останалите.
Замисли се,докато вървяха...Замисли се за много неща,като например какво беше станало само преди няколко часа...Та значи,тъмнината в нея представляваше смъртта и сълзите?Можеше и да използва Джиерда?Не,че и беше нужно,просто си отбелязваше новите знания в главата си.

Джули вървеше плътно до Анасази иго гледаше замислено.
- Какво има?- обърна се към нея ангелчето и се усмихна леко.
- Нищо, просто се чудя дали ако Джин използва пълните си сили и контрола над мълниите, когато косата му посинее... тогава май няма да имате никаква разлика?
- Имаш право, точно това и отговора. Затова съм със синя коса, заради неговите сили, тъй като съм неговото зло, а той не може да притежава нищо зло всичко се прехвърля от части на мен...
Очите на Джин се разшириха и поклати глава:
- Май има много да ни разказваш за някои неща!
- Ще ви разказвам, ще ви казвам всичко което ви интересува и което знам, разбира се!

-Я,я,искам и аз да слушам!-усмихна се Джесика и се устреми към децата.
Даниел изпъна крака си настрани с ангелска физиономия залепена за лицето му.Елфката изобщо не го забеляза,спъна се и се прасна ужасно силно в гърба на Нава.Хвана носа си с една ръка и започна да си мисли,че е останала с нещо плоско на негово място...

- Джес, Боже... Добре ли си?- стресна се Нава и се обърна към нея с притеснено изражение.
Анасази ги погледна стреснато, още един момент, който би трябвало вече да е виждал, но не го помнеше, май щеше доста да се уплаши за напред с тези загубени спомени за бъдещето.

-Да,спокойно...-каза тя със странно променен глас,още не си беше пуснала носа.-Ония вече си го просят,а?
-Че аз нищо не съм направил.-каза Даниел с високо върната глава и затворени очи,докато минаваше покрай тях.
-Нито пък аз.-същото направи и Стивън.
-Да,да...както и да е,няма да се занимавам с тях сега...

- Хайде.- Нава ги изгледа подозрително, но се усмихна и продължиха напред, изненадата на Анасази отмина и той също си върна онази мила усмивка:
- Какво искате да ви разкажа, за вас или за мен... или пък за Нея, май имам разрешение да говоря днес?- запита тихо и притвори очи.

-Няма значение,и трите неща ми звучат интересни!
-Особено за нас!-напери се Стивън.
-Особено това.-засмя се Даниел.
-Егоисти такива...

Момчето се замисли и въздъхна:
- За вас ако ще ви разказвам, ще се наложи и да ви показвам, с думи няма да стигна до никъде, но с действия... И Джин ще ми е от голяма нужда, чрез дарбата и виденията си...
- Аз ли?- трепна момчето и го погледна неразбиращо:- Не искам повече никакви видения!
- Не искаш ли да видиш себе си след десетина години?- запита Анасази и Джин се замисли над това, дали наистина да не опиташе.

-Аз искам,аз искам!-размаха ръката си Джесика във въздуха с усмивка на лице.-Любопитно ми е да го видя след десет години!
-Точно тогава ще изпадне в ердин период,че ще му стане скучно от теб,пък и ти ще бъдеш дърта вече...-поклати със съжаление глава Стивън.
-Ой,внимавай...