Малка екскурзия

-А я си представи,че вземеш да загинеш,Джин.-елфката го погледна строго,но точно към децата не можеше дълго да гледа така и се отказа с дълбока въздишка.

- Точно там се съмнявам да загина, все пак е друга Вселена, така че...
- Пак ще попаднеш тук, няма да умреш, а просто ще се върнеш малко болезнено.- прекъсна го тихо Анасази и въздъхна:- Май ще трябва да ви преведа през Зидът, за да стигнем до порталът и от там... до онова място... Сигурни ли сте, че искате наистина да минете през Зидът?
- А защо да не помолим някого за помощ?- усмихна се леко Джули.
- Кой?- замисли се брат й и поклати глава, не можеше да се сети...
- Един стар приятел, Анубис... Той може да ни препрати през Портала без да се налага да навлизаме във Зидът, нали така?
- Ами... предполагам...- вдигна рамене ангелчето.

-Ооо,Анубис?-подсмихна се Даниел.-Някои вече са си патили от неговите магийки.
-Мда,мда...
-Е,още една няма да заболи толкова!

- Значи да го призова?
- Да, направи го... А ако пак се издъни ще съжалява жестоко!- кимна Джиа и скръсти ръце.
Джули се усмихна леко и притвори очи, търсеше го наоколо, търсеше връзката с него, между нея и него... Отвъдното, той беше там и се смееше заедно с някого:
" Анубис? Трябваш ми, чакале... Призовавам те, моля те..."- гласа й се чуваше тихо в главата му, но смеха спря, демонът се огледа и се изправи, момиченцето до него също, русите букли и сините очи издаваха и нейната демоничност, а тези очи бяха така познати, дочу думите им:
" Върви, братко... Твоето момиче те зове, не я оставяй..."
" Благодаря, Гато... до скоро..."- усмихна се чакалът и връзката прекъсна. Джули поклати глава и рязко отвори очи:
- Видях... Видях Гато в истинския й облик... тя...
- Тя е русокосо малко момиченце, изглежда по- малка дори от Джин!- обади се дрезгав мъжки глас, чакалът се беше облегнал на едно дърво и ги наблюдаваше внимателно.

Джесика така се изплаши,че скочи на крака и едва не изби чинето на Нава така...
-Боже,че ме стресна...-въздъхна тежко тя и си поотдъхна.

- Брей, толкова ли съм страшен?- засмя се демонът и пристъпи напред:- Анасази, какво си сгафил пак?
- Нищо, просто...- заекна момчето и приведе глава.
- Тя ми каза, ще ходите до другия Свят, е няма да ви е лесно.
- Казала ти е?!
- Да, още преди ти да изкажеш онези неща за Джули, Джин... Нава... но както и да е, ще се направя че не знам. Какво искате от мен сега, с какво мога да помогна?

-Можеш ли да ни помогнеш да минем към портала без да ни е нужно да минаваме през Зидът?-изрецитира Даниел,докато Джесика помагаше на Нава да се изправи на крака.

Чакалът трепна за миг, но се засмя гласно:
- Вие се шегувате, искате от мен да открадна цветните кристали...- изведнъж изражението му стана сериозно и напрегнато:
- Анубис, трябва...- заговори тихо Джули.
- Знам защо, Тя и това ми каза... Ще го направя щом се налага!
- Наистина ли?- възкликна Джин.
- Да, но ще ви предупредя... Ако някой загине там, той ще се върне тук мигновено, няма да е мъртъв но ще е болезнено и от начало няма да се осъзнава къде се намира, но има и нещо по- страшно от това, вероятността някой да остане там завинаги... Така миналото, настоящето и бъдещето ще бъдат вечно променящи се, не според силите на Съдбата, а според някой друг... Според Нищото...

Джесика прие някакъв отчаян вид...
"Сложно,сложно,сложноооо!"-крещеше в главата си.-"Аз съм идиот..."
Особено я дразнеше как Стивън и Даниел,явно разбрали всичко чисто и ясно от първия път,размишляваха като разни дървени философи.

- Е, какво решихте?- въздъхна чакалът:- Ще рискувате ли до толкова много? А... и нека добавя нещо, което разбрах внезапно... Там ще можете да използвате силите си на 100 % без почти да се уморявате!

-Ъъъ,не и аз...-смутено погледна ръцете си елфката,нали не биваше да използва магии.
-Онова почти е отминало,даже може да се каже,че вече няма риск.Късно през деня е вече,така че спокойно.-обяси и Даниел усмихнато.
-Уууф,добре...-отдъхна си тя.-Щеше да бъде много неприятно,ако не можех да правя магии.Та,нека се върнем към въпроса...
Обърна се към останалите,закяшля се и изведнъж...:
-ДЕЦАТА НЕ БИВА ДА ИДВАТ,НА ОПАСНОСТ НЯМА ДА ВИ ИЗЛАГАМ!
-Айде пак се почна...-завъртя очи Вичи,когато всичко живо започна да спори помежду си.
Момичето си седна кротко на един камък и започна да се чуди кога ли щяха да се осмирят.

- Напротив, ще дойдем...
- Джули, нека да поговорим спокойно?
- Ти си мълчи там, Джин и ме остави!- смъмри го момичето и скръсти ръце:- Ще дойдем на всяка цена, няма да стане този път, без нас никъде не отивате. Там може да е опасно, но ако останем тук може да е още по- опасно, ами ако докато ви няма Джин загине... може би започвам да мисля като Нава, но е така... Ами ако целта е такава, вие да отидете там, а тук Джин да остане без защита... И какво тогава? В никакъв случай няма да останем тук, идваме с вас и това е! Заедно сме по- силни и по- защитени от опасностите!- изказа на бързо Джули и пое дъх, припомни си как някога изкарваше такива речи в Пустинните подземия на народа си, всичко изречено бързо и на един дъх, беше позабравила как се правеше този `номер`.

Всички застинаха на място като заледени и впиха очи в момичето.Даниел пък така настръхна,точно в този момент Джули така му заприлича на Джесика,когато той не искаше да я води на разни мисии да лекува по бойното поле.Вили тропаше нетърпеливо с крак и гледаше цялата групичка,Джесика стоеше като вцепенена,не беше виждала или чувала Джули да повдига така тон.
-ГААААХ!-изръмжа тя недоволно и покри главата си с ръце.-Хубаво,тоя път печелиш,но следващия няма да стане така лесно!

Джули я погледна изненадано за момент, не очакваше така бързо да се справи с отстояването, усмихна се доволно и кимна с глава:
- Тогава тръгваме!- подаде ръка на Джин, момчето я пое малко несигурно, но предпочиташе да е с тях и на края на света от колкото без тях някъде другаде:
- Анубис?
- Отивам да ги взема, Горгодия ще уреди въпроса... Ех, какви ли не жертви правя за вас... Дали някой ден ще кажете, че сте благодарни.- поклати глава и с усмивка изчезна от мястото си в облак тъмен прашец.

-Ииих,вие се сетихте бе!-изправи се Вичи на крака и изтупа снега от рокличката си.-Започнах да си мисля,че всъщност нищо не правите,а само спорите.
-Ха-ха,смешно...
-Знам!-усмихна се самодоволно.

- Къде ли ще ни отведат тези кристали, нали бяха кристали?- замисли се Джин.
- Цветните кристали, да... Те отварят портали от един свят в друг, от миналото към бъдещето и из измеренията...- отвърна Анасази и се усмихна бегло.
- Като казваш из между измеренията, моите първоначални портали бяха такива... Сега се понаучих да ги правя по- нормални.- засмя се леко Нава и се замисли за миналото, когато се беше появил и кога използва силите си за първи път.
- Но можеш ли да минаваш по такъв начин през порталите си?
- Не съм опитвал, но самото напрежение при минаване покрай тях е високо и е много гадно...
- Трудно е, да... Затова може да се каже, че е невъзможно...

* * *
" Нали си наясно, че ако божествата разберат за липсата на кристалите ще накажат всички ни?"
" Да, но не се бой... Ще поема вината на всички върху себе си!"
" Анубис... мля те, не греши този път... Вземи кристалите, но внимавай с тях, една грешна стъпка, дума или движение може да заточи всички на онова място."
" Нейната човечност е там нали?"
" Така е, но Тя... Тя няма да бъде доволна от това..."
" Благодаря ти Горгодия, благодаря за кристалите... Ще ги пазя, обещавам и..."
" Ще върнат човечността на Съдбата, така ли Анубис?"
" Ще помоля да го направят, да я открият, макар и да отиват с желанието да откраднат сълзите й... да я доведат и върнат където й е мястото."
" Твоя воля..."
Сивокосата кимна и чакалът отстъпи назад, в ръцете си държеше седем разноцветни кристала, които просветваха един след друг. Поклони се леко и изчезна.

-Малко обаче не разбирам едно нещо...-замисли се елфката.-Какво точно ще ни се наложи да направим там и не ми се вярва да бъде много лесно...
-И може и доста да объркаме нещата...
-И някой доста да си изпати...
-И после да се чувстваме виновни...
-И накрая нищо да не направим,освен да оклепаме цялата работа съвсем...
Джесика и Даниел се спогледака шашнато,имаше едни редки случаи,в които сякаш си четяха мислите и можеха да си продължат изреченията,нали бяха брат и сестра...

- Ще крадете...
- Какво ще правим?!- ококори се Нава и се обърна рязко към ангелчето:- Как така ще крадем?
- Просто е, но не е толкова лесно...- обади се току що появилият се Анубис със седемте цветни кристала в ръце:- Ще откраднете сълзите на едно малко момиченце, което прилича на Нея, на Плетачката... всъщност това е Тя, но още когато е била заточена там от божествата, нейната човечност е останала там, докато другата част от нея, това което е сега и това което създава е пренесено тук, на Островът на Съдбите.

-Аха...
Друго Джесика не каза,пък и нямаше да успее.Под достойнството и беше да върши такива неща,но щом беше за близките и,щеше да стори нужното.Потърка чело,това ставаше малко объркано.Не,не малко,ами много.

Демонът спря на място и пое дъх:
- Да започваме...- притвори очи и хвърли кристалите във въздуха, те засияха силно и заляха околността с различни цветове, безброй контрасти и багри, множество просветващи искрици и малки звездички. Сякаш ято пеперуди наближаваше, появи се дъга, сияйно блестяща дъга над снега... и пеперудите, множество разноцветни пеперуди, които се разпръснаха от дъгата. Очите на децата се разшириха, толкова много цветове и тези пеперуди, които пърхаха около тях...

Джесика и другите двама елфчовци се усмихнаха,такава красота виждаха често у дома.
"Леле,как Дейвид ще ни се ядоса"
"Ще го преживее"
Елфката затвори очи в очакване,готова беше дори и всичко в нея да се разтресе,така ставаше попринцип при каквито и да е телепортации и тем подобни.

Анубис се засмя леко:
- Джиерда, обратно на мястото си... Анасази, ти се всели в нещо, че там няма да можете да съществувате просто така...- зеленокосата веднага изпълни заръката и се върна в ножницата на белокосият, а ангелчето се замисли:
- В свирката?- предложи Джин и се усмихна, синекосото момченце също се усмихна и кимна с глава, в следващия момент на врата на Джин редом със сребърния медальон висеше кожена връв със музикалния инструмент на нея, но изменен, посребрен и леко просветващ:
- А сега...- Джули огледа дъгата и се замисли.
- Сега, просто минете под дъгата, телепортирането е лесно и много приятно.- усмихна се чакалът и отстъпи:- Е, успех и се пазете!

-Не съм...много сигурна...-леко плашливо огледа Джесика дъгата.
-Абе Джееес!-въздъхнаха Даниел и Стивън и я забутаха към нея,елфката се опитваше д асе збучи на място,но не успя и след миг вече и тримата ги нямаше,изчезнали през портала...

Джули и Джин ги последваха също така неуверено, момчето стискаше силно ръката на сестра си и потреперваше при всяка стъпка към дъгата:
- Анубис...- белокосият се обърна към чакалът преди да последва децата:- Няма ли да дойдеш?
- Не.- поклати глава демонът и се усмихна леко:- Аз там не съществувам, за онзи свят съм мъртъв от години...А сега върви, не се бави да не изгубиш пътя!
Елфът кимна леко с глава и прекрачи под дъгата.
Цветовете отново засияха и кристалите изпопадаха на снега, дъгата я нямаше, но пеперудите наоколо все още прехвърчаха и скоро се изгубиха на някъде. Демонът въздъхна и се облегна на едно дърво:
- Това искахте, нали Госпорадке?
- От хилядолетия търся някой, който да върне човечността ми... Това пътуване беше заплануване още от тяхното раждане.- чернокосото момиче пристъпи и се облегна на дървото но Анубис:- Това трябваше да стане, така го бях замислила...
- Те ще се справят?
- Надявам се, там аз нямам сила, там само божествата контролират времето и съдбите на съществата.
- И вие сте там...
- Да, като малко дете, още когато сгреших и... убих.
- Съжалявам...
- Няма смисъл, ще вървя, каретата... имам работа...
- Да, Милейди...- чакалът се поклони леко и момичето изчезна, оставяйки след себе си зелено- оранжева пеперуда.