Малка екскурзия

" Защо не, нямам нищо против."- отвърна той и се усмихна:" Може да е буйна, но изглежда е добро момиче..."

Джесика кимна и се обърна към момичето:
-Как се казваш?
-Вичи...
-Искаш ли да бъдеш с нас?
Момичето се стресна и спря да върти кичур от бялата си коса около пръста си.Погледна я с разширени очи и огромна усмивка се изписа по лицето и:
-Да,да,искам!
Подскочи от радост,двата елфа отстрани просто се усмихнаха...
-Така,имената...аз-Джесика,ония двамата-Даниел и Стивън,Даниел ми е брат.

Белокосият притвори мило очи и се усмихна широко:
- Аз съм Нава, това са Джули и Джин...сестра и брат .- двете деца зад него кимнаха и също се усмихнаха:- А това...- погледна чернокосата и се замисли:- Не знам как да я представя...
- Просто назовете едно име, иначе аз съм създателката на Съдбите... самата Съдба!- усмихна се момичето и приклекна пред Вичи.

-Оооо,поласкана съм!-усмихна се момичето и леко се поклони.-Приятно ми е да се запозная с всички!
-Първо беше настървена срещу нас,сега чак се кланя...-пошушна Стивън на Даниел,който само се подсмихна:
-Не ти ли напомня на някого?
Усмина се невинно на убийствения поглед на Джесика и засвирука с уста,отклонявайк ипоглед настрана.

Джин се засмя тихичко и се огледа:
- Къде си живяла до сега, имаш ли дом?

-По дърветата.-вдигна рамене Вичи.-Или в една пещера в края на гората.
-И не ти ли е студено през зимата?!-ококори се елфката.
-Никак даже,правя магии,с които се топля и дори без палто си ми е добре!
-Де и ние да можехме така...-въздъхна Джесика и стегна още повече палтото върху бяло червеното кимоно.

- Много си добра в магиите, значи?- запита нава и се усмихна леко:- На колко години си и кой те е научил да си боравиш така добре с подобни магии?

-На дванадесет съм,мама още от малка започна да ме учи!
-Джесика,Джесика,Джесика...-засмя се Стивън.
-ОЙ,ПРЕСТАНИ!-изкрещя елфката и се втурна след него да го гони ядосано.
-Ъ,защо...такова...-повдигна неразбиращо ръка Вичи.
-А,и сестра ми от малка се беше учила да се бие,но на твоите години сега.-усмихна и се Даниел.
-Оооо,значи на Стивън му приличам на Джесика,така ли?
-Може да се каже...

Чернокосото момиче приведе глава и се замисли:
" Какво Ви е, Господарке?"- прозвуча гласа на Анасази в главата й.
" Мъката, май прекалих... не биваше да създавам това, но мога ли да го променя?"
" Вие създавате Съдбите, Вие решавате... Върнете се ако желаете и променете вече изплетеното."
" Не! Искам каретата тук, в ръцете си... но трябва да вървя!"
" Милейди..."
" Анасази, пази ги, докато не променя плетениците... трябва, спомних си какво е да си човек, спомних си тъгата и болката, спомних си и усетих това... бях прекалено жестока, мисля..."
" Ще бъда тук."
- Аз...- промълви момиечто и вдигна усмихнато глава:- Имам малко работа на друго място, скоро ще се върна пак при вас... до тогава Анасази ще е тук, да опознае Света вместо мен...

-А,Анасази?-усмихна се елфката,като остави Стивън да си бяга през поляната сам.-ЩЕ се грижа за двама Джиновци,супер!
-Ой,момчето да не вземе да стане ревниво.-Стивън отново си го изпроси.
-Ти да не вземеш да станеш на тигърски омлет?-очите и светнаха зловещо.

Джули се хвана за главата и се засмя, но Джин остана само с лека усмивка и когато до него се появи копието му, момчето се стресна:
- Милейди, петте карета.- отвърна Анасази и се усмихна, чернокосата ги пое и кимна с глава:
- Трябва да оправям мои лоши измислици, че май станах прекалено жестока с тези Съдби.- отвърна тя и отстъпи крачка назад:- Анасази, да не досаждаш!- притвори очи и изчезна, без светлина, без плах или нещо друго, просто се сля с пространството. Малкото ангелче сви крилцата зад гърба си и се загледа с усмивка към Джесика и Стивън:
- Те да се се сбият?- промълви тихо и се замисли.
- Да се надяваме, че няма да има подобни изпълнения...- подшушна тихо Нава и се засмя леко.

-Няма,няма...
-Аз винаги мога да го превърна в нещо?-вдигна невино ръка Вичи.
-Ще го имам в предвид!-усмихан се самодоволно при ужасената физиономия на Стивън,явно елфът не искаше да има тигърски лапички,ушички и опашка.
Момиченцето се засмя и отновов събра ръцете си зад гърба си:
-Предлагам да останем тук за през нощта,не е хубаво да влизате по-навътре в гората.
-Ой,аз съм нощен елф,няма страш...-усмихна се гордо Джесика,но Даниел я прекъсна:
-Има страшно,има.Използваш ли и най-малката черна магия може да се получи експлозия,магиите за теб са забранени за днес!
-Ама...ама...
-Няма ама,ще постоим тук малко,докато не изгрее слънцето и ще продължим след това!-скръсти ръце Даниел и седна на земята,затваряйки спокойно очи.

Анасази скръсти ръце и погледна двете си криле:
- Тези няма да ми трябват.- затвори очи и перата се разпръснаха наоколо, като малките бели крилца изчезнаха от гърба му:- А аз трябва ли да опитвам да спя, до сега не съм го правил?- попита момчето и се усмихна бегло.

-Ако искаш.-вдигна рамене Джесика и потърка ръцете си една в друга.-Уууух,отивам в тигърска форма,не мога повече!
И така и стана...Синият тигър повдигна леко глава към останалите и махна с опашка.Стивън и Даниел я последваха,дебелите им козини щяха да стоплят не само тях.Двата тигъра и мечката се преместиха при децата,за да могат да ги крият от студа.Вичи махна шапката от главата си,но от върха и се стрелна малък светло син лъч и Нава също вече беше бял тигър,като Стивън.
-Опа...извинявам се...малко са ми неусвоени някои магийки.-засрами се момичето.
"Нищо,нищо,поне ще му е топло,хайде,идва тук!"-измърка Джесика и повдигна леко главата си,за да може Нава да се сгуши при тях.

" Четрикрак? Интересно..."- отвърна Нава и тръгна бавно към Джесика, вървеше малко несигурно и нестабилно, някои може да бяха свикнали да се придвижват на четири лапи, но при него беше трудничко. Анасази и Джин се засмяха едновременно и се спогледаха учудено, но отново се засмяха.

"Хайде,ще се справиш!"-махна тя ободрително с опашка.
Мечката и другият бял тигър се спогледаха,Нава не беше друид и наистина щеше да му бъде трудно за в момента.Положиха главите си на покритата със сняг земя,дебелите им козини ги пазеха от острия студ.

" Е, добре... Май, се... справих!"- махна с опашка тигърът и при последната крачка до Джесика се занесе и падна на снега до нея:" Да, май наистина се справих..."

"Ще се научиш."-побутна леко главата му с неговата и измърка доволно.-"С бегачи като Стивън,няма начин да не се нахъсаш да станеш по-бърз и ловък от него!"
"Айде,айде,сега...Аз съм дъ бест,гледайте си работата!"-изръмжа животното и се сви.
Вичи се засмя леко и седна по турски до кафявата мечка,не и трябваше да я топлят,но мека възглавничка нямаше да откаже!

" Няма да ставам конкурент."- засмя се леко Нава и затвори очи, като опря главата си до тази на синия тигър:" Преди се чудех какво е да си някакво животно, сега вече знам..."

Джесика измърка тихо,а пък Вичи направи нещо като раздразнена физиономия,момичето не си падаше по много сладникави неща явно:
-Не им ли омръзва?-пошушна на Даниел.
"Никак даже..."
"Ти като си дърт ергенин,недей става злобар бре!"-отвори едното си око Стивън.
"Мери си приказките!"
"Опа,слабо място,лека нощ!"

" Лека, на всички..."- отвърна белия тигър и отпусна леко главата си, затваряйки бавно очи.
" Може ли да те питам нещо... Анасази?"- промълви мислено Джин и се облегна назад.
" Слушам те!"
" Ти знаеш ли всичко, което Тя създава?"
" Да, виждам всичко което изплита... и двете страни на каретата, правилното е това което е сега, а грешното... Втория път, обратната страна е това, което е можело да се случи ако е било по друго яче."
" Какво значи това?"- намеси се Джули учудено.
" Джин го е виждал, един миг... едно видение, което можеше да бъде истина ако той беше стигнал русалките преди да се срещне с Царица Арвен, Кевин и всички ви."
" Онова видение!"- стресна се момчето и отвори рязко очи.
" Но спокойно, това е другата страна... Невъзможните събития, тези които никога няма да се случат, ако Тя не реши разбира се."- усмихна се ангелчето.
" А онзи сън на Джин, онова видение за Нава и Джес..."- заговори стреснато момичето.
" За него... За него можете да питате само Нея, аз нямам право да ви отговоря, не мога да ви кажа нищо за бъдещето на когото и да било..."

Наоколо се чу прекрасната песен на мечешкото хъркане,толкова сладка за ушите...Синият тигър,със затворени все още очи,се смръщи и положи глава до муцуната на Нава.Как можеше това животно такива силни звуци да издава?!И тя не знаеше...За малко раздвижи щастливо опашка,щастлива беше,че беше близо до Нава,искаше винаги да бъде така...Стивън ги наблудаваше тайно и се подсмихваше,радваше се на картинката пред очите му.

Анасази се усмихна, гледайки ги:
" Част от това е и моя идея."- подшушна синеокото и затвори очи.
" Наистина?!"- възкликнаха Джули и Джин.
" Ами да... има и други неща, които аз измислих, а Тя просто изплете..."
" Това е страхотно, сигурно е забавно да си с Нея?"
" Да, може да се каже... но все пак съм част от теб, не съм напълно истински, прикован съм към точно определено нещо, или съм с Нея или съм с друг, на когото ме е поверила."

****
Ароматът на билки се носеше във въздуха,носеше се през клоните на дърветата и гъделичкаше носовете на двата тигъра и децата при тях.
"Ъъъгх,какъв е този силен аромат?"-попита синият тигър,повдигайки лекичко глава.
"А,добро ти утро!"-усмихна се Даниел,вече в елфическа форма и дръпна погледа си далеч от малкия котел пред него.
В ръката си държеше дълга дървена лъжица,с която забъркваше нещо в котела.От течността вътре се издигаше розова пара,явно от там идваше силният мирис.
"Какво е това,много е сладникаво!"-стисна очи животното,но не помръдна,за да не събуди Нава,който беше положил главата си на врата и.
"Това са онези билки,които ни дадоха.Стивън отиде за малко допълнителни съставки,а пък аз си играя тук!Препоръчвам ти да не го пиеш това още,на мига ще станеш като някоя пияница..."

Анасази се въртеше около котела и любопитстваше какво правят елфите:
" Изглежда интересно, Тя приготвя само чай от това. До сега май само едно простосмъртно същество го е опитвало и после никакъв сън за няколко месеца... Беше странно за мен."- усмихна се момчето и се обърна към Джин и Джули, които тъкмо се пробуждаха.
" А какво ще представлява тази отвара?"- попита Джин, приближавайки се до Даниел.