Поляната до замъка

-Незнам..но мисля че знам един начин..добре,стой плътно до дървото защото ще стане доста ветровито..-каза Айдо и си изкара меча.Отдалечи се от Елион и заби мечът в земята.Започна всичко да се тресе и щитът все повече и повече приближаваше.Накрая докосна Айдо но той стисна зъби.Накрая щитът почти го обля.Айдо изкрещя с всичка сила,от болката и за заклинанието.Изискаше се доста ярост за него.Щитът изведнъж се заледи и се пръсна на парчета...

Уплаших се за Айдо и го се приближих до него.
-Д-добре ли си Айдо???-докоснах нежно лицето му и го погалих

-Нищо ми няма!-каза й той и се усмихна.После се обърна към Елион.
-А ти?След като изгуби съзнание предполагам че ТРЯБВА да ти има нещо?

Погледнах го и се усмихнах мило.
-Спокойно вече съм добре...но много ми липсват родителите ми.-казах му и седнах на земята.Той седна до мен и...

..се загледа във небето.
-Никой не е казал че ги няма.Те са тук,но..не ги виждаш,това е всичко.Те не биха те оставили,дори и да искат.Макар че не го искат.

Просълзих се и му казах:
-Знам че са тук...тук в сърцето ми но бих искала да ги видя...-Айдо ме погледна и нежно избърса сълзите ми.
-Ти си добър приятел Айдо-казах му.

-Не..добри вампири няма.Има само вампири с съвест.-каза й Айдо и се усмихна слабо.

Погледнах го право в очите и казах:
-Аз не мисля така Айдо...вярвам че ти си добър вампир...

Айдо се спогледа леко и се замисли.Колко вампира имаше на светлата страна?!
-Е,както и да е..

Небето отново помръкна и започна да вали дъжд.Появи се едно малко момиче.
-Ще ми помогнете ли да намеря майка си???-попита ни то.

Айдо се обърна към момичето.Нещо подбуждаше подозрителност у него..
-Хмм..познаваш ли жена на име Вероника?-попита той със подозрителен поглед.То се усмихна леко.
-Да.-отвърна момичето мило.
-Тук ли е тя?-попита Айдо.
-Близо е и те наблюдава.Ще ми помогнете ли?

-Ам разбира се.-казах му.
-Благодаря ви.-каза то и го попитах:
-Знаеш ли къде може да е???
-Да зад зидът-каза ми то

Айдо още повече заподозря това странно момиче.Нещо имаше в него..Той показа на Елион със знак да не идва и се приближи до един зид.Изведнъж от него изскочи една доста сексапилна жена и започна да целува и опипва Айдо.
-РАЗКАРАЙ СЕ!-извика й той ядосано и я блъсна.Тя се удари в дървото но после се изправи и се усмихна.
-Здравей,Айдол.-каза му тя и се закикоти мило.Макар че изглеждаше нормална,тя не можеше да се убие..

Ядосах се като видях че го целува и го опипва.Вкопчих се в Айдо и я погледнах леко злобничко.
-Коя си ти???-попитах я

-Аз съм Вероника.Ммм,много ми хареса когато го правехме заедно..беше упоен,знам,но беше страхотен..-изстена Вероника и сложи ръка на коляното си,галейки тялото си впленително.
-Ти..си извратена.-измънка Айдо изумен.Не си спомняше за това...

Много се ядосах и й забих един юмрук в лицето.
-Какво ти става???-попита ме Айдо а аз му отговорих:
-Просто съм ядосана.

Кръв започна да тече но тя бързо изчезна.
-Така не става мила..ох,да беше ме видяла как само опипвах..да речем,"нежните му части"..-въздъхна Вероника и се изкикоти замечтано.Айдо се засрами.
-Кучка!Какви си ги правила?!Да не си ме надрусала с наркотици?!

Просълзих се.Ударих я още веднъж и й извиках:
-ЗА ТВОЕ ДОБРО Е ДА НЕ ГОВОРИШ ПОВЕЧЕ КАК СИ ГО ОПИПВАЛА!!!-после целунах Айдо нежно по устните.

Айдо се беше засрамил заради думите на Вероника и отчасти заради целувката на Елион.Той погледна настрани леко омърлушен.
-Толкова ли съм жалък че да падам под въздействието на наркотици?-промълви Айдо тихо.Вероника изцъцка жално.
-Е нее..ти си си много силен даже,наркотиците бяха по-силни и аз ти дадох по-много..ама наистина си беше доста приятно..-въздъхна тя и игнорира ядосания поглед на Елион.
-Е..до после.-каза тя и изчезна.

Заредих една стрела в лъка си,казах заклинание и я изстрелях в едно дърво и то се разепи на две.Повторрих го няколко пъти докато не се успокоих малко.
-Аммм...Айдо ядосана съм защото...съм малко ревнива-обясних му като видях че ме гледа учудено.

-Аз не мога да повярвам че съм позволил да се случи това..даже не си спомнях..-простена Айдо тихо и погледна настрани засрамен.

Като видях че е засрамен се приближих до него и му прошепнах:
-Не мисли за миналото а за бъдещето а и без това ако е било хубаво щеше да го запониш.-хванах нежно ръката му и му се усмихнах сладичко.

Айдо се усмихна слабо.
-На мен сигурно не ми е било,но Вероника на бас че..както и да е,все са отвратителни работи..и да си помисля че с език е..направо незнам как не съм откачил...-каза той.

Вкопчих се в Айдо и му прошепнах:
-Спокойно...аз никога не бих направила нещо подобно ако ти не искаш.-изчервих се много силно.

Айдо погледна към Елион силно зачервен.Не знаеше какво да каже..Беше някакси удотлетворен но и..мааалко възбуден (казах само МАЛКО).
-Хех..благодаря за разбирането..-каза й той и се усмихна.