Поляната до замъка

Изчервих се и казах:
-Ам благодаря.-пуснах ръката му за малко и докоснах лицето му.Погалих го леко и се изчервих адски много.Попитах го гледайки го в очите:
-Мислиш ли че елф и вампир могат да са ъм...нещо повече от приятели?

-Незнам..щом съм отгледан от човек,значи може.Аз съм...така де,опитомен вампир.-прошепна Айдо,все още със затворени очи.

Пгледнах го влюбено и го прегърнах.
-Защо си толкова сладък???-попитах го и изчервих повече от обикновено.

-Незнам..питай..майка ми.Но няма да я намериш на този свят.-каза Айдо и също прегърна Елион.Не му беше тъжно обаче.Беше смирен и спокоен.

-Майка ми,баща ми и момчето за което ти говорех също ги няма...загинаха във войната между Естония и съседния остров.-казах му и леко се просълзих но не го пуснах.

-Моите ги избиха ловци на вампири.Но не ми е тъжно.Те са направили всичко възможно за да оцелея и аз го оценявам.Ако аз съм щастлив,и те са щастливи.-отговори Айдо.

-Трябва да убия този който уби близките ми за да спася народа си...но не знам как ще управлявам цял остров сама-казах му и го погледнах.

Сякаш му каза на Айдо да стане крал заедно с Елион.
-Емм..и аз това се чудя.-измънка той замислен.Изведнъж една стрела изхвърча точно покрай рамото му,драскайки го.Айдо се обърна към дърветата и видя някакъв ловец.
-Сега ще те..-но Елион го спря.Тя си насочи лъка към мъжът и изтреля една стрела.Мъжът избяга,ужасен.Айдо погледна изумен момичето и се облегна на едно дърво,седнал.Това беше третия път в който го раняват.

Приближих се до Айдо и запчнах да ближа раната му така:

Той ме изгледа изумен и...

..доста румен.
-Благодаря..незнаех обаче че елфите харесват кръв..

Погледнах го.
-Не я харесват но аз я харесвам Айдо е поне малко.-казах му и се изчервих доста.Той ме целуна нежно по устните и...

..се усмихна леко.
-Благодаря..бих казал че ми беше приятно.-каза Айдо и леко се зачерви.

Изчервих се много.Изведнъж сърето ми заби силно и много бързо.Айдо го чу и попита:
-Сърдечни проблеми ли имаш???-а аз му отговорих
-Не...

-Ами..тогава какво ти има?-попита той леко объркан.Може би беше болна от някакъв вид..болест?!

Засмях се и му казах:
-Това са симптомите на любовта-след което се зачервих лекичко

-И сигурно..като всяка болест,се лекува в леглото?-попита Айдо и се засмя закачливо.
-Шегувам се,чух го от един човек когато правеше с..ем,Го правеше с жена си..-измънка той и се изкикоти.

Засмях се и му казах:
-Много си забавен Айдо-след което го целунах по бузата и се усмихнах меко.

-Хех,това е само началото.-каза той и се усмихна.Знаеше доста шеги..
-Хей..имам още една шега,ама тя е върха..поне за мен де..ще ти я прошепна..


П.П.:Всъщност,ще ти я пратя по ЛС

Започнах да се хиля без да спирам.Най-накрая спрях и му казах:
-Страхотен си Айдо-като му казах това той ме прегърна и...

..и се усмихна дяволито.
-Без мен какво ли ще правите..Макар че отначало започнах леееко да се страхувам за живота си..с онзи лък изглеждаше доста опасна и свирепа..

-Просто бях готова ако ти искаш да ме убиеш или нещо подобно.Но ти не се оказа такъв за какъвто те мислех...даже си доста сладичък.-казах му и се засмях.Изведнъж небето помръкна и пред мен се появиха майка ми и баща ми...или поне си мислех че са те.Изтичах и ги прегърнах.
-Колко ми липсвахте!!!-казах им.Те се усмихнаха мило и майка ми ме целуна по челото.Това всъщност не бе майка ми а момиче приело нейния облик същото се отнасяше и за баща ми.Щом момичето с облика на майка ми ме целуна ми се зави свят и припаднах.Тогава Айдо...

..се стресна и се изправи рязко.То си извади мечът и го насочи към момичето.Накрая се затича и скокна във въздуха,замахвайки с него.Една червена ивица огън излезе и подпали момичето,което изпищя но..не умря.Айдо се приземи на земята и се затича към Елион.
-Елион!-извика й той.Момичето седеше там и нищо не правеше.Накрая вдигна ръце и направи един огромен квадрат около Елион и Айдо,заграждайки ги да не избягат.Накрая тя се изсмя злобно и изчезна.Квадратът се смаляваше и който го докоснеше,го удряше ток.

Отворих очи и видях Айдо до мен.
-П-помислих че са родителите ми...голяма глупачка съм.-казах му и по лицето ми започнаха да се стичат сълзи.Прегърнах Айдо и...

..той махна нежно сълзите от лицето й.
-И Господ да беше,пак щеше да постъпи така..-каза Айдо и обви ръце около Елион.Той й помогна да се изправи и притисна гръб към нея,защитавайки я от щита.

Казах едно заклинание което веднъж го бях направила за да разруша подобен щит но този път вместо да изчезне щита започна все повече да се свива.
-К-какво става???Защо заклинанието ми не го унищожи???