В едно селце близо до Графството

такам...преди да започна да пиша ще оточня че тук пиша с Моли Силвърстоун.

Вървях сред селцето и се спрях пред една къща.Носех багажа си.Казах си:
-Това трябва да е мястото.-Почуках на вратата но никой не ми отвори и влязох вътре.
-ЕХО ИМА ЛИ НЯКОЙ ТУК???-провикнах се.Никой не ми отговори.Седнах на един стол и видях бележка.Протегнах се да я взема и зачетох:
-Скъпа Моли,трябва да замина надалеч.Оставям къщата на теб.Незнам кога ще се върна затова оставям къщата на твое разположение.Прави каквото искаш но искам да не е срутена като се прибера.-засмях се като я прочетох и се казах:
-Няма да я срутя...поне не пак.-и отново се засмях.Отидох до кухнята и извадих месо и няколко картофа.Обелих картофите,нарязах ги и ги сложих в една тенджера в която бях сложила олио.Запалих котлона(мн модерни технологии xD) и сложих тенджерата отгоре.Картофите започнаха да се пържат.Като се изпържиха взех месото,нарязах го и него изпържих.Седнах на масата и започнах да ям.Бях доста изгладняла от дългия път.Като се наядох измих съдовете и влязох в банята.Изкъпах се и после се преоблякох и легнах да подремна малко.

Събудих се.
-Оле-ле...минал е цял ден!!!Как може да съм спала толкова дълго???-запитах се когато...

Изведнъж някакво земетресение разклати земята.Приборите започнаха да дрънкат и някой от тях изпадаха.Накрая се чу някакво огромно ДУМ и всичко утихна..Пред къщата,дълбоко в гората имаше едно дърво.Едно доста голямо дърво,а на него имаше и едно момче.На 19 години изглеждаше то,със дълга сребърна коса,дълги нокти и наострени уши сякаш е елф.Носеше дрехи тип "едновремешна Япония" и една доста стара стрела стърчеше от гърдите му,прободила го чак във дървото.Така беше прикрепено момчето че не можеше човек да го измъкне.Много корени бяха нарастнали около тялото му,правейки освобождаването му от дървото още по-трудно.Момчето обаче изглежда спеше..Не беше будно и изражението му изглеждаше много спокойно.Дългата коса зад него се развяваше настрани,а дрехите му бяха обрасли с корени и листа...

Излязох навън и щом видях момчето изтичах при него.Започнах да вадя стрелата.Изведнъж блесна в ярка сребриста светлина.Малко се уплаших но я извадих и тя се пръсна.Момчето се събуди и го попитах:
-Добре ли си???

Момчето погледна към това странно момиче.Как е могла да го освободи?Той не отговори на въпроса,просто я гледаше със жълтите си очи и зеници като игли,надявайки се тя да си помисли че има амнезия или шок..

Като видях че ме гледа леко се зачервих.
-Ако не си добре ще ти помогна само кажи...ако искаш можеш да влезеш в къщата и да си починеш...-казах му аз

Отново не проговори..То гледаше втренчено момичето,но със спокоен и уравновесен поглед.Даже..ставаше някакси страшно когато се вгледаш в жълтите му очи.А и той не можеше да говори на нейния език..засега.
-Кисама..кисама,нейне ви лиригада?-попита момчето на неразбираем език,със спокоен и учтив тон.

Погледнах го с учуден поглед и казах:
-Съжелявам но не разбирам твоя език.

-Ка?Кайеде,не..-измънка момчето леко отегчето.То всъщност каза че това е жалко че не може тя да разбира езика му..Той изведнъж се сети едно нещо.
-Съжалявам но не разбирам твоя език.-повтори думите на момичето,можеше да се хване на бас че това значи че и той не разбира нейния език.

Въздъхнах и хванах ръката му.
-Ела с мен.-казах му и го поведох в къщата.Настаних го на дивана и седнах срещу него.

Момчето се огледа със леко объркан поглед.Къщата беше хубава,но реши да не говори повече.Трябваше да свикне с нейния език,имаше силна памет.Накрая погледа му спря на момичето.Жълтите му очи огледаха дрехите й,обувките й,очите й и косата й..

Леко се зачервих и го попитах:
-Какво има???

Момчето поклати глава и отново погледна във очите на момичето.
-Акайе.-отвърна той,казвайки че му няма нищо.Изведнъж се сети за едно нещо и взе една книга.Прелисти набързо страниците,четейки през редове за да свикне с езика и с буквите на езика.
-Нищо.-отвърна вече момчето на нейния език.

Седнах до него и го попитах:
-Как се казваш???

Момчето отново прелисти книгата и накрая отговори:
-Хикари Дарк.

Усмихнах му се сладко и казах:
-Хубаво име...аз съм Моли Силвърстоун-подадох ръка да се сдрависаме.

Хикари не знаеше какво е това,затова просто сложи ръка върху тази на Моли.
-Бланигаро..Тоест,благодаря.

Щом докосна ръката ми се зачервих доста.
-Как се чувстваш???

-Как ме освободи?Никой нингеайо не може да ме освободи,освен ако има вътрешна сила в себе си или е отредена с необикновена съдба.Нингеайо е човек.-отвърна момчето,въпрос с въпрос.

Замислих се леко и казах:
-И аз самата не знам.Просто я извадих.

Изведнъж спомените се върнаха у Хикари.Той погледна настрани,очите му се изпълниха с мъка и омраза..Онази тъпа жрица..
-Преди 50 години..

Стана ми доста странно и любопитно.
-Какво е станало тогава???

-Една..човешка жриза..неземно красива..се влюби в мен и аз във нея..но демон и човек беше забранено да се влюбват..и един ден..когато идвах да я посетя..да я видя..тя изтреля стрелата в гърдите ми и ме закова на дървото..-обясни Хикари тихо и ядосано.

П.П.:Лека

-Сладък си...-казах му аз.Той отново хвана ръката ми и ме придърпа към него.Прегръщаше ме а аз бях ужасно много изчервена.

П.П.Лека

-Трябва да призная че формата на тялото ти е много интригуваща.Що за същество си ти?Ушите ти не са наострени..-каза Хикари тихо,оглеждайки тялото на Моли.Той се отдръпна от нея и я погледна със жълтите си очи.На челото имаше изобразена синя месечина,а на бузите някакви червени ивици като одраскано.