В едно селце близо до Графството

Тя въздъхна.
- Е, хубаво. Приятен път и на вас. - каза тя и се усмихна на розовия.
- МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ - оплези им се фейо-елфката.

- Сбогом - кимна спокойно, като помоли своето момиче да се издигне отново, а той се излегна вече по-спокойно и се загледа в облаците, които скоро щеше да приближи. Драконката беше почти наранена... е, по-добре така или иначе... тя беше странник.

Анджелика спря и се обърна.
- И благодаря за возенето! Имаш страхотна драконка!

- Зависи кой как мисли за нещата - кимна към приятелката й, докато вече започваше да се издига по-плавно.

- Братовчедка ми е зъл мъник, извинете я!
- ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ, АНДЖЕЛИКО! Внимавай как ми говориш, заради теб за малко да си натъртя дупето!!

- Вече е късно - засмя се, после помаха и се излегна обратно, когато драконката продължи накъдето се бяха запътили двамата. Мимолетни срещи, нови звуци... Харесваха му, не заради магията на момичето...

Анджелика щракна с пръсти и отмагьоса розовия. След това продължи и тя по пътя си с шантавия елф.