В едно селце близо до Графството

Усмихна се, но не се засмя. Всеки човек си се страхуваше от нещо... не можеше да се присмива на страховете й, а пък той да си имаше в същото време... После я погледна, не я гонеше... ездачите като него обикновено просто вървяха, а който искаше да се задържи с тях, просто го правеше.
- Наоколо в момента няма други... но мога да те предупредя, ако наближават.

- А как се казваш? - попита го тя и впи дълбоките си очи в неговите. Очите й бяха синьо-зеленикави, понякога не можеше да се определи, зависеше от светлината и все пак... Усмихна му се весело.

Е, той определено не ги виждаше такива. Но когато настигнеше някой, който знаеше за проблема му, щеше да го помоли да му даде да използва магията за зрение и да я види нормално. До тогава... тя бе лилаво-розовото същество с блестящи розови очи... значи бяха светли по принцип...
- Ами ти? - поднесе той въпроса в отговор. Притесняваше се, когато пътуваше сам и се представяше... можеше да е чувала името, можеше и да не е... за 40-те понякога беше голям проблем...

- Аз съм Анджелика Елфска! - вдигна косите си, краищата на ушите й, едва забелязващо се бяха наострени. - Имам далечни роднини елфи. Сега и кажи твоето.

- Виждам го. - доста често попадаше на хора, имащи връзки с елфите или на истински елфи. За него това не бе толкова от значение, стига да усекаше, че са с добри и честни намерения и още повече... че са на страната на добрите тук... - Ямада Раску, ездач - представи се накрая простичко и съвсем изчерпателно. Стига да искаше информация за него, където и да отидеше и където разказваха приказките за тях, щеше да разбере.

- Нима? Никога не съм яздила нито коне, нито магарета, нито дракони! - каза тя и го погледна с умолителен поглед, като очите й заблестяха повече. - Може ли да ми покажеш, розов?

- О, нима? Сигурна ли си, че се чувстваш толкова подготвена? - мислено се свърза с дракона си, тя летеше някъде далеч, далеч горе в небето и бдеше над него... по някаква случайност само за тази мисия хътуваха заедно... в момента... Знаеше от опит, че имаше много желаещи, но се стряскаха от дракона, когато той се появеше и се отказваха.

- Винаги съм готова! - рече безстрашната Анджелика и се усмихна отново някак победоносно.

- Хм... - замисли се, но пък... след като неговвата партньорка, драконката му... беше тук, така можеше да стигне и по-бързо... Щеше просто да я остави някъде далеч от града, за да не привлича внимание. Добра идея. Спря се изведнъж, после си пое въздух и затвори очи, после разпери ръце. Разтвори ума и сърцето си... Един ездач винаги имаше връзка със своя дракон. Още когато дракончето се излюпваше в ръцете на ездача, двамата създаваха вечна мисловна връзка... и повече от мисловна.
Скоро тя се появи от небето горе и плавно, но бързо се заспуска към тях. Дракон, нашарен с люспи от сребро и злато и странно бледо-розови шипове по почти цялата дължина на тялото си. Беше красива, наистина.... За този, който не виждаше звяр.
- Искаш ли да опиташ с Ейдейл?

- Ааааай, красавица! - рече Анджелика и докосна красивата драконка по главата. - Но искам с теб, защото все пак ще бъде първия ми път и не ми се ще да си изпотроша костите...

"Не бих позволила да се случи нещо такова" прокънтя иначе мекият, но и гръмовен глас на съществото, което бе по-голямо от цяла къща. Все пак... Тя бе дракон и можеше да мисли по-добре дори от тях. Бе по-мъдра от тях, но бе свързана с хората... Пък и обичаше своето розово човече... Той я приближи с усмивка и постави ръка на муцуната й
- Не се сърди, че те викам само за това.
"Не мога да ти се сърдя, малък... но щом тя е достатъчно смела... нека опитаме заедно... въпреки, че е непозната..."

Анджелика погледна към розовия, а след това отново към крсивия дракон и се усмихна.
- Е? Става ли? - без да си губи времето попита, е, интересуваше се! Харесваше й дракона...

- Мини отляво. - докато го казваше плъзна ръка по люспестата кожа на своята партньорка и мина от въпросната страна. - От тук един ездач по-лесно ще се качи на гърба на дракона. Виждаш ли ето това? Лека издатинка под крилото... Ще ти служи като стъпало. - той се качи с невероятна сръчност горе, после й подаде ръка - Ще ти помогна като за първи ден.

Мина отляво, пое ръката му и стъпи на издутината, след това се качи и стисна за кръста розовия, защото загуби в първия момент равновесие и си помисли, че ще падне.
- А... Благодаря, розовокоско.

- Драконът е стабилно същество. Няма да можеш да паднеш от него - спокойно й отбеляза какво може и какво не може да се случи, досущ както учителят му бе научил него - Дори и да загубиш равновесие, драконът ще има предвид и ще направи така, че да останеш на гърба му. Ездачите, хората от моя народ, те възприемат летенето като нещо съвсем нормално. Те могат да се движат из гърба на дракона както си пожелаят... и хич не ги е страх да паднат, защото имат доверие на партньора си. Сега... Ейдейл... полети.

- Юхуууу!!!- като литнаха, косата й се вдъгна във въздуха, развявайки се, а едно дребно същество за малко да падне от дървото. Добре, че имаше крила... Литна към тях и се развика:
- Абе ей, голямо страшно пиле ли си, какво си, спри бе!!! БЕ ЗАБРАВИТЕ МЕ БЕЕЕ!!! - малката 14 годишна елфка се дереше зад тях.

Това само можеше да обиди един дракон... затова тя спокойно игнорира всичко и литна още по-високо и още по-бързо. За нейния ездач, който скоро се изтегна върху гърба й с невероятна доза спокойствие, това бе нормално държание. Да... Вдъхна силно от студения зимен въздух и се усмихна.
- Къде искаш да отидеш?

- Няма точно определено място, на което да искам да отида! Но да обикалям и да гледам от толкова високо е приятно.
- ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!!!!!!!!!!!!! Пиле, изчакай ме бе! Това на люспестия ти гръб е братовчедка мииииииииииииииии

- Тогава ще те оставим, когато се полюбуваш достатъчно на гледката. Забавлявай се. - често даваше на децата да си играят с дракона му, но той трябваше да им трепери повече, когато се катереха и искаха нависоко. Тя поне беше по-разумна. Да, драконката му умееше да се справя с хора, които се качват за първи път и нямаше особен проблем.

Анджелика се оотпусна на гърба на розовия и затвори очи, ех, колко бе приятно да се вози на дракона. Имаше чувството,ч е тя самата лети.
Чани се хвана за опашката на пилето и кресна ядно.
- Абе лошо пиле! Глухо ли си ти!? Ъййййй!!!

Трясна опашка и просто продължи напред. Никой дракон нямаше намерение да отговаря на глупави същества, които можеше да изяде само на една хапка. Плюс това и същества, които обиждаха. Ездачите и драконите им бяха същества на честта. Народ, който така или иначе другите не разбираха. Това, че елфите ги мразеха, не значеше, че трябва да им се мазнят...

- Гадно пиле!- кресна пак тя и зашеметена се застоя във въздуха, а след това кацна на рамото на Анджелика - ТОВА ГАДНО ПИЛЕ МЕ НАБИ!
- А!- стресна се от пискливото й гласче Анджелика и загуби равновесие, политайки настрани, да, знаеше, че ще бъде хваната и пак се стресна.

Хвана я за ръка, после поклати глава и се наведе да подшушне нещо на драконката си, която малко по-късно се съгласи с думите му и започна да се спуска надолу.

Вкопчи се в розовия и кимна.
- Мерси, розов! - рече тя и погледна лошо към зачервената феичка.
- Голямото пиле е виновно, не Чани!

Той нищо не каза, докато не кацнаха съвсем, после й помогна да слезе и се облегна на едно от крилата.
- Сега ви желая приятен път.