В едно селце близо до Графството

Засмях се и казах:
-Аз съм човек

-Нима?-попита Хикари и показа ръката си на Моли.Той я стисна леко и тя изпука зловещо,дългите му нокти бяха чисти като стъкло но и също толкова опасни колкото наострен меч.
-Аз съм унидайо.Демон.

Засмях се и казах:
-Супер!!!

Хикари както винаги не се усмихна,просто повдигна вежда заинтригуван.
-Интересно..

Погледнах го право в очите и му казах:
-Не е важно какъв си а как се държиш.-след това се изплезих и добавих:
-Мисля че си сладък.

-И ти ли имаш от онези интригуващи пакетчета със някакво силиконово нещичко вътре,чиито употреба е дискретна и използвана за семейни ритуали?-попита Хикари,не осъзнавайки че говори за презервативи..

Изчервих се и казах:
-Ам да но сигурно няма да ми потрябва близките години.

-Нима?И къде е то?Миналия път взех едно от жрицата Кикио.Онази която ме прикова на дървото..та,взех го и след като тя ми обясни какво е аз само я питах..:"Значи това е..?"И тя ми кимваше."И се използва за..?"И отново кимваше.Тогава извъртях поглед и й взех нещичкото.

Отново се изчервих.
-Ами в стаята ми е.Ако искаш ще го донеса.-казах му супер изчервена

Хикари погледна заинтригуван румените бузи на Моли.
-Що за свойство притежават клетките ти,че да ставам от бежави към розови?-попита той.

Погледнах го взе още изчервена и му обясних:
-Когато хората ги е ам...срам или някой им е казал нещо от което да се засрамят те се изчервяват...

-Интересно..заинтригуван съм.Е,благодаря за съдействието.-каза Хикари и се изправи.Мечът му стърчеше,един доста необикновен меч.

Загледах се в меча му.
-Имаш доста странен меч Хикари.

-Така е..-отвърна Хикари и се запъти към вратата.
-Имам..хора за убиване..

Изтичах до него и го попитах:
-Може ли да дойда с теб???

Хикари не отговори и продължи да върви.Обикновено не отговаряше положително,нито говореше положително.Не знаеше къде да отиде всъщност..Имаше един човек,който беше наполовина демон,искаше да го убие..
-Чувала ли си за човек на име Лир?

Замислих се малко и му казах:
-Съжелявам но не съм.

-Жалко.-отвърна Хикари и отвори вратата.Излезе навън,усещаше че Моли го следва но реши да не обръща много внимание.Той изведнъж спря на място и извади меча си.Усети миризмата на разложено месо.
-Някой е умрял.

Продължих да вървя.Видях един убит хобит.Потреперих леко.
-Хикари ела!!!-извиках го.

Хикари се обърна към Моли и със спокойни и бавни стъпки.Стигна до мъртвото тяло и клекна.Виждаше през неговите очи най-различни демони,стоейки над тялото,ядейки от месото и хилейки се злобно.Но само той можеше да ги вижда,защото меча беше избрал него.

Изведнъж странен шум отклони вниманието ми.Сякаш нещо ме викаше.Приближих се до източника на шума и видях майка ми:

-Моли ела при мен.-каза ми мило тя.Изтичах и я прегърнах.
-Как е възможно да си жива???-попитах я аз.Тя ми отговори:
-Не съм...това не е майка ти.-целуна ме по челото и ми зави свят и припаднах.Някаква червена светлина ме повдигна:

Хикари погледна назад и видя какво се случи.Той бързо изтича с всичка сила към жената и извади меча си.Той беше ръждасял и обикновен.Жената го изгледа някакси разярено и замахна с ръка.Изведнъж кръв шурна и рамото на Хикари се откъсна.То падна на земята и кръв шурна като от фонтан.Хикари прободи жената с меча и тя изпищя.Червената светлина пусна Моли а жената изчезна като пара...

Понеже светлината ме бе повдигнала във въздуха щом тя ме пусна паднах и се ударих.Отворих очи и видях Хикари.Щом видях рамото му се уплаших и го попитах:
-Какво е станало???

-Жената ми отряза рамото.-обясни спокойно Хикари и леко клатейки се,седна до едно дърво и се облегна.Кръвта течеше силно и не спираше,а откъснатото рамо на земята от време на време помръдваше.
-Не си уплашена,нали?

Седнах до него и казах:
-Напротив...уплашена съм...нали ще се оправиш???Ако искаш ще се грижа за теб докато не се почувстваш по-добре.