В едно селце близо до Графството

От едната страна беше по-хубаво че ще има новолуние,но от другата страна беше неудобно..
-Мамка му..-измръмжа Хикари тихо.

Погледнах го учудено и попитах:
-Какво има???

-Нищо.-отвърна Хикари тихо.Във НИКАКЪВ случай нямаше да каже ме на пълнолуние се трансформира в чудовище а при новолуние - в човек..

Погледнах го и казах:
-Ако искаш можеш да останеш тук няколко дни.

Хикари преглътна.Само това му липсваше..той искаше да се скрие от нея,а тя му предлага да остане..
-Да но..ако ще оставам,искам тази вечер да не ме търсиш..независимо какво..освен ако не е спешно..

Усмихнах му се и казах:
-Ам...добре.-видях че е изял всичко което му бях сложила затова му сложих още.Като го изяде станах и разчистих.Измих чиниите.

Хикари погледна нервно навън.Слънцето се скриваше..(представи си че не е 5 ами е около 7 без 20)Той седна навън на стълбите и се загледа в небето и в залязващото слънце.

Стана 8 без 20.Не знайно защо бях много уморена затова си съблякох дрехите(останах по бельо) легнах и задрямах.Сънувах някакво странно момиче което ми казваше да се събудя и да погледна луната.Събудих се и погледнах луната.Беше страхотна.Изведнъж сякаш ме омагьоса и излязох навън.Започнах да се разхождам както си бях по бельо.Изведнъж видях...

Някакво нещо с черна дълга коса.Веднага щом зърна момичето,то бързо се покатери на дървото и скокна на покрива на къщата.Влезе в килера и се заключи там...

Както се разхождах изведнъж ме нападна един огромен паяк.После още няколко и още няколко.
-ХИКАРИ!!!!ПОМОЩ!!!!-извиках аз.

Изведнъж чу някакъв вик.Но беше слаб..слуха му не беше толкова развит колкото преди.Хикари отключи вратата и бързо изтича навън.Нямаше избор,трябваше да се покаже на Моли.Той хвана меча си и се съсредоточи,защото не виждаше през тъмнината,като едновременно се трансформираше в човек:



Накрая чу от къде идват писъците и слихтенетата на паяците и бързо си извади меча.Нямаше обаче същата сила както преди.Беше просто един обикновен човек.Паяците го обспипаха с паяжина и някой от тях го ухапаха,но оставиха Моли.Хикари със последни сили уби паяците и се зае с освобождаването от паяжината,от нея не се виждаше че има черна коса вместо сребърна,и човешки уши вместо животински..

Приближих се до Хикари.
-Благодаря...ти добре ли си???-попитах го а той кимна.Докосна ме леко и като разбра че съм по бельо...

..погледна настрани.Той си съблече горището и го подаде на Моли.Когато остана по риза се видя че има следи от ухапване.Хикари махна паяжината от себе си и черната му коса се спусна надолу,вече нямаше дълги нокти и цветът на очите му беше кафяв.Той сведе глава,леко задъхан.

Когато видях следите от ухапване се притесних зе него.Погледнах към луната и тогава очите ми станаха жълти и прегърнах Хикари.Започнах да го целувам.
-Сигурно е заради луната...но преди не е ставало така.-помислих си.

Хикари започна леко да трепери но повече беше изумен от Моли.Тресеше го,но гледаше момичето учуден.
-М-моли..какво правиш?

Луната се скри зад облаците и очите ми приеха нормалния им цвят.
-Съжелявам Хикари...не знам какво ме прихваща.-обясних му.Веднага щом луната се показа очите ми отново станаха жълти и започнах да го целувам.

Хикари затвори наполовина очи,оставяйки се на произвола.Не доумяваше защо Моли го целува..Но сега след като беше човек,отровата му действаше много по-бързо от преди и тялото му започваше да изтръпва бавно..

Луната итново се скри и се оправих.
-Какво ми става???-простенах тихо аз-Защо разкривам чувствата си???

Изведнъж Хикари се свлече на земята,вече със напълно затворени очи.Дишаше бързо и го тресеше.

Щом видях Хикари се разплаках и го вкарах в къщата.Занесох го в стаята ми и го поставих на леглото.Той отвори очи.
-Добре ли си???-попитах го аз.

Хикари погледна настрани,не можеше да гледа почти голото тяло на Моли..горната му дреха покриваше само гърба й.
-Д-да..

Погледнах го.
-Какво има???-попитах го защото бе леко зачервен.

Хикари се изправи ядосан и погледна право в очите Моли.
-КАКВО ЛИ?!ТИ СИ ГОЛА!ВИЖ СЕ,ПО БЕЛЬО СИ!-извика й той но му се зави свят и бързо легна на леглото,гърчейки се бавно.

Извъртях очи и казах:
-Добре,добре ще се облека.-станах и сутиена ми падна.Хикаи ме изгледа а аз почервенях като домат.Веднага си нахлузих една блуза и си сложих една къса поличка.

-Ще се престоря че не съм видял гърдите ти..-измънка той под носа си и погледна настрани.Стана му студено и започна да трепери.Затвори очи.Отровата наистина действаше...