Златното Перо

Заглавие: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 5:22 pm

Тряс!
Препечена филийка,намазана с масло,в устата.Разрошена неподредена коса.Бледи сенки под сините очи.Раница,провесена на лявото рамо.Джесика страдаше от неописуемата болест,наречена 'Мразя Понеделниците!'.Бързаше...успя да трясне вратата на хладилника толкова силно,че чашите оставени на капака застрашително скочиха към ръба,за да се превърнат в още една пречка към последния учебен ден.За нейно щастие в този ден се отърва от малки стъкълца в чорапите.
Блясъкът в очите й издаде,че денят наистина беше специален.Денят,преди лятната ваканция.Кой нормален ученик не би се радвал на този ден?Повдигайки раницата си да не се стовари на земята,едва не се подхлъзна върху килима по пътя си към вратата.
-Чао,бате!-беше последното нещо,което остана след нея...
Тряс!
Добре де...може би пред-последното...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 5:38 pm

- Да, чао, внимавай. - въздъхна и си отговори като че ли само на себе си. Донякъде вече беше свикнал с това да си отговаря сам. Опитваше се да си оправи униформата, но май беше безнадеждно...
По дяволите, колко часа вече беше? Определено нещо от дневния режим му липсваше. Все още се чувстваше някак неопределено зле. Беше се опитал да се освежи, но го беше налегнала лека носталгия по ваканциите. "Още малко" заяде се със себе си и седна на стола пред бюрото си. Определено трябваше да разчисти някой ден. Само малко... И все пак, за него това си беше подредено. Книги в единия ъгъл, дрехи на куп в другия... Какво му трябваше още на човека? Нали и без това си живееше почти сам... В смисъл, че рядко допускаше някой до стаята си. Глупости, всъщност май допускаше... Или влизаха без да почукат?
Усмихна се на себе си и се обърна към бюрото си. Леко омацано с мастило и малко старо, на него трябваше да има какво да се чете. Не, не искаше да се занимава с глупава биология или каквото трябваше да има... Отказа се да мисли за каквото и да било и забеляза каквото му трябваше. Нещо като тетрадка... О да, това щеше да му запълни времето, че защо не и сутринта изцяло. Обичаше това... Може би щеше да попадне на някоя нова историйка, докато не дойде време да излезе? Каква ли оценка щеше да има днес... сестра му?

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 5:40 pm

Последен оглед преди да излезе, последно припомняне на фактите от миналото за днес. Пое си дълбоко дъх и издиха сякаш се задушаваше. В този момент може би, имаше лошо предчувствие, след толкова време чак сега, не беше нормално. Трябваше да разбере защо и на какво се дължеше, но нещата бяха по- сложни от колкото си представяше и искаше да са. Прокара нервно пръсти през белите кичури и взе чантата от шкафа до вратата. Ключалката щракна и къщата за пореден път остана празна, само със старите прашни книги и някои неприятни спомени.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 5:52 pm

-И ти ли се успа,а?-без да го погледне даже,Джесика хвана Нава силно за ръката и го затегли след себе си към спирката.
Сините й коси танцуваха във вятъра,докато онези очи продължаваха да греят сякаш по-силно от слънцето...Панделката,не дотокова добре вързана около яката на униформената риза,,също реши да си играе и едва не излетя настрани,но момичето успя да я хване навреме.
-Ето го автобусът!Ако не побързаме,ще го изтървем!-докато сочеше,тя се изплъзна от пръстите й.

'Страх ли ви е от гарвани?А от гарвани с червени очи?А от гарвани,които не са съвсем гарвани?...но пак си имат червените очи?Не,чакайте,не трябваше да започвам така...Добре,ето как трябваше да станат нещата...
Казват,че невинността е най-силното изкушение.Може би вие не сте съгласни...но има едно същество,което би поспорило с вас,ако умирате от скука.Това същество беше...да,беше...малко,крехко,слабо и...невинно...
Прилежно изписаните думи на въведението се редяха пред очите му като песен,нежна мелодия...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 5:59 pm

Той за миг се откъсна, за да погледне часовника си и въздъхна, после повдигна рамене.
- Е, добре, днес съм се успал - този път нямаше намерения да я носи в клас. Този път беше тетрадка. Когато историите бяха само на листове, той слагаше своите записки отдолу и историята отгоре. По време на часовете за изпит той просто четеше. Беше по-заден номер.. За момента не го застрашаваше нищо. Този път обаче не бяха листове, а цяла тетрадка. Това го заинтригува. Взе си едно сладко за закуска и се настани по-удобно. Това означаваше с крака на горкото бюро. Какво ли не вече у беше минало през дъските. Какво пък, имаше още час до неговото заминаване. Това започваше много, много уващеващо.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 6:03 pm

- Малко...- отвърна едва и толкова тихо, когато Джесика го дръпна за ръката, Нава сякаш излезе от някакъв транс и примига стреснато няколко пъти, тръгвайки след нея в опит да я настигне ида се изравнят. Това момиче, имаше толкова енергия в себе си, предстоящата ваканция й беше причината? Усмихна се леко и погледна напред, като за последен ден наистина беше пропуснал да навие часовника, колко глупаво. В следващия момент тъкна панделка прекоси погледа му:- Чакай!- повиши леко тон, за първи път от както можеше да се каже, че е ученик и се дръпна от синекосата рязко, като посегна, хващайки панделката с ръката, в която беше чантата и която се изтърва на земята, осведомявайки за това с издрънкването на малко прозрачно топче, което изпадна от от нея при падането. Белокосият погледна за миг към него и присви очи, едната страна на топчето приемаше блед червеникав цвят, това беше лош знак.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 6:25 pm

-А?Какво е това?-какъв ти автобус,той си замина вече...
Посегна да докосне топчето леко с пръсти,но нещо сякаш й подсказа да не го прави...Дам,брат й беше прав...колкото и години да изминат,тя все щеше да си остане същото малко,любопитно,усмихващо се дете.

Намираше се в клетка от огън.И ключалката беше толкова разбита,че нищо не би могло да я освободи...Горещината на гладните пламъци посегна към малкото дете,да го погълне цялото...Но то не изписка,когато скочи настрана и горящите отломки на разпадащата се къща не я улучиха.Очите бяха пълни със страх,това никой не би могъл да го отрече...но всичко друго хич не издаваше момиченцето,че бе уплашено до смърт.Кръвта от гърба й продължи да се стича,но тя не можеше да стиска зъбите си по-силно от това...започваше да боли прекалено много...Пушекът я зашеметяваше,а пламъците бяха съвсем близо да разтопят кожата й...Сякаш с удоволствие приветства чернотата,която щеше да я избави от тази болка...Не,тя не искаше да умре толкова мъничка...но не искаше и да пищи от болка.
...
Часове се превърнаха в мигове,сякаш часовникът въобще не се беше обръщал.Усети една силна ръка да я придържа към нещо твърдо и малко студено.Не би се изненадала ако от нагорещената й кожа се издигаше пара...поне не миришеше на пиле,това беше хубаво.След миг-два се реши да види как раят изглеждаше,но се сблъска с две тъмни очи и една рошава прическа.Колко рошава,не можеше да каже...толкова много,че я накара да се разкикоти,нищо,че болеше.
След няколко дни тя вече се намираше в малка къщичка,с настойник и тежката новина,че семейството й беше загинало в пожара...Той се грижеше за нея,отгледа я така,че тя се превърна в отговорно и силно момиче.В малкото градче всеки се обръщаше към нея ако им трябваше рамо,на което да си поплачат.И който и да беше новият гост,за който и път да идваше,тя пак го приветстваше с усмивка.Така се изтъркаляха няколко години,докато накрая най-лошата напаст възможна на този свят не я посети отново.Човек-гарван...или както му се казва сега-паднал ангел.Той пожела младото момиче,сестрата на командира,в замяна всички останали да могат да спат спокойно.И видиш ли,тя се съгласи без даже да му мисли.Но брат й...той не беше на съвсем същото мнение.Но колкото инат бе той,и тя така...Така че неговият подход към ситуацията беше различен.
В църквата,където ангелът чакаше единственото нещо,което искаше,той намери нещо друго...намери един изключително отмъстителен рошлек да иска да се бие с него,за да го накара да си отиде.Битката се състои,но крайният резултат се оказа...неочакван.
Та,за край на тази история,като всички останали,нещо специално ще бъде оставено.Като послание...който го разгадае,може би ще намери нещо специално,може би не...А може би просто финалът не бе достатъчно добре описан и сега аз се оправям?Може би...
Под безкрайната светлина,в бездните на тъмнината,черна птица ще държи в човката си този,който се поддаде на най-силното изкушение...'

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 6:32 pm

Лилавокосият на онзи стол в един апартамент с потрошена врата чу телефона си някак твърде далече. Приятелят му се обаждаше да види дали изобщо ще се видят днес на спирката. Да, студентът често закъснявашу, което не беше особено добър признак. Но на кой му пукаше?
Улови се, че яде опаковката на сладкото, вперил поглед в последните думи. Сякаш наистина имаше намерението да разгадае... нещо? Всъщност какво?
И всъщност... Този разказ... Тази история му се струваше твърде различна от останалите. Не по стил... Нещо друго сякаш имаше там. Нещо като че ли го притесни. Остави книгата, когато се усети колко глупаво изглежда и се изправи, за миг сякаш върнал се към себе си. После се поколеба, завладян от странното чувство, че трябва да поседи още малко над книгата. Този път, историята не беше просто увлекателна. Този път беше някак тревожно... позната? Или плашеща?
Може би... Може би беше просто уморен... И все пак я натъпка в чантето, в което можеше да намериш почти всичко. Ей, ако това беше мистерия-игра, погодена му от сестра му, защо да не се занимаеше? Сети се, че трябва да се срещне с онзи нервния чак, когато той пак му звънна и забърза, като се забави единствено, за да заключи вратата.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 6:35 pm

" Това, това..."- закънтя в главата му. Топчето винаги си беше прозрачно, то време на време синееше, но това... сега:
- Това... това е, да кажем стара... семейна реликва...- отвърна опитвайки се да звучи спокоен и уверен в себе си, но нервното отместване на снежнобелите кичури издаваше необичайното му вътрешно състояние:- Нищо особено.- вдигна топчето и го стисна в длан, след което взе и чантата и го прибра в нея, нямаше начин да се раздели с него, ако можеше до сега отдавна щеше да го е сторил, но просто не можеше, то беше като връзката му с другия и едновременно с това преградата:- Изглежда пропускаме първия час...- погледна в посока на отпътувалия автобус, а после ив панделката в ръката си:- Ето.- попаде й я и невинно се усмихна.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 6:42 pm

-А!-май й светна къде се намираше...-Автобусът!О,неее!
Покри лицето си с една ръка,докато с другата прие обратно панделката.Незакритата половина показа малката усмивка на благодарност,а може би зад ръката й другата направо си скубеше косите...
Но тогава...
-Трябва да бягаме към училище тогава,бързо!-пак го хвана за ръката и двамата се изстреляха нагоре по баира.Нямаше никакъв шанс тя да позволи брат й да види,че е изтървала автобуса...не и след като се хванаха на онзи бас!Ако я видеше сега,а той трябваше всъщност да е излязъл от къщата преди нея,щеше да й се наложи да мие чинии за цял месец подред...Никакъв шанс!Не!

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 6:49 pm

"Къде се бавиш, тъпанар такъв" нервничеше един със също такава чанта, като обикаляше напред назад по спирката и често-често поглеждаше към онзи проклет изход. Само да му паднеше, само да можеше да се качи и да го изрита навън.. Ама хазяйката на блока вече беше изритвала него, поради нервните му кризи...
- Сумииии...масен - дотича най-сетне и успиващия се и си отнесе един по главата с чанта - О, това е ободряващо...
- Ще ти кажа аз на теб. Имам да пиша доклад за Историческа музика и периоди, а ти ми закъсняваш. Кога ще го предам?!
- Както и да е - всъщност по-скоро обръщаше внимание на хората наоколо, докато чакаха поредния автобус за към тяхната посока. Какво толкова, точно това беше омразният му..предмет... По дяволите, ако беше излязъл по-рано можеше и да забележи сестрата... Сега, когато автобусът тръгнеше, ако тя не се изпитреше

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 6:57 pm

- Във всеки случай... ще пропуснем половината от първия час.- говореше, докато тичаха нагоре. Е, сега определено си имаше над какво да мисли, изключващо почервеняващото топче и странното лошо предчувствие- как да стигнат на време! Но пък беше последния ден, едва ли щяха да им мърморят много за закъснението. Поне се надяваше. Когато всичко приключеше и пак затвореше вратата на дома си след себе си привечер, тогава щеше да води разни размишления.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 7:11 pm

~*~
И така,уважаеми зрители,се готви пилешко филе с...
Гласовете от телевизора продължиха да се опитват да я изкарат от светът на сънищата.Спеше на дивана,под завивката на лунички и звездички.Обърна се с гръб към шумната машинка и продължи да си спи,уморена след края на целия ден.След последния час целият клас се беше решил да се прави на луд...и може би затова сега униформата й съхнеше на един от столовете в стаята й.Да се подхлъзнеш и паднеш във фонтан не беше най-приятното й преживяване,но в крайна сметка пак падна доста смях.Дългите й сини коси падаха надолу до пода,краищата се увиваха по килима на малки спирали...На масата пред дивана имаше няколко купи,всичките наблъскани с...ябълки.Ябълки,ябълки и...ааа,да!Ябълки...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 7:20 pm

Той беше запалил лампата си и усилено драскаше вече втора страница безполезни опити... Точно сега ли трябваше да му дадат да говори за... за глупости.
Въздъхна и хвърли химикалката настрани. Опита се пак да го прочете, но не му хареса. О да, това не беше неговата страст. Можеше да стане сейрю... Но не и да пише... Това го наведе отново на тетрадката, която беше оставил до купчината безполезни книги за информация. Имаше я тази информация, но как да я събере на едно място? И в същото време да го направи интересно...
Щеше да помоли съученикът му да напише утре. Да, той щеше да се справи бързо и лесно. Че за какво иначе беше сложен там... Кестенявкото носеше очила, значи трябваше да е умен!
- Леле, какво заключение - простена подигравателно и поклати глава. После се сети за тревогите си сутринта. И отново го загложди нещо... Смътното чувство, че нещо не е наред. Наложи се отново да отвори тетрадката от любопитство. Да не би вече да беше му минало странното... усещане?

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 7:23 pm

И както си беше замислил още сутринта, сега седеше на един стар дървен стол в домашната библиотека, зарита от дебели книги или, всъщност, прахта беше повече от самите книги. Седеше, събрал бялата коса и забол нещо като вилица за да се държи така и да не му пречи на мисленето. Беше си точно вилица от близката кутия с италианска храна на пода. Пред погледа му, на малка масичка, стара колкото самия стол се разполагаше сам самичко онова топче, вече на половината червено, алено. Нава беше подпрял брадичка на ръба на масата, впил кристалносините очи в малкия предмет и се мръщеше недоволно:
" Знам, че си ти... но кой и как... Защо?"- толкова въпроси си задаваше, но отговори нямаше. А времето летеше, може би скоро щеше да се схване целия и утре нямаше да може да мръдне дори... от този стол. Незнайно от къде в библиотеката влезе свеж ветрец, придружен с малко птиче, черно като сенките, бягащи от дебелата свещ близо до вратата на помещението. Черно, но малко, като врабче. Кацна на масата от другата страна на топчето и се вгледа в него любопитно:
- Ти какво? Нямам понятие, ако за това си тук...- обади се белокосият без да вдига глава от масата и без да поглежда птичката.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 7:30 pm

Джесика отново се обърна,разкривайки лицето си изпод завивката съвсем мъничко...беше...смръщена?Сигурно заради обяснението как точно да се завърти еди каква си част на готварската печка,идващо от телевизора...О,да,тя толкова се интересуваше от тези неща,които й бяха известни от първи клас,че направо ги сънуваше...Измънка,сякаш протестираше срещу нещо,и рязко се мръдна,да не би някоя нвидима ръка да я хване за китката.Направи го отново...и отново...докато накрая сякаш не започна да бяга в съня си.Отначало само махаше с ръце,но сега риташе и размахваше юмруци.Прехапала устни,стиснала очи,тя замахна все едно искаше да избие нечий зъб,но очевидно не се справи в този интересен кошмар...защото продължи да се върти,още по-силно.

-Ще вали...-детски глас прониза тишината,разтилаща се под черните облаци.
-Ммм...не биваше толкова рано...-по-силен,женски,й отвърна.
-Така е решила съдбата...не можем да им попречим...ще вали отломки...от едно разбито сърце.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 7:37 pm

- Бездните на тъмнината... - замислено се клатушкаше той от другата стая, като отново гледаше към буквите, или към прозореца, както правеше, когато искаше да му дойдат идеи. - Какво си направила, момиче? Не ми звучи като написано от твоята ръка.
После се услуша в... тишината... Но не беше съвсем тишина. Погледна към небето, което бе черно и се замисли.
- Буря? - толкова черно небе можеше да е само това. Или само разказът го караше да си мисли така... Буря ли беше казал? Небе без звезди и луна... Не беше ли пълнолуние?

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 7:38 pm

Черното врабче наклони главичка напред, все едно опита да клъвне топчето, но беше отблъснато:
- Не, не... така не става.- отвърна Нава и вдигна глава, опъвайки ръце нагоре, последва и една дълбока прозявка:- Андори, кой смяташ, че може да е...?- погледна птичето, което сега търкаше човчицата си от масата с голямо недоволство, а тъмните му, мътни очички издаваха някакъв негов ужас:- Невъзможно!- възклисна внезапно и се изправи рязко. Онова желание за няколко минутки сън се изпари, а дори не разбра, че наистина се беше схванал. Грабна топчето от масичката и напусна библиотеката, като по път пластмасовата вилица падна от косата му и я разпусна назад, свободно падаща като някакво бяло наметало. Врабчето изписка и го последва, кацайки на рамото му, точно преди да хлопне вратата на това старо помещение, намиращо се под къщата, под цялата къща.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 7:45 pm

Започна да бълнува.Истинска катастрофа започна да се развива в ума й,защото завивката вече беше на земята,а тя се тресеше.Заравяйки ръце във възглавницата,ноктите й съдраха калъвката.Силен вик от не толкова непозната болка изпълни стаята,придружен с гръм от наближаващата буря.Светкавица раздра мрачното небе и всичко изведнъж угасна...но на нея й се струваше,че ток минава през вените й.В мига,в който за трети път тя извика и за трети път небето се разпра на две,то се оцвети с кръв...само за миг,само за миг...Дали въобще беше...?

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 7:55 pm

"Това е невъзможно"
Бяха го стреснали виковете. Беше минал през толкова много едно време... Но това не се беше случвало толкова отдавна. Във внезапната тъмнина се срина на пода заедно с изпочупения стол. И... Небето изведнъж започна да си връща... светлината... Но кръвта... Кръвта не беше цвета на небето, нали?
Глупости, вече и той сънуваше. Да, сигурно сънуваше. Ето, небето си беше съвсем нормално. Погледна, за да се увери пак и се изправи.
Трябваше да види сестра си. Буря, тъмница... Не и кошмари... Сега трябваше да й помогне... Някак...
Не, не му се привиждаше заради книгата, нали? Нямаше нищо общо... Стига глупости, никога не халюцинираше... Нямаше... логика...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 7:56 pm

Първият гръм го накара да излезе навън, а птичето да се увие в кичурите му уж за да се скрие, но третия вече го ужаси достатъчно. Топчето в ръката му пулсираше, можеше да го усети, като нечие сърце, толкова силно, буйно, настойчиво и... гневно. Беше червено, цялото. Покри се с алеността си в мига, в който небето също се покри с този цвят:
- Ето... те и теб...- пророни тихо, а при следващата светкавица вече го нямаше. Вратата на къщата зееше отворена, а на прага й черното врабче, собственикът го нямаше, като изпарил се в нищото, в светлината на светкавицата:
- Това, от което най- много се боеше...- обади се нечий леко дрезгав глас, а птичето сякаш се разля сред сенките и прие нова форма, фигура на чернокос мъж с бледо лице исъщите тъмни мътни очи:- Никога няма да си отдъхнеш... да си отидеш, нали... Нава?- поклати глава и влезе вътре, затваряйки вратата. Само на това беше способен, поне за сега.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:09 pm

Подпря се на облегалката на стола.Беше се...събудила...Това никога не се беше случвало,когато имаше подобни кошмари.Винаги някой трябваше да й зашлеви един,за да се осъзнае...Дървеният стол изскърца под теглото й и тя реши да не си играе,затова се отдръпна.Движението сякаш събуди болката обратно и тя изхъска,стискайки очи.Болеше...толкова много болеше...Босите й крака стъпиха на червения кили...червен ли?Ами тази сутрин не беше ли син?!С широки очи погледна надолу и се ужаси...червено,червено,червено.Навсякъде.Съжали,че нямаше опора,защото изведнъж се озова на земята с разкъсваща болка,тичаща по гърба й,подиграваща й се...Пое си дълбоко дъх,но червеното...червеното...Боже,то вече беше по ръцете й!

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:15 pm

- Джес, има ли... Ками-сама! - обикновено бурите не бяха страшни. Живееше тук вече година и нещо, че даже и повече. Не, и домът не беше страшен. Но това... Определено трябваше да е сън. Той се отдръпна още преди да е стигнал момичето. Ужасен, сякаш ужилен или ухапан от отровна змия. Майка му, когато я плашеха почти до смърт в детските си игри, винаги се щипеше, за да се увери, че не сънува. Но това... за негов ужас не беше сън? Кръв... Кръв ли беше това, което виждаше...виждаше... По нея!? Поредна гръмотевица сякаш се опита да го върне в пълна паника и ужас... Нещо съвсем не беше наред - Добре ли си!? Ще... Ще трябва да повикам някого...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:20 pm

Новата светкавица от вън само предизвика смиреното свеждане на погледа му към пода, към червеното. Топчето в ръката му пулсираше все по- силно, но той го стискаше здраво и стоеше на едно място, като вцепенен, в сенките до прозореца, обгърнат в бяло, но невидим. Не можеше да каже нищо, като загубил гласа си, загубил възможностите си да трепне дори, стоящ там и взиращ се в кръвта, същата като очите на другия... черния гарван, `падналия`...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:23 pm

Отвори уста,да му каже нещо,но какво имаше да каже?Единственото нещо,което можеше да регистрира,беше червено и тук-таме лилави петънца от рошавата му прическа и от очите му.Още една вълна от болка мина през системата й и тя прехапа устни,извивайки се настрани,да се опита да я спре...И тогава той видя...Две еднакво дълги процепи на гърба на пижамата,от където кръв едва ли не направо се лееше.От двете страни на гръбнака...
-Б...б-боли ме...-успя накрая само да каже,колкото да потвърди,че още е кажи-речи жива.