Златното Перо

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 11:44 am

- Разбира се, че съм сигурен - кимна мъжа и се отказа от телевизията. По дяволите, имаше друга работа, мразеше това... Което му напомни, че и униформата му не беше в най-добрия вид. Изправи се, трябваше рано или късно да се заема... Всъщност.. Защо униформата му изобщо беше в това състояние? - Напълно сигурен... След закуска... или обяд.. Ще се наложи да изляза, ако някой индивид звъни по домашния, предупреждавам те, не му вдигай

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 11:52 am

-...Кевин?Окей,но да знаеш,накрая ще ти бие една майна.-поосъзна се и се показа иззад вратата.
Оплези му се и после се върна обратно.Помен от птицата нямаше...не,всъщност.На масата беше останало едно черно перо.

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 11:57 am

- Той ще си е виновен. Писна ми да спазвам срокове, прекалено е точен и се чувствам като идиот, винаги аз съм закъснелият. Може би това трябва да ми е като урок де...
О да, и също така, защо, подяволите, винаги ставаше така, че имаха едни и същи грижи? Май Кевин го подслушваше от време на време... Или го познаваше прекалено, прекалено добре на тема "Училище=мързел". Остави дистанционното и се отправи към кухнята.
- И спокойно, когато не му отговориш, той ще се зачуди какво става и ще предаде щафетата на господин "Побъркай по телефона", за жалост има ги и такива

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 12:07 pm

-Затова телефоните се изключват.-дори не усети той кога влезе,цялото й внимание беше върху перото.
Посегна да го докосне,но в мига,в който лепенката се срещна с малкото перце,тя рязко дръпна ръката си.Лепенката се обагри в червен цвят...сигрно заради порязването.Но защо болеше така...?

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 12:14 pm

Е, този път успя да се домъкне до вратата. Бавно и внимателно, придържайки се от време на време към някоя и друга мебел. Отвори ипогледна към перипета на стълбите:
- Ама какво...?- примига няколко пъти шашнато и разроши леко коса неразбиращо. Силите му се връщаха, макар и бавно, все пак смяташе, че има достатъчно за да застане на пътя на онзи, пък и докато аленото топче беше в него... за сега:- Андори! Какво си мислиш, че правиш в дома ми?!- извика надолу, но не получи отговор. Кофи, метли, парцали... какво наистина се случваше тук? Черното врабче да не беше решило да прави лятно почистване?!

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 12:18 pm

- И прозорците май се затваряха... - замислено се облегна на вратата, както често правеше. Навик, който беше придобил покрай баща си. Когато го болеше, той крещеше на всички да се махат... Момчето често просто седеше до вратата, когато видеше "онази" физиономия на баща си, за да не се налага да се бави много. - Поряза ли се?
От кога имаха черни пилета в града? По дяволите, в днешно време птиците ги имаше навсякъде. Всъщност... Лекото притеснение пак се прокрадна в него и се приближи до масата. От вчера ли нещо не беше наред? Или беше се разболял от университетска болест?
- Така птиците няма да си правят гнезда в къщи - довърши си мисълта накрая на глас, въпреки че само си мислеше да го направи и също посегна да изхвърли перото навън

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 12:33 pm

-Да...докато рязох ябълките.-след като той метна перото през прозореца,реши да го затвори,да не би гарванът да се върне и да създаде проблеми.-Ако и птичи гнезда намерих в тази къща,е пък чудо...

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 12:39 pm

- Чак пък чудо... Кой знае - седна на стола след малко, от един стол на друг се местеше... Не, след като се нахранеше така и така щеше да се наложи да излезе заради доклада. Тогава щеше да е на крака доста време. - На тавана има... няколко

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 9:46 pm

-Е,таванът е нещо друго.-открехна леко вратичката на печката.-Няма да се учудя и ако вампир открия там.

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 9:52 pm

- Май в последно време гледаш малко в повече филми - усмихна се лилавокосия с леко закъснение - В такъв случай аз ще очаквам да видя в мазето някой плъх-чудовище.
Пренебрегна първия опит за позвъняване на някого... Имаха си телефонен секретар, ако този някой искаше, просто щеше да остави собщение. Обикновено секретарят беше в неговата стая. Защо ли? Имаше някой, който обичаше да бъде ядосан.
- Да, определено ще изключа телефона, въпреки че рискувам безопасността на главата си след това

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 10:00 pm

-Мисля,че за теб по-мъчително ще бъде да учиш цяла вечер с Кевин в библиотеката.-ухили се момичето.-Като нищо да заспиш върху всичките учебници.
Часовникът над главата й изщрака и тръгна да пищи.Това й беше знакът да извади готовата вкусотия от печката.Посегна към дръжката и в мига,в който напълно отвори вратичката...
Огън.
Огън,огън.
Клетка от пламъци.
И изведнъж изчезна...Халюцинация?Сигурно...

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 10:05 pm

- Определено.. Този е безсмъртен, ще ме умори. Просто слага очилата и е способен не цяла нощ, а седмица да си седи и да си пише там... Но и една нощ с Докторката също бих отказал - да, момичето кандидат за хирург, което го преследваше за някои неизплатени дългове... И много много искаше да си опита уменията върху него май... - Толкова ли е рано? Вижда ми се много тихо днес...
Добави го като че ли за себе си. Нямаше ли хора обикновено навън? Бабите от съседните къщи клюкарстваха кой какво изпил и кога ял... И кога си легнал и защо... Сега бе тихо... Много тихо. Сигурно беше малко по-топло... "Като в клетка от огън, нали?"

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 2:34 pm

-Н-не знам...-ама часовникът беше точно над главата й...-Аз...аз ще отида да извикам Нава да дойде...Набързо изключи печката,метна престилката настрана и профуча покрай него навън.Трябваше да излезе...трябваше...инъче щеше да го притесни,а след това хайде опитай се да го убедиш,че всичко е наред и да си ходи на лекциите...Достатъчно проблеми си имаше,да не се занимава и с нея.Обу си маратонките и след като затвори вратата след себе си,онази тетрадка...тя падна от ръба на масата и се отвори.Страниците сякаш сами се раздвижиха и най-отгоре остана онази...Големи добре изписани със златен химикал думи..."Златното перо"...

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 3:20 pm

- Златно... перо... - прошепна лилавокосия като замислено плъзна поглед по страницата. И отново се намръщи. Сякаш нещо много познато се опитваше да си пробие път.. Но лекциите му едва ли съдържаха чак такива фантазии. Той учеше езици и култура... Но легендите не включваха... Такива... неща...
Не след дълго си позволи да си отреже едно парче пай и отново приготви чантата си. После се сепна, нещо... нещо за миг сякаш наистина му дойде наум. Хвана и тетрадката и излезе. Трябваше да провери нещо.. Не че може би щеше да намери нещо. Само дано Кевин беше там... Защо ли му се струваше, че дори в тези наистина интензивни часове... нямаше никого? Сякаш беше сам самичък... Трябваше да се обади, така щеше да е по-спокоен, някак. Да чуе един глас поне... Трескаво зачака от другата страна Кевин да вдигне... "Моля те, бъди в библиотеката, поне веднъж бъди там когато трябва!"

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 6:38 pm

Чук-чук-чук!
Джесика подпря ръка върху дървената врата и се опита да си поеме дъх.Наистин беше рано и...толкова горещо?Капка пот падна от лицето й и тя осъзна колко зле се чувстваше всъщност...Може би не беше добра идея да вика Нава?Не,вече беше късно,чуваше стъпките му към вратата.
Червено.
Червено.
Златно...
..Златно?Откъде пък се дяна това златно-
Остра болка,още по-остра от преди,сякаш я преряза на две.Тя се сви леко,да се успокои,но й се наложи да се изправи,защото вратата леко се открехна.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 7:02 pm

- Джесика?- сепна се и погледна надолу към ватата, но преди и да е успял да направи и крачка по стълбите, друг отвори вратата:
- Хм?- жена със светлосиня коса, вързана на две опашки и държаща четка за прах в ръка:- Оу, Нава, една принцеса те търси!- подвикна и се обърна към него с широка усмивка.
- Ийв... ти... какво правиш тук?- стресна се белокосият и впи някак ужасено очи в нея, а после и в Джес.
- Как какво? Снощи си бил внесъл толкова вода тук с прибирането си, че Андори ме повика да почистя паркета преди да се е издул, но като видях в какво живееш, се заех с цялата къща!- сопна се тя и се отдръпна от вратата:- Хайде де, не карай госпожицата да чака.
- Тихо!- тръсна глава и придържайки се за перипета слезе бавно надолу, като се усмихна невинно. Ий само поклати глава и продължи с заниманието си, прахта по шкафовете:- Джес, заповядай, моля те и не й обръщай внимание на тази.- застана мирно, опитвайки се да запази самообладание и да не показва колко всъщност зле беше преди минути.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 7:07 pm

-Ааа,не,аз...такова...ъъ...-златно,златно,златно.Всичко беше златно!-Направих пай и...викам си да дойдеш да хапнеш,ама имаш гости.Някойдругпът.-и след като смотолеви това,се опита да се омете бързичко от там...но носейки титлата 'Мис карък',се спъна на прага и се просна по очи върху асфалта...
А златното стана още по-наситено,както и болката.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 7:13 pm

- Джес!- извика стреснато и изхвърча през вратата още когато я видя, че залитна:- Хей, всичко наред ли е, нарани ли се?- гласът му потрепери, което накара Ийв да се подсмихне и също да застане на вратата, но без да обелва и дума, с едно тревожно изражение:- Ела, влез. Всичко е наред нали? Нея не я приемай на сериозно, тя е неканен гост.- хвърли бърз поглед на другата синекоска, след което помогна на Джесика да се изправи.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 7:22 pm

- Кевин... - незнайно как беше достигнал... не до библиотеката. Кевин не му беше вдигнал телефона. Това означаваше ли, че отново се сърди? Не и сега, не и тези детски игри.
За негова радост обаче, вратата се отвори. Изглежда другият наистина се сърдеше, защото беше намусен, но после смени изражението си с уплашено.
- Какво ти има?
- Топло е. Много е топло, Кевин.
- Как ви ги говориш, навън има ужасен вятър и то студен!
- Но Кевин... Много е... топло... И нещо не е наред, сякаш... Не знам, помогни ми... Нещо не е наред още от вчера. Пусни ме вътре, моля те... Моля...
- Направо влизай, тревожиш ме...

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 7:32 pm

-Добре съм,просто не внима-ама друг път.Ако не беше Нава да я държи,сигурно пак щеше да се озове на земята.Стисна очи от болката,беше и горещо...-Просто...просто трябва да си ида вкъщи...Съжалявам.
Инат като брат си...Че и по-зле,може би...

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 7:40 pm

- Не!- обади се мигновено Ийв и поклати рязко глава:- Не, не, не!
- Съгласен съм. Нещо не е наред, нека влезем за малко, после ще те изпратя до вас.- кимна белокосият и леко присви очи. Усещаше ли го, или друго... черното врабче прелетя някъде високо, него със сигурност го усети и усети как влезе в къщата през тавана, в следващия момент и Ийв се изгуби някъде вътре, мълчаливо:- Хайде, ела. Отказ не приемам.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 7:50 pm

- Стой тук и пий! - Кевин го беше настанил в един диван и вече му подаваше чашата - Какво ти има? Трепериш... Да нямаш треска? Не е възможно да ти е толкова топло...
- Изгарям, не разбираш ли? Гори...
- Просто се успокои... И пусни тетрадката... Муртаг? Пусни тетрадката...
Но не можеше да я пусне... Не искаше, не знаеше защо... Не можеше да я изостави, сякаш нещо лошо щеше да се случи.
- Добре, дръж си я. Пий, може и да помогне. Това никак, никак не ми харесва...

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 8:07 pm

-Но...добре.-щом погледна нагоре към кристалните му очи и видя колко беше сигурен,веднага се отказа.Не,въобще не беше от пеперудките в корема,ама никак...Но въпросните пеперудки изпопадаха в сравнение с новата вълна от болка.-Не знам дали мога да ходя изобщо...

-Нали знаеш какво ще се случи,когато изпусне тетрадката?
Пак онзи детски глас.Сякаш звучеше в хармония с първите почуквания на дъждовните капки върху замъгленото стъкло на стаичката.Шоколадовите й очи с тъга продължиха да се взират в сферата,показваща й образът на страдащия лилавокос.
-То трябва да се случи.За да може всичко това да свърши най-сетне.-и онзи женски глас.
Джени погледна през рамо към белокосата магьосница.В резултат,дългата й до глезените кафява коса изтанцува бавен валс във въздуха,преди отново всяко косъмче да си застане на мястото.Вичи само се усмихна бегло на детето,мъничето май страдаше повече от Муртаг.
-Амо ако не свърши както ние искаме...?
-Ще се постараем това да не се случи...
-Ами...ами ако се провалим?-изхлипа лекичко.-Не искам да се разделям с баща си отново,и то завинаги.Петстотин години не са ли достатъчно?
-Ооо,Джени,ела при Стивън да те гушне.
...
-Развали драматичния момент,идиот такъв,нали се сещаш?-Вичи се обърна към мъжа,показал се от сенките на малката таванска стаичка.
Вампирът се ухили невинно,показвайки дългите си остри зъби.Те накараха Джени да потръпне и да се отдръпне далеч от разперените му ръце.
-Хайде де!Ти сама го каза,петстотин години!Толкова ли не можа да ми свикнеш?
Тя просто поклати главичка.
-Остави я намира.Сигурна съм,че ако пожелае да те гушне,значи е загубила цялата си колекция от плюшени мечета...
-А аз ставам все по-убеден,че всички жени на тоя свят са злобни.-онзи прибра ръцете си под дългата,толкова добре позната на всички вампири,черна пелерина.
-Като си седиш в тази проклета стаичка години наред,тъй ще ти се струва...

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 8:18 pm

- Какво е това? - кисело изкърца Муртаг, като се насили да отпие поне глъдка. После поклати глава - Не, не става... По-добре недей. Остави ме... Да си почина.
- Глупости! Я се погледни. Казваш, че ти е топло, а си и вир вода! Имаш някаква треска... Какво прави вчера, с Рой ли пи?!
- По дяволите, не! - изръмжа по-ядосано и поклати още по-силно глава - Боли ме... Топло ми е... Кевин, страх ме е... Признавам си, страх ме е... Страх ме е... - защо наистина го беше толкова страх? Защо дори му се плачеше от болка? Кевин нищо не каза, май беше по-скоро ужасен, отколкото нещо друго. Намери от някъде едно одеяло и го метна върху приятеля си.
- Затвори очи. Опитай се да се успокоиш, не си на себе си. И ми дай тетрадката, толкова я стискаш, че ръката ти посиня вече.
- Не... мога...
- Можеш... Послушай ме... Можеш.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 8:23 pm

- Хайде...- усмихна се едва забележимо и отметна леко косата си назад, че да не пречи, главно на него, и вдигна синекосата от земята, насочвайки се към къщата и затваряйки вратата с крак. Канапе, канапе? Веднага го фиксира и внимателно я остави на него, сядайки на пода кротко:- Джес, какво има? От кога... от кога се чувстваш зле?- попита плахо, не че не знаеше, беше напълно наясно. Даже вече май съжаляваше, че снощи се беше намесил така, но нямаше друг избор. В джоба му червеното топче припомни присъствието си с ново сияние и туптене.

- Той е близо.- проговори чернокосият.
- Какво видя там?- потрепери Ийв, въртейки четката за прах между пръстите си нервно.
- Търси сърцето си, което значи че ще нападне първо брат си, а после ще приключи с всичко останало. Намерих гарваново перо... някъде наоколо е, скоро ще се появи... и ние сме застрашени, дори повече от Белия близнак.
- Плашиш ме, нищо няма да свърши добре нали?
- Опасявам се. Сега трябва да го предупредим, но той е с принцесата, което е още по- лошо, не можем дори да му нашепнем, тя ще ни усети, ще разбере за присъствието ни... на прага на... всичко е. Други също го усещат.
- Скрий перото, Червеният ще потърси и него, за да се убеди че вече знаем за пписъствието му.
- Лесно ти е да го кажеш, белите мишки бързо бягат от тъмнината, но черните птици сме под постоянно наблюдение.