Златното Перо

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 6:36 am

- Защо всички продължавате да твърдите, че в някакъв си момент сме се срещали и преди? - замислено обърна глава колкото за да го погледне - Все едно накрая мен ще ме изкарате тъпия, защото не си спомням. Нито съм ангел, нито магьосник за да живея сто години... Значи не е възможно да сме се срещали тогава. Твърне е невероятно да си се явявал някъде, където аз съм ходил, за да ти правя гадно.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 8:05 am

- Значи наистина не помниш.- прошепна и въздъхна:- Жалко. Но мога да те просветля тогава, поне да знаеш. Тя е написала историята, нали?- обърна поглед и към Джесика:- Нали, Джес, описала си всичко на простичка хартия? Е, ако е така, тогава да кажа от къде идвам.- събра ръце зад гърба си и пак го погледна:- Цитирам " Под безкрайната светлина, в бездните на тъмнината, черна птица ще държи в човката си този, който...", който... този бях аз и ти ме прати там, но така и не разбрах кой извади моята клетка и ме освободи... а ти дори не помниш, не знаеш от къде.- млъкна и мигна няколко пъти замислено:- Защо да не те оставя да си спомниш тогава.- и се усмихна отново, скръствайки ръце пред гърдите си.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 10:30 am

-Млъкни!
Джесика беше отскубнала едно перце от златните си криле,беше намерила черното перо под една от масите и го беше пронизала със своето собствено.Погледна нагоре към червенокосия и натисна още повече.
-Все още ли си убеден,че нищо не мога да ти направя?

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 10:35 am

Намръщи се и погледна черното перо, а то почервеня в същия момент и пода под него се обля в кръв:
- Впечатляващо...- промълви и се усмихна, а образът му постепенно започна да избледнява все повече иповече:- Изненадваш ме, Джесика, даже ме очароваш...- засмя се и затвори очи, точно преди напълно да изчезне, връзката му в тази къща беше прекратена, сега беше останал навън.
- По дяволите...- промърмори Нава и седна на леглото, покрил лице с ръцете си:- Не е за вярване, той наистина е... жив...

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 10:43 am

-Проклет да си,проклет да си,проклет да си!-продължи да блъска върху перото,нейното беше захвърлено нанякъде,сега само с юмруци го смачкваше.-Това ти се струва като една игра,а?!Преди те съжалявах,но сега вече искам да те убия!
-Не!Джесика-сан,не говори такива неща!-Джени се беше качила горе и сега стоеше до момичето,опитвайки се да го успокои.-Такива помисли само ще те превърнат в това,което е той.А той точно това иска.
-Откъде пък ще знаеш какво иска той,Дженифър?!Ти си само едно дете!-синекосата се обърна и гнева в очите й избухна.
-Тя започва да излиза извън контрол...-Стивън промълви уплашено.
-Аз може би съм едно дете,но ти пазех проклетата душа за цели петстотин години!Сега,ако обичаш,не се дръж по-детски от мен,ами се успокой!
-Как да се успокоя,като знам,че той ще се върне?-сълзи започнаха да капят по пода.-Той ще се върне и няма да удари мен първо...ще ви измъчи всичките до един,докато накрая аз не се предам...

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 10:49 am

Андори отстъпи назад мълчаливо, привел глава. Истина, беше истина. Някъде от нищото до него се появи и иИйв в същото положение, а на врата в сенките Джейми и Кай. Тишина, която не се понрави на Нава и той избухна:
- Глупости!- стана рязко и удари с юмрук в стената до себе си:- Той е моя грижа. Не успях да прикляча с него преди, но сега ще го направя. Каквто и да иска и да се опитва да направи, ще съжалява... този път няма да допусна брат ми да посегне на когото и да било. Дори да стана като него, ще знам, че поне той няма да съществува вече.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 10:54 am

-Да,и после колко хубаво ще бъде ти да тръгнеш по неговите стъпки...-промърмори Стивън.-Грешникът не мисли.Мислиш си,че и ти ли няма да паднеш в капана?Ти май веч-
-Шът!-Вичи го сръга в ребрата.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 10:59 am

Белокосият го изгледа намръщето и обърна гръб:
- С Ника сме коренно различни... рискът е голям, но... какво ще се случи ако не опитам поне, така или иначе ще свърша... в нищото.- усмихна се леко, опитваше се сам да си вдъхне надежда ида се успокои, че всичко ще свърши ,преди наистина да му се е наложило да изчезне завинаги от този свят, че ще премахне брат си, преди себе си.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 12:09 pm

- Ако всички поемете удара заедно... Колкото и да е силен, поне няма да сте толкова отчаяни. - да си спомни.. Ха, и какво щеше да си спомни? Не си беше играл на супергерой още от детската градина. Това постоянно натякване без да го искат или не, вече започваше да му писва. Не, не можеше още да е аут, не и когато сестра му беше в такова положение. Решение, щеше да си вземе тапи за уши... Така щяха да кажат познатите му, нали? Да, това сега му се струваше толкова далечно и недостижимо. - "Едно е всичко, всичко е едно"

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 12:17 pm

- Всички да поемем удара... заедно?!- възкликна Ийв, което й донесе не много одобрителен поглед от белокосият, но тя продължи:- Ника е Гарван, Паднал ангел, вплел се в един капан без да се замисли, вината за състоянието му си е негова, но... този удар, както го наричате, Моуси- сама, може да бъде фатален за повечето, дори и да сме заедно.
- Нава защо не унищожиш сърцето му?- попита чернокосият почни веднага след жената.
- Не мога... унищожа ли го просто така, унищожавам и моето, край за мен, но той остава, шанса е да му го върна, а тогава силата му ще нарастне многократно. Не знам, не знам...- поклати глава и въздъхна. Знаеше, но щеше да го запази за себе си. Щеше да се срещне с червенокосия след залез, преди той да е нападнал.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 12:45 pm

- Ясно... - кой знае защо, това му донесе усмивка... Може би... Просто я имаше без особено значение. - Имам да добавя още, че не съм "сама". Аз съм малоумен студент отказал се от общежитието, учещ "Езици и култура". Така че без това

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 1:07 pm

Ийв потърси с поглед отговор от Нава, приемаше го като господар все пак, нищо че той изобщо не приемаше себе си така и като не получи нищо дори от неговия поглед, сама отговори:
- Защо всички, които сте се захванали с живота като нормални хора, сте толкова упорити и отричате властта и силите си? Не ви разбирам. В момента тук има всичко, само не и нормални хора!
Андори леко кимна с глава и продължи:
- Муртаг... без "сама" така ли? Е, добре... ще опитаме да се придържае към това...
- Но не обещаваме нищо.
- Добре, можеш ли да дадеш обяснение тогава, как разби бариерата на Ника, ако си такъв, какъвто твърдиш че си? Черната бариера е нещо, което малко с магически възможности могат да разбият почти от раз, както направи ти.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 1:28 pm

- От къде да знам? Късметлия? - той стисна отново ръка в юмрук, още си болеше така или иначе, хич не беше от раз... Ако беше нямаше да боли, но това... е, нямаше да спори за такива глупости.. - Вече казах, че не съм магьосник. Не знам нищо за никакви бариери. Нещо ми пречеше да отида където искам и се опитах да го махна от пътя си. И успях, не знам защо... Все едно някой да счупи стъкло с ръка, и боли. За бога, ако бях магьосник или каквото там ме определяте, досега да си живеех живота някъде.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 3:08 pm

-А тя?Тя какво е тогава?-Джени троснато посочи към синекосата,която се беше хванала за главата и се опитваше да понижи нивото на лудост вътре в нея.-Какво ще наречеш това,а?!

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 3:15 pm

Той въздъхна и се обърна към сестра си. Ако искаха да ги сравняват... Правилно решение ли беше? Те всъщност не бяха... роднини в истинския смисъл, въпреки че никога не го възприемаше така. За него това беше и щеше да бъде сестра му. Без значение дали беше осиновена или не. Тя можеше да е нещо, което той не можеше. Не бяха с една и съща кръв. Защо трябваше да са магьосници или подобно само защото се наричаха сестра и брат? Мразеше... Да гледа сестра си така... Беше ли обещал да не мърда от стълбището?
- Тя е нещо като теб... Не е задължително след като тя е това и аз да съм същото.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 3:35 pm

-Да,но е факт,че сте свързани!Не можеш да отречеш,че си част от този свят!Може и да не си като никой от нас,но със сигурност не си нормален студент!
-Джени,недей...-тихо прошепна синекосата.

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 3:41 pm

- Вече казах че съм малоумен, това си го признах. - и отказваше да говори по тази тема. Не, не беше от този свят... Не беше един от тях... Само една стена ли го определяше като човек със сила? Това бяха глупости, пълни глупости... Настояваха за нещо, което здравия разум не приемаше.Всъщност, дори тях не можеше да възприеме напълно. Те бяха около него... Но не можеше да си ги представи като... като живи същества, като... И той не знаеше вече. - Просто няма шанс да повярвам. - довърши после на глас.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 27, 2009 4:23 am

- И това е грешка.- обади се Нава, като го погледна: Невярвайки, затваряш собствените си сили. Не някой друг, а ти самия... което е още по- лошо, така един вид отричаш себе си и съществуването си, вид мазохизъм дори го наричат някои, защото заключвайки собствените си сили, те изпитват различни болки, за разлика от това когато вярват в себе си и магията бушува, тогава болката може да бъде нищожна.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 27, 2009 9:02 am

Той отново поклати глава и ръката му пак напомни за раната си. Това всичкото беше глупаво, нереално. Никой обикновено не вярваше на магии от първия път. Винаги в тях имаше трик, нали?
- Хора които цял живот... такъв какъвто го помнят... Са живели без нищо в себе си не могат, хайде хоп и да повярват, че са били не знам колко велики. След като от както се помнят не са били нищо повече от хора, както и да ги погледнеш.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 27, 2009 12:30 pm

- Това е маска!- обадиха се трима в един клас:
- Покривка, черупка, която да държи всичко скрито от очите на обикновените. Както аз, трябва ли да споменавам на колко години съм всъщност и защо съм покрай... не, това точно няма значение.- прекъсна мисълта си за момент и леко поклати глава, няколко бели кичура паднаха пред лицето му и прикриха стрянно измъченото му изражение, истината никога не можеше да каже, вероятно защото щяха да го обвинят, че е поел по пътя на брат си.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 27, 2009 12:36 pm

- Но щом толкова настоявате, тогава изглежда моята маска е станала моето лице. - отказа се накрая. Не беше срещал толкова настояване досега.. Или почти никога. Но щом така искаха... За себе си, той друго лице си нямаше. Той си беше той. И защо това го объркваше толкова много? Знаеше, че не е като тях, дори да настояваха. - И моето лице не може да се промени вече. Може би защото другата маска е изхвърлена някъде под тонове прах.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 27, 2009 12:55 pm

Нава помълча, като вдигна глава към него:
- Наистина е минало много време... Джени, колко, петстотин години, нали?- поклати глава и въздъхна:- Значи трябва да се намери нещо, което да ти помогне да си спомниш поне едно от живота си някога, от това което си бил преди. Само едно, а после всичко ще си дойде по местата.- погледна Джени, именно нея, тя най- добре знаеше за някой помен, който да свърши работа и да подтикне неговата маска да се прочисти от прахта.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 27, 2009 1:08 pm

- Но дали ще е нужно, вече, наистина.. - ако той беше сложил маска, в което естествено не вярваше, значи беше имало причина. Ако я беше сложил след някаква битка или глупост, за да избяга или за да живее по-нормално... То значи я беше сложил завинаги... Кой идиот можеше да се върне към нещо, което искаше да забрави? Петстотин години.. Да бе, като нищо... Просто го пренебрегна, беше си така или иначе напълно невъзможно. - Такава моя твърде остаряла същност вече ще да е безполезна.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 27, 2009 4:59 pm

-Тъй като си един инатлив идиот,ми дай проклетата тетрадка и ще ти обясня всичко!-изрева момичето накрая,замахвайки с юмручета във въздуха.-Като твърдиш,че си толквоа малоумен,ще ти сервирам всичко наведнъж и ще те видим тогава колко можеш да се опъваш!
Изскубна четивото от ръцете му точно под носа на синекосата,която сякаш се побъркваше още повече от всеки крясък.Тя повдигна очи към детето,което гневно разлистваше нейната 'книжка'...
-Съжалявам...
-Не си ти виновна,проклетият ми баща е този,който заслужава един ритник в задните части.-измърмори детето,заровило нос между белите листове.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 27, 2009 5:46 pm

- Стига да мога да повярвам на приказките, нямам нищо против да ми обясниш маскарада, отакугърл - озъби се срещу нея повече заради тетрадката и седна по турски - Но ако не повярвам, просто няма особен смисъл, нали?
Е, разбира се, че можеше да не повярва само за да дразни или пък за да държи на ината си. Но още повече вярваше, че това са просто измислили с доза страннотии.