Златното Перо

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 9:10 pm

- Не знам, но всеки открива нещо скрито в себе си рано или късно. Особено след като тези златни... вече са ясни, просто предположих.- точно когато вдигна рамене и направи крачка към вътрешността на стаята, се вцепени и очите му се разшириха ужасено, взирайки се в стола в ъгъла зад вратата. Червените кичури се спускаха спокойно надолу, сливайки се с дрехите му, а очите му искряха в някакво неопределимо очакване:
- Андори... няма ли най- сетне да свалиш бариерата?- проговори и се усмихна, не беше истински, беше полу прозрачен, като привидение или дух. Изправи се от стола и пристъпи напред към леглото, поглеждайки към Джесика с онази своя лукава усмивка:- Мина много време... сънят не беше особено приятен.- насочи погледа си и към белокосият си двойник, близнак и застана до леглото, протякайки ръка към лицето му, но пръстите му просто преминаха през Нава:- Колко ужасно... дори не мога да те пипна.- нацупи се леко и поклати глава изправяйки се напълно. С опита да го докосне, обаче, беше предизвикал присвиване на веждите на Нава.
- Как... как го правиш?- процеди чернокосият все още стоеки на мястото си.
- Чрез перото ми, забравихте го, колко глупаво от ваша страна... уви, само за малко съм, моята енергия също още не се е възстановила напълно, но мисля че съм по- добре от скъпия си брат.- усмихна се пак и пак погледна синекосата:- А твоето мнение какдво е? Не, че има особено значение.

- Разчистете, бързо момчета.- Ийв замахна отново с четката, стоейки на покрива, а долу цветните листчета ставаха все повече и повече, а нападателите ту намялаваха, ту връщаха броя си. Един дявол знаеше от къде се появяваха.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 10:58 pm

Джесика гневно присви устни,стисна ръцете си в юмруци и просто позволи на всичката онази болка сега да се върне...
-Остави ги намира!-поклати рязко глава и косата й започна да хвърчи навсякъде.-Остави ги!Искаш мен,нали?!Те не са виновни,че искат да ме защитят,просто спри да ги измъчваш!
Златните криле се поклащаха с всяко движение и оставяха по някое перце от всяка стъпка.Понечи да замахне с юмрук към него,но не само,че не удари нищо,но и пак заболя.Заболя до толкова,че кожата около кокалчетата й започна буквално да изгаря.Но тя само прехапа устни и не сведе поглед от червените очи.

-Джесика-сан!-Джени изведнъж се уплаши,обърна се рязко към стълбите.-Не!
Понечи да се хвърли нагоре във въздуха и да остави дупка в тавана,но нещо я спря по доста неприятен начин и я върна обратно на земята.Синините от преди сякаш не бяха достатъчно,сега и носът й кървеше от внезапния сблъсък с тъмна бариера.

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 6:14 am

Червенокосият се обърна в нейна посока след замаха и изцъка тихо с език:
- Наивно, но ти ми принадлежиш, крилете ти, живота...такава е съдбата ти, а на тях...да бъдат погубени, особено...: замълча и с усмивка погледна брат си, тихо но злобно изказване се отрони от устните му:
- Жалък си... Ника...
Червенокосият пак се приближи към него и изцъка още веднъж. Вървеше, стъпваше, но нито едно кичурче не трепваше, беше като камък, червен камък:
- Ще се убедиш в нещо... Но колко по- лесно ще е ако ми върнеш моето лъскаво и кръгло, което остави долу. Тук боли от време на време...- посочи сърцето си и помълча малко:- Или да взема твоето?- сини и червени очи се сбъскаха в едно неочаквано положение, както преди толкова години се случваше често.

- По дяволите, не...- пророни ужасено Ийв и погледна към дома на белокосия, а в същото време отнесе уж неволно главата на един.

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 12:07 pm

-Върви си!-застана на колене върху леглото срещу Ника,а погледът й стана от гневен на омразен.-Махай се!МАХАЙ СЕ!
Златните криле се разпериха,готови да бранят белокосия.Джесика започна да усеща нещо вътре в нея сякаш да се пробужда,да се върти и да я изпълва с енергия.Готова за бой,тя даже не мигна,дори и да беше на сантиметър от лицето на Ника.

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 1:21 pm

Лилавокосият долу се намръщи. Нещо не беше ли... Още от самото начало, вече не помнеше кога беше отворил тетрадката, всичко си беше объркано. Доближи се по-внимателно до момичето, което беше докарал със строшката и протегна ръка.
- Вчера... Имаше същото и около телефона - съвсем внезапно му просветна, че беше забравил нещо... на пръв поглед маловажно, но не съвсем - Сестра ми е горе, нали?

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 2:09 pm

-Да,там е...-измънка Дженифър под ръката,коятп покриваше счупения нос.-Гарванът е там също...или поне част от него.Ако остане прекалено дълго,ще има много лоши последствия за Джесика-сан...

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 2:16 pm

- Ти си гледай носа, направо ме хвана страх как се блъсна... За горе-долу втори път откакто се видяхме. - замислено отвърна лилавокосия. Имаше голямата представа, че няма смисъл да стои и да си гледа. Но нямаше какво друго да прави. Леко сложи или се опита да сложи ръка върху бариерата, тя естествено го отблъскваше. Чувстваше... Някаква енергия и тя не му харесваше. Някога, много отдавна... като че ли когато беше бил дете... Беше изпитвал нещо подобно... Но това беше толкова отдавна... - Не мога да му позволя на когото и да е да й навреди... Въпреки че нямам особени надежди ако този Гарван е подобен на това, което си мисля...

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 2:47 pm

Детето се втренчи в него.Белите й крилца затрептяха,а болката малко по малко си отиде...
-Джени!Излизам за минутка и успяваш да си разбиеш носа!-Вичи бързо изтича при нея.-Дай ми да видя...
-Не,аз ще се оправя...-не свали поглед от Муртаг.-Помогни на него.Моят нос се оправя много лесно...

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 3:00 pm

- Или по-скоро я прегледай... - и да се качеше там, щеше ли да има шанс? Вчера... болеше повече от очакваното... Въпреки че.. нищо не помнеше. Той самият не, но все пак болката оставаше малко или много, запомнена от тялото - И после ми помогни...
Нямаше си и на понятие колко глупаво ще изглежда... горе. Но нямаше особено значение. Стисна ръка в юмрук и натисна магията, която го отблъскваше и не се предаде и сега. Болеше... Но какво значение имаше? Намръщи се и натисна по-силно. Магия, а? Учителят им винаги беше казвал, че древните са измислили тази дума, за да обяснят някои от необяснимите неща в природата. Явно... Някои легенди не бяха това, което трябваше да са. Ухили се този път и въпреки болката този път удари.

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 9:29 pm

Ако не беше Вичи да я спре,Джени щеше да изкрещи "Не!" и да се опита да го спре.Магьосницата хвана момичето и покри устата й с ръка.Детето започна да се съпротивлява,като сълзи напълниха очите й.
-Това е нещо,което трябва да направи.-прошепна тихо белокосата.-Знам,че не искаш да го боли.Но трябва.

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 9:37 pm

- Това е забавно - продължи да се усмихва, когато отново се наложи да отлепи ръка от стената. Обърна длан към себе си, но не скри усмивката си. Допреди миг ръката му можеше и да е синя, там в стаята на Кевин, сега беше червена. Болеше повече. Едно израняване, какво толкова? Ако се замислеше, това беше като порязване след опит да бели краставици. Ако се замислеше така, не болеше. Стисна юмрук по-силно и въздъхна. - Нали щяхме да влизаме вкъщи... Смятам да вляза... Почти вкъщи... Така че ме пускай, тъпа магия! - и заблъска по нещо, което не виждаше, искаше при сестра си, не отвън.... Каквото и да беше горе.

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 9:43 pm

-Уха.-пророниха двете едновременно...-Спри!Ще разраниш ръката си прекалено сериозн-
И тогава бариерата взе,че се натроши.Малки черни парченца стъкло,появили се от никъд всякаш,тръгнаха да хвърчат във всички посоки.Джени скочи напред и повали Муртаг,да не му изкарат очите.Вичи също се покри,свали вещерската си шапка и нищо не мина през нея,все едно беше направена от метал.

Заглавие: Re: Златното Перо Сря Юни 24, 2009 9:47 pm

- Сериозно? Не чак толкова - надигна се, колкото да погледне ръката си и да раздвижи пръсти горе-долу. Да, имаше малко кръвчица, какво толкова... - Едва две лепенки ще оправят нещата... Ще приличам на истински уличен побойник...
Но май лепенките бяха само при Кевин. Той ако нямаше лепенки, кой друг имаше... Така че използва някаква кърпичка, намерена съвсем случайно в един от джобовете, за да се превърже.
- Щом още се движи поне малко, не е голям проблемът... Но крилата помощница тук добре ли е?

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 8:35 am

- Джес, не се меси, стой на страна.- отговори Нава, ставайки бавно, тръсна глава и впи поглед в образа на брат си:- Върви си! Нямаш никаква шанс да използваш сила сега, така че се махай!- процеди и се приближи към него смръщено. Андори още стоеше на мястото си и се взираше във всички, като потреперваше леко от време на време. Червенокосият помълча, гледайки го някак любопитно, в следващият момент усмивката му помръкна и се намръщи, извръщайки поглед към вратата:
- Още някой е тук? Браво, разби бариерата ми.- подсмихна се пак и махна с ръка внезапно, ръката му премина през белокосия, но явно имаше ефект, накара го да залитне леко назад и да стисне с все сила ризата си, там където беше сърцето му и потрепери:- Сила само си мислиш, че не мога да използвам. Мога до толкова, колкото да ти припомня кой съм, кой бях и в какво се превърнах заради... вас!- очите му блеснаха гневно:- Аз... съм твой брат, силите ни или са равни или аз съм повече от теб.- приближи се рязко и постари прозрачната си и ледена ръка на лицето на Нава и се приближи до ухото му:- Краят ти е близо, усещаш го нали?
Нава потръпна и рязко се отдръпна назад, като замахна с ръка, но само премина през брат си:
- Ще те убия! Съвсем скоро.
- Хубаво, ще видим... а сега ще приветствам и другите гости, ще си побъбря и с тях и ще си вървя, още няколко часа до залез, тогава ще видя какво наистина можеш, макар че мисля, че не е много.- погледна и Джесика и изцъка с език:- Не се прави на силна, мила моя, до никъде няма да стигнеш и така. Ти не можеш да защитиш никого, запомни това- никого, ти си безсилна и ще си моя.

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 3:37 pm

-Така ли?-вече обаче изглеждаше страшна.
Златните криле внезапно се изостриха,издигнаха с нависоко и минаха през него.Но по някакъв странен начин успяха да го пронижат и да го накарат да се отдръпне.
-И стой далеч от брат ми!

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 3:48 pm

- Той брат ти може и сам да си навлече приятности, че нещо не го харесва тоя. - беше успял и да се качи, въпреки че нямаше особен смисъл. Само малко си оплеска готината кърпа... Много важно, нали, беше си почти вкъщи... Твърде магическото представление пред него също не му харесваше... Сега какво? И бог ли трябваше да съществува? Какъв смях щеше да падне, ако някой му разкажеше за нещо подобно... - Току виж тръгнала си да бесиш мен, поради упоритото ми глупаво държание

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 4:04 pm

Очите й се разшириха и тя без малко да дръпне крилете назад,но зпалахата още беше там.Изглеждаше ужасно и това напълни очите й със сълзи...синини,преумора и сигурно хич вече не можеше да се ориентира в кой свят се намираше.
-Бате...знам,че това сега не е най-хубавото нещо,което трябва да ти кажа.Но...моля те,не се приближавай до него.

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 4:08 pm

- Не го правя, Джес. Както виждаш, седя на вратата и гледам - посочи зад себе си в тъмнината на стълбището. Някъде там трябваше да са, нали? - Ако мръдна кой знае какво ще ми изпратят отакувците от стълбището... - донякъде беше разбрал, че онова дете май нямаше ама никакво намерение да го остави намира... Колкото и пъти да се блъснеше в стъкло за един ден...

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 4:22 pm

-Значи си се усетил вече,а?-гласът на Джени отдолу прокънтя из цялата къща.
-Джени!
-Ти и представа си нямаш какъв инат е,не ми викай "Джени!"!

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 4:28 pm

- Аз? Инат? Невинен до доказване на противното - отсече лилавокосия и се облегна на стената, като сякаш напълно пренебрегна всичко в стаята. И без това щом сестра му казваше... той малко или много щеше да се подчини и да си седи там в тъмното. Че какви ли шансове имаше той срещу този? Крила от злато... Все едно тя си беше написала сценарии за нещо, което беше се случвало или щеше да се случи...

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 4:33 pm

-Тъй ли?Ами какво ще кажеш за онзи път,когато-
Вичи бързо се погрижи да накара детето замълчи,преди да е казално нещо,за което полсе щяха да съжаляват.Бързо покри устата й,но момичето беше толкова ядосано от всичко това,че отказваше да се подчинява на каквото и да е било.Даже я ухапа!
-Ау!Дженифър,ще те напердаша!

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 4:48 pm

- Не, не смей да я биеш, какво ти е виновна... То и други мислят, че понякога прекалявам... Но за мен си е напълно правилно - обърна се с гръб към стаята, защото му беше станало интересно... Да бъде "отвлечен" от други тежки теми за размисъл. За миг постоя така докато не свикне с леката тъмнина по стълбите. - Мен хората никога не ме разбират, когато се инатиш постигаш своето си

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 5:14 pm

-И тя точно това прави в момента!
-Много добре е успяла да ти попие държанието.-Стивън се ухили дяволито на прага на къщата.
-Стивън!Млъкнете и двамата,той сам трябва да се оправи!
-Защо не му помогнем малко?
-Да му помогнем малко?!Погледни я!Цялата е синя,защото му е помогнала достатъчо!Остави го да се оправя.
-Просто не искаш да вземе момичето,за което си свикнала да се грижиш петстотин години.
-Казах тихо!

Заглавие: Re: Златното Перо Чет Юни 25, 2009 5:25 pm

- Вампи, не виждаш ли, че просто ги ядосваш, кротувай си там, кротувай си... - какво ти помагане, ако трябваше да смята, дълговете нямаше да ги изплати за милион години... Помощ повече не искаше... Този свят беше твърде жесток, за да навлиза в него... - Моя си е вината, че съм малоумник и не мога да се пазя, макар и от невидимо-шантави.. неща. Сега заради мен тя бере ядовете... Гаден срам

Заглавие: Re: Златното Перо Пет Юни 26, 2009 2:16 am

- Всички ли сте тук вече?- известно време червенокосият беше решил да мълчи, само да гледа и слуша с една широка дяволита усмивка, сякаш в същия този момент развиваше някакъв план:- Чудесно!- погледна лилавокосия и отпусна до преди миг скръстените си ръце надолу, но още веднага ги постави на кръста си и притвори едно око, подсмихвайки се:- Муртаг Моуси... нима не помниш? Колко жалко, щеше ми се да си наясно с причината за една част от дейстивията ми, но... е, така е по- добре за мен, по- забавно е.
- Забавно?!- намеси се Нава още по- гневно.
- Шшт, тихо, не разговарям с теб сега. За теб имам нещо специално, но ще се наложи да съм търпелив, а ти да си отваряш широко очите. Та... Муртаг, наистина ли нищичко не помниш от момента, в който ме докара в това състояние?