Златното Перо

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 8:33 pm

-От...от снощи,вечерта...не знам.-покри лицето си с ръце,да се успокои.-Помня,че нещо се случи.Помня...огън.Клетка от огън...Помня сън,помня златни перца и много болка...много много червено след това.
Пое си дълбоко дъх и се обърна към него.Големите й сини очи трепкаха от притеснение,от страх,от лоши предчувствия.
-Като се поосъзнах...видях Муртаг да спи на пода.И си помислих...помислих си...че съм имала пак един от онези кошмари и че той е решил да ме наглежда,но се е одрямал.И сега цяла сутрин сигурно го карах да се притеснява,сигурно съм се държала странно...Трябва да си ида вкъщи,вече трябваше да съм там,не са му нужни още грижи!
Опитът й да се надигне се оказа засрамващо неуспешен.

-Джени...върви.-Вичи изведнъж стана сериозна,което направо изкара акъла на момиченцето.
Тя се приближи до кристалното кълбо и леко го докосна.
-Върви!Ще се нуждаят от теб!
-Д-да.- детето се поосъзна малко и разтресе главичка.
Притвори за миг очички и разпери ръце.Две искрящо бели криле последваха движението и след миг целия под беше в бляскави перца...
Прозорецът зееше отворен,а вампирът и магьосницата се спогледаха притеснено.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 8:39 pm

- Знаеш ли... Когато затвориш очи, тогава не е страшно.. Но продължава да гори.
- Тихо. Недей така. Забрави за това. Опитай се да игнорираш болката. - някога след всичко това, Мураг щеше да се чуди колко ли шок беше докарал на горкия си състудент... Младежът беше с добро сърце, но понякога другите бяха способни да го му изкарат акълите. Сега за един ден се случваше няколко пъти. Но Кевин съумя да запази тихият си глас.
- Кевин... Ставаш за психолог.
- Но ти не си луд, за да съм. Ако заспиш ще се почувстваш ли по-добре?
- Страх ме от сънищата... Говори, моля те. Разкажи ми... нещо.
- Мисля, че имаш и температура - Муртаг мразеше безкрайните разговори на училищна тема... Когато молеше Кевин да разкаже нещо, това означаваше да бъде на тема училище или университет

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 8:46 pm

- От снощи значи...- не се усети, че го каза, но пък се усети да не каже още нещо, което можеше него да издаде. Добре, че си беше събрал "останките" от реалният си вид:- Спокойно, било е кошмар, не е страшно... огънят не е... не може да бъде толкова опасен.- опита да се усмихне, да я успокои с това, но думите й му го уплашиха, прекалено силни спомени, въпрос на време беше да си спомни и лица и думи, и дела дори:- Всичко ще е наред.

- Дори не мога да го заключа.- промърмори и присви очи, които за първи път просветнаха и мътността им се изгуби в леко жълтеникаво, опитвайки да заключи някакво сандъче, но катинарчето не искаше дари да мръдне.
- Няма да стане така, той е силен, макар и все още да не се е пробудил напълно. Сърцето му, трябва да бъде укротено.
- Нава още не е в състояние, трябва му поне още няколко часа за да се възстанови напълно. Не е използвал силите си от много време, магията му е по- заспала от брат му... а му повтарях да се упражнява, иначе до никъде няма да стигне.
- Ти го накарай да говори, не да се упражнява в нещо, с което е... с което съществува цяла вечност вече.
- Лошо...
- М?
Червена светлина избълва от сандъчето и избута идвамата назад. Андори мигновено се превърна в черно врабче, а Ийв в бяла мишка и се покриха сред някои стари вещи.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 8:53 pm

И както си беше отворила устата да каже нещо,изведнъж замълча.Но облещената й физиономия беше достатъчна,за да изкаже нейния внезапен ужас.С трепереща-дали от болка или неспобност да повярва-ръка тя успя да докосне гърба си съвсем леко.Червено.Червено!Кръв,кръв,кръв!
Вдигна уплашени очи към белокосия,нуждаеше се от него,от неговия глас,за да може да регистрира всичко това.Сълзи от болка потекоха,но кой да ги усети?Очите й за миг сякаш станаха празни,погледът й се превърна в отнесен,но бързо се върна на този свят...
-Той...той...заради златните ми криле...той...идва...нали?

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 9:06 pm

Но нямаше смисъл да говори... Муртаг не можеше да го слуша. Кевин виждаше, че дори и така, все пак не му беше никак добре. Още гореше в душата му... Нещо, което Кевин не можеше да излекува.
- Страх ме е.
- Не, не бива - тихо каза отново, какво, какво можеше да направи? И него също го беше вече страх. Страх го беше, защото приятелят му страдаше от нещо непознато.
- Няма да си ходиш, нали?
- Не, не се безпокой. И ми дай тетрадката!
- Не мога!
- Пусни я! Ръката ти трепери и е синя.. - и твърдо хвана тетрадката въпреки тихите протести

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 9:10 pm

- Той?- потрепери, тя знаеше, помнеше или поне скоро щеше да си спомни:- Не, няма никой, няма...- защо отричаше, така или иначе май вече беше късно:- Никой няма да дойде, няма да го позволя. Той няма да те доближи.- стисна незабележимо зъби и я прегърна внезапто. Той идваше, беше по- близо от очакваното, но изведнъж загуби усещането за присъствие на онези двамата на тавана. Бяха се махнали от тук, върнали в своя си свят сигурно.

Перото се беше обагрило в алено, чернотата му се беше заместила от този кървав цвят, а подът на таванското помещение сякаш се разлагаше от киселина около това перо.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 9:14 pm

В прегръдката му се опита да си поеме дъх...Сякаш стените около тях се стесняваха и стесняваха,усещаше как страхът й караше тялото й да се побърква.Спомени,несвързани и разбъркани,й казваха много...щастие,после внезапен страх...и после...примирение.Което сигурно бе най-шокиращото нещо от всички...
-Не можете...да ме скриете от него,този път...-светът се въртеше и въртеше,а тя се взираше в близнака на най-големия си страх.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 9:23 pm

- Винаги може!- отвърна рязко и стисна очи. Този, който го беше освободил... или сам беше сторил това, значеше че силите му са нарастнали, за сметка на намалелите на белокосият. Червеното топче се изтъркули от джоба му само и се удари в крачето на масичката на няколко метра от тях, сега се и виждаше как тупти, а се виждаше и бледия образ на другия, на онзи с червената коса, над самото топче, с една злокобна усмивка. След миг изчезна, както се беше и появил този образ:- През деня няма да припари до тази къща, бариерата е самостоятелна и не би рискувал...- поне така предполагаше и се надяваше. Погледна към топчето, а после и към нея, и този път щеше да я защити, дори да му костваше всичко, щеше да унищожи брат си.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 9:27 pm

-Не може да ме държиш тук...цяла вечност.-прехапа устни,едва не получи сърдечен удар,добре,че успя само да види краищата на червените му кичури.-Още...не мога напълно...боли ме...и Муртаг,той...той какво ще прави?
Това трябваше да бъде сън?Нали?Нали?!О,колко се надяваше!

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 9:38 pm

- Всичко ще приключи, ще се погрижа, обещавам...- не го ли казваше за милионен път вече, обещаваше и не само на нея, но и на себе си и на други също, само че сега беше някак различно:- Ще се погрижат и за Муртаг, до него също никой няма да припари...
" По дяволите, Андори... вземи се в ръце, където и да си и действай, за Бога!"

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 9:53 pm

- Йоши! Добро момче! - възкликна облекчено Кевин, когато успя да измъкне тетрадката от пръстите на лилавокосия и я хвърли на масата. - Не знам защо винаги държиш на тези неща... Ей, дръж се, няма да ти я взема завинаги!
Понеже посинялата ръка, сякаш посиняла от студ беше започнала да трепери доста по-силно.
- Но... Просто е горещо...

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 10:07 pm

-Не,той-
Добре де,какво още щеше да измисли съдбата да й метне в лицето,а?Сега какво,белите й дробове ли щяха да се пръснат?Отчаяно се опита да си поеме въздух,но болката в гърба стана толкова голяма,че много скоро просто щеше да изключи.Кръвта стана още повече,тресенето още по-силно.Очите й се скриха зад клепачите,всичко започна да изглежда като много лош филм на ужасите...

-Тъпанар!-Джени се появи от нищото,сграбчи тетрадката и я дръпна от ръцете на очилаткото.-Дай ми това!
Но щом си я получи,пожела да я метне обратно.Някаква ужасна смес от кръв и злато капеше от страниците върху пода,покривайки босите й крачета.
-О,не...-с ужас си представи какво сигурно се случваше на другия край на града...

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 10:20 pm

Ако някога някой бе получавам удар и никога не е боледувал, то това беше Кевин. Направо го заняма в ъгълчето там, където скочи и падна от изненада и пореден шок. Лошото беше, че често... излизаше от релси..
Лилавокосият обаче потрепери отново. Да, вероятно не контролираше ръката си, която така и така не спря да си трепери сякаш бе болен сериозно. Наложи се да отвори очи, макар че светлината го заслепи ужасно и той стисна зъби.
- По дяволите... - изръмжа накрая и се поизправи. - Нищо.. не беше добра идея... Какво направих сега?

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 10:23 pm

Не можеше да понесе повече да я гледа така, белите дрехи се пропиваха с кръвта й и тога го плашеше още повече, не знаеше какво да стори, какво различно да каже. Той сяка ги наблюдаваше, макар и да не можеше да влезе вътре, не и докато беше светло навън. Отвори бавно очи и я целуна по чулото:
- Всичко ще бъде наред...- пророни и се усмихна топло, в следващия момент помещението се озари от бяла светлина, същата като предходната нощ, пера се пръснаха по пода, снежнобели и лъскави и две големи криле на гърба му, но по- ослепителни от преди, които се извиха напред около двамата. Искаше да потуши болката, поне до колкото можеше, да й връхне надежда и спокойствие.
- Глупак! Силите ти... не си в състояние!- извика някой от далече, чернокосият се беше върнал, само че само той, с окървавено от лявата страна лице, едно жълто око, а дългата до раменете му коса разпиляна на всякъде и със стърчащи малки черни перца от дрехите му, като разпердушена птица.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 10:32 pm

За миг се поколеба дали да му каже.По дяволите с това,той тъй или инъче щеше да изкопчи информацията от нея...
-Крилете й...човешката й обвивка в момента се самоунищожава и крилете й поникват...-посви своите собствени крилца,да не греят толкова силно.

Болката намали до толкова,че й се стори,че я бяха заляли с кофа студена вода.Потта продължи да се стича по лицето й,но спря да кърви и да се мята.Отвори очи,само за да види искрящото бяло на неговите криле...и се усмихна.
-Погледни...гърба ми...-а там бяха и нейните...крехки и нежни,с цвета на златото.-Май вече...връщане назад няма...

-Ъ.
Разлисти тетрадката.Какво стана?Всичко спря!
-Ъм...
Листите пак си бяха украсени с малките буквички,никакви страшни червени и златни течности,които едва не доведоха детското й сърчице до пръсване.А като стана дума за това...тя се обърна към Кевин в ъгъла.Прехапа устни за момент,преди да остави тетрадката на масата и учтиво да се поклони пред двамата...
-Казвам се Дженифър Мо-...ъъъ...Казвам се Дженифър и до колкото май ви стана известно...аз съм ангелче...и светът ви току-що се обърна с главата надолу.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 10:39 pm

- Кевин... Това не е резултат от моето супер прегряване, нали? Кажи ми, че не виждам това, което си мисля че виждам и съм психясал.
- Дори... Не смей да говориш така!
Лилавокосия като че ли искаше да чуе "Да, психясал си", но не се получи. Това вече беше върха... Едно потупване по рамото му и съблуждане щеше да е най-добрият вариант, но не се случи. Не се случи нищо.
- Разбихте ме... Ако това е скрита камера не е никак смешно... - прошепна накрая и пак се облегна назад като вложи усилия да успокои и ръката си.

Заглавие: Re: Златното Перо Пон Юни 22, 2009 10:43 pm

Нава вдигна поглед и кимна съвсем леко и бавно:
- Вече... няма...- чувстваше, че неговите собствени криле изцеждаха всичката му жизнена енергия или живота му, но той беше безсмъртен, така че само друг от неговия вид можеше да го убие, нали? Така му бяха казвали, така и той вярваше:- Съжалявам...- пое си дълбоко дъх и притоври очи, миг след това съзнанието му се понесе и той падна на земята, но все още с разтворени криле, поне едното, като ограда около нея.
- Глупак, предупредих го...- вързъдхан Андори и разроши нервно коса, като така няколко перца попадаха по пода.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 11:57 am

-Ето...-метна му единственото нещо,което със сигурност щеше да го убеди,сфера,подобна на онази в таванската стаичка.-Погледни вътре.
Вътре в стъклото беше образът на Андори,който вдигаше Нава от земята.Джесика се опитваше да се надигне и да му помогне,но чернокосият отказа и отнесе Нава нанякъде.Момичето остана да лежи на дивана...като много стар навик,преди толкова време,тя уви златните си криле около себе си.Уж да й кажат,че всичко щеше да бъде наред.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 1:18 pm

- Аз мисля, че нещата току-що много, много сериозно всеха да излизат извън контрол - тихо каза след малко Кевин, като се намести в ъгъла, но не пожела да излезе от тъмнината. Страх ли го беше, или просто виждаше, че нещата така и така не бяха в ред?
- Имам да пиша доклад за даскало, много ми се слуша музика и имам нужда от ябълка. Но вместо всичко това ме боли ужасно и твърдя, че ми трябва психиатър. Боли ме, горещо ми е, струва ми се, че съм сам... И насред стаята има дете с крила!

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 1:27 pm

-Така по-добре ли е?-леко докосна челото му с ръчичка,да отнесе болката далеч.-Гарванът напусна своята клетка,скоро трябва да спре да те боли...

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 1:31 pm

- Имаш представа, че няма нужда да ми обясняваш, нали? Няма да схвана... - отбеляза лилавокосия след малко и въздъхна. Неговата специалност беше странна, естествено, но пък никога не беше чувал за хора с крила... Не, стига с тези глупости, беше си прав. Нямаше си и понятие от нищичко. - Добре де, извинявай, вероятно не ми се привижда... Която и да си...

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 1:38 pm

Дръпна пръстчетата си настрани:
-Всичко е написано в тетрадката.Единственото нещо,което не беше,беше златните криле.Причината тя да получи втори шанс...
Реши да го остави да си мисли.Обърна се към този в ъгъла и взе няколко стъпки към него:
-А ти...не мога да ти помогна...знам,че ако се опитам да ти изтрия паметта,той ще ме спре.Може би по болезнен начин.-затова просто му подаде ръчичка.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 1:54 pm

- Не претендирам, че трябва да знам и толкова. Но няма да е хубаво да рискуваш и да те боли после. Остави ме тук, по-добре е да си стоя тук. - Муртаг не беше сигурен, но.. Е, първата му среща с Кевин беше била на улицата преди три години. Подозираше, че кестенявкото си има и дург живот, не само този на книжен плъх. В тъмния ъгъл на малка уличка бе срещнал кафявия му поглед за миг, докато някаква банда се биеше. На следващия ден се оказа, че същите кафяви очи бяха в неговия клас. Когато нещо не беше наред, Кевин се прибираше в някой ъгъл, чувстваше се защитен така, може би.
- Колко сигурно го казваш... Сигурен ли си, че ще е хубаво да се трие нещо от главата ти? Не знаеш как се чувствам аз в момента, като не си спомням... дори не знам какво трябва да помня.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 2:00 pm

-Като заспиш и чуеш писъците на сестра си,може би ще започнеш да се сещаш...-дръпна ръката си.-Ще съм наоколо,ако случайно нещо ви нападне.
Скри се зад крилете си,те потрепериха за миг и покриха Кевин с малки бели перца.След това просто се изпари...А тетрадката пак падна от масата,като се отвори на "Златното перо".Само че златният цвят беше заместен с кърваво-червен.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 2:12 pm

- О, Ками-сама - простена отново и се облегна на масата до тетрадката, като виждаше през нея. - Какво общо има това всичкото с... Разказ?... Сестра ми... Не изглеждаше особено добре днес... Трябваше да го взема на предвид...
Замислено отново прокара пръсти по хартията, вече почти приличаше на психясал... Е, не беше толкова зле, колкото когато се беше появил на вратата на Кевин...
Не беше любопитен и чувстваше ужасно чувство на.. не, не беше вина, може би... И той вече не знаеше.
- Кевин... Все пак мисля, че трябва да го прочета.
- Както и да го гледам, всичко това е супер странно... Внимавай какво правиш, мисля, че ще си имаш неприятности.
- Аз ли? Сестра ми... изглежда по-застрашената. Не знам защо... - след което замислено пренебрегна приятеля си и затърси страницата, до която май беше стигнал преди.. толкова време?