Златното Перо

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 2:23 pm

-Йоу.
И впи зъбите си в тялото на сенчестата фигура.Действаха бързо...още от сега се опитваха да проникнат в дома на Моуси,да им устроят капан.Стивън пусна вече мъртвото тяло и облиза устните си...вкусна кръв.
-Отвратителен си...-Вичи покри уста с ръце,винаги й се повдигаше от тези работи...
-Какво?-в един момент приличаше на хищник,сега имаше една невинна физиономия.-Това е като...сок от вишна за теб.Какво се оплакваш?
-Това не те прави по-малко гнусен...
-О,да,добре.Следващия ти ще го поемеш и аз ще умра да се хиля,когато той успее не само да те бие,ами и да ти повдигне хубавата поличка.
-Ей!-момичето се засрами,а студените дъждовни капки сякаш се превръщаха в пара,щом докоснеха лицето й.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 2:35 pm

- Муртаг?
- Хмм?
- По-добре не чети. Виж, не е ли странно... Изведнъж ти става топло при минусови температури. И започва да те боли, а после... Идва дете и ти казва, че е ангел... Добре де, повечето ще кажат, че си полудял.. Но значи и аз съм... Не мислиш ли, че е странно? Ако всичко е записано в тази тетрадка... Сестра ти какво и от къде знае... Неща, които изглеждат толкова опасни?
Срещна за миг лилавите очи на приятеля си, които вече не святкаха от болка както допреди малко. Въпреки че сега бяха намръщени и сякаш разочаровани. Едва ли притежателят им си даваше сметка че е така.
- Сестра ми не знае нищо. Нейните истории са измислени, Кевин.
- Ами ако не ти е казала?
- Как е колата ти?
- Раздрънкана от един купон, но бива... Защо? - и как изведнъж беше изменил темата в насока коренно различна и никога досега неинтересуваща го? Лилавокосия кимна и се изправи, като изчака замайването да му мине.
- Тръгвам си вкъщи. Докарах ти само непирятности. И не мога да остана. Не само заради това... Нещата се оплетоха. Има истина или лъжа, която никой от нас не знае.
- Но ако...
- Ме нападнат? Ме арестуват? Или пък случайно някой ще ме отвлече? Стой тук и се успокои. Ще се оправя. - и затръшна вратата след себе си. След него остана само чантата му с записки и един учебник.. Само че тетрадката беше си я взел... И не знаеше защо... Или знаеше?

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 2:43 pm

-Предполагах,че ще дойдеш тук...-сега пък...от бяла рокличка,кога смени дрехите на ботуши и палто и шапка и ръкавички и така нататък?!Стоеше до колата,скръстила ръчички.Само очите й го следяха,всичко останало беше скрито зад шалове и разни други глупости...

-Малко помощ,може би?!-изкрещя тя,когато друга сенчеста фигура за енти път успя да я запрати към кофите за боклук.
-Аз съм гнусен,ти си жалка.Продължавай.-махна й с ръка към чакащия опонент.Тя само изсумтя раздразнено,измъкна се от единия контейнер и пак се хвърли да се бие.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 2:49 pm

- Значи съм предсказуем - отвърна най-накрая, като се отказа да я гледа и избра най-вероятния ключ от връзката, която беше взел от закачалката на Кевин. Помнеше само най-стария, който беше от библиотеката. Никога не беше узнавал значението на другите. Стари, нови, всякакви. Че и защо? Успя да отключи Строшката, както галено наричаха това нещо, което бе готово да се разпадне. Поне им вършеше работа... - Или просто ме познаваш твърде добре, макар че едва ли ти е работа да следиш тъп студент. С мен ли идваш?

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 2:54 pm

-Мхм.И не ме спирай,не се наврях в колата само за да не ти изкарам акъла докато караш...-дръпна се,да отключи.-При сестра си ли иска-
И изведнъж една тъмна магия така рязко я удари в колата,че чак кръв остана по стъклото.Беше прекалено замаяна да види кой я беше нападнал така...но кой друг,един от гарваните сигурно.Усети как още една идваше към нея,разпери криле и те я защитиха.
-Влизай вътре!-извика тя,а магиите ставаха все по-чести и по-чести,все едно с къртешница я стреляха...а може би не нея.-Влизай вътре и пали колата!

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 3:07 pm

Отне му доста време докато се осъзнае. Много му се щеше да не го направи. И беше на косъм да откаже, разбира се, макар че вече беше хвърлил тетрадката на седалката вътре. Но, по дяволите, беше само...
- Ще ме накараш да направя огромна глупост, за която ще съжалявам с години - изръмжа накрая и все пак се подчини донякъде, като седна. - Нямаш намерение да се биеш, нали? Не мога да ти помогна, но ако си запозната, много ще ми се ще да ти помогна въпреки всичко

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 3:11 pm

-Неее,аз няма да се бия.-въпреки всичко сграбчи лъка,който се формира точно под носа й и изстреля няколко пера.-Просто ще го зашеметя,за да можем да тръгнем!В двете къщи вече има пазители,които ще се оправят с този.
И след още едно перце,онзи спря да мята магийки насам-натам.Беше го приковала към стената на една от съседните къщи.Бързо се шмугна в колата,тръшна вратата и даже с една детска усмивчица махна с ръчичка преди колата буквално да изхвръчи напред.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 3:20 pm

- Не се смятам за президент, че да ме пазят... Не че разбирам смисъла да атакуват и точно мен... Както и да е. - сякаш вече беше много по-спокоен. Често, когато натиснеше педала, се чувстваше по-добре, въпреки че много рядко караше... И често караше твърде бавно, защото бяха в града. Но сега, когато не виждаше още никой по улиците на този почивен явно ден... Можеше да си позволи да мине дори и на червено, ако се наложеше. - Имам чувството, че съм се преселил в друг свят и само обвивката на града е същата...

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 3:26 pm

-Точно това си направил,общо взето.-не се обърна,реши да си зяпа през задното стъкло.-Светът ти се промени тази вечер...И никога няма да бъде същият.Това не ти ли звучи познато?

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 3:32 pm

- Хмм... Може би... Много неща са ми познати. Някои, споменати случайно... Но това е далечен детски сън... И също като детски сън, нещата се забравят.
Но той беше обикновен ученик... Никога на никой в истинския живот не се случваха магически неща... Вярваше ли им напълно, още не беше сигурен. Не беше сигурен в нищо след топлината... Топлината, която не само че беше била около него, а и извираше от него... Нещо не беше на мястото си и той не знаеше дали трябваше да го върне.
- И да, заключението ми е, че май не искам да виждам този нов свят. Какво може да направи ученик в свят на магия? Само да се крие.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 4:59 pm

Крлете ги нямаше, а той беше значително по- зле от предната вечер. Андори затвори вратата на стаята след себе си, а в следващия момент се озова долу, седнал на едно кресло и прекръсти краката си замислено:
- Предупредих го, снощи изразходва прекалено много енергия за заличаването на спомените, особено на Муртаг. Това го изтощава...- вдигна глава към синекосата и леко присви очи, върнали онзи мътен и леко зловещ цвят:- А ти, принцесо, няма да мръднеш от тук докато той не се събуди, само така всички можем да сме сигурни в безопасността ти... само той може да отблъсква напълно нападенията на гарвановите слуги към теб, а и докато това е тук...- извърна поглед към топчето на пода, нямаше да го докосне, не смееше:- Сърцето на Червения... този дом ще бъде наблюдаван и нападан.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 5:26 pm

-Съседния вече е,ако не си забелязал.И не съм принцеса...-въздъхна,сочейки прозореца.-И да искам да мръдна,не мога.Парализата е много хубаво нещо,признавам...
Вън Вичи и Стивън продължаваха да се бият,но повече приличаше на детска игра...И точно това я притесняваше толкова много.Щяха да ударят,и то силно...а и брат й още го нямаше.

-На теб още ли не ти е минало през главата,че може би си бил РОДЕН в този свят,но после-нещо й изкрещя 'Млъкни!' и тя го стори.
Както се беше обърнала да му крещи,рязко замълча и се смръщи.По-скоро нацупи.Всичко щеше да бъде толкова по-лесно,ако...не,не биваше.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 5:32 pm

- Да, затова съм тук. Нава забрани, не го каза на глас, но съм с него вече толкова време, че мога да разбера кога иска да каже нещо.- затвори очи и въздъхна:- Е, ще те пазя... за сега, не съм достатъчно способен за да се изправя срещу другия, мога само да увелича бариерата достатъчно че да го затрудня. Ако искаш...- пак щеше да я нарече принцеса, но се въздържа и я погледна:- Да ти помогна да отидеш при него?- погледна към стълбите след малко и се смръщи леко:- Няма да спи дълго, не и след като усеща какво се случва наоколо... трябва да си намери енергиен източник по- скоро, човешката му форма го разяжда и възспира крилете му.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 5:44 pm

- Не, защото е смешно. Аз уча за легенди, не съм част от тях. - отбележи лилавокосия, но изостави темата почти веднага. Не мислеше много-много когато караше... И... Срещу него се изправяше онази ужасно крещящо-розова спортна кола!?!
- Докторке, ще те убия! - и тя съществуваше още, а? Как не, по това време нямаше да я спре никой за лудо каране... Чернокосата жена и Муртаг се разминаха сякаш на милиметри... Добре че не й одраска колата, защото после... Зави по най-прякато улица и въздъхна. - Съвсем леко отклонение и съм си в къщи... дано...

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 6:12 pm

-Ще видим сестра ти какво ще каже,дали е смешно или не.-'евентуалната' катастрофа хич не й накара да мигне,малко се беше погрижила да не се ударят без той да може да види.

-Добре.-кимна и се усмихна мило.-Само че,може ли да помоля за още нещо?Онези двамата отвън...май започват да се изморяват и...

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 6:17 pm

- Хубаво де, зависи от гледната точка. - отвърна отново и се обърна, за да види дали не е преследван. Още от самото начало огледалото на Кевин беше му паднало... Просто когато заемаше колата на Рой, Рой я връщаше омацана и раздрънкана още повече. Но това си беше тяхната кола... Заедно си я бяха купили колкото да има нещо за всеки случай. - Имам лошото предчуствие, че вкъщи няма да е особено приятно... - въздъхна накря, вече наближаваше, следващата пряка беше както винаги празна и тъмна... Обичаше своята пряка уличка.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 6:21 pm

- Разбира се. Подкреплението е по- близо от колкото се предполагаше, че ще е.- кимна и се изправи, приближи се до нея и й подаде ръце:- Колко хубаво е да си на сигурно място.- сигурно поне за сега, до залез и след това, когато колкото и голяма да беше онази невидима бариера, щеше да стане лесно пробиваема:- Проста телепортация... страх ли те е?

Цветя, изведнъж мсичко около къщата отвън се покри с цветя, всякакви видове и цветове, и четири очи блеснаха като от нищото, едни златисто- зелени и едни сребристо- лилави:
- Хм, това става досадно.- проговори мъжки глас и образът, притежател на златистите очи се изясни. Човешка фигура с русолява коса и лукава усмивка, държащ клонче акация в ръка. След миг и другият, момче със сребристо- лилавишкава коса като очите си, но в неговата ръка имаше теменужки:
- За първи път от толкова време...- пророни тихо ихвърли цветята към крилата сянка.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 6:58 pm

-Минах през 'клетката от пламъци',за да ми поникнат крилата...От како друго да ме е страх?-пое двете ръце с усилие.

-Олеле...-Джени погледна покрай предната седалка към една от къщите.
Чу се силен трясък.Стивън беше метнал поредния досадник настрани и той съвсем 'слуайно' се приземи върху стълбите и малко ги понатроши.Вичи пък се занимаваше с още един,като го омайваше с различни магийки и го караше да се блъска в оградата.
-Ъм...мисля,че няма да си ходиш точно...вкъщи.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 7:10 pm

- Защо ли и аз имам странното предчуствие, че ще стане така - мрачно измънка лилавокосия на себе си и въздъхна. - Защо пък не, и без това всичко се обърна, нали така твърдиш... Колкото и да е смешно. Казвай къде ще ходим, защото ако ще е със строшката, ще трябва да внимавам къде ходя. Докторката обикаля...

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 7:11 pm

- Хубаво тогава.- кимна и хвана здраво ръцете й, очите му пак светнаха в жшълто, а секунда по- късно вече бяха в дадената стая, стаята на белокосият. Който така спокойно лежеше, изражението му в този момент наподобяваше това на малко дете, спящо спокойно, но имаше инещо различно, бледостта и това, че сякаш изобщо не дишаше.

- Джейми, Кай. Искам барикада!- онази синекоста стоеше на покрива на къщата и размахваше четката си за прах усилено, редом с раздаването на заповеди.
- Много ис...
- Дадено.- кимна малкия и още лилави цветчета се пръснаха около него, като с това раздробиха на парчета няколко от тъмните нападатели.
Другият въздъхна и махна с клончето акация, което му послужи като ветрило, че да отблъсне още няколко от къщата, и от другата също, макар бариерата на чернокосият да действаше все още приемливо.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 8:16 pm

-Ами какво ще кажеш за съседната къщам,където е сестра ти и всички останали "приказни герои" като мен?Нищо,че прилича на кралска градинка и в момента я атакуват...

-Той добре ли е?-подпря се на края на леглото и се вгледа в белокосия с грижа в очите.-Заради мен ли е така?

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 8:21 pm

- Значи строшлик не ни трябва - кимна лилавокосия, сложи тетрадката във вътрешния си джоб и изгаси колата. Поне на униформата хубавото й беше, че имаше два три джоба за подобни неща. - Тук и да я смачкат, който и да е... Ще си купим някоя по-добра и ще се фукаме пред Докторката...
Увери се, че нищо няма да му изпадне, понеже шиеше дупки "много добре" и си кимна.
- От това щеше да излезе хубав филм...

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 8:32 pm

- Той...ще се оправи, без значение е кой е отговорен за това негово състояние, главно сам си е виновен защото предпочиташе човешкото училище пред другите тренировки, но ще си вземе поука. - приближи се до прозореца и се подсмихна:- Добре, че възрастните съседи недовиждат. После обаче май сериозно ще се чистят спомени.- погледна и към колата долу:- Ще имаме още гости. Остани тук, до входната врата ще се образува тунез... за безопасност. Нава може и да спи, но енергията му е активна най- много в тази стая. А ти как мислиш...- скръсти ръце и наклони глава на страни:- Чувстваш ли своята сила?

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 8:54 pm

-Аз...имах ли такава?-погледна ръката си,а после я сви в юмрук.-Това май значи 'не'...Другите гости..брат ми?

-АААААААА!
-Стивън,СТОЙ!
Мъжът спря,но от инерцията на мятането му срещу този,който смяташе за враг,се бъсна в новообразувалия се щит на Дженифър.Изкара му дъха,но той сам си беше виновен.
-Идиот...-Вичи въздъхна,преди да рабне детето за ръката и да я завлече към къщата.-Влизай бързо,че направо претръпнах.И ти недей да зяпаш,какво чакаш?-хвърли един поглед на лилавокосия.

Заглавие: Re: Златното Перо Вто Юни 23, 2009 9:01 pm

- Много добре изразих становището си относно чакането - ухили се онзи. И да, твърдо смяташе, че не може да повярва на това. Твърде беше... Ох, твърде беше не точно детско, а фантастично. Някой се беше нагледал на филми... Но това нямаше намерение да споделя, понеже едва ли щяха да се съгласят. И дори и да беше истинско... За него беше прекалено чуждо. Тъй че без много-много да има какво друга да каже влезе в къщата