Златното Перо

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:29 pm

- Ками-сама - повтори тихо онзи отново. Нещо, което дори нямаше представа, че казва. Правеше го без да го осъзнава... Откакто се помнеше. Усети, че сърцето му ще се пръсне. Защо... Това беше... ужасно беше.. Това трябвнаше да е кошмар, но не беше... По дяволите, не беше... Не беше... - Ще повикам линейка.
Когато баща му изпадаше в пристъп, майка му правеше точно това. Странно беше да узнаеш, че с години си гледал ежедневни неща, а сега, в критичния момент без да искаш сам ги прилагаш. Затова се обърна към ъгъла, където трябваше да е... телефонът трябваше да е там.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:36 pm

Белокосият вдигна рязко глава и така отметна няколко падащи пред лицето му косъмчета от косата си назад. Стрелна го с поглед, а после и прозореца замислено. Нова светкавица. Погледна пак към лилавокосият и пристъпи крачка напред, малка и бавна, но все така безшумно както до сега, сякаш дори не дишаше, сякаш беше някакво привидение в целия този ужас. Изражението му беше сериозно, малко ледено, макар кристалносините очи да блещукаха като същински кристали, но течни, готови всеки момент да покапят по пода в опит да размият кръвта от килима. Погледна към момичето, а после пак към него и едва забележимо поклати глава.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:41 pm

Джесика дори не смогна да погледне през рамо за причината брат й да се блещи още повече от преди.По простата причина,че болката стана нетърпима и след няколко прокашляния и последна експлозивна вълна през гърба й,тя се озова просната на пода.Гореща пот продължи да се стича по лицето й,а тялото й все още леко тръпнеше...
'Защо ме предаде така?!'Чужд и познат...този глас изпълни главата й и я отнесе далеч от болката,далеч от реалността и далеч от ужасеното лице на Муртаг.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:46 pm

"Сънуваш ли, глупако?"
О, как ужасно много му се искаше този път глупакът да е прав. Този дяволски късметлийски глупак... Но, по дяволите, телефонът... Телефонът не можеше да достигне. Чувстваше се като в стая без изход, като в гробница, запечатана завинаги... Нещо, което не беше изпитвал дори от ужас преди... Никога преди. Обърна се отново... Сякаш обграден от бурята навън... Нямаше нищо друго. Чакай имаше... Имаше... Имаше... Прозорецът... Не беше отворен, нали? Това беше просто филм, нали? Ако беше изкрещял, то не се чу... Той поне не се чу. После се отлепи от невидимото около себе си и реши, че трябва... Трябваше да има път. Към сестра му, някъде тук... В тъмнината... Не беше дори тъмно

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:53 pm

Нава притвори леко очи и вдигна ръката с топчето, отпускайки захвата си около него и позволявайки му то да се издигне над дланта му, на няколко сантиметра, свободно, но все още така ужасно тептящо. В следващия момент отново погледна Муртаг, искаше му се да прекрати всичко с думи, но не беше такъв начинът, не можеше да тегли чертата просто така. Пак стисна топчето, а фигурата му сякаш засия, правейки някои червени петна- розови. И долетяха пера като от нищото, всъщност бяха от него, от двете сияйно бели криле, които се разтвориха широко зад гърба му и изпълниха цялата стая с белота, последвана от... нищо... тишина, спокойствие и нито помен от аленото небе.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 8:58 pm

Невъобразима тишина... Тъмнината винаги носеше музика на приятелите му. На него също, ако... ако имаше време... Всъщност, сега беше тихо... Трябваше... да си напише доклада, нали... Ставаше толкова късно вече, а не можеше да натовари приятеля си с нищо и никакъв си доклад... Какъв... лош сън... Понякога хората сънуваха кошмари. Само дето той никак не си спомняше какво точно бе сънувал... Сега, в дебрите между съня и будността... Бе спокойно... Какво си въобразяваше, нищо не се беше случило...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 9:19 pm

Облегна се на вратата, на къщата си и се свлече на земята, гледайки към небето и потрепервайки от ледения дъжд. Нали беше лято. А дъждът беше като сняг. Капчици се стичаха по лицето му, от косата, от белите дрехи, от които се отрониха като за последно няколко пера. Вратата се отвори и чернокосият от другата страна подпря Нава с ръце, за да не падне назад:
- Е?
- Заключил си вратата... на собствения ми дом?- вдигна поглед и леко се усмихна, но мъчно, тревожно. Андори кимна и затвори очи, сенките отново се разляха около него и се свиха в измяна на фигурата, превръщайки се отново в онова черно врабче. Белокосият се изправи и влезе, затваряйки и в същия момент падайки на колене. Птичето изписка няколко пъти иго загледа въпросително:- Кога ще им кажа ли? Когато решат да попитат... но скоро нищо няма да остане в незнание, всичко ще се разясни докато... това все още е живо.- разтвори длан и погледна червеното топче. Живо? Беше живо и беше сърцето на някого.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 9:19 pm

-Не мислиш ли,че...
-Нищо не мисля!Това е решено още от много отдавна,не се бъркай,Дженифър!
-Но те...той...
-Няма но.Остави нещата сами да се подредят...ако се намесим,просто ще усложним нещата.
-Добре...
~*~
-Добро утроооо!
Престилка.И коса.И край на една обикновена синя рокличка.Тя приклекна пред него,както той си лежеше на земята,и му се усмихна щастливо.
-Ябълков пай?А,какво ще кажеш?

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 9:23 pm

- Ябълки... - беше отговорът, ама нещо не му се връзваше. Чакай малко... Докладът... Докладът... Кой ден беше? Събота? Петък? Намръщи се, нещо... нещо не беше както трябва и това никак не му се понрави - Да не би да... съм пил вчера? Не съм се чувствал така от времето на първата ми бира...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 9:28 pm

-Не,ъъъ...-усмивката малко се преобразува в засрамено изражение.-Снощи аз си легнах по-рано,докато ти учеше,иии...явно малко съм се поразмърдала и ти си решил да се преместиш тук.Сигурно си се унесъл и си паднал от стола,не си се събудил или те е мързяло да се мръднеш...И реших да не те будя,и без това няма ни една болест на този свят,която да те хване,затова не се уплаших,че ще настинеш...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 9:31 pm

отвори бавно очи и погледна към прозореца. Как се беше озовал тук? Да. Спомни си, снощи на колене се беше домъкнал до леглото и стаята си. Изправи се бавно и потърка очи, но когато махна ръката си и огледа стаята сякаш всичко му се завъртя в кръг:
- Агх... да възстановя силите си след подолно нещо е трудно...- опита съвсем да се изправи, да стане от леглото, но се отказа моментално:- По- добре...- не завърши, черната птичка се заби в него, появила се от нищото и го върна обратно на мястото му:- Човешката форма трудно се поддържа, а?- подсмихна се и затвори очи, нямаше начин днес да стане от леглото, пък даже усещаше и схващанияьто от няколко часовото му снощно висене па стола и взирайки се в почервеняващото, вече напълно червено топче.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 9:35 pm

- О да... Вероятно е това. Пък и е лято, тук долу е достатъчно хладно - легна по гръб и се загледа в тавана. Може и така да беше... Да, нощта беше някак тежка... Малко странна. Някакъв странен сън все още се мътеше в главата му. Поклати глава и се насили да стане. - Абълков пай... Дано съседите още не са будни. Някои казаха, че вече имали алергия. Да си гледат работата, писна ми от техните измислици

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 9:42 pm

-А,старата баба с котките сигурно хич не го усеща,ама като ме вижда да го готвя на терасата я хваща яд...-помогна му,като го хвана над лакътя и го издърпа.-Инъче Нава не иска да си признае,но умира за моите сладкиши.Значи ябълков пай.
И изчезна в кухнята,като тракането на многобройните тигани,тенджери и други глупости,които щяха да й трябват,едва не разтресе цялата къща.
-А,да,как ти се стори тетрадката?-защо да си губи времето да се разкарва,можеше да си вика и от там...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 9:44 pm

- Къш, изчезвай, свърши си работата, стига ми досажда сега...- говореше бързо, но не обмисляше какво точно казва, само сочеше към врабчето на перваза, със затворени очи и просто говореше:- Сам ще се оправя, не ми е нужа помощ, не за първи път съм така... не за...- млъкна и въздъхна:- Върви и върши своите си задължения, Андори, аз съм добре.- тонът му омекна и свали ръката си спокойно, като продължи да държи очите си затворени:- Открий в какво състояние е... скривалището.- птичето изцвърка веднъж и излетя, през затворения прозорец, премина през стъклото като през празно пространство и се изгуби някъде навън.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 9:53 pm

- Изненада ме - подвикна той, докато оправяше стола.. Абе наистина ли беше седял тук? О да, спомни си, столът му в стаята беше с два счупени задни крака. По дяволите, сега щеше да вземе този... Е, неволите бяха заради него, той си ги правеше - Един от разказите беше много добър. Вярно, моя колега щеше да ме убие, защото закъснях... Но разкъзът ме завладя... Ей, защо не поканиш тогава съседа на сладкиши, акомислиш че ги харесва?

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 10:03 pm

-Мислех си направо да му се вясна пред вратата,когато ги приготвя.Така се стряска малко повече.Пък и като му ги навра под носа не може да се опитва да откаже от скромност.
Докато бъркаше нещо в една от пласмасовите купи...сякаш за миг...не,сигурно тя беше настинала,не той.Внезапната кратка болка в гърба...сигурно беше нищо.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 10:08 pm

- Да, ще е по-ефективно, права си... - о не, отказа се от доклада. Докладът... Това беше безнадеждно! Той и доклад, и дума не можеше да става.- По-добре щеше да е да помоли учителя да говори на глас. По-добре да разказва, отколкото да пише... Глупости, общо взето. Потърси дистанционното и седна на дивана. - А като си помисля, че имам още една две години... - каза после на себе си и на мъжа по новините. Гледаше новините, но без звук, често го дразнеха, говореха само лошо...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 10:11 pm

Белокосият опита да се изправи още няколко пъти, но най- голямата му дестинация беше от леглото до вратата и обратно, преди отново целия свят да му се завърти с невероятна скорост пред погледа. Извърна глава в страни, към онова топче. Все още беше червено, макар и някак по- бледо от снощи, но все така зловещо червено:
" Няма да ти позволя... не и да се доближиш до нея... до тях. Ще ги защитавам."- стисна очи, а в отговор сякаш получи някакво тихо жужене от топчето. Онзи на когото принадлежеше със сигурност щеше да си го поиска и щеше да стори всичко за да го вземе, всичко.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 10:19 pm

Тряс!
-Еееестествено...-гласът й звучеше по-слаб.
Не,може би беше нещо,но не беше естествено.Да те заболи отново гърбът толкова много,че да успееш да се спънеш на абсолютно нищо и да ствариш някоя тенджера на главата си не беше естествено.Но трябваше да изглежда естествено...Защо ли?...
-Като...като става въпрос за-пое си дълбоко дъх и продължи с готвенето.-това,исках да те питам...напоследък ти трябва вечерта да учиш повече.Аз...преча ли ти,с притсененията,че...нали знаеш...кошмарите ще се върнат?

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 10:25 pm

- Никога не ми е пречело, глупости... Дори няма смисъл да ме питаш, ако ще уча, по-добре е да се притеснявам и за нещо друго, ако се наложи.... - замислено продължаваше да следи движенията на водещия, но се отклони от това за момент - Но, Джес, отново не разбирам защо биха се върнали кошмарите? До сега всичко беше наред, нали?
И като се говореше за това... Нощта с незапомнен кошмар го наведе отново на тетрадката... Тетрадката, която отново, отново го притесни и се намръщи...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 10:32 pm

-Доколкото аз си спомням,не съм имала кошмари.-така си беше,единственото нещо,което си спомняше от снощи,беше как се готвеше пилешко филе...-Не знам,просто...сутринта,когато се събудих,се сетих какъв лош ефект имаше над татко и...както ти сега си под напрежение,да се окажем големи каръци и...Ау!
Докато режеше ябълките и си приказваше,успя малко да се пореже.Смръщи се срещу малката червена точица на показалеца си,преди да се пресегне към шкафчето встрани за една лепенка.
Червено...червено,червено...

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 10:36 pm

Блесна, тоново същия цвят за момент. Защо? Намръщи се и го грабна от шкафа, оглеждайки го. Дали сам да не отидеше до мястото и да не се увереше как стоят нещата? Не! Нямаше начин, заместник нямаше да му се намери в никакъв случай. А нощо долу като че ли тропна. Погледна вратата разсеяна и примига, внушаваше си или черното врабче се беше върнало без предупреждение.

Заглавие: Re: Златното Перо Съб Юни 20, 2009 10:40 pm

- Джес, татко е болен от сърце. За него това си беше мъчение. Не съм го наследил... Поне се надявам де... Сто процента ти казвам, че това не ми пречи... - замисли се за момент, когато се спомена за снощи. Той какво беше правил снощи след като беше паднал от стола? Дори не си спомняше как е дошъл до тук... Помнеше как много яко се изтресе на пода... Това никак не му хареса...

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 11:03 am

-Сигурен ли си?-бутна тавата вътре във фурната и я затвори.
Обърна се назад,да остави престилката настрана,когато изведнъж замръзна.На прозореца...черна птица...с червени очи?Гледаха се,гледаха се,докато накрая гарванът не изкряска,не размаха криле и не си отиде...
'Дообрее...?'

Заглавие: Re: Златното Перо Нед Юни 21, 2009 11:24 am

Нава отвори очи и се изправи рязко, забравяйки за световъртежа:
- Тук... вече?!- извърна глава към прозореца и примига, беше го усетил, но не го видя. Дали си беше тръгнал? Или се спотайваше някъде, чакайки момент?
" Не може да бъде!"- тръсна глава и стисна топчето по- силно, удържайки бунтуването му, пулсиването и неописуемото желание да напусне ръката му.