~Дорадо - кулата на моето сърце

Синьото същество просто се усмихваше, послушно не мърдаше много, и без това се чувстваше чудесно така.
"Хей, казах ти, че ще настинеш!" обади се накрая, като отвори очи и се отказа от прекрасните си мечти за топлината вътре и как ще пропише красиво, красиво. "Я по-добре си влез, не искам да настиваш сериозно, ще се чистим вътре"
Ездачите рядко се разболяваха. Тези, които познаваше. Страх го беше от болестите... Те бяха толкова непонятни. По-добре да се избягваха...
"Хайде"

-Явно си прав...-пак кихна.-Добре, ще отида в кухнята да си направя един чай. Съжалявам, Винр...следващият път ще бъда по-внимателна.
Прегърна края на опашката му бързо-бързо, преди да се затича към кулата. Тиро висеше на един от балконите и гледаше надолу към тях. Не му хареса как детето кихна за трети път.
"Това на Лор-доно няма да му хареса..."-сви устни.

Отвори златните си очи и постоя така. Поосъзна се и разтърси насъбралите се върху него снежинки. Прозина се широко, преди да разпери криле и да се изстреля нагоре. Не успя да види как Джени затвори вратата и влезе вътре...

"Имам много лошо предчувствие" той се сгъна на три и се сви, не влезе вътре. Не можеше и не искаше да го прави, не знаеше защо... драконска му работа... Нещо не му харесваше, това никак не беше на добре. Реши да сподели опасенията си с Муртаг.
"Добре е, че се притесняваш... Ще помисля..." не че това го успокои. Какво всъщност се опитваше да успокои?
Кухнята беше постоянно оживеното място, където днес Хюгес отново бдеше, но с компрес на окото.
- О, здравей, Джени - готвачът си бързаше както всеки божи ден - Нуждаеш ли се от нещо?

-Апчих!-няколко от тенджерите наблизо заплашително се разтресоха.-Ъх...един чай, сама ще си го направя, не се притеснявай.Ааа...ааа...
Спря...
-АПЧИХ!-ама не.

- Седни - обърна се русокосият и я настани до ездача, който току-що си сменяше компреса с нов. - Ей сега ще стане готов, водата е топла.
Усмихна се и се запъти към своето царство да подготви останалото необходимо, чаша, лъжица...
- Мед или захар? - попита само, но после реши, че тя ще си сложи каквото трябва и сложи всичко пред нея, като се зае с още зеленчуци и още... - Да не настинеш, опасно е.

-Ъъъргх...мерси.-омърлушено се зае да си приготвя топлата напитка.
-Хей, кой толкова силно е тръгнал да ких-
Макар и гост за кратко, добре се ориентираше в кулата, така че лесно намери кухнята. Беше се запътил натам, за да чуе кой наистина успяваше да разтресе сградата така брутално. На Лор му се прищя да не го беше направил.
-Джени?-както си човъркаше главата, за да се събуди окончателно, така ръката му се отпусна. В гласа му имаше някаква доза страх.
-Хм?-погледна през рамо към него.-А, не, аз с теб не си говор...АПЧИХ!
Видимо изтръпна.
-С Винр ли беше...?-стана много свиреп изведнъж.
-Това какво значение има?
-Да или не?
-...Лор?
-Значи "да".-и бързо напусна кухнята, насочвайки се отново към вратата за навън.
-Ама...АПЧИХ!

Готвача проследи с един мноо разбойнически поглед случващото се, докато уж си белеше зеленчуците. После, докато си беше с гръб се намръщи. Естествено веднага забеляза, как ездача на масата му помръкна и то ужасно много. Обикновено веселягата Хюгес, който дори от тази синина не се беше обидил, сега направо беше станал като парче лед. Защо?
- Араши но йору ни... - мрачно отбеляза Хюгес и магическите му очи засвяткаха предупредително.
- Нали ти е топло, Джени? - пренебрегна коментара Санджи, удивително, звучащ съвсем нормално.

-Да...-тя продължи да гледа към вратата, може би трябваше да го последва?

-Хей...-ако преди малко беше бесен...сега успяваше да си приведе малко по-спокоен вид. Не обичаше да се бие...колкото и ядосан да се чувстваше в момента. Преди беше дракон на лечител. Нямаше как да не иска да не се стига чак до бой. Затова имаше по-лесен начин.-Може ли да ми направиш една малка услуга? Наведи си муцуната за момент? Спокойно...

- Дано сме пипнали настинката на време... - лично Санджи много искаше да види настинал ездач. Не, не желаеше нищо лошо на никого... Но само за какви лекарства беше чувал...

Драконът не сметна това за предвестник за нещо добро. Може би защото бе роден и отгледан просто като войник, винаги смяташе всичко за лошо... сега ще се случи лошо, иначе ще се случи... Лука бе успял да го научи на някои неща... но свободните дракони като него, отхвърлени още като яйца си бяха така или иначе недоверчиви
"Какво искаш?" съгласи се да изпълни услугата накрая... да не беше нещо по-висше, че да не го направи? Бе просто дракон.

-Не се притеснявайте толкова за мен.-усмихна се неловко, преди да доближи чашата до устните си.

Прасна му един между сините очи, като остави златиста следа, подобна на символа на челото на Тори. Беше просто една простичка окръжност и нямаше да го нарани...физически.
-Ако ще се грижиш за нея...значи трябва да знаеш някои неща.-изръмжа особено недоволно.-Гледай да не се стреснеш много.
Трябваше да види. Видя разплаканата майка с болната Джени. Видя почти побъркалия се русокос баща, люлеещ горящото си дете в ръцете си. Видя и хубави работи...как Джени се смееше на сапунените балончета, които Елоре беше направила. Видя как тичаше след върха на опашката на Лор. Видя как се гушваше вечер между родителите си. Как изяждаше цялата закуска и прегръщаше майка си за "Благодаря!". Как се радваше на магиите на баща си и на тези на Лор. Но и видя как ридаеше, докато те тримата заминаваха за бойното поле. И после как господарката кашляше прекалено много кръв и плачеше с горчива усмивка на устните си. Тялото на Шико беше проснато малко по-встрани, промушено от оркска секира. И чу...
"Искам Джени...да е щастлива. Кхъ...Лор...погрижи се за това мое желание."
Последва печален драконски рев и всичко внезапно спря.
-А сега...отивай в тая кула и се погрижи за детето, преди да се е разболяло отново!

Драконът се превърна в онова изцапано същество в малко по-приличен вид от преди. И нищо не каза. Той никога нищо не казваше. Просто се обърна и изчезна в тъмнината.
"Господарю на Дорадо. Преди шест години ти стоеше на прага на една малка къща. На прага на друго твое бъдеще, на границата, където няма живот, само съществуване. Там изпращаха съществата, от които се срамуваха или които искаха да намерят нещо свое. Прав ли съм?"
Лилавокосия, който спокойно си пиеше кафе, се намръщи. Игнорира останалите гласове, с които си пускаше шеги... този път му се стори странно... това обръщение...
"Прав си, Винр, но... Какво имаш предвид?"
"Когато ти дойде като войник на Северната граница, едно малко осемнайсетгодишно дете... Срещна студената войска на своето царство. Не случайно си Генерал на Севера, Господарю. Знаеш какво означава това. В Севера срещна още един човек, който до тогава не познаваше, и неговата малка сестра. Този човек беше Лука, единственият, който вместо своя дракон избра мен, защото в севера връзките нямат никакво значение. Аз се родих сред събратята си, но никой не ме пожела. Никой не ме обучи. Никога не участвах в нито едно тържество. Също като теб. Севера взима своите ездачи, за да живеят като такива, защото не могат в обществото, и ги връща променени. Господарю на Дорадо, когато всичко свърши, пусни ме да вървя в тази зима, където се срещнахме. Трябва да се върна за своята нишка, която заедно оставихме там... Всички, които бяхме."
"За какво говориш? Какво ще става, Винр, какво се е случило!?" Винр бе войн на севера, както много от хората тук. Муртаг беше генералът на армията, поради тази проста причина. Но дори и като генерал, Муртаг все пак не можеше винаги да схваща скритото, казано от един дракон. "Там ще си сам... И защо изобщо ще се връщаш там? Всичко отдавна се промени. Пък и..."
"Ако ти не ме пускаш, добре. Ще поговоря с Хавок за това." кънтящият глас разтресе залата, в която единствено звучеше и чашите се изпочупиха от силата му. Винр рядко използваше сила. Защо бе си променил мнението и... изобщо беше ли? Муртаг се спогледа с Лука, който бе покрит от глава до пети с кафе. Само двамата го бяха чули... знаеха какво означава това, но... какво трябваше да правят?

Синият дракон открехна вратата на кухнята и се мушна вътре. Хюгес го забеляза и се посви. Да не му отидеше и другото око случайно. Винр изглеждаше в добро настроение. Това поне беше добре.
- Ха, все едно съм попаднал в някой вулкан - подбъзна съвсем невинно готвача, от тигана на който изригна вълна огън. Просто споменаваше присъствието си.

-Ъъъргх...-беше опряла чело в масата, но пак кихна.-Съжалявам. Рядко се разболявам, но когато стане...става малко плашещо.
Спомни си онези ужасни три седмици, прекарани в температури, кашлица и сополи. Беше ужасно...И не искаше сега пак, защото щеше да настане още по-голяма лудница. Пък и Лор щеше да бъде много кисел. Прокара ръчички през няколко слепнали се от калта кичура. Сама си беше виновна.
-Поне видях Винр усмихнат.-и тя се усмихна на спомена.-Сигурно се държа ужасно с него, бъркам някъде...не знам какво да правя покрай дракони още. Но изглеждаще щастлив, когато му помогнах да се изчисти от калта...АПЧИХ!

"А аз все още не мога да помогна" - приближи се до масата, колкото и да не му се искаше, защото помощниците в кухнята им мятаха неодобрителни погледи, все пак все още си бяха мъничко кални, пък макар и калта да беше засъхнала. Това беше кухня, тук трябваше да е чисто... така искаше готвача. О, да си гледаше работата. Синекосия се наведе до масата, за да подносите свободно да минаваха над него. Изглеждаше му по-зле, а това не беше хубаво. - Как се чувстваш? Аз предлагам да оставим тези шумни мърморковци, че дори и съвсем здравите ги боли глава след това от тях.
Книфр, драконът билкар му беше казал, че драконите могат да лекуват само с магия и думи. И то не всички. Той смяташе себе си за онези от графата неможещи. Или просто не се беше налагало да опитва. Лука и Муртаг, спътниците му от едното време във войната, никога не се бяха разболявали, докато бяха заедно. Страхуваше се, че тук ще се провали, чувстваше, че вече е стигнал до черната празнота от незнание, която винаги оставаше в главата на учещите се сами. Не беше видял кога готвачът беше се доближил и сложил ръка на челото на Джени. Тир`ре, които живееха в планините от векове се справяха отлично с подобни неща. Винр не беше нито Тир`ре, нито техен дракон.
- Да нямаш температура? Май трябва да си починеш.

-Добре съм, добре съм!-не пареше все още, но не се чувстваше чак толкова добре.-Няма нужда да се тревожите за мен. Хайде, Винр, преди да са ме натъпкали с лекарства само за да са сигурни.

Лор стопяваше преспа след преспа с горещия си драконски дъх, опитвайки да се успокои. Нямаше да влезе там, нямаше да влезе там. След като този синичкият искаше, щеше да оправи положението. Но само да не го направеше...тогава щеше да се стигне до бой.
Покри муцуната си с лапи, но продължи да плюе огньове и пара.

- Но те просто искат да си добре. Настинките трябва да се спират преди да са започнали, защото после е неприятно. - така казваше Книфр. Какво да се прави, дракони като него си получаваха знанията от дългите нощи на бдение, когато не се случваше нищо, но просто за всеки случай стояха будни. Добре, че Лука увещаваше лилавокосия да не се меси засега... след малко или по-малко... Помнеше каква врява се вдигна, когато един от съучениците му се закашля и после си загуби гласа. Не беше заради кашлицата, ама не... от тогава ставаше пълна олелия, когато се случеше нещо подобно. - Но добре, ще се качим горе, ако искаш.

-Знам, просто...-омърлуши се за момент, преди да се плъзне от мястото си.
Даде една бърза прегръдка на краката на готвача, после хвана ръката на Винр и излязоха от там. Трябваше да се качи горе и да я махне тази кал, преди да си е легнала на топло. Не обичаше така...всички да се тревожат.
-Сумимасе.

- Просто трябваше да внимаваме с калната баня - промърмори в отговор. Той ли беше виновен? Ако искаше да си събере мислите, след това трябваше да се върне при Нея. Другото дете, което вече не съществуваше и беше събрало всички тези откачалници в една група. Тя беше променила и него, о да... Никой официално не признаваше това, кето бе сторила. Но тя беше го направила и това беше факт. Беше му малко тъжно, но вече бе казал на Муртаг, че трябва да отиде там... Само дано не бяха разбрали за... Бяха, със сигурност. Жалко. - Да махнем калта преди да дойдат онези три дяволчета, които обичат да тормозят баща ти сутрин обед и вечер - прислужничките му бяха ужасни. Едната май дори си беше навила на пърста, че трябва да го наглежда след като се върне от блатата. Морзан действаше доста заразително с манията си.

-Д-добре...-положи ръчичка на носа си, да не кихне пак. Имаше и някакво дразнещо усещане в гърлото...това не вървеше на добре.

Макар и малко несръчен, веднага намери каквото му се искаше. В онзи голям шкаф имаше одеяло, с което можеше да се завие до половината, ако беше дракон. Харесваше му, беше перфектно. Когато дойдеше зима, ангелите знаеха как да правят топлото наистина топло. Макар Ремо да беше черен, то поне беше ангел и знаеше как да работи така, че всичко да ставаше перфектно и все пак красиво до някъде. Колкото до калта... с общи усилия и може би малко магия можеше и да успеят. За себе си нямаше особено време, пък и и утре беше ден, а Хито беше насреща. Като помисли за Хито... Не, дано долу не цареше паника, дано не се стигаше чак до там... Опа... Тир`ре освен че бяха странна народност бяха и големи клюкари. Щеше да направи готвача на пържоли само ако се раздрънкаше...

-Благодаря.-сви се в завивката малко по-добре, усмихвайки се.
Обаче какво да прави с калта? Може би...Затвори спокойно очички и веднага след това бледо златисто сияние я обви. Много скоро калта се беше оказала събрана в една златна топчица, която сама се разположи близо до рамката.
-А!...ъм..-засрамено погледна настрани, не се беше досетила, че той щеше да види откраднатия лист.

- Тъкмо си мислех какво да я правя тази кал. - отбеляза честно дракона и свали ръце, с които или пресмяташе нещо или се опитваше да си припомни до този момент. После се наклони да различи буквите, нормална поза на вески, който се опитваше да го направи. Морзан направо си умираше от смях, когато гледаше как Хито Накамура чете с глава кривната на ляво драсканиците. По-скоро се опитваше да го направи, а пък бялата му коса още повече правеше това невъзможно, сякаш нарочно. Винр вече си имаше представа защо хората се забавляват толкова с тези драсканици. Но пък се ядосваше, че не може като учителя.. или дори като Муртаг, който макар и да се считаше, че пише малко грозно, си беше направо четливо сравнение с това.
- Накамура казва, че ми трябват упражнения с някой вече научил се. Но мен ме е страх от Азвер, та предпочитам да си го мъча така. - Азвер, драконът човек на Ризел, си беше направо страшен и като дракон и като човек. Горкият, бе с добър нрав, но пък с зъл изглед.

-Може да пишеш заедно с мен...?-погледна го над ръба на одеалото.-Аз пиша много разтеглено, но...ако ще ти помогне.

- Предполагам, че може. Така и така е по-забавно когато участват повече хора. Морзан бие рекордите. - той вдигна драсканиците си и се замисли. Да, понеже се упражняваше в тронната имаше много любопитни лица. Какви ли не. Хито пишеше буквите в редици надолу, Муртаг ги повтаряше и си спомняше детските си години, а Морзан ги редеше от другата страна със невероятна скорост и коя от коя по-прекрасни. Все пак бе и нещо като елф, сигурно беше нормално. От другата страна на масата Лука по някое време пишеше една по една толоква бавно, че сигурно му отнемаше цяла вечност да напише и едно "Здравей".. с цел да изглеждат добре. Ремо пък само летеше над тях... дали изобщо знаеше как да пише на драконски? - Когато се почувстваш по-добре ще попитаме Хито дали можеш да се включиш, едва ли има проблем.

-Добре.-усмихна му се доволно.
~*~
Лор беше седнал най-спокойно на ръба на балкона и то така, че да не може Винр да го види през вратата. Свиваше се с всяко прокашляне от страна на детето...знаеше си. То се разболяваше бързо и неща, които се случваха след дни, на нея само й трябваше час-два, за да вдигне температура и да се разкашля. Щеше да се побърка, но нямаше да се намеси. Не и докато Винр беше там.
Детето се беше унесло по някое време, потънало в разговори с Винр. Беше се зарадвала, че можеше да говори толкова спокойно с него, без да се чуди как да бяга от русалки или пък дали той беше ядосан. Но усмивката й бързо беше изчезнала, когато се разкашля и се сви под завивките. Лор обаче си правеше сметката, че ако Винр още не беше там, Джени щеше да бъде много по-зле.
"Значи не си толкова некадърен, за колкото се мислиш...Поне спираш най-лошото."-помисли си и погледна нагоре.

- Става все по-лошо? Очаквах го. - синекосият се обърна още преди гласът да е довършил. Толкова внезапно бе отворена вратата. Съществото се изпречи пред един ненормално дълъг нокът, поне за човек. Но той не беше, а онзи човек при вратата очевидно беше свикнал поне с тези магии. - Ще ме пуснеш ли? Няма да се получи, ако я оставяш да кашля без да се вземат поне минимални мерки. И да не помогне е по-добре от нищо. - говореше уж спокойно, но всъщност съвсем не беше така. О, биваше си я, когато вдигнеше глас. И от дракони ли не се страхуваше? Хората казваха, че е минала през много ужасии... какви точно.
- Кой ти каза пък на теб? - изсъска й докато все пак отмесваше нещото като оръжие, за да тя да може да му натика какви ли не неща в ръцете, включително няколко странни шишенца.
- Брат ми. Дръж и това... внимавай с онова там. Сметнахме, че е по-добре да дойда аз, поне засега. Не искаме много проблеми, макар че знаеш какво стана, когато позволи на Муртаг да те чуе. - Ризел хвърли и последното странно шише в купа и кимна. - Добре, Винр, сега ще ти дам аз един рок по Тир`ре. Вместо да драскаш ти предстоят няколко часа откъси от това, което нашите дракони правят половината си живот като хора.