~Дорадо - кулата на моето сърце

-Дали да изчакаме да стане и мат?-онзи се спря пред вратите...като дракон чуваше от много отдалеч.
Джени се поразмърда мъничко, колкото да не се изсухли долу. Както я беше вдигнал, можеш да увие ръчички около раменете му, но не искаше да го направи. Той не беше реален. Неее, не. Нямаше как. Просто не. Сигурно сънуваше. Да! Прекалила с тренировките и сега спеше! Точно така.
Прегърна я малко по-силно, да не вземе изведнъж да избяга и да стане скандал.
-Спокойно, няма да те изям.-намигна й малко по-усмихнато.

Двамата прекратиха зараждащия се инатлив спор, когато погледнаха едновременно посетителя. Като една много шумна кула, вероятно за минути Муртаг получи от различните си хора информация кой от къде и защо и какво беше минал и казал. Поне това можеше да се каже по лицето му, което от спокойно, изведнъж стана бледо-сиво от твърде много гласове, надпреварващи се в ума му.
- И без това няма на къде повече. Заповядайте. - каза спокойно след малко, след като рязко бе прекратил потока от вълнение, страх и така нататък. Черното лисиче поклати опашка в нещо като приветствие за новодошлите.

Искаше да се измъкне от прегръдките на златокосия и да изтича при баща си, беше на ръба да се разплаче. Но той не я пусна. Тори малко се пооблещи.
-Не знам колко ви е писнало постоянно сульо и пульо да ви се появява на прага и затова се извинявам.-присви устни, когато Джени започна да рита с крачета.-Ще говоря бързо, преди да ме е ритнала в гърдите. Лор, дракон съм, господарката ми беше майката на това дете. Разбирате ли накъде бия?
Тя особено добре схващаше накъде точно биеше и хич не й хареса идеята да я отвлекат отново. Но това беше Лор. Една част от нея се бунтуваше, друга не искаше. Това...това беше Лор, по дяволите! Драконът, с когото всеки ден като съвсем мъничка си беше играела, смяла и радвала безгрижно. Какво да прави, какво да прави?!
-Джени, спокойно.
Тя спря да рита, но стисна очи. Ако се разплачеше и сега, нямаше да може да се търпи повече.

- Разбирам чудесно - той остави фигурката, която досега държеше и се облегна свободно на стола, като кръстоса ръце и ги огледа. Сега какво да правеше. Той не беше... баща й в истинския смисъл. Трябваше да реши бъдещето на дете, което току-що беше срещнало част от истинското си семейство, нали? "За бога, баща ми, а аз те обвинявам задето си ме оставил". Отново се скара на гласовете, които сега се опитваха да му дадат съвети. Не се нуждаеше от съвети... и със тях беше достатъчно трудно. Не смееше да погледне баща си, който бе обвинявал до сега, че е постъпил грешно. Просто бе мислил, че е по-добре да го остави на Хито и Ним, по дяволите.
- Джени, как да се изразя...Готова ли си да се върнеш в този твой... истински дом да го наречем? В никакъв случай не искам да те гоня, никога не бих го поискал... Но не искам и да си нещастна и да те държа тук насила. - бе се случвало и преди да го казва. Помнеше много добре как онзи човек кимна, благодари му и си отиде... завинаги. Не беше по-лесно от сега.

-Не искам да си тръгвам!-бомба фаза, Джени, сега!-Не искам да си отивам! Не искам да си тръгна и да разочаровам Хито-семпай, да оставя Винр или да изоставя татко! Искам да се виждам с всички всеки ден! Не искам да си тръгвам! Искам да се науча на много неща и да стана толкова силно, че и дядо да е горд с мен!
Тори си глътна езика. Прокле, че не можеше да види лицето на Лор, който засега просто стоеше мирно.
-Тогава аз ще остана!-ама цъфна като маргаритка изведнъж.
"Този...този дракон..."-ангелчето остана да го гледа като замаяно.

Лилавокосия се огледа за някакви възражения, макар че залата му беше почти празна засега, разбира се. Пък и те нямаха правото да решават вместо него. Усети в очите на баща си някакво смътно одобрение за нещо, но не го разбра особено добре
- Добре дошъл си в Дорадо. - каза накрая, при което лисицата на масата отново започна да маха с опашка, изразявайки неговото гостоприемство. - Всъщност, и двамата, извинявам се.
Страхуваше се само... Винр да не го приеме твърде навътре. Ама това си беше драконска работа, не ездаческа... Щеше да говори с него по-късно.

-Може ли сега да отида при татко...?-изхриптя тихичко, дори и да не се беше разплакала.
-Хм?-погледна надолу към нея.-Оу, извинявай.
И внимателно я свали на земята. Тя бързо изтича при останалите и си гушна таткото. Лор не изглеждаше недоволен, само че погледна към синекосия за момент и в погледа му се прочете някаква предизвикателност.
-Аааа...благодарим ви за гостоприемството!-Тори се поклони ниско, напълно забравил на какво е имал да се цупи и на какво не.

- Моля. - спокойно се усмихна лилавокосия, макар че не беше точно спокоен. Знаеше, че за момент може би... се беше притеснил да не би да не се получи това, което се беше случило... За момент си представи, че трябва да живе като баща си. Ха, глупости, той беше... доста по-различен, нали?
- Вече ти го признавам за мат - чу Морзан да казва. Победител? Естествено, баща му беше имал прекалено доверие на Хито. Не че Муртаг нямаше... Ама Хито много добре си беше получил заслуженото от доверието.
- Малко е тъмно тук, но като един нещо като домакин трябва да добавя "Чувствайте се като у дома си."

-Тъмно?
-УА!-Джени се скри зад Муртаг, когато около Лор избухна същата златиста светлина като нейните магии.
-Няма никакъв проблем.-ухили се някак дяволито. Детето все още помнеше много добре той на какво беше способен...и преглътна. Радваше се донякъде, но имаше лошо предчувствие...
~*~
-Дано да няма нищо против...-Джени постави някаква странна златна рамка на масата до леглото си.
Сама я беше направила с магия и най-вече с някои напътствия от страна на Лор. С неговото присъствие още повече развиваше силите си. Не можеше да каже, че не се радва да го види...но може би все още не можеше да повярва. Не смееше да попита за родителите си. И все още недоумяваше как той още беше жив, а майка й-не.
В рамката беше един откраднат лист, на който Винр се беше упражнявал да пише. Колкото и някои хора да твърдяха, че са ужасни, и най-вече златният дракон, когато ги видя, тя изпита неопределимо желание да си запази един. И дори се беше постарала да направи рамката хубава.
-Защо пък да е против, сякаш са му притрябвали всичките.-Лор изсумтя от ъгъла, излегнал се на леглото и покрил физиономията си с един от учебниците, взети от градската библиотека.
-Не знам, може да не иска...
-Съмнява ме.
-Лор?
-Хм?
-Ти защо не си говориш с него? Нали и двамата сте дракони?
-...Не всички дракони са приятели, Джени.

- Десен кон на Б5... - за пореден път прочете той мислите му и синекосия се отказа.
- Винаги печелиш! - ядно се облегна назад и си изчисти малко място между листовете, дъската и една сурова пържола в чиния.
- Защото си разсеян, глупчо. Ти си дракон, дай повече мисъл, един човек не може да те бие... Винр? Сподели с мен какво има.. Ако не с мен, то поне с Лука, той ще те изслуша. С години работехте заедно.
Синият човек изумтя и му обърна гръб, като се загледа в безкрайния труд на Хито Накамура.
- Трябва да изляза на чист въздух. Ще поговоря с... Грасу - зеленият дракон на Хито бе също толкова успокояващ като и самия Хито. Но дракон като Винр не получаваше успокоение от хора, защото просто не беше като тях.
- Върни се в по-добро настроение, моля те. - изпрати го с очи лилавокосия и поклати глава. Ризел остана загледана след съществото.
- Не съм виждал по-ужасно нервен човек-дракон през целия си живот. Ние Тир`ре превръщаме драконите в хора чрез магия... но този... не е приел това...

-Не ми е много приятно да си мисля, че не се разбирате...-тя леко се натъжи, но продължи да тършува из разхвърлената си стая, да я пооправи мъничко.
Лор повдигна книгата от лицето си, за да я погледне, но нещо друго привлече вниманието му. Погледна навън през прозореца към току-що излезлия синекос и се поухили.
-Хей, Джени, какво ще кажеш да излезем за малко навън?
-М? Защо реши това изведнъж?
-Няма значение, няма значение! Просто ела!-и я вдигна преди тя да се е усетила.

Ужасно ярко зеленият дракон се изпречи пред него, после изви глава назад.
"Ако ще си подреждаш мислите сега му е времето" скастри го съвсем по учителски, толкова години бе го правил... Не особено много, защото бе се появил по-късно и все пак... Синият дракон като че ли не го чу... Мина напред, усетил нещо... не особено приятно? Кой знае, Грасу отказа да го разбере и тръгна бавно след него да не би да се случи нещо неприятно. Приятелят на елфите бе... излязъл от форма.
"Ако ще бягаш, не му е сега времето"
"От никого не бягам! Остави ме"
"Казал си, че искаш да говориш... Ням да те оставя, по-млад съм... и съм по-инатлив. Добре, лети... ще те настигна така или иначе"

Вярно беше, че Джени бе само едно малко дете...но това не я правеше глупава. Недоволно изви устните си, когато Лор, в драконова форма, се опита да й припомни онези дни...когато тя постоянно търчеше след опашката му и не спираше да си играе с него от сутрин до вечер. Драконът в момента я гледаше малко тъпо, но и обнадеждено, размахвайки края на опашката си пред нея като махало на часовник.
-Лор...нарочно ли го правиш?
За малко да се издаде, като се ухили по драконски. Но реши да се прави на тъп засега.
"Не знам за какво говориш. Не ти ли се играе?"
-...Вече не съм толкова малка.
"Глупости, още и десет нямаш! Хайде, де, не ти ли липсва как си играехме?"
-Лор, започваш да ме дразниш.
"Защо?"-дори замига на парцали. Усети как синият беше близо и сигурно щеше да ги чуе.-"Винр не е дракон, който си играе и не ти обръща много внимание, нали? Това си е негов проблем. "
-Лор...-прехапа устни и сведе глава.-Защо се държиш толкова гадно? Преди не беше така! Няма нужда Винр да играе с мен и да ми обръща внимание постоянно! Винр предостатъчно се мъчеше при русалките! Аз много го обичам и няма нужда да му го демонстрирам постоянно, защото той не е човек, той е дракон! Сигурно ще го подразни, а аз не искам това! Искам да спреш да си толкова груб и да го оставиш намира!
Лор? Той просто се ухили.

- Господарю? Кажете ми, драконите винаги ли имат подобни отношения при такива случаи? - Ремо се беше свил като малко орелче в гнездото си, намръщено, ако бе възможно, гледайки навън към зимата.
- Ремо, моята съвет е... просто да не се месиш. Някои дракони са ядосани, други инатливи, други пък... е, мога да кажа, че всеки дракон си е себе си както хората са си хора... - спокойно отбеляза Хито и най-накрая след цяла вечност остави меча си, после се огледа и се усмихна широко на предложеното му ястие. - От моя гледна точка, а и от тази на Грасу Винр по-скоро не харесва Лор, не че не възприема идеята, че е първият дракон, познат на Джени. Драконите не ревнуват... Поради тази причина може да се смята, че просто се чувства... малко по-неспокосано създание. Причината? В неговата собствена мисъл, не мога да знам.
Грасу като че ли се справяше значително добре. Летеше близо до Винр и със сигурност си говореха за нещо там високо горе... Синият дракон изглеждаше спокоен, ама то всички дракони си изглеждаха спокойни докато си летяха така. Само че Лука и Муртаг, които бяха работили с Винр доста време преди да се стигне до тук... знаеха малко повече. Ако му писнеше първата фаза бе...да отиде на лов и там ставаше опасно...

"Хайде де, Джени. Не съм искал да го дразня...той сам ми се ядосва. Просто ми лиспват моментите, в които се смееше толкова щастливо..."
-Ако се притесняваш за моите чувства, тогава няма нужда.-поклати главичка и покри лице с ръчичките си.-А и ако ти липсвах толкова много...къде беше последната една година, докато сама вървях през земите на драконите, докато не попаднах в Динзел?
Е, за това не беше подготвен. Пролича му, като спря да маха с опашка.
"Имам причини..."
-Сигурно е така.-когато го погледна, съвсем го изплаши. Беше се променила...беше порастнала.-Но докато не ми ги кажеш, нямаш право да се заяждаш нито с Винр, нито с мен. Отивам да го намеря. Ти влез в кулата и си намери занимание.
И му обърна гръб, насочвайки се към дърветата, отвъд които бяха блатата. Никога не беше ходила там, но съдейки по приказките на татко си това беше първото място, където да гледа.
-Ако беше човек, приказката "с пръст в устата" щеше да е перфектна за теб в момент, Лор-доно.-Тори се появи от някъде си, предоволен от развитието на събитията.
"Много смешно."-издиша му едно значително кълбо дим в лицето и си отлетя нанякъде си.
-Дра...кони...-поклати глава, давейки се в кашлицата си.

Сините му очи гледаха през мътната вода дълбоко в езерата. Блатата по-скоро. Но за сините му очи бяха достатъчно бистри. Въпреки, че беше в човешка форма, защото му беше по-лесно да се движи из опасностите, все още виждаше ясно странната риба там на дъното. Успокояваше го, когато я гледаше така спокойна. Скоро щеше да бъде негова. Беше отпратил Грасу с грубост, за която сега съжаляваше. Но щеше да му се извини. Синята му опашка, нетипична за човек, търсеше само място, за което да се захване, за да не се изкъпе добре в глупавата смрадлива вода. Защо се чувстваше така ядосан? Защо му беше толкова неприятно? Намръщи се и помръкна, после се сви сред тревите, но продължи да следи рибата. Невинното същество щеше да стане заситник на неговия незнаен яд.

Сега като се замислеше...за момент беше забравила защо никога не притеснявше Винр, докато ловуваше. Скрила се зад едно дърво, гледаше го как виси така и й се струваше толкова смешно...Но не смееше да се покаже, щеше да го притесни и накара да падне долу във водата. Радваше се да го види така, много рядко не го виждаше мълчалив или просто примирен с обстоятелствата и нейните настроения.
Това, което Лор се беше опитал да й каже, не беше вярно. Нямаше нужда да я затрупват с грижи и внимание. Имаше много причини затова, но главната беше, че хората, които го бяха правили...сега ги нямаше. И само един от изневиделица се появи просто така. Страхуваше се, ако някой наистина се залепи за нея нон-стоп, какво щеше да му се случи. В ума й ужасната мисъл как наподобяваше черна котка за близките си не я оставяше намира още от деня, в който един случаен войник дойде в тяхната къща и им каза, че Елоре и Шико са мъртви. Понякога искаше просто да изчезне и никого повече да не притеснява.
Сви ръчичка в юмруче и я вдигна към гърдите си. Нямаше да си спомня тези неща. Може би и затова не се радваше толкова много на Лор...

Глупавото същество трепна, усети го, когато различните цветове на дъгата се отразиха на водата. Драконът виждаше всичко в милиони по-ярки цветове с преобладаващо синьо. Всяко трептение беше знак, че нещо може да се случи. Напрегна се и с един единственбърз жест успя да докачи рибата с ръка. Бе още малко непохватен с човешката си ръка, но стисна рибата така, че да не му избяга каквато беше хлъзгава. После имаше малко проблеми с това да я спре да се движи и няколко пъти я изпусна. По дяволите, пак щяха да го перат после и то яко... Щеше да се превърне в дракон и Хито, ако имаше време, щеше да го изчетка сутринта както правеше с Грасу. Сега вече беше син дракон на кафяви кални петна.
- Направо страхотно... Как го търпят това хората - измърмори си, после се почеса и отново трепна едва забележимо. - Не ти ли е студено, Джени?

-Уа!-подскочи.
Трябваше да се досети...той усещаше много повече, от колкото тя можеш да си представи.
-А...ано...съжалявам! Не исках да те прекъсвам!-показа се, стиснала очи, но не се отдели от дървото.-Аз...аз просто...помислих си, че може би малко компания няма да ти се отрази зле. Ако трябва, ще си тръгна!

- Не, няма проблеми... Освен ако тези блата не те дразнят... За мен лично мирише ужасно... Но пък рибата е вкусна. - той огледа няколкото малки блата наоколо, от които бе вече получил кафявия си подарък и беше свършил с рибата за днес, изглежда. Беше възприел нормално спокойната си форма, каквото и да означаваше това. Поне не изглеждаше страшно... нито пък си личаха някакви други настроения, бе просто спокоен. - О, и внимавай, наоколо е пълно с кални дупки, мислиш си, че има път, а после ставаш кафяв.

Тя го погледа така мъничко, преди да се разсмее тихо. Отдели се от дървото и, без да гледа къде върви, цопна и тя във водата и дори седна до него. Сега и тя беше на кафеви петна, но се усмихваше широко, с притворени очи.
-Сега и двамата сме кални!

- Хай и сигурно ще замръзнем - може би не, защото той като дракон не изпитваше чак толкова голям студ, но тя... Още повече, че наоколо бе истинска зима и в няколко блата имаше лед, пробиван от драконите, които бяха ловили храна наоколо. Не само те, а и хората от града също. - Направо заминаваме за горещите извори. - усмихна се и чертите му малко се смекчиха, да не би все още да си нервничише ама по-прикрито? Е, сега вече едва ли, личеше си, че се е отървал от това. - Ще докараме на Морзан цял инфаркт, какъвто е ценител на чистотата... харесва ми...

-Ще те изчеткам преди да се е усетил, обещавам!-не спря да се смее, колкото и да беше студено наистина. И май не само Морзан щеше да получи инфаркт.-Само ще трябва да си върнеш драконската форма.

- Няма проблеми! - ухили се той, като дракон нмаше да изглежда толкова мръсен, но все пак си беше... мръсен. Да, това беше забавно. - Да се върнем да се облечеш по-добре, или може би пък не?
Вече си му ставаше студено дори и така. Какво казваше Хито? О, да, на драконите не може да им е студено, ако им стане, значи трябва да внимават да не се разболеят... Пък и тя... Е, не че му пречеше да се изкъпе още малко тук, в този момент Лор едва ли го интересуваше.

-Добре, но ще ти помогна да се оправиш.-плесна с ръчички въодушевено и бързо се изправи на крака.
~*~
Тихо си тананикаше докато прескачаше от едно място на друго. Вече по-добре облечена, но все още големи кални петна, упорито търкаше опашката на синия дракон. Почти го беше излъскала, само още малко оставаше.
-Това е забавно!-грееше по-силно и от слънцето.Само че...
Кихна.

Беше се наврял накъде, където да не чува обикновената шумотевица от кулата. Повече си падаше по тихите местенца, да не го притесняват. Спеше, но не особено спокойно...
"-Не се оправя, Лор...Не знам какво да правя, всичко й дадох и продължава да кашля! Миналата вечер изкашля кръв!
Драконът тъжно примига, надвесил глава над разплаканата си господарка. Сега бебето беше при Шико, отишъл при близкия лечител.
"Елоре...не можеш ли ти да я излекуваш?"-побутна я нежно с муцуна.
-Не!-хлъцна мизерно, но се отпусна върху него.-Моите магии нямат ефект над нея! Не знам какво да правя, Лор! Вече две седмици е болна и не се оправя! Нали няма умре! Кажи ми, че няма да умре!
Той затвори очи за дълго време, преди да увие опашката си около нея. Погледна нагоре към лятното небе и въздъхна по драконски.
"Няма, Елоре. Не го чувствам."
-Откъде пък можеш да знаеш?!
"Наречи го драконска интуиция." "