Кралство "Паллада"

- Много мило - поусмихна се, благодарейки по-скоро с някоя и друга милувка, колкото да поддържа, хм... раздразнението на госпожа съпругата си. Само да не настинеше тя... но, е, нямаше страшно, след като я беше приклещил наблизо.

Плъзна ръка по гърдите му и в следващия момент се навря в него. Шията й стоеше близо до носа и устните му, а тя затвори очи и се приготви за сън. Е, щеше да е трудно, но с нос наврян в завивките щеше да го понесе. Докато при него...нямаше измъкване.



//НАПРАВИХ ГО!!! (party)

- М, гаднярка, искаш да те съдя за тормоз ли? - несвързано измърмори нещо подобно, просто беше на съвсем развален език, по-скоро френски, отколкото друг. - Какво ще стане... ако ме упоиш? - доближи лице още малко, с намерението наистина да го постигне, пък после дори нямаше да е той виновният.

Така да се чува~

- Да ме съдиш ли? Невъзможно д аси докараш такава беля на главата, стига да си достатъчно умен.-оплези се и докосна с върха на езичето си неговото.

- Ако съм достатъчно умен мога да обърна нещата и в моя полза, знае ли човек... - намери си още едно ароматно местенце на шията й, което не беше опитал преди и я целуна, за да отвърне на предизвикателството, което се събуждаше в акъла му. - Нямаше ли да спиш? Ароматния десерт си е за мен.

- Мммм?- нарочно издаде неразбираем звук и се разсмя. - Да, лека, лека.

- Лека и сладка нощ, скъпа... макар и то да не остана много от нощта... - продължи да й пречи да заспи, играейки си с нервите й, или поне щеше да е така, ако нещата не се свеждаха до някакъв си аромат. Но поне той си... отиваше... не можеше да е вечен... някак си се радваше, че скоро ще мисли по-разумно. Или така му се струваше?

Toчно така си му се струваше на горкото момче, но тя се почувства изведнъж толкова изморена, че заспа в ръцете му, с нос във възглавницата, а той... млия, с нос в шията й.

Как ли не се учуди... след като премисли поне няколко минути, разбира се. Вероятно вече бе минало отдавна полунощ поне... Отдавна, а ароматът скоро щеше да си иде... да, нямаше да ги победят лесно, щяха, но не го бяха постигнали... може би просто "късмет".
По-добре да се пребореше с него... или не... или да... пое си дълбоко въздух и издиша бавно. Остатъкът от нощта щеше да е труден, но от друга страна... тя си бе... още дете... Но той...
Както и да бе минала нощта, вероятно бе по-добре да не бъде описвана, но със сигурност бе имал малко кисела сутрин. Подгонен от желанията и съмненията още рано беше избягал нанякъде, поне на пръв поглед. Нямаше го, когато слънцето се показа иззад завесите... макар че със сигурност съвсем наскоро бе бил в стаята, за което свидетелстваха едно симпатично блюдо, отрупано с френски лакомства за закуска, все още топли, чаша истинско, недопито вино и няколко разхвърляни листа по масата, на които с голямо търпение си бе поиграл да... какво? Бяха някакви набързо нахвърляни рисунки. Вероятно бе изпитал нуждата да излезе на терасата, която бе отворена.

Голата до кръста девойкаотвори сънено очи и огледа стаята. Беше страхотно, че мъжлето й си бе поиграло с това да й направи закуска. Ухили се, все така сънено и размаха две ръце.
- Скъ....- и усети голотата си, при което веднага подпали на друга вълна. Гола! Това беше ... и спомените й от миналата нощ се върнаха. Подуши ръката си, но ароматът поти бе изчезнал. Бързо се уви с одеалото и заприлича на пъшкул, косата й бе рошава, а очите й едва отворени.- НОООООААААААААААААААААААААААА!- викна тя зад него, като се надяваше да не я е усетил и се разхили.- След тази нощ, в която ти се влюби лудо в мен, съм сигурна, че няма да имаш нищо против да ми угадаш, а именно всяка сутрин да се стараеш по такъв изящен начин и дами приготвяш вкусна закуска? (:Р)

- Скъпа ми Селесте... - след минута-две мълчание, вероятно защото беше стреснат в мислите си и превключваше, се върна на вратата за терасата с една чаша кафе в ръка. Ако някоя прислужничка го видеше, щеше да го кълне цяла сутрин относно все още разрошения му вид и уморено лице. - Както и да го възприемаш, това за мен си е дневна рутина, така че искаш или не, закуската си я имаш... А дали съм се влюбил в теб... - позамисли се, заглеждайки се в тавана - хм, много съмнително...

- О, учителю, много се радвам да ви видя в такова добро настроение тази сутрин.- та се измъкна изпод чаршафа и без никакъв срам тръгна към него, без да сложи връхна дреха. Прегърна го, все още сънено и се усмихна пиянски. - От сенките под очите ти разбирам, че съня е дошъл доста по-трудно при теб тази нощ.- засмя се, но звучеше така, сякаш и злорадстваше. Беше доволна и в същото време се чувстваше така, сякаш цяла нощ е пила, боляха я крайниците и главата, но причината със сигурност бе начина по който бе легнала върху него и всъщност спала цяла нощ.- Хайде, скъпи мой, ела да ме нахраниш с тези вкусни нещица, защото всичко ме боли.- увисна на врата му, а очите й- като на котенце, се впиха в неговите. - Хайде, хайде~

Сънят всъщност така и изобщо не бе дошъл, но не бе нужно неговата малка скъпа възлюбена да го разбира. Все пак толкова щеше да се разтревожи за него, че да се поболее.
- О, нима, принцесо моя? Ще рискуваш да бъдеш нацапана от мен с някой крем брюле или шоколад? Или опръскана с кафе или чай? Може да съм много непохватен, нали така? Не се страхувай... виждам, че имаш достатъчно останала сила в ръцете, за да пребориш храната. - или поне достатъчно силно си го стискаше... нямаше намерение за момента да й... помага.

- Оооо, не се подчиняваш ли!? - прихна тя, вместо да направи злобен поглед и се пусна. - Изглеждаш ми недоспал? Ти да не би цяла нощ да си будувал? Милия! По-лесно щеше да ти е да се справиш сам с "проблема", отколкото да чакаш да отшуми! - каза тя намусено.

- Оправих се, както сам намерих за добре... мило. Не се безпокой, още една чаша кафе и изобщо няма да ми личат никакви недоспивания. - дотогава можеше да й се дръвчи... отвреме навреме... но това беше нормално за всеки един недоспал човек, който е на прага да се събуди за още един ден. - Но какво от това! Облечи си нещо и яж, щом ти се вижда апетитно.

Тя се хвърли на леглото и разпери ръцете си нагоре, погалвайки възглавниците.
- Кога ще ходим на меден месец? Омръзна ми това училищще, ей го, на, утре пак ни зове. И сега, когато си мой съпруг, ще ми даваш контролните по френски, или поне ще ми помагаш с тях!

- Както за другите, така и за теб, дечко... веднага се опитваш да си спестиш малко работа, така ли? Хм! - той беше невинен, взимаше въпросите за контролните само и единствено от учебника, защото така и не знаеше какво бяха учили досега... или изобщо бяха ли... никой не му бе споменал честно и открито. - "Ваканцията" е планирана за следващата седмица. Около седмица... С възможност да се съкрати или удължи, ако много ни хареса.

- Прекрасно, а сега...- тя изтича до банята, изкъпа се и се облече с черна пола до малко над коленете, бял потник и черно яке. Косата й беше мокра и рошава, но стила й си бе такъв, затова тя се ухили по детски му- невинно. - Има разлика в тази Селесте и онази о миналия ден, когато бях тооолкова елегантна...

- Да, наистина има разлика... - призна, сипвайки си една доволна доза второ кафе, почти препълвайки малката ефирна чашчица. - Но сигурно не е разликата само във външния вид, предполагам?

Повдигна рамене.
- Вкъщи мога да се разкарвам така, или по-точно в стаята си, но навън- невъзможно.

- Нима? На меденият ни месец например... никой не би познал коя си, освен ако не кажеш предварително да те очакват... което значи, че има случаи, в които спокойно можеш да се движиш както си искаш. - да де, той ли бе за пример... обикновено минаваше границите на държавите толкова инкогнито, че се случваше да му крадат портфейла.

- E, стига родителите ми да не пуснат 10 бодигарда след нас-всичко ще бъде прекрасно. Е, ако ми открдат портфейла обаче... ще им отрежа главите. - показа тя малките си, пилешки мускули и кимна със самочувствие, бе сигурна във физическите си възможности, хе хе хе. (XD)

- Те могат и да пуснат бодигардите си, но кой е казал, че не мога да избягам от тях, когато искам спокойствие. Както виждаш дойдох от Франция до тук без нито един придружител. - остави вече празната чаша и внезапно се разбърза, взимайки си едно кроасанче, докато се оглеждаше - Нека си крадат портфейли ако искат... всеки човек знае, че може да направи гадно на такива... слагаш пет стотинки там и после злорадстваш... Къде може да съм оставил палтото...

- Ехее, съпруга ми не само, че е умен, ами е и силен. - засмяно рече и потърка лицето си. - Както и да е, сега искам почивка! Това, че сме женени, не означава, както знаеш, че ще се занимавам само с теб. Освен с училище, аз се занимавам и с балет, затова- моля! - пусна го, изтива до гардероба, извади дрехите си за тренировка и върза косата си на плитка. - Отивам. Надвам се да присъстваш на концерта ми, който е след три дни, играя главната роля! - каза тя, а очите й светнаха дяволите и същевременно страшно щастливо.

- Най-вероятно дори и да не искам не мога да го кажа, защото ще бъда принуден и съответно натикан в залата насила, без или със твоето желание. Нали знаеш колко много държат дори само прислугата всичко да изглежда идеално. Не те спирам.. .аз също имам някои досадни задължения. - намери си връхната дреха, понамръщи се, оглеждайки я, беше доста посмачкана, забравена в един ъгъл... но нямаше значение, какво пък... - Няма да ти се мяркам.