Кралство "Паллада"

- Глупости, не вярвам изобщо да мислиш за това колко ме обичаш, въпреки че очите не си ми виждала и как да ми го докажеш... просто си мислех... - това вече го объркваше. Добре, добре, да изключеше момичето... Но пък и да откриеше виновника, тъй да се каже, пак нямаше да му е от особена помощ... Седна на дивана, за да не чувства как му отмаляват краката под натиска на емоциите. Те трябваше скоро да си отидат, да... Трябваше да спре да мисли за това и да се върне на онова и да забрави особено подсилените аромати в стаята... сигурно си ги представяше! И желанията също му бяха насадени принудително, нали... и мислите също...
- Нещо против да отворя поне прозореца? Стана ми... малко задушно... - или по-скоро приятно задушно, но не искаше да е така.

- Отваряй! - каза тя и щом той отвори прозореа ис една на дивана, тя седна до него и въздъхна. Очакваше скоро да отмине и при нея. - Ей сега ще мине, спокойно, ще мине, виж, даже като стоя до теб нищо няма, нали! - ухили се тя насила, а вътрешно кипеше ли кипеше и не се оправяше от прозореца! Да знаеше само, че ароматът бе от нея самата...

Не! Не, не и не... никак по-добре не ставаше... че дори май и по-зле ставаше! Както духнеше леко от прозореца и какво... пак ароматът, пак трепетът, пак мислите или каквото вече бе... толкова неща, струпани наведнъж, че не можеше да ги проследи, но му действаха като ударна вълна.
- Трябва! Трябва да е от теб! - заяви най-накрая, като се обърна по някое време и впи очи в нейните - Не може да е друго... просто не може да е друго... Поне едно от нещата, които усещам, трябва да идва от теб. Ароматът на кожата ти, може би? Или не, на парфюма ти? - сложи бавно ръце на червените й бузи, като че да й премери температурата. - Наистина ли... е просто сладък жасмин, сладка ми принцесо? - нали именно това го обгръщаше отвсякъде, особено сега, толкова близо, като че привлечен с магнит. Наистина, толкова близо... на прага на колебанието дали да открадне една малка, желана целувка. А защо не една...
- Прости... - чу се да казва на френски, преди да се поддаде на невинното дяволче, поне само за миг.

Как си позволяваше да я целува! Ако не бе опиянена от аромата, сигурно щеше и зъбите да му строши! Но... сега бе завладяна от приятното усещане и отвърна на целувката му, обгръщайки шията му с ръце.
В следващия момент си спомни и шишенцето, което уж било заедно с жасмина. А дали наистина бе само жасмин?

Може би с подострени сетива от виното или аромата, никога нямаше да забрави това... макар и ефект от нещо, което не бе искал. Дори си открадна още един или два непозволени подаръка, преди да се насили да се окопити, спускайки устни по шията й, преследвайки аромата. Тя беше... да, тя беше, задушевният побъркващ, сладострастен аромат се усещаше в косите й, беше пропит и в кожата й. Поставяйки устни на врата й можеше дори едва ли не да го вкуси.
- Ти си... - констатира глухо, слагайки ръце на кръста й - ...виновната.

Опиянена от ласките, тя се отдръпна едва и с замотана глава отговори:
- Днес дойката ми даде едно шишенце, каза че си вървял аромата с жасмина и цялата ме накара да се намажа, затова и толкова дълго ухая... Ясно... -каза тя, беше се мила няколко пъти, но ароматът не бе изчезнал въобще.

- Разбирам. - вече бе разбрал... единственото важно нещо бе по-скоро, че ароматът бе нейният... Интересна дойка все пак... голяма грижовност от нейна страна... може би дори трябваше да й е благодарен? Може би да, а може би не... - Ще ми позволиш ли да му се насладя поне още малко, русалке? Позволи ми... позволи ми да го премахна от теб.. сподели го с мен.
Отново впи устни в нейните и я притисна до себе си. За миг дори се уплаши, че тайно това е искал и преди... да притежава и желае това момиче винаги... Да се наслаждава на аромата на кожата й... но не можеше да е вярно... Не беше възможно.

Вътрешно е бореше с желанията, които имаше. Та кой бе способен да издържи на подобно чувство? Само някой камък! Отдаде се на ласките, които получаваше и им отвръщаше дори по-страстно. Беше малка, все още не бе чувствала точно такива неща допреди, но бе чела достатъчно, за да успее да ги разпознае... Настани се удобно в скута на мъжа си и със зачервени страни се надвеси над лицето му, позволявайки си да плъзне чувствения си език по устните му.
Разбира се, ако успяваше дори да асимилира случващото се, щеше да го пребие, тя нали бе вл/бена в друг? Хм...

Ако зависеше от него... той би си изкарал яда първо на онзи велик ум, който беше решил, че този аромат е много хубава добавка към жасмина... е, беше де, но все пак проваляше всичките му решения за тази нощ.
Сега... сега желанията владееха по-голямата част от нощта повече, отколкото тези мисли. Толкова сладки целувки не вярваше, че би получил... едва ли някога точно от нея, тази чернокоса русалка, ако бе се замислил... Страстно започна да я обсипва с милувки и спусна ръце по голите й рамене, устни по шията и й дори по-надолу само за да открие че бе истина... ароматът бе навсякъде, покрил всяка частица от бялата й кожа. Бялата й кожа, която докосваше, усещайки как настръхва. Можеше ли? Прииска му се да попита дали може да махне тази противна рокля, която пазеше аромата... но изобщо трябваше ли да пита? Бавно и нетърпеливо я дръпна надолу, забравяйки за притесненията като че ли на мига и преследвайки я с устни. Беше сладко... особено сладко.

От другата сграда, в тайната стая, която не се виждаше с просто око, наблюдаваха случващото се в стаята на принцесата с телескоп. Изглежда бяха доволни от случващото се.

---
Селесте се наслаждаваше и въщевременно даряваше всичко от себе си, за да изпита максимално удоволствие. И макар да не разсъждаваше трезво, усещаше на къде отива всичко... и нямаше нищо против! Ароматът така бе замъглл и нейната глава, че се поддаваше на желанията си. Свали сакото му и се опита да разкопчее роклята, но май се разкопчаваше отзаде? Изправи се рязко и се обърна с гръб към него.
- Свали ципа надолу.

Имаше си хас, както много често обичаше да казва, да не го направи. Елегантното облекло, което преди бе сметнал, че някак не й ходи, чисто и просто заради годините, а не че я загрозява... сега наистина щеше да изчезне, а? Да си ходеше по-бързо, тогава. Намери грижливо скрития цип и го дръпна безшумно, после помогна на роклята да падне от тялото на хм... съпругата му и да изчезне завинаги от погледа му. Бавно откриваше всяка частица бяла кожа и сякаш се опитваше да я защити от студа, галейки я с ръце, докосвайки я нежно... макар че той самият не усещаше вече нощния въздух от отвън.
- Така по-добре ли е, мадам?

- Да. - каза тя и се обърна към него. Скочи в прегрътките му и обви бедра около таза му. Устните й се извиха в опияняваща усмивка.

- О, радвам се, фейо - усмихна се, а едва се въздържа да й предложи глътка вино, за да отпразнуват така прекрасната нощ... преобърната по такъв начин... но достатъчен бе парфюмът и топлината й, за да го накара отново да я покрие с целувки. Още повече че така или иначе бе като пиян. От аромата и от желанието, което го беше заловило и все още нямаше никакво намерение да го пусне. - Толкова ефирна, а нощта е толкова студена. Позволи на съпруга си да те спаси от хладния вятър. Или ти харесва да настръхваш под него? Защото аз нямам нищо против да те защитавам.

С ума си отхвърляше думите му, но...се бореше! И точно когато се приближи към лицето му отново, тя чу тропане на терасата и много скоро Джак се появи на терасата, разярен и с пищак в ръка.
Нямало да е негова, ама и на никой друг, а?

Инстинктивно я прегърна силно до себе си и се огледа почти минута, след като чу звуците в иначе особено притихналата вече къща. Празненството беше свършило отдавна и така нататък и бе свикнал по презумция, че сякаш нямаше никой.
Почти замръзна така, прегърнал момичето и открил само за няколко мига причината за нетипичния шум. Момчето! Момчето пак идваше, тоя път сам да си изчисти сметките, а... каквито и намерения да имаше, изобщо не бяха хубави. Едва ли не цялата магия изтече от него и отново настръхна. И как не... ей така да си седи срещу огнестрелно оръжие ли?
- Не върши глупости. Хвърли това нещо на земята. - необикновено хладен глас, но пък и достатъчно спокоен, че дори да заличи почти акцента. - Така няма да си решиш проблема.

Селесте се ококори, чувствата й отново се разбушуваха в гърдите, ала не показа по никакъв начин, че е изпитала нещо. Скри лице в огорените гърди на съпруга си, показвайки че не иска да говори по никакъв начин с Джак.
- Не ме учи как да върша работата си, учителю. Нямаме час по френски. - рече момчета и направи крачка към тях, зареждайки пистолета, бе готов да стреля.

- Работа ли?! - изръмжа и се извъртя доколкото му бе възможно. Той щеше... да запази момичето, пък каквото щеше да ставаше. Не искаше тя да пострада при такива глупави, неразумни ситуации... и то, ох...
За разлика от русокосия младеж, Ноа вече беше минал през военна подготовка. Напрегна се, за да се опита да избегне огъня, при случай, че момчето стреляше наистина и прецени набързо как и къде би паднал, така че да не нарани "цивилния". Бавно започна да се движи назад, към края на дивана в готовност.
- Не мислиш трезво, момче! Ако нещо не е мое, няма да е на никого, така ли? Що за егоизъм и... дори ме е срам да те опиша. Никой от нас не е искал това да се случи тази вечер. Никой от нас не е искал нещата да продължат по този начин. Тя искаше да е щастлива с теб, но друг диктува живота й, без тя да има право на глас. Тя искаше да ти каже нещо друго, вместо онова, което ти е казала, каквото и да е... но ако не бе можеха дори да я убият още там, ако им скимнеше. Ако ти е останала и капчица разум, размисли и пусни оръжието долу.
Успя бавно да се изправи и се обърна на една страна, готов да се хвърли на земята, да отскочи или каквото и да бе друго възможно действие, но да избегне опасността.

Момчето погледна към Селесте, която бе с високо вдигната, поруменяла глава и го гледаше нагло.
- Изчезни от дома ми! Не искам повече АЗ да те виждам и ако още веднъж се появиш тук, в стаята ми, не ти мен, а аз теб ще убия! - кресна разгневено(уж) и блъсна пистолета от ръцете му. След което го взе и насочи към челото му.- Вън! ВЪН!!!- разкрещя се отново и се наложи той да се върне по обратния, опасен път.
Тя пусна пистолета и усети онази лека празнина в гърдите си отново. Извърна поглед към Ноа, а погледът й продължаваше нагло да казва: "Аз съм номер едно!".

- Има опасност преспокойно заплахата ти да се изпълни, надявам се да го знаеш - отстъди спокойно на пръв поглед, вдигайки военната играчка, за да я огледа. Е, съвсем не вярваше тук обезумелите от любов, презиращите и така нататък дечица да се самоубиват от любов, но както и да бе. Чакай, всъщност не вярваше изобщо той да се откаже ей така... желанието да убиеш не пускаше хората за минута две и чао... пък и не се спираше пред някакво си момиче, което уж трябваше да бъде презряното и омразното.
Само три куршума? Смела работа... Добре балансирано и истинско оръжие... от кой ли го бе взел... Хвърли го настрани с намерението утре да го разгледа по-обстойно.
- Добре "номер едно", след като си вярваш, че си победила... ще се моля да не стана вдовец до седмица... - отиде да затвори прозореца и да дръпне завесите, за да забрави за ужасната нощ и бродещите навън сенки. - Или сега е моментът да станеш ти вдовица. - ужасен черен хумор, но вероятно току-що той му бе помогнал да се успокои вътрешно. Все пак не можеше да се избави от идеята, че нищо по случая не е решено... просто бе тъй естествено да е така...

- Е, няма да съм толкова нещастна. - почегува се тя и се оплези.

- Знам, знам... Аз затова не си направих труда да го спомена~ - най-накрая се усмихна и се отдели от опасното място, просто защото явно от там можеха да се появят всякакви убийци, самоубийци, приятели и врагове. Интересна къща, няма що... - Хайде, дечко, ще настинеш! Току-що ни поляха с достатъчно студена вода.

Тя кимна и заедно с него се понесе към спалнята. Тя ги покри и двамата с огромното одеало, но след яколко минути стоене под юргана, аромата, смесен с жасмин се разнесе отново.

- М, не знам какво е това чудо, но не ми излиза от главата как е възможно да е толкова силно... - измърмори, беше утихнал, след като се бяха скрили на сигурно... може би за да се заеме със собственото си състояние. Може би се беше стреснал... дори уплашил... каквото и да бе, нямаше намерението да го споменава... до момента в който пак не беше докоснат от натрапчивия аромат, който беше забравил. Отвори очи и обърна глава към, хм... виновницата, както я беше кръстил вече. Ако бе успяла да заспи, сега щеше да й е добре...

Тя се правеше на заспала, но лицето й, румено, я издаваше.

Усмихна се, заглеждайки се в тази част от лицето й, която успяваше да види, посвикнал отдавна с тъмнината, която го обгръщаше и топлеше. Понякога май му се струваше че помръдва леко, може би скоро щеше да й се стори дяволски неудобно, като стои на едно място.
- Дали си номер едно или не във всичко не знам... но със сигурност си най-красивото момиче, което познавам. - дали нарочно или не, той пусна един вид почти станалата традиционна в неговата родина реплика... Може и да бе повлиян от аромата, но може и да го имаше наистина предвид. Погали леко копринените й коси, когато се увери, че изобщо не спи. - Кралице моя, съдено ни е да не можем да заспим тази вечер, така че не се мъчи да се преструваш. По дъха ти усещам, че сънищата не те навестяват.